Марк Олдън
Силата ТЕ (24)

23.

Манхатън

Железните правила в бизнеса на Нелсън Бърлин родиха един виц за него.

Дяволът му предложил да си избере някаква сделка за колкото пари си иска. Всички пари щели да бъдат без данъци. Нямало да има и никакви правителствени ограничения.

— Но в замяна на това — казал дяволът, — искам безсмъртната ти душа.

Бърлин помислил няколко секунди и попитал:

— Каква е уловката?

В реалния живот оцеляването му зависеше от това да бъде още по-коравосърдечен отколкото във вица. Бе изпаднал в криза заради злобата на сина си. Очакваха го неприятни криминални обвинения. Не можеше да си представи нещо по-лошо от това, историята с Рода да бъде отпечатана по всички жълти вестници. По-добре тиха смърт пред публичен позор.

Бе невъзможно да постигне споразумение с Грегъри. И двамата бяха непримирими и упорити. Във всеки случай Бърлин не харесваше хитрините и измамите. Беше стигнал до върха със сила и решителност. За да реши проблема със сина си, трябваше да тръгне с главата напред. Да се хвърли в битката и да направи всичко възможно, за да я спечели.

Влиянието му в телевизионната мрежа щеше да забави или даже да спре материалите на Ди Палма от разследванията му. Адвокатите можеха да създадат достатъчно правни затруднения. Беше уверен, че няма да се даде разрешение на Ди Палма да излъчи репортаж за него и Пао.

Грегъри беше друга работа. Сега той си разкриваше душата пред Министерството на правосъдието, една организация, която Бърлин контролираше по-трудно. Ако синът му го свържеше с Лин Пао, това можеше да предизвика криминално разследване, доста неприятно за Бърлин. Шерифът Чакон, който получаваше добри пари, за да го информира, му каза, че доказателствата на Грегъри се ограничават само до куриерската му дейност и до връзките на Пао с хероиновите банди на чернокожите. Името на Бърлин не се споменавало. Нищо не се споменавало и за убийството на Рода.

Колко знаеше Грегъри за убийството на Рода? Може би очакваше доказателство от Ди Палма, с когото определено бе сключил някаква сделка. Може би нарочно си играеше с баща си, за да му причини страдание, карайки го постоянно да се страхува да не излезе някаква информация за Рода. От това момче можеше да се очаква всичко.

Веднага след разговора си с Лин Пао той повика шефа на охраната си Дейв Стам в офиса си в центъра „Рокфелер“, от чиито прозорци се виждаха гранитни басейни, фонтани и изложби на сезонни цветя край Ченъл Гардънс. Трите му секретарки бяха инструктирани да задържат всички обаждания. Двамата мъже беседваха почти цял час.

Когато свършиха, Бърлин каза:

— Това е единственото решение. Накарай Чакон да го свърши. Нека онзи мазник се потруди заради парите, които му плащам. За мен няма друг начин.

— Адски е рисковано — поколеба се Стам.

Той бе минал петдесетте, як мъж с плоско лице и сива перука. Той не обичаше да работи без план. А това, което току-що чу, бе твърде импулсивно и опасно, за да може да се нарече план. Но той получаваше по четвърт милион годишно плюс премиите, за да прави каквото му наредят. Досега не бяха му нареждали да прави нещо, от което да не може да заспи нощем.

— Да-а, рисковано е — повтори. — Но кой знае. Може и да стане. Разбирам, че не си обсъдил това с китайския си приятел.

— Мамка му на този кучи син. Аз ще решавам какво е най-добре за мен.

— Но ще отидеш в Тайван? — попита Стам.

— След това. Ще отида, когато цялата тая работа приключи. Нека първо да си разчистим пътя.

— Човек трябва да си върши работата. Не мислиш ли, че Пао си има свой план?

— Знам, че има. Проклети китайци. Никога не ти казват всичко. Може да са запланували да нахълтат в стаята ти, но няма да разбереш, докато не се събудиш и не откриеш, че дюшекът е изчезнал, а задникът ти лежи на голия под.

— Чакон е алчен. Копелето може да поиска много пари за тая работа.

— Дай му ги. Но ако се превърне в проблем, това е в твоя отдел.

— Кога искаш да започнем.

— Веднага.

Стам имаше доста съмнения. Чудеше се дали да ги изкаже, просто да е предупредил, ако работата се обърка. Но Бърлин го изпревари:

— Искам това да стане.

Шефът на охраната сви рамене.

— Започвам подготовката веднага. Разбираш ли какво правиш?

— Казах, че искам да стане.

Мартин Маки стоеше до прозореца в миниатюрния апартамент на Джордж Аарон и гледаше към десететажната опера „Метрополитън“.

Застанал зад него, Джордж го целуна по врата и посочи с пръст. Каза, че от главната фасада на операта се виждат два божествени стенописа на Марк Шагал. Но не и тази сутрин, допълни. В слънчеви сутрини като тази дърпаха завесите, за да предпазят стенописите.

Беше почти обед. В два часа Маки трябваше да се срещне с Ди Палма в кабинета му в телевизионната мрежа на Западна петдесет и седма улица. Трябваше да обсъдят някои неща: дискетата, смъртта на Чарлз Суи, как Нелсън Бърлин е убил скъпата си сестричка и убеждението на Ди Палма, че Ван Руутън крие нещо. Телевизионното студио беше наблизо и на него му оставаха близо два часа, за да си поиграе с младия Джордж. И наистина щеше да си поиграе. Маки бе разгонен и готов за малката им игричка.

С Джордж се запознаха тази сутрин в Маями, на опашката пред терминала на „Американ Еърлайнс“. Джордж, слаб, рус мъж, около двадесет и пет годишен, обичаше клюките и празните приказки. Знаеше някои ужасяващи и деликатни подробности за сексуалния живот на рокзвездите, професионалните атлети и политиците. Като много други, които твърдяха, че не се интересуват от клюки, Маки не можа да устои.

Джордж се представи като фотограф и автор на песни. Връщаше се в Ню Йорк след кратко посещение при чичо си в Кей Уест. Маки реши, че той е един малък педал, прекарал мръсен уикенд във Флорида заедно с някой чичко паричко. Англичанинът нямаше нищо против платения секс. С годините той все по-често прибягваше до него, макар да не искаше да си го признае.

Джордж беше привлекателен и забавен. Малко нахален от време на време, което бе нормално да се очаква от един американец. Това, че бе толкова нахакан, някак си засилваше привлекателността му. А имаше и прекрасен задник.

Само минути след като си поговориха пред терминала и двамата разбраха, че са гейове. И пътуваха в една посока, разбира се. Джордж имаше характерната за американците особеност да се доверява на абсолютно непознати. Маки прие ролята на отегчен бизнесмен, отишъл до Флорида да провери някои свои инвестиции. За да запази доверието на Джордж, трябваше да си послужи с малка измама. Гейовете имаха основателни причини да не харесват полицаите. Освен това американецът бе толкова омаян от английския акцент на Маки, че не се нуждаеше от никакви други биографични данни.

В самолета седнаха един до друг и прекараха времето си във въздуха в разказване на цинични вицове и в приятен разговор. Преди да се приземят на нюйоркското летище „Ла Гуардия“ Джордж изрече една груба скоропоговорка за момиче на име Алис от Далас, което никога не пипала фалос. Маки на свой ред разказа истинската история за един банкер от Хонконг, който бил гей и наказал неверния си любовник, като залепил пениса му за вътрешната страна на бедрото.

Успя да впечатли Джордж и със снимките на къщата си в Кей Бискейн, на двата си ресторанта, цветарския магазин и парцела си край плажа. Младежът дълго оглежда снимките, примигва с дългите си мигли и се усмихна свенливо. Беше повярвал, че е попаднал в скута на друг чичко паричко. Любов и пари. Най-великите източници за радост на човека.

На летище „Ла Гуардия“ взеха такси към града, а бъбренето им прерасна в сексуално напрежение. Когато Джордж го покани на кафе в апартамента си, и двамата знаеха какво ги чака. Маки, както се казва, извади късмет.

В Кей Бискейн той не мислеше за секс. Работеше упорито и подготвяше дома си за скорошното си постоянно преместване там, като в същото време си отваряше очите за главорезите на Лин Пао. За щастие там имаше кой да му помогне. Поддържаше отлични връзки с местната полиция, щедро подпомагаше благотворителните им вечери. Полицаите от Флорида, които посещаваха Хонконг, го познаваха като отличен домакин и екскурзовод.

Когато им каза, че има проблеми с някои китайски наркотрафиканти, американците го разбраха. Изявиха желание да го охраняват, докато е в Кей Бискейн. Докато той е в Хонконг, щяха да наглеждат дома и прислугата му, хаитянско семейство, които били университетски професори в родната си страна, преди да емигрират нелегално за Америка.

С тази защита Маки даже нямаше нужда от пистолет и вероятно бе единственият човек без оръжие във Флорида. Щатските закони за притежаване на оръжие граничеха с лудостта. Да си купиш пистолет там ти излизаше по-лесно и по-евтино от пакетче дъвки. Ди Палма щеше да му бъде домакин в Ню Йорк, а това щеше да държи на разстояние горилите на Лин Пао.

В тесния апартамент на Джордж Маки наблюдаваше как младежът слага на котлона чайник с вода, как пуска газта и сипва нескафе в две чаши. При вида на красивия Джордж той ставаше все по-похотлив. Но не бе чак толкова ентусиазиран от жилището на младежа.

Апартаментът се състоеше от две миниатюрни стаички, обзаведени спартански. Джордж призна, че е взел някои мебели от улицата. Очевидно много нюйоркчани обзавеждаха домовете си по този начин. На Маки това му се стори направо ужасяващо.

Единият ъгъл на дневната служеше за кухничка. Тоалетната с размери на шкаф се намираше до хладилника и той се учуди как човек успява да не се изпикае в млякото. Прозорецът на спалнята, достатъчно тъмна, за да отглеждаш гъби, бе насочен към отдушника на сградата.

Стените на апартамента бяха покрити с черно-бели снимки, направени от Джордж. Той бе снимал изгреви, пропаднали хора от улицата, изоставени кучета и грозните лица на много нюйоркчани. Пълен боклук. А малкият педал определено смяташе, че това е изкуство. Маки реши да се заеме с плътските удоволствия и да забрави за критиките.

Двамата си изпиха кафето, седнали един до друг върху дивана, застлан с мораво кадифе, чиито крака бяха неравни, а пружините му стърчаха през покривката. Краката им се докосваха, очите им се притваряха и Маки усети, че слабините му се затоплят в сладостно очакване. Още не можеше да повярва, че е извадил късмет да срещне едно толкова привлекателно момче. Край всеки млад гей се навърташе по някой стар гей, който се опитваше да се сближи с него.

Той беше в такава възраст, в която, ако нямаш пари, няма и любов. Парите при доставката, мили господине. Любовта беше на страната на младостта, а не на старите сестрички. Най-големият оптимист в света бе един деветдесетгодишен травестит, който все още си бръснеше краката.

Джордж нямаше да го таксува на час, макар че при дълга връзка той можеше да му излезе доста скъпичък. Маки обаче не възнамеряваше да живее с момчето. Щеше да бъде просто бум-бам, благодаря ви, мадам. Той бе самотен и възбуден. Чужденец в чужда земя. Искаше му се да полежи един час в прегръдките на това момче и да забрави за грижите и нещастията по света.

Остави си чашата, придърпа Джордж по-близо до себе си и го целуна нежно, вкусвайки захарта от кафето по устните му. Сърцето му заби по-бързо и целувката стана по-настойчива и изпълнена с желание. Джордж се отдръпна и се усмихна.

— Мисля, че трябва да уредим този спор.

И двамата се разсмяха. Младежът бе разказал на Маки един виц за двама пияни гейове в бара, които уредили спора си, като излезли навън и си разменили по няколко удара^[1].

Джордж се изправи, хвана Маки за ръка и го поведе към спалнята. Подът й бе покрит със зелена мушама. Още една ексцентричност на Джордж, реши той, и незабавно забрави за нея.

Съблякоха се, целунаха се, после младежът нежно го отблъсна и прошепна:

— Най-напред трябва да си измия зъбите. Връщам се след секунда. Стой там.

Голият Маки седна на леглото и изтри крака в зелената мушама. Доста странен килим. Странен народ бяха нюйоркчаните.

Чу стъпки, които приближаваха към спалнята, вдигна поглед и видя на вратата двама китайци. И двамата бяха голи.

Единият държеше резачка.