Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Up the Line, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Зарков, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2015 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2015 г.)
Издание:
Робърт Силвърбърг. Назад по линията
Американска. Първо издание
Превод: Владимир Зарков
Редактор: Мария Василева
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Десислава Господинова
ИК „Бард“, София, 2010
ISBN: 978-954-655-175-7
Up the Line
Copyright © 1969 by Robert Silverberg
© Владимир Зарков, превод, 2010
© „Megachrom“, оформление на корица, 2010
Формат 84/108/32
История
- — Добавяне
61.
В четири часа без четвърт в тази твърде позната ми нощ през 1204 година аз изкачих за пореден път стъпалата в странноприемницата, този път заедно със Зауерабенд. Джъд Б крачеше неспокойно зад вратата на стаята. Той грейна, когато зърна моя пленник. Зауерабенд явно се озадачи от удвоеното ми присъствие, но не посмя да каже нищо.
— Влизай — заповядах му. — И не бъзикай проклетия таймер, иначе ще си изпатиш.
Зауерабенд влезе, а аз казах на Джъд Б:
— Кошмарът свърши. Сграбчихме го, взехме му таймера, сложихме му нормален и ето го тук. Цялата операция отне само някакви си четири часа, ако не греша.
— И още незнайно колко седмици търчане напред-назад по линията.
— Вече няма значение. Върнахме го. Започваме от нулата.
— И сега сме двама — изтъкна Джъд В. — Ще измъдрим ли малкото си споразумение за редуването?
— Ще го измъдрим. Единият от нас остава с тези смешници, завежда ги напред до 1453 година, както е по програма, и накрая ги прибира в двайсет и първи век. Другият отива във вилата на Метаксас. Искаш ли да хвърлим монета?
— Защо не?
Той извади византин на Алексий I от кесията си и ми предложи да го огледам, за да няма съмнения. Всичко беше наред, на аверса бе изобразена изправената фигура на Алексий, на реверса — Христос на трон. Решихме, че Алексий е ези, а Исус — тура. Подхвърлих монетата нависоко, посрещнах я с опакото на дланта си и шляпнах отгоре другата си длан. По усещането познах, че се падна ези.
— Тура — избра другият Джъд.
— Нямаш късмет, амиго.
Показах му монетата. Той направи гримаса и си я взе.
— Остават ми три-четири дни с тази екскурзия, нали? — каза унило. — После две седмици почивка, които не мога да прекарам в 1105 година. Това означава, че можеш да ме очакваш във вилата на Метаксас след седемнайсет или осемнайсет дни по абсолютната скала.
— Нещо подобно — потвърдих аз.
— И през това време ти ще се кефиш като пощурял с Пулхерия.
— Естествено.
— Оправи я веднъж и от мен — промърмори той и влезе в стаята.
Слязох долу, опрях гръб на една колона и отделих половин час да си припомням всички скокове в тази побъркваща нощ, за да съм сигурен, че няма да се изтърся в 1105 година с поредното времево изместване. Тъкмо сега не биваше да сбъркам в сметките и да се появя в момент преди цялата дивотия със Зауерабенд, за да не заваря Метаксас, за когото историята все едно ще звучи на китайски.
Направих си сметките.
Скочих.
И отново се добрах до прелестната вила.
Всичко се бе уредило идеално. Метаксас ме прегърна ликуващо.
— Времевият поток отново е непокътнат — осведоми ме той. — Върнах се от 1100 година само преди два часа, но успях да проверя как е тук. Съпругата на Лъв Дука носи името Пулхерия. Някакъв си Ангел е съдържател на кръчмата, която Зауерабенд притежаваше. Никой не помни нищо. Ти си в безопасност.
— Не знам как да ти кажа колко съм…
— Пропусни тази част, ако може.
— Щом предпочиташ. Къде е Сам?
— Напред по линията. Трябваше да се връща на работа. И аз ще направя същото. Моята почивка свърши и ми предстои екскурзия в средата на декември 2059 година. Така че ще отсъствам две седмици и ще бъда отново тук на… — той пресметна наум, — … на 18 октомври 1105 година. Ами ти?
— Оставам тук до 22 октомври. Дотогава ще изтече почивката на моето алтер его и той ще ме замести тук, а аз се прехвърлям напред по линията да поема следващата си екскурзия.
— Така ли сте се разбрали? Редувате се?
— Това е единственият начин.
— Вероятно си прав — каза Метаксас.
Но не бях прав.