Робърт Силвърбърг
Назад по линията (22)

22.

Две седмици по-късно всички се върнахме напред по линията в 2059 година. Аз бях омаян и опиянен, душата ми пееше, пълна с Византия.

Видях най-открояващите се моменти от цяло хилядолетие на величие. Градът от моите мечти оживя за мен. Месо и вино от Византия минаха през корема ми.

От професионалната гледна точка на куриер екскурзията мина добре, тоест без излишни вълнения. Нашите туристи не се забъркаха в неприятности, нито пък възникнаха парадокси, поне доколкото ни беше известно. Само една нощ имаше малка разправия — пияният до кръстосване на очите Капистрано се опита да съблазни Клотилде. Изобщо не приемаше отказ и съблазняването взе да се превръща в изнасилване, но аз успях да го откъсна от нея, преди ноктите й да издерат очите му. Сутринта той не искаше да ми повярва.

— Русата лесбийка?! Аз да съм паднал толкова ниско? Сигурно ти се е присънило!

Настояваше, че трябвало да скочи осем часа назад по линията, за да провери дали е истина. Въображението ми показа как трезвият Капистрано се нахвърля върху пияното си „аз“ й направо се втрещих. Наложи се да го разубедя прямо и нелюбезно — напомних му, че патрулът забранява да разговаряме със свои варианти от други отправни точки в текущото време. Заплаших да подам оплакване срещу него, ако се опита. Капистрано май ми се обиди, но поне се отказа. А когато се върнахме напред по линията и той написа поискания му отчет за моето поведение като куриер, се оказа, че ми дал най-високата възможна оценка. Научих това от Протопополос.

— Следващия път ще бъдещ помощник на Метаксас в едноседмична екскурзия — добави той.

— Кога ще потегля?

— След две седмици. Първо ти се полага почивка, забрави ли? А щом се върнеш от пътешествието с Метаксас, започваш самостоятелна работа. Къде ще прекараш почивката?

— Мисля си да отида на Крит или Миконос и да се повъргалям на плажа.

Службата на времето задължава своите куриери да почиват по две седмици между поредните задачи. Не бива да се преуморяваме. А в свободното си време можем да правим каквото ни скимне. Можем да разпускаме в текущото време, както си бях наумил, да се пренесем в миналото с група, водена от друг, или просто да скочим сами в епоха, която ни интересува.

И никой не иска от нас да си плащаме за използването на таймера. Службата на времето поощрява куриерите да свикнат с всички епохи като с настоящето, а има ли по-добър начин от неограничените безплатни скокове?

Протопополос изглеждаше леко разочарован, когато чу, че искам да трупам загар по островите.

— Не искаш ли да направиш някой и друг скок? — подсказа той.

Да си призная, тогава идеята да се нося сам из миналото ме плашеше. Не бих могъл обаче да кажа това на Протопополос. Замислих се — след месец той щеше да ми повери отговорността за живота на неколцина туристи. Ами ако и този разговор беше част от проверката за моята пригодност? Дали не искаха да се уверят, че ми стиска да отида в миналото сам?

А Протопополос явно чакаше някакъв отговор от мен.

— Като се замисля — проточих аз, — защо да пропилявам шанса за опознаване на миналото? Ще надникна в Истанбул скоро след превземането на Византия.

— С група ли?

— Самостоятелно — отсякох.