Марк Олдън
Силата ТЕ (21)

20.

Ню Йорк

През онази мартенска утрин, една седмица преди да се предаде на ФБР, детектив Грегъри ван Руутън спря своето БМВ модел 1984 на манхатънското Уест Енд авеню. Отвори шофьорската врата и повърна върху току-що посадения бряст пред училището за индивидуално образование на Уест Сайд, чиято годишна такса възлизаше на 7000 долара.

Няколко минути държа глава между коленете си, питайки се дали да продължи към центъра, за да се изправи пред съда в десет часа, или да се върне у дома. В момента беше гроги, повдигаше му се, главата му се цепеше, а сърцето му туптеше лудо. Гукането на гълъба, кацнал на тротоара до него, му звучеше като резачка, пусната на пълен ход. Беше изтощен както никога.

Наслади се на един уикенд с наркотици и луд секс с Тароко, тайванска певица, която остана няколко дни в апартамента му на Ривърсайд Драйв. Тя наближаваше трийсетте, дребна жена с широка, чувствена уста, дълга черна коса и бледовиолетови паяци, татуирани от вътрешната страна на бедрата й. Носеше сини контактни лещи.

Бяха любовници от шест месеца. От мига, в който видя Тароко, Ван Руутън твърдо реши да я притежава. Но след като успя, той получи нещо много повече. Тя веднага се превърна в източник на цялото му удоволствие и болка. За пръв път в живота си разбра какво е да обичаш и да те нараняват.

Миналата вечер в апартамента му те се натряскаха с качака, бразилски ром, който не можеше да се пие, без да се смеси с плодов сок. Тароко донесе четири бутилки от Рио де Жанейро, където изнесе няколко концерта. Ромът беше невероятен. От него Ван Руутън стана твърде енергичен, рефлексите му бяха страхотни и се чувстваше по-потентен от всякога. Не можеше да си спомни колко пъти двамата с Тароко си играха на „скрий наденичката“.

По едно време взеха барбитурати, за да се поуспокоят. После дойде време за дрогиране. По предложение на Тароко напълниха наргилето с бразилски ром и от това кокаинът придоби изумителен вкус. Удоволствие, което не може да се опише. С никоя жена Ван Руутън не бе препускал толкова лудо.

Баща му го наричаше дебелоглав глупак, човек, прокълнат да притежава животински сексуален нагон. Старото татенце имаше право. Той наистина беше всичко това, че и повече. Беше красив, очарователен, твърде безразсъден към собственото си благополучие и нетърпелив с онези, които не можеха да го догонят.

Баща му беше силен и властен човек, който смяташе свободолюбивото си единствено дете за горчиво разочарование. И двамата се страхуваха един от друг. С времето този страх се превърна в тиха, трайна омраза. И двамата усещаха, че някой ден тя ще се разрази.

Приятният външен вид и чарът му винаги превръщаха Ван Руутън в център на вниманието, нещо, за което баща му му завиждаше и никога не му прости. Още от раждането си момчето получаваше всичко, което поиска, като манипулираше жените, независимо дали те бяха детегледачки или роднини, съученички или непознати. Когато порасна, беше сигурен в себе си само когато направляваше или контролираше хората. Ако манипулациите избухнеха в лицето му, нека да бъде така. Трябваше да постигне своето на всяка цена.

Тери, втората му съпруга, го бе оправдала, споделяйки една мъдрост:

— Ти си скорпион. Би предпочел да се ужилиш и да умреш, отколкото да позволиш на някой друг да те убие.

Точно така, скъпа Тери.

Баща му беше хладнокръвен, алчен негодяй, а майка му — снобка, фанатично обсебена от бриджа, благотворителните балове и републиканците от дясното крило на партията. Ван Руутън израсна, разчитайки единствено на себе си. Междувременно научи нещо от родителите си — мъжете вземат каквото искат, а жените вземат всеки боклук, който им дадеш.

Не го интересуваше нито колежът, нито светът на бизнеса. Последното, което му се искаше, бе да стане един от безличните хора. Имаше нужда от отдушник за неудържимата си енергия. Имаше нужда от непрекъснати предизвикателства, нещо, което никога няма да е тъпо, което ще ангажира острия му ум, ще му предлага постоянно действие и всички жени, които пожелае.

Затова стана ченге. С времето обаче откри, че подземният свят е по-вълнуващ. Винаги можеше да превключи скоростите на емоциите си и да остави само стъпки и облак прах. Ван Руутън направи точно това, когато откри, че в подземния свят има повече вълнения, свобода и секс.

Не се изненада, когато научи, че баща му от години пере пари от наркотици. Старецът винаги си е бил голям лицемер. Престъплението бе логично продължение на всекидневното поведение на Нелсън Бърлин в света на бизнеса.

Ван Руутън бе разведен два пъти. Разтури и двата брака с изневери и злобна откровеност. Втората му съпруга не се зарадва особено, когато го чу да казва, че да бъдеш мил всеки ден с един и същи човек означава да нарушиш душевното си спокойствие. Дотогава тя смяташе, че е способна да прощава безкрайно. Осемнадесет месеца с него я излекуваха от това заблуждение.

Според него бракът убиваше любовта. Изискваха се твърде много усилия, за да се получи. Той никога не се задоволяваше с една жена, а и не можеше да се чувства отговорен за нечие чуждо щастие. Удоволствието от любовта се криеше в разнообразието. Бракът бе зареден капан за мъже, които се хващаха в него, търсейки любов.

Преди да се срещне с Тароко, не забелязваше разлика между жените. Вярно, че преди да се запознае с нея, страдаше от лоши симптоми на „жълта треска“, преследваше предимно азиатки. Но Тароко беше нещо специално и при всякакви обстоятелства щеше да привлече вниманието му. Фантазираше си как пълната й уста прави невероятни неща с малкия му приятел. А погледът й беше толкова пронизващ, че беше трудно да я гледаш в очите.

Косата й беше фантастична. Ван Руутън се възбуждаше още като я видеше. Синьо-черна и зашеметяваща, тя бе лъскав орнамент, който приличаше на комбинация от нощно небе и слънце. Господи, колко дълга беше. Фантазираше си тя как отпуска коси върху гърдите му. Точно това се случи три часа след като се запознаха. Тя притежаваше повече сексуална енергия дори от него и също като него следваше първичните си инстинкти. Или влизаш в живота й от самото начало, или се отказваш въобще.

Запознаха се на едно събиране в Китайския квартал, организирано от хората на Лин Пао. Като певица, която пътуваше по цял свят, тя бе естествен куриер на Черния генерал. Той финансираше кариерата й и се говореше, че й е любовник. Пао си падаше по певиците и в този случай Ван Руутън разбираше защо.

Преди да се срещне с Тароко, той не поддържаше тесни контакти с Черния генерал. Даваше му информация за свидетели, подслушване, надзор, приближаващи проверки и процеси. Правеше го за пари и за удоволствие. Когато азиатката се появи в живота му, тя го помоли да върши повече неща за Триадата. И той се съгласи, правейки го единствено заради нея.

Стана куриер. Пренасяше парите на Триадата до Европа и Карибските острови. Сплашваше свидетели и укриваше доказателства. Крадеше документи на разузнаването и убиваше враговете на Лин Пао. Не отказваше нищо на Тароко, защото за него нямаше живот без тази жена. С нея се чувстваше по-жизнен от всякога. Тя го хвана в мрежата си. Той престана да различава доброто от злото.

Междувременно тя даваше на Ван Руутън цялото сексуално удоволствие, за което някога си беше мечтал. Когато не бяха заедно, той понякога й изневеряваше. Но настояваше Тароко да му бъде вярна. Тя се опълчи срещу това.

— Никога няма да бъда само твоя — заяви. — Приеми ме такава или се разкарай от живота ми.

За него вече беше късно да направи това. Той я желаеше, а когато пожелаеше нещо, той трябваше да го има. Планът му беше да остави нещата така, докато не я убеди да му се подчинява. Остана с нея, като отказваше да приеме мисълта, че може би живее с празни надежди. Остана и постоянно бе измъчван от ревност, едно съвсем ново чувство за него.

Ненавиждаше мисълта, че споделя Тароко с някой друг. Когато посещаваше Тайван, тя оставаше при Лин Пао и Ван Руутън я обвиняваше, че спи с кучия син. Тя отричаше и го уверяваше, че връзката им е строго делова. Домът й се намираше в Хонконг, но когато посещаваше Тайван, й излизаше по-евтино да отседне при стария си покровител. Освен това не можеше да обиди Пао, като откаже гостоприемството му.

Ван Руутън подозираше, че тя лъже. Но не каза нищо — единственият начин подозренията му да не се превърнат в обвинение. Опитваше се да осмисли нещата, като си казваше, че за защитата и влиянието на Пао трябва да се плати някаква цена. С нейния външен вид и силата на Черния генерал сделката беше неизбежна. Живееха в груб свят. Едно момиче трябваше да оцелее по някакъв начин.

Като се върна от Бразилия, тя му разказа как един осемдесетгодишен генерал й предложил шепа смарагди, ако седне гола в купа сладолед и се изходи, докато той я наблюдава. Докато разказваше това, тя се смееше и се закле, че е отказала на стария генерал заради неприятната му кожа. „Боже — помисли си ревнивият Ван Руутън, — не й позволявай да ми се присмива.“

 

 

Седнал зад волана на беемвето, той вдиша дълбоко и разтри слепоочията си. Каза си: „Погледни нещата разумно, момче, просто не си добре. Твърде болен си, за да отидеш където и да е“. Федералният съд беше на половин час път, а когато стигнеше там, сценарият включваше цял ден да дава показания и да се среща с правителствения прокурор. Нямаше начин.

Случаят в съда. Той и партньорът му, детектив Олонзо ла Вон, се бяха обединили с ФБР, за да спипат някакви немити, скапани рокери от Ню Джърси и да конфискуват амфетамини за десет милиона долара. По време на разследването Ван Руутън изчука жената на шефа на рокерите — нещо, което Ла Вон възприе като грешка.

„Няма да помогне на обвинението“ — заяви му. „Че кой ще каже — попита го Ван Руутън. — Моите устни са запечатани, а ако кучката отвори уста, нейният старец ще й прати задника на другия край на света. Оставаш само ти, партньоре.“

Не че Ла Вон, тридесет и шест годишен, едър чернокож с червена коса, си нямаше своите малки тайни. И той като Ван Руутън получаваше заплата от Черния генерал. Така си позволи да си купи закрита яхта. Прекарваше много от уикендите си, кръстосвайки морето с малката си приятелка от Пуерто Рико, докато госпожа Ла Вон си мислеше, че води война срещу наркотиците.

Спорът приключи с това, че Ла Вон изгледа партньора си със злобен харлемски поглед и го нарече „глупав шибаняк, който си търси белята“. „Само заради това, че не си влюбен, недей да хвърляш говна към луната“ — отговори му Ван Руутън.

Ван Руутън се огледа в огледалото на беемвето си. Боже, колко грозен беше! Изглеждаше така като че го бяха сдъвкали, изплюли и смачкали. А се чувстваше още по-зле. Мамка му, щеше да се върне в апартамента си и да се обади, че е болен. Тароко го чакаше. След няколко часа сън веселбата можеше да продължи.

В края на седмицата тя трябваше да отиде в Атлантик Сити, където пееше три дни в едно елитно казино и за това получаваше сто хилядарки. Тароко беше нещо повече от звезда. Тази жена бе цяла вселена. Ла Вон можеше и сам да се справи с делото на рокерите.

Ван Руутън извади салфетки от жабката и избърса устата си. После взе огледалните слънчеви очила от таблото и си ги сложи. И тогава забеляза, че една мускулеста чернокожа жена в униформа на медицинска сестра надзърта в колата му.

Тя съпровождаше дребен старец с воднисти очи и цирозни петна по плешивата му глава. Двамата се бяха приближили по тротоара. Старецът се държеше за яката ръка на сестрата като че от това зависеше животът му. Сестрата бе забелязала болнавия Ван Руутън в беемвето и отиде да го погледне.

Той се усмихна, излъчвайки достатъчно искрена топлота и нежност, за да спечели доверието й. Тя също му се усмихна, разкривайки едрите си зъби, и се наведе по-близо до него. Грижата й за здравето му премина в усещане, което тя вече не можеше да контролира. Ван Руутън й обясни:

— Малария. Виетнам. Отивам на преглед. — Да бе. Точно така.

Квадратното ебонитово лице на сестрата, почти закрито от широките й ноздри, се натъжи.

— Мога ли да направя нещо за вас?

Ван Руутън поклати глава.

— Ще се оправя, като стигна до болницата. Трябват ми само няколко таблетки хинин, това е всичко. С хапчета светът става по-добър. Винаги го казвам.

Тя се изкиска, сложи ръка върху едрата си гръд, а старецът се държеше за другата й ръка и гледаше към входа на училището, но не виждаше нищо. Изведнъж болката в главата на Ван Руутън го накара да се изправи. Боже, каква болка! Сега трябваше да е в леглото, не да си говори глупости на улицата с някакъв призрак, чийто задник бе достатъчно голям, за да си има собствен адрес.

Махна за сбогом, затвори вратата и подкара към къщи, за да изненада Тароко.

 

 

Апартаментът му се намираше в кафява тухлена сграда на Ривърсайд Драйв. През деветнадесети век тя била сиропиталище за чернокожи и индиански деца. Имаше изглед към парка „Жана д’Арк“ със статуята на французойката в пълно бойно снаряжение, седнала на кон. Бронзовата скулптура бе поставена върху гранитен пиедестал, в който бяха вградени камъни от кулата в Руан, където тя е била затворена и измъчвана.

Апартаментът се състоеше от дванадесет стаи с високи тавани и тераса с малка оранжерия и изглед към река Хъдсън. Бащата на Тери, богат пластичен хирург от Дериън, Кънектикът, им го подари за сватбата. Докторът, който не искаше да навреди на социалното си положение, пожела бърз развод без много шум. За да постигне това, позволи на бившия си зет да задържи апартамента.

Ван Руутън паркира беемвето в гаража на две преки от апартамента и тръгна пеш към сградата. Портиерът индиец, Аборпа Джойдийп, бе изчезнал някъде. В това нямаше нищо ново. Той беше симпатичен, дружелюбен младок с къдрава коса и огромни зъби. Но не би могъл да спечели награда за добър портиер. Закъсняваше за работа, тръгваше си рано и често изчезваше, за да си купи билети за лото или да заложи на някой кон в близкото гише. Джойдийп не се преуморяваше.

След като се качи до деветия етаж с асансьора на самообслужване, Ван Руутън тръгна по покрития с паркет коридор и най-накрая стигна до апартамента си. Известно време рови по джобовете си, за да си намери ключа, отключи си и влезе съвсем тихо. Махмурлукът му беше жесток; трябваха му доста таблетки аспирин, с които да облекчи болката. Но най-напред искаше да каже на Тароко, че се е прибрал.

Намери я в леглото с Джойдийп. Двамата бяха твърде заети и не го забелязаха.

Затворила очи, стенещата Тароко се извиваше върху черните копринени чаршафи, а слабият, мургав индиец лижеше пъпа й. Секунди по-късно главата му се завря между бедрата й и той засмука космите й. Ван Руутън ги наблюдава тихо известно време, после излезе през отворената врата и се облегна на стената. Затвори очи и захапа долната си устна, докато, усети вкус на кръв.

И той се бе озовавал в леглото с чужди жени. И него го бяха хващали съпрузи и гаджета, но той обръщаше всичко на шега. На тържеството по случай втората годишнина от сватбата им първата му жена го хвана как чука по-малката й сестра. Пияният Ван Руутън отговори на обърканата си жена: „На кого ще вярваш, на мен или на очите си?“.

Тази мръсотия с Тароко бе нещо по-различно. Сега него го мамеха и адски болеше. Тъй като я обичаше, болката и гневът бяха непоносими. Мислеше си трескаво: „Не трябваше да й се доверявам толкова. Не трябваше да й позволявам да стане толкова важна за мен“.

Тя бе първата жена, която пося в сърцето му нуждата от любов. Но истината бе, че тя не отвърна на тази любов и той го знаеше през цялото време. Даже да бе загубил Тароко, както подозираше, още я желаеше и се страхуваше от тези мисли. По дяволите тази шибана кучка!

Извади от кобура своя „Смит & Уесън 38“, върна се до вратата и каза:

— Чук, чук.

Джойдийп бързо вдигна глава. Почти едновременно с него Тароко се изправи в леглото. Най-напред беше шокирана, но бързо си възвърна самообладанието. Разпери пръсти и отметна дългата си коса от лицето и тялото.

— От кога стоиш там? — попита тя.

Ван Руутън бавно отиде до леглото и погледна надолу към индиеца.

— Джойдийп. Е, оправдаваш си името, нали?^[1]

Портиерът изцъкли очи от страх, погледна към Тароко, после пак впери очи във Ван Руутън.

— Моля ви, моля ви. Не искам неприятности. Отивам си.

— Ще останеш — заповяда му той.

Азиатката махна с ръка.

— Време е да пораснеш, Грегъри. Още в началото ти казах, че не ме притежаваш. Никой не може да ме притежава. Освен това и двамата знаем, че правя само онова, което моят приятел в Тайван ми нарежда. Това се отнася и за връзката ми с теб. Сега моля те, махни това нещо, преди да си наранил някого.

Той кимна.

— Права си за Пао. Знаех за теб и за него. И в същото време не исках да знам. Мисля, че думата за това нещо е „тъпотия“. Междувременно ти ме увлече толкова надълбоко, че не можех да се измъкна дори да исках.

Тя притисна колене към гърдите си.

— Ти не искаш да излезеш, Грегъри. Ти обичаш опасностите. А освен това ти плащат доста добре.

Беше права за плащането. През този уикенд двамата с детектив Ла Вон трябваше да занесат един куфар, пълен с пари на Лин Пао до Панама Сити. От там парите щяха да започнат електронното си пътешествие през банки в шест страни и най-накрая да се появят в една канадска инвеститорска фирма. Двамата щяха да получат по петдесет хиляди долара за тридесет и шест часа работа.

Ван Руутън каза на Тароко:

— Защо трябваше да се чукаш с този кльощав задник в моя апартамент?

Тя се усмихна.

— И аз обичам опасностите. Това е общото между нас, забрави ли? Не приемай живота толкова сериозно, Грегъри.

— Ще ми кажеш ли защо Лин Пао ти е наредил да ме хванеш на въдицата си? Мислех, че кучият син ми вярва.

— Ти си гвелио, чужденец. Външен човек. Никой китаец няма да ти се довери. Може да ти се струва, че си един от нас, че си приет в клуба. Но грешиш. Моят приятел не вярва на никого. Струваше му се, че трябва да се обвържеш с него повече. Да приемем, че на този етап съществува съвсем малка вероятност да го предадеш, без да предадеш самия себе си.

— Разбирам. Значи през цялото време сте ме използвали. И ти, и той, всички.

— Както вече казах, плащаха ти добре. Освен това ти цял живот използваш хората. Особено жените. Който вади нож, от нож умира.

Ван Руутън мразеше хората да се будалкат с него. Адски го мразеше. „Отмъщение — помисли си той. — Още тук и сега. Ще има и доста остатъци за Черния генерал.“

Той се усмихна.

— Вие жълтурите го казвате по друг начин. „Ако плюеш срещу вятъра, плюеш в лицето си.“ А ние казваме: „Каквото си надробил, такова ще сърбаш“.

Тароко се облегна назад и му се усмихна.

— Грегъри, я се съблечи и ще направим една тройка. Обожавам тройките.

Джойдийп поклати глава:

— Не, не, не. Аз трябва да тръгвам. Благодаря за всичко.

Ван Руутън го спря.

— Нека да ти задам един въпрос, Джойдийп. Какво ме съветваш да направя — да ти пръсна мозъка или да ти прострелям топките?

— Не разбирам, сър. Тя ме покани да се кача тук.

Грегъри се усмихна:

— Имам една идея. Вие двамата ще продължите. Ще се държите така, все едно че мен ме няма.

Тароко се надигна.

Той насочи 38-калибровия към главата й.

— Сериозно говоря.

Лицето й се напрегна.

Той кимна:

— Точно така, мамче. Искам вие двамата с Джойдийп да се чукате до несвяст. От време на време ще ви казвам какво да правите. И вие ще го правите или аз ще се побъркам ужасно.

Отстъпи към гардероба, пресегна се към най-горната лавица и извади от там фотоапарат.

— Време за шоу, момчета и момичета.

Заповяда им да започват. Те не помръднаха, но той отиде до леглото и ритна индиеца в крака. Просълзеният Джойдийп се отдръпна от него и обърна лице към Тароко, която гледаше свирепо към Ван Руутън. Въпреки това тя извади бурканче мед от нощното шкафче, положи нежно индиеца по гръб върху леглото и изля мед върху дланта си.

Остави бурканчето и разтърка длани, като не сваляше очи от американеца. Хвана с лепкавите си ръце увисналия пенис на Джойдийп и бавно го завъртя напред-назад. Обърна се и престана да гледа детектива, когато взе члена на индиеца в устата си. Гърлото на Ван Руутън пресъхна.

Но ги накара да се чукат по всевъзможни начини и фотографира всичко. Няколко пъти ерекцията на Джойдийп спадаше, но магическият език на Тароко отново го включваше в играта. Тя изнасяше представлението си с мрачно спокойствие, понякога се държеше така, сякаш Ван Руутън го нямаше. Един-два пъти той почти се възбуди, но си наложи да се държи твърдо. Беше време да си разчисти сметките с китайката.

Четиридесет и пет минути по-късно им заповяда да престанат. Тя едва успяваше да контролира гнева си. Ледената принцеса не обичаше да я унижават. Е, много зле в такъв случай.

След като избърса уста с опакото на ръката си, Тароко хвърли една възглавница по Ван Руутън. Той я отклони и каза:

— Палаво момиче. — После посочи снимките, които бе закачил на гардероба. — Когато тези снимчици тръгнат по света, ти ще станеш много известно момиче. Телефонът ти няма да престава да звъни. Ако някой иска да разбере дали наистина си толкова добра, колкото на снимките, накарай го да ми се обади. Ще ти дам страхотна препоръка.

Очите й блеснаха иззад сълзите и тя извика:

— Ти и баща ти. И двамата сте болни. Когато Пао научи какво си ми сторил, ще ти се иска никога да не си се раждал.

Ван Руутън се усмихна.

— Знам всичко за връзката на баща ми с Пао. Стара новина, моето момиченце. Ние със стареца никога не говорим за това ’щото просто не си говорим. Така ни харесва и на двамата.

— Нищо не знаеш, по дяволите! — възрази тя. — Как си мислиш, че Пао е успял да обвърже баща ти?

— С пари. По същия начин, по който е обвързал и теб.

— О, така ли? Добре, мисля, че е време да научиш истината за Нелсън Бърлин. Знаеше ли, че е изнасилил и убил сестра си?

Той поклати глава и не повярва на нито една дума от това, което чу.

— Лъжеш — извика.

— Така ли? И как си представяш, че един китаец може да контролира такъв важен американски бизнесмен? Това си е твой проблем, господин Ван Руутън. Никога не искаш да повярваш в неприятните истини.

Тароко му разказа за връзката на баща му и Лин Пао. Детективът слушаше тихо и когато тя свърши, той каза:

— Знаех, че моят старец е правил доста мръсотии в живота си, но никога не съм смятал, че е стигнал толкова далеч.

Тя се усмихна лукаво и победоносно.

— Има много неща, които не знаеш. Полицията може би те следи, знаеш ли това? Мислиш се за толкова умен, за толкова желан от жените, за толкова специален. Е, не си такъв. Правиш грешки. Пилееш пари, обиждаш хората, пиеш твърде много, говориш твърде много. Лин Пао следи колко грешки ще направиш и ако реши, че полицията е твърде близо до теб, тогава…

Тя прекара показалец по гърлото си.

Ван Руутън леко се олюля, но световъртежът му мина бързо. Усещаше пулса в гърлото си. Ръцете му трепереха, затова ги скри зад гърба си. После затвори очи, пое си дълбоко дъх и отново си отвори очите. Пак беше спокоен. Готов да се захване за работа.

Докато Тароко и Джойдийп го наблюдаваха, той сложи фотоапарата на нощното шкафче заедно с купчината снимки, после извади пистолета от колана си. Вдигна възглавницата от пода и притисна дулото о нея. Тароко впери пронизващия си поглед в него за секунда и едва не припадна.

— Няма да посмееш — каза тя. — Не и с мен.

Ван Руутън стреля два пъти в главата на Джойдийп. После коленичи на леглото, приближи се бавно до хленчещата Тароко, тъпчейки дългата й коса. Разплака се, притисна възглавницата в гърдите й и натисна спусъка три пъти.