Марго Грег
Мнимият съпруг (7)

7.

Тъмнокосият мъж, облечен в делови костюм на „Пиер Карден“, с мъка си пробиваше път през тълпата към мястото за получаване на багажа. В момента, в който зърна познатата му, ъгловата фигура, Кийли изпита такава радост и облекчение, че пусна куфара си на земята и се хвърли в прегръдките му. Горчивите думи, които си бяха разменили, бяха простени, но не и забравени.

Върху обикновено мрачното и затворено лице на Върн Престън се появи напрегната усмивка.

— Е? Поредното безрезултатно пътуване?

— О, Върн… — тя се притисна към него, готова да се разплаче отново. Мразеше се загдето му позволяваше да разбере колко много, много се нуждае от подкрепата му.

— Какво има? Какво се случи? — попита той, внезапно разтревожен. Опита се да я отдалечи от себе си, за да види лицето й, но тя само поклати глава. Боеше се, че той ще разбере до каква степен са разклатени нервите й. — Знаех си, че трябваше да дойда с теб. — Решително я хвана за ръка. — Хайде. Можем да говорим в колата.

Щом влязоха вътре, той остави ключовете и се обърна към нея, без да сваля поглед от лицето й.

— Казвай — ласкаво я подкани той. — Какво те тревожи?

И тя изля всичко, което се бе насъбрало в душата й. Започна с писмото от „Амнести Интернешънъл“, с Рикардо Кастило, болницата… мъжът, който твърдеше, че е изчезналият й съпруг. Върн седеше на мястото си, без да каже нито дума, а бръчките на лицето му ставаха все по-дълбоки, докато слушаше разказа й.

Когато тя свърши, той тихичко каза:

— Сигурна ли си, уверена ли си сто процента, че този мъж не би могъл да е Брайън?

Тя го погледна с възмущение.

— Живях с него шест месеца. Мисля, че мога да позная собствения си съпруг.

— Какво го примамва в такъв случай?

Тя го погледна с горчивина.

— Парите на Хелън. Какво друго? — После му каза за чека, който бе дала на мъжа в Мексико сити.

Върн тихичко изруга и удари с юмрук по кормилото.

— О, боже, Кийли, защо си изострила апетита му към парите ти! Имаш ли някаква представа какво биха могли да ти причинят вестникарите, ако случайно разберат за това? Веднага ще обявят, че си му дала подкуп, за да го принудиш да се откаже от претенциите си. Наистина ли вярваш, че можеш да му платиш и да се отървеш от него завинаги?

— Това бе просто жест на благотворителност — защити се тя. — Така поне успях да спечеля малко време и ако той реши отново да ни безпокои, надявам се Хелън да е физически по-силна и здрава. Поех известен риск, но може пък да съм го изплашила и да се задоволи с това, което вече е успял да измъкне. А ако се осмели да създава проблеми, ще го накарам да съжалява, че изобщо се е родил.

Върн се захили.

— В такъв случай може би ще има нужда от моето състрадание.

Кийли не бе в настроение за подобни шегички.

— И какво трябва да означава това? — избухна тя.

Върн импулсивно хвана ръката й.

— Кийли, за бога, не издържам повече! Пътуването ти до Мексико сити не променя абсолютно нищо. Брайън все още е мъртъв, така че какво печелиш, като продължаваш да отлагаш годежа ни? А ако този мъж продължи с претенциите си, ние ще сме много по-силни, ако сме едно цяло — съпруг и съпруга. Омъжи се за мен сега!

Тя се отдръпна назад и започна да разтрива слепоочията си.

— Върн, изтощена съм. Не можем ли да говорим за това някой друг път?

— Вече две години отлагаме обсъждането на този въпрос — продължи да настоява Върн. Отново взе ръката й и я стисна силно. Тя се опита да се извърне настрана, но той леко я разтърси, за да задържи вниманието й. — По дяволите! Всичко, което искам, е официално обявяване на годежа ни. Можем да почакаме със сватбата за след изборите. А сега престани да го увърташ и кажи да.

Тя затвори очи.

— Да.

Той замълча за миг.

— Това сериозно ли е, или просто си изтощена и твоето да е най-лесния начин да се отървеш от мен?

Тя уморено отвори очи.

— Казах да, Върн. — Беше смазана от умора. Преживяният шок я бе разтърсил до дъното на душата й и нямаше сили да спори. Без да протестира, му позволи да я прегърне и да я притисне към себе си за миг, като се питаше къде бе изчезнала радостта, която бе изпитала, когато го видя на летището.

Върн запали колата, а изражението на лицето му бе странна смесица от загриженост и триумф.

— Ще обявим годежа си на вечерята за събиране на средства следващия месец. Така ще разполагаш с достатъчно време да съобщиш новината на Хелън.

— Хелън! — Кийли изпъшка.

— За бога, наистина ли мислиш, че това ще бъде изненада за нея? Аз присъствам в живота ти от толкова много години. Прекарала си три пъти повече време с мен, отколкото с Брайън. — Раздразнен, той се включи в движението и потегли към Уестърби, а последвалият един час премина в пълно мълчание.

Полумракът вече припадаше над хълмовете, а старите, величествени дървета хвърляха дебели сенки над изключително луксозния квартал. Върн зави по засенчената алея, която водеше към „Ийстън Меншън“ и паркира на кръглата площадка. Надявайки се да избегне по-нататъшни разговори, Кийли слезе от колата и изчака Върн да свали куфарите й от багажника и да ги качи по широкото, украсено с големи вази, стълбище на къщата.

— Остави ги във фоайето — нареди тя. — Госпожа Магуайър ще ги разопакова по-късно.

След като я целуна небрежно, Върн се сбогува с нея и обеща да й се обади за обяд на следващия ден.

На път за стаята си Кийли се отби при Хелън. Свекърва й спеше в голямото си легло, а оранжевата й коса приличаше на ярък пламък върху дантелената възглавница. Кийли придърпа един стол с дамаска от кадифе. Загледана в крехкото, съсипано от грижи лице, Кийли не можеше да си представи как ще съобщи на майката на Брайън, че обичната съпруга на сина й е обещала да се омъжи за друг мъж.

През изминалите години Хелън упорито бе поддържала надеждата си, че Брайън може все още да е жив. А състоянието й бе толкова крехко и деликатно! На тази възраст човек трябва да живее без нещастия, беди и болки, да дири утеха в любовта и спокойствието, без да бъде разяждан от жестока несигурност и скръб. И Кийли бе твърдо решена да предпази Хелън от поредния емоционален шок, без значение какво щеше да й коства това.

Нежно докосна меката й коса. Нямаше и следа от силната, самоуверена жена, която сама бе управлявала империята Ийстън, след като съпругът й почина от рак на белите дробове. Кийли изпитваше състрадание към Хелън и бе допуснала грешката да отстъпи снизходително пред заблудата й, че Брайън ще се върне, след като се налудува. Болезнено осъзнаваше факта, че Хелън я обича, но въпреки това тя е само заместник на обичния й Брайън.

Кийли седеше край леглото на Хелън, загледана в гърдите й, които се спускаха и се вдигаха равномерно, и се чудеше как ще събере достатъчно кураж, за да й каже, че се отказва да чака Брайън и че ще се жени за Върн Престън. Хелън със сигурност щеше да разбере, че Върн би могъл да й осигури сигурност и спокойствие, каквито Брайън никога не й бе предложил. Семейство Престън от години управляваха доходното богатство на семейство Ийстън. Двамата млади наследници учиха заедно в Харвард, но никога не станаха приятели. Брайън беше с твърде променливи и нетрадиционни разбирания, докато Върн бе затворен и консервативен по природа и след като се дипломира, започна работа в адвокатската кантора на баща си без всякакви сътресения.

Но това, което имаше най-голямо значение за Кийли, бе, че по време на информационния цирк, създаден от медиите след изчезването на Брайън, Върн, както никой друг, бе взел травматизираната Кийли под крилото си и й бе помогнал да възстанови гордостта и самоуважението си. Благодарна за вниманието, което й оказваше, и впечатлена от вродената му самодисциплина, тя откри, че той е мъж, чийто праволинеен ум, тяло и принципи напълно съответстват на семплите и строги дрехи, които той носеше с изумително постоянство. С годините го опозна по-добре и осъзна, че не става дума просто за самоконтрол — в сексуално отношение той се владееше не по-зле от нея. Беше хладен и разумен, което още повече го издигаше в очите й. През изминалите седем години Кийли напълно контролираше тази част от живота си и не желаеше никога повече да бъде хваната в емоционален водовъртеж от страсти и желания, които биха могли да застрашат този самоконтрол.

Гастроном, колекционер на предмети на изкуството, театрален меценат, Върн я въведе в един свят, който бе отнет от Брайън, след като баща му го лиши от наследство. Макар изтънчените обноски и познанията на Върн да превъзхождаха нейните собствени, Кийли нито веднъж не долови и следа от покровителствено отношение или надменност. Тя открито ценеше интелекта му, а той буквално се разтапяше от удоволствие всеки път, когато доловеше възхищението й.

И тогава Върн развали всичко, като я помоли да се омъжи за него. Раните й бяха твърде пресни. Тя тактично отхвърли предложението му — доколкото това беше възможно — и избяга в Европа. Един вестникар на свободна практика, който й бе преподавал в курса по журналистика в колежа, й предложи работа в Париж. Тя начаса се възползва от предоставената й възможност.

Джеф Блум беше четиридесет и две годишен, нисък, но с телосложение на краен защитник. Кореняк нюйоркчанин, той работеше като чуждестранен кореспондент за един международен новинарски синдикат. И ако журналистическият му талант бе изумителен, то пристрастеността му към алкохол и кокаин бе просто легендарна. В началото Кийли не обръщаше внимание на проблемите му, а Джеф скоро проумя огромния й потенциал.

— Най-накрая успях да намеря жена, която може да чете, без да си мърда устните и не изглежда като Пиер Селинджър в женски дрехи — възторжено повтаряше той.

Обикаляха заедно Лондон, Париж и Рим и Джеф Блум я запозна с истинска палитра от световноизвестни писатели, продуценти, бизнесмени и политици, все хора с изключителен интелект и талант. Кийли процъфтяваше в този затворен кръг от много полезни връзки и контакти, които щяха да й бъдат от изключителна полза в последвалите години.

Джеф бързо разбра необичайния талант на Кийли да взема трудни интервюта, да задава проницателни въпроси, без да засяга човека, когото интервюира. Тя притежаваше невероятен усет и можеше да пресъздаде и най-заплетените и мистериозни събития на език, напълно разбираем за обикновените читатели. Материалите й ставаха все по-зрели и задълбочени и тя скоро започна да пише проницателни статии за икономическото и политическото развитие и тенденции, като винаги вършеше работата си в определения срок.

Макар да бе изключително лоялна към Джеф, Кийли не бе толкова сляпа, че да не забележи как силната му пристрастеност към алкохола и кокаина влияят върху работата му. Той започна да й прехвърля все повече от собствените си ангажименти, а след време престана да си прави труда да редактира написаното от нея и да го бележи със собствения си журналистически стил. А когато баща й започна да й изпраща изрезки от нейни собствени статии, излезли в американски вестници и списания с името на Джеф Блум, Кийли разбра, че той сериозно я е загазил. Той обаче отказваше да потърси помощ. Докато в началото се бе опиянявала от непогрешимостта на наставника си, сега изведнъж тя се озова в неблагоприятното положение да поддържа репутацията му и да го измъква от затруднения. И тъй като тя винаги бе на разположение и той разчиташе на нея да спази уговорените срокове, Джеф все повече се отдаваше на забравата на наркотиците. Но Кийли не можеше да си наложи да го изостави. Стоеше там заради него. Джеф, обаче, сам я освободи от грижите — със свръхдоза.

Тя се прибра в Станфорд да ближе раните си след преждевременната смърт на Джеф и само седмица по-късно получи телеграма от „Ийстън Пъблишинг“. Имали работа за нея, ако проявявала интерес.

— Виноват — весело се разсмя Оуен Нийл, когато тя го обвини, че той е в дъното на всичко. — Изпратих на госпожа Ийстън няколко твои статии. Защо да не се погрижа за дъщеря си? Дяволски се гордея с теб, скъпа.

— Тя вероятно ще иска от мен да напиша статия за Наркотиците и журналистиката, така че да може да натрупа милиони от смъртта на Джеф — горчиво рече Кийли.

— Иди и виж какво иска — настоя баща й. — Ако работата не ти харесва, кажи на старата вещица да си потърси друг човек.

Кийли все още бе изключително чувствителна към факта, че Алфред Ийстън, а следователно и Хелън Ийстън, бяха решили от самото начало, че тя е малка, тъпа сребролюбка, подмамена от богатството на Брайън и довела до изпадането му в немилост. Но тя трябваше да изкарва прехраната си по някакъв начин, така че всяка работа бе добре дошла.

Обади се, за да си уговори час за посещение и бе силно изненадана и изпълнена с подозрения, когато госпожа Ийстън изпрати лимузината си за нея. Кой знае защо, интервюто щеше да се състои в апартамента на Ийстънови в модната „Дакота“.

Хелън Ийстън й се стори необичайно сърдечна. Засипа я с комплименти заради журналистическите й постижения, но скоро се отказа и престана да се преструва, че я е извикала да говорят по работа.

— Винаги съм съжалявала заради начина, по който се разделихме, Кийли. И двете бяхме хванати в клопката на съпрузите си и жестоката борба помежду им. Сега разбирам, че и ти като мен бе жертва на тази борба и се надявам, че ще намериш сили в душата си, за да ми простиш.

Кийли бе изумена. За пръв път осъзнаваше в каква степен Хелън се е разкъсвала между сприхавия си, консервативен съпруг и сина си — бохем.

Сякаш прочела мислите й, Хелън тихичко продължи.

— Алфред, разбира се, беше суров — твърде суров с Брайън, но на моменти ми се струваше, че Брайън прави и невъзможното, за да го ядоса.

— А бракът му с мен съвсем определено ядоса баща му — обади се Кийли, влагайки в думите си повече горчивина и ненавист, отколкото възнамеряваше. — Заради мен Брайън бе лишен от наследство.

— Не точно лишен от наследство. — Хелън побърза да се защити. — Алфред погрешно смяташе, че парите са начин да контролира Брайън. Ако ти наистина познаваше съпруга ми… вие двамата щяхте да изпитвате истинско възхищение един от друг. — Очите й се навлажниха, тя се размърда, стиснала дантелената си носна кърпичка, и Кийли забеляза, че тя все още носи златна халка на лявата си ръка. — Политическите възгледи на нашия син бяха горчиво разочарование за Алфред, а мисълта, че някой ден ще трябва да прехвърли отговорността за списанията върху Брайън, който открито му се присмиваше и отричаше ценностите му, го докарваше до ярост. Целите, които те двамата преследваха, в основата си бяха еднакви, но докато Алфред вярваше, че промените трябва да се извоюват по пътя на закона, Брайън бе убеден, че отговорът се крие във физическата сила и действия и искаше да докаже правотата си в Централна Америка.

Тази среща постави начало на здравото приятелство между двете жени.

Един ден, докато пиеха кафе в елегантната, но едновременно с това удобна всекидневна в апартамента в „Дакота“, Хелън повдигна друг интересен въпрос.

— Възнамерявам да започна издаването на ново списание — обяви тя. — И искам ти да бъдеш част от него.

Докато Хелън развиваше идеите си, Кийли едва сдържаше растящото си вълнение. Новото списание щеше да се различава съществено от отегчителния, прекалено интелектуален модел на другите две списания — „Уърлд форум“ и „Бизнес форум“, а в същото време щеше да обхваща пълната гама от новини. Хелън искаше да създаде нещо ново и вълнуващо, което да допадне на онази част от населението, известна под името yuppi^[1].

— Сензационните новини продават списанията днес и ние ще включим всички елементи, който подхранват читателския интерес на американците секс, престъпления, скандали. Не искам обаче да правим таблоид^[2] — обясни Хелън. — И не ти поднасям новото списание на сребърен поднос само заради връзките ти със семейство Ийстън. Ще трябва да представиш идеите си анонимно. Те ще се състезават с проектите на други кандидати, а победителят ще бъде избран от обективно жури. Ако искаш да спечелиш, ще трябва да разчиташ единствено на собствения си талант. — Не бе необходимо да добавя, че ако проектът на Кийли бъде одобрен, тя ще се превърне в една много богата млада жена.

Кийли спокойно отпиваше от кафето си и изглеждаше така, сякаш обмисля съвсем обикновено предложение за работа, но вътрешно ликуваше. Независимо от усилията на Хелън да й внуши, че тя е една от многото кандидати за този пост, Кийли бе убедена, че тя не би имала шанса да се възползва от това невероятно предложение, ако не бе съпруга на сина на Хелън, но в този момент нямаше никакво намерение да се заяжда за дреболии. Искаше й се да изтича до прозореца, да го отвори и да изкрещи новината с пълно гърло. Не направи нищо подобно, разбира се, а мълчаливо прие предложението и скромно поблагодари.

Кийли потъна в работа по проекта за списанието. Използва свои собствени материали, за да направи макета, изрови истинско богатство от неизползвани статии, които бе писала за Джеф Блум и които той бе отхвърлил като неподходящи. Разрови старите си папки, за да открие подходящи снимки.

След един месец напрегнати приготовления проектите бяха готови за оценката на журито. Когато видя някои от другите макети, Кийли усети, че сърцето й се свива. Нейният собствен проект с уголемените снимки, опростените рисунки и сатирични карикатури изведнъж й се стори твърде аматьорски в сравнение с изпипаните, издържани в тъмни тонове, художествено оформени макети на журналисти с голям опит в професията. Но вече бе твърде късно да се оттегли.

Кийли се върна у дома в Кънектикът, за да изчака присъдата. Не хранеше никакви илюзии относно шансовете си да спечели състезанието. Беше дала най-доброто от себе си, утешаваше я баща й, а и бе натрупала ценен опит в процеса на работата. Това, за което Кийли съжаляваше най-много, бе, че ако изгуби, брилянтното име, което бе измислила за списанието, „Ийстън Уест“^[3] щеше да остане неизползвано.

Когато телеграмата пристигна, Кийли не можа да си наложи да я отвори. Тя остана да лежи на кухненската маса, докато баща й си дойде от работа. А когато той отвори плика, Кийли разбра как се чувстват актьорите при връчването на наградите на Националната филмова академия Оскар. Даже и когато баща й с вик захвърли телеграмата, грабна я в мечешката си прегръдка и я завъртя около себе си, тя все още не можеше да повярва, че е спечелила. Дори и в този момент споменът за оня опияняващ миг извика сладко-горчива усмивка на устните й.

Ако бе смятала, че изготвянето на проекта е трудно, Кийли скоро разбра, че то е детска игра в сравнение с изнурителните месеци, през които приготвяха излизането на новото списание. Напълно съзнаваше, че цялата отговорност за успеха или провала на списанието падаше върху неопитните й рамене и това я изпълваше с истински ужас. Всички експерти съвсем открито изразяваха съмненията си, подценяваха възможностите й и предричаха, че новото списание ще се провали с гръм и трясък.

Нищо подобно обаче не се случи. Читателите не само приеха „Ийстън Уест“, но го направиха с истинско удоволствие и страст. Мигновеният успех бе напълно неочакван и при така създалите се обстоятелства, на Хелън й бяха необходими още няколко милиона в повече от планираните, за да помогне на новоопереното пиленце да се отдели от земята.

Когато читателският интерес нарасна неимоверно, надвишавайки четирикратно тиража, на който разчитаха след рекламната си кампания, те трябваше бързо да променят стратегията си. Хелън бе възхитена от бляскавия интерес на „Ийстън Уест“ и тъй като не искаше да проваля процъфтяващото начинание заради ограничения тираж, удвои, а после утрои тиража, като абонатите продължаваха да се увеличават.

От този момент нататък стилът и прийомите на Кийли се превърнаха в истинско злато. Тя самата се превърна в жената на Камелот, в любимка на деловия свят, в истински малък магнат. Рискованият опит на Хелън да задържи семейния бизнес в ръцете на семейството, бе надминал и най-смелите й очаквания.

Пет години по-късно, след унищожителния удар, преживян от Хелън, Кийли трябваше да поеме управлението на цялата издателска империя и да не позволи разпадането й. Брайън го нямаше, Хелън беше болна и всички решиха, че Кийли е очевидната наследница и започнаха да я ухажват като коронована принцеса.

Междувременно, тя и Върн подновиха приятелството си. През изминалите години бе настъпила драматична промяна в общественото им положение. Навремето Кийли бе тази, която би спечелила най-много от връзката им. Тя беше никоя в обществената йерархия — изоставена от съпруга си и напълно пренебрегната от родителите му, докато Върн произлизаше от добро семейство със стари пари и всички знаеха, че го очаква блестяща кариера в областта на правото и политиката. Сега обаче всички преимущества бяха на нейна страна. Изчезването на Брайън, около което се бе вдигнало толкова шум, и нейният успех в „Ийстън Уест“, я бяха превърнали в звезда от ранга на Джаки Кенеди, а връзките й с могъщата империя на семейство Ийстън, щяха да донесат само облаги и слава на мъжа, който се оженеше за нея. Когато красивата млада вдовица даде да се разбере, че не смята да се омъжва отново, почитателите й започнаха да се възхищават на верността й към паметта на бившия й съпруг. Никой сякаш не приемаше насериозно Върн Престън, който продължаваше да моли за ръката й.

Кийли откъсна мислите си от миналото и се върна в настоящето. Изправи се и се загледа в Хелън, която дишаше неравномерно. Беше започнала да се възстановява чудесно след преживяния удар, но все още се изморяваше твърде лесно, а речта й бе бавна и несигурна. Два пъти на ден идваше рехабилитатор, който работеше с нея и тя вече можеше да ходи с помощта на бастун.

Кийли с обич докосна меката, оредяваща коса и отмахна къдриците от набръчканото чело. Тази вечер, в потъналата в полумрак стая, тя както никога преди почувства болката, която бе изпитала Хелън, когато бе изгубила сина си в разцвета на живота му.

В съзнанието й неканен изплува споменът за загадъчния мъж в Мексико сити. Дори и когато беше здрава, Хелън много трудно преживяваше всяко обаждане, подхранило надеждите й, че синът й е жив и последвалото след това горчиво разочарование. А в сегашното й състояние един такъв шок би бил фатален. Кийли отново се закле, че няма да позволи това да се случи.

Върна се в стаята си тъкмо навреме, за да хване репортажа за предизборната кампания на Върн по телевизията. Кийли превключи на съответния канал и намали звука по време на рекламите. Новинарските камери се прехвърлиха след хаоса и безредието на летище Кенеди. На заден план се виждаше един свръхзвуков самолет. Внезапно заинтригувана, Кийли протегна ръка към устройството за дистанционно управление, като се питаше дали някой от нейните служители отразяваше пристигането на… на някой чуждестранен сановник, може би? Или отвличането на самолет? Някакъв репортер премигна на силната светлина на камерите и посочи към една линейка, червените светлини на която хвърляха призрачни отблясъци върху лицето му.

Камерата се насочи към отворените врати на самолета. Подвижната стълба вече бе на мястото си. Пътниците слизаха от самолета, а Кийли, с нараснал интерес, наблюдаваше всичко, докато на вратата не се появи последният пътник, когото очевидно очакваха всички.

Камерата се приближи. Един мъж в инвалидна количка и черни очила поспря за миг, сякаш стъписан от посрещането. Кийли прикова поглед върху него. Разпозна го мигновено, а нервите й се опънаха до скъсване.

Това беше мъжът, когото бе оставила само преди няколко часа в Мексико сити, мъжът, който твърдеше, че е Брайън Ийстън.