Марго Грег
Мнимият съпруг (11)

11.

Като се опитваше да балансира между ясно изразената противоположност на двойствените си чувства, след тази среща Кийли стоеше възможно най-далеч от него. Много лесно можеше да се поддаде на чара на този измамник. Оказа се обаче, че е невъзможно да го отбягва напълно и постоянно да отрича привличането помежду им, и тя се ядосваше — не, ужасяваше се — от факта, че с всеки изминал ден все повече приема този човек. И макар да се чувстваше повлечена от обстоятелствата, които не можеше да контролира, знаеше, че ако се огъне пред претенциите му или ако отстъпи пред чара му, това ще предизвика главоломно крушение, което ще завърши трагично за всички тях. Кийли се гордееше със, самодисциплината си — благодарение на нея бе оцеляла през трудните години.

Дилемата стана още по-трудна за разрешаване, когато Хелън й се обади в офиса, за да й напомни да се прибере по-рано, заради празненството по случай рождения ден на Брайън. В продължение на една седмица цялото домакинство на „Ийстън Меншън“ трескаво планираше тържеството. Кийли се изкушаваше от мисълта да откаже да участва, но не можеше да си позволи да тревожи Хелън, само за да го уязви.

Тя реши да закъснее и се прибра след седем часа. Госпожа Магуайър я уведоми, че се е наложило господин Брайън да излезе и затова вечерята е насрочена за девет часа. И това бе известно облекчение! Кийли се качи горе и се отпусна във ваната. После бавно излезе от ароматната вода и намаза цялото си тяло с уханен, успокояващ балсам. Почувства се греховно глезена и женствена, а измитата й, вдигната нагоре черна коса, сияеше като блестящ ореол около главата й.

Преди да се облече, внимателно разгледа тялото си в огледалото. Правеше това за пръв път от много време насам. През годините бе спала няколко пъти с Върн, но това се случваше съвсем инцидентно — обикновено в дни, в които се чувстваше особено самотна, или след няколко питиета. Нито един от двамата не бе особено страстен поклонник на секса и след появата на натрапника и със сгъстяването на и без друго натоварения график на Върн, отношенията между тях бяха станали чисто платонически. А сега, докато гледаше отражението си в огледалото, тя се чудеше какво ли би си помислил за нея един мъж, ако можеше да я види в този момент. И този мъж не беше Върн.

Наближаваше осем и половина, когато рожденикът се прибра. Посрещнаха го с обичайната суматоха на долния етаж и след вълнуващите поздравления, той се затича нагоре, като прескачаше стъпалата по две наведнъж, бързо почука на вратата на Хелън, поздрави я весело, побъбриха обичайните пет минути, и едва тогава той се прибра в собствения си апартамент. Макар че не чуваше нищо през стената, Кийли не можа да се въздържи и започна да си представя предполагаемите му действия — как се съблича, за да си вземе душ, как енергично сапунисва стройното си, мускулесто тяло, как небрежно привързва хавлия около жилавия си кръст, за да се избръсне. Дали и той не се опитваше да си представи какво прави тя в този момент?

Зачервена от мислите си, Кийли навлече прилепнал копринен комбинезон с цвят на праскова над дантелените си гащички, тайничко възхитена от дългите си, елегантни крака и сексапилно излъчване. Жената, която се оглеждаше в огледалото, бе съвършено различна от деловата жена, облечена във внимателно подбрани строги костюми, които се бяха превърнали в нейна броня. Ръцете й колебливо се плъзнаха по голите й рамене, покрай високите, добре оформени гърди, проследиха извивката на тънката й талия и внезапно, загледана в огледалото, тя си представи пътя на ръцете му по леко изпъкналите й бедра и по плоския, стегна стомах, който не знаеше какво е бременност. Кийли застана в профил, като се чудеше дали той щеше да оцени стегнатия й задник, стройните й, красиво оформени крака, гъвкавата еластичност на кожата й. Остана дълго пред огледалото, изгубена в еротичните си блянове.

Изведнъж се стресна от силно почукване по вратата.

Лицето й пламна от срам. Беше ужасена. Осъзна, че не може толкова бързо да съблече предизвикателното си бельо. Щеше да го изгори още на следващия ден.

Тъкмо измъкваше комбинезона през главата си, когато отново чу похлопване по вратата, последвано веднага от отварянето й, и обектът на тайните й блянове пристъпи в стаята. Кийли извика и се обърна с гръб, кръстосала ръце пред себе си, опитвайки се да прикрие с тях голите си гърди.

Брайън я погледна, а после, без да се бави, сякаш нахълтването му в стаята й бе напълно обичайна брачна практика, а гледката на полуголата му съпруга — най-естественото нещо на света, рече:

— Кийли, би ли…

Беше се преоблякъл във вечерно облекло, но все още не бе сложил сакото си. А Кийли бе прекалено унижена, за да забележи, че той се мъчи с копчетата на ризата си.

— Как смееш да нахълтваш в стаята ми по този начин? — изпищя Кийли.

Той вдигна поглед от маншетите си, изненадан от яростното й избухване. Сякаш не забелязваше розовите връхчета на гърдите й, които тя така отчаяно се опитваше да закрие, докато търсеше халата си, или пък плитките гащички, които не прикриваха почти нищо.

— Вратата беше отворена, а аз имам нужда от помощ. — Той протегна ръцете си напред. — Имаш ли нещо против…

— Не виждаш ли, че не съм облечена?

— Сега, когато заговори за това…

— Махай се — просъска тя, здраво стиснала зъби, а очите й се напълниха със сълзи от гняв.

— Хайде, Кийли, няма нищо, което да не съм виждал и преди.

— Махай се, да те вземат дяволите! Махай се! Изчезвай!

— Ааах, Кийли, каква лицемерна си ти! — Той леко въздъхна.

— Какво?

— Ако наистина си искала да ме държиш далеч от стаята си, защо просто не заключи вратата? Признай си, че си се надявала, че ще вляза.

Тя изкрещя, обхваната от неописуема ярост.

— Имаш твърде високо мнение за себе си, ако си мислиш, че чак толкова съм зажадняла за мъж!

Едва сега погледът му обходи цялото й тяло и сякаш запали огън по пътя си.

— Наистина ли? — съблазнително промърмори той. Взе комбинезона, захвърлен върху леглото й и пъхна пръст под тънката презрамка с цвят на узряла праскова. — Кажи ми сега, това бельо на жена, обрекла се на безбрачие ли е?

Кийли го грабна от ръцете му, като се опитваше да се прикрие със свободната си ръка. Обърна се с гръб към него, облече халата си, завърза колана с разтреперани ръце и едва тогава се обърна да го погледне.

— Ти си като вълк, който обикаля около ранен елен, очаквайки подходящия момент, за да го нападне и да го убие. — Думите на Кийли бяха изпълнени с непримирима язвителност и горчивина. — Наистина ли очакваш, че доброволно ще подложа врата си?

— За да те целуна, може би, а не за да ти прегриза гърлото — меко отвърна той.

— Престани да ме преследваш! — предупреди го тя. — Никога няма да получиш онова, което искаш от мен.

— Ако си толкова уверена в себе си, защо се притесняваш от случилото се? — Мрачен огън проблесна в очите му и той продължи. — Може би защото започнах да разтопявам ледения пашкул, който си изградила около себе си през последните седем години?

— Ласкаеш се!

— Не можеш да отречеш привличането помежду ни. По твое собствено признание, ако се бяхме срещнали при различни обстоятелства, сега може би щеше да си в прегръдките ми.

— Недей! — Кийли извърна глава, сякаш се опитваше да избяга от чувствената паяжина, която той изплиташе с думите си.

— Недей! — присмя й се той. — Не прави това, не прави онова! Някой ден ще променя този рефрен. Ще те накарам да повтаряш: Направи го! Направи го! Направи го!

— Ако само… — Тя прехапа устни, за да спре треперенето им и замълча колебливо, а очите му заблестяха като синкав огън насреща й.

— Ако само какво!

— Ако само знаех какво искаш в действителност! — Тя го изгледа объркана, озадачена, смутена. В светлите й, златисти очи напираха хиляди въпроси.

Погледът му стана открито предизвикателен.

— Когато бяхме в Кейп Код се отказах от всичко, което има някаква материална стойност. И какво мислиш, че искам, в такъв случай?

— Вече не съм съвсем сигурна — бавно отвърна тя. — Ако не става дума за компанията, или за къщата, или за парите…

Страстните му очи подробно огледаха лицето й, докато най-накрая се установиха върху сочните й устни.

— Може би всичко, което искам, си ти — предложи той.

— Не — замислено изрече тя. — Не мисля, че искаш мен. За мъж като теб е съвсем лесно да си осигури секс, без да му се налага да търпи караниците и неприятностите с жена като мен. — Тя погледна нагоре към него, без да осъзнава, че цялото му внимание все още бе съсредоточено върху влажната й, коприненомека уста.

— Аз не съм лесна. И ти го знаеш.

— Не, не си лесна — спокойно се съгласи той. — И какво остава в такъв случай? Съзнаваш ли, че вече изчерпа възможните ми мотиви и подбуди? До този момент зачеркна алчността, отмъщението и секса. Какво остава?

— Може би самата гонитба, преследването — мрачно предположи тя. — Предизвикателството, което представлява една жена, за която знаеш, че не те иска.

В продължение на цели три секунди той изобщо не проговори и тя започна да се чуди дали не се е ядосал от думите й. И макар изражението му да не се промени изобщо, макар самият той да не се помръдваше, тя усети, че в този момент той е като навита до скъсване пружина. После изведнъж се отпусна и се разсмя.

— Е, продължавай да опитваш. Може би все пак ще откриеш задните ми помисли. — Приближи се до вратата и се спря, преди да натисне дръжката. Леко поклати глава и присви устни. — Ти наистина си много жестока, Кийли.

После излезе.

Свалиха Хелън на долния етаж и я настаниха начело на великолепно подредената маса. Сякаш предстоеше банкет — масата бе отрупана с кристал „Бакара“, златни прибори „Уилиам Роджърси“ полупрозрачен порцелан от Лимож. В стаята тихо се носеха звуците на любимия на Хелън „Концерт за пиано“ на Шуберт.

Както обикновено, Хелън не сваляше поглед от вълка в овча кожа. Как може една майка, родила и отгледала син, да не може да го познае? Нито веднъж не бе изразила някакво съмнение, не му бе задала нито един въпрос, за да провери искреността му. Толкова ли искаше отново да осигури наследник в гнездото на Ийстън, че бе готова да приеме всяко чуждо кукувиче, появило се отнякъде?

Вечерята по случай рождения ден започна със салата от пресни плодове, последвана от сочна печена патица с ароматен сос с портокали и хрупкави зеленчуци.

Никой не бе забравил страстта на Брайън към изтънчената кухня и тази вечер госпожа Магуайър бе забравила всички ограничения, наложени от диетата на Хелън, която дълго време бе имала първостепенно значение в дома им. Тя и Сайкс сервираха храната с тържествени изражения, които напълно подхождаха на чувството им за собствено достойнство, но строгите маски не можеха да прикрият радостното вълнение от предстоящото тържество.

Кийли се затвори в себе си и с ненавист се загледа във фарса, разиграван от присъстващите, със самозванеца в главната роля. Начинът, по който всички приемаха натрапника и безгрижно отхвърляха основателните съмнения на съпругата, бе особено обиден и унизителен.

След патицата сервираха crepes suzette^[1] и сладки ягоди в гъст английски крем.

— Мамо, Кийли е алергична към ягодите. — Брайън вдигна поглед към Кийли.

— О, скъпи, помолих да ги включат в менюто, защото зная, че винаги са били любимите ти плодове, Брайън — извини се Хелън. — Толкова съжалявам, скъпа…

— Няма значение — сковано отвърна Кийли.

Не бе толкова наранена от това, че Хелън бе забравила за алергията й, колкото бе изненадана, че той знае за нея. Дали Брайън изобщо знаеше за това? Дали някога е проявявал загриженост по този въпрос? А и дали би запомнил нещо толкова незначително?

Съмнения и безброй въпроси нахлуха в мислите й, но тя побърза да ги отпъди. Не! Сигурно госпожа Магуайър му бе споменала за това.

След като приключиха с вечерята, Хелън предложи да се преместят в съседния салон, където да продължат празника. Тя бе изразила желание да покани няколко близки приятели, но възраженията на Кийли бяха подкрепени и от доктор Хоугън. Свекърва й започваше да прекалява, но за Кийли бе невъзможно да прекара вечерта, преструвайки се пред гостите на предана съпруга. Дори и заради Хелън. За нейно облекчение, но и раздразнение, Брайън бе подкрепил и бе обещал на майка си голямо празненство, но през следващата година.

Тази вечер Хелън бе облечена в синьо, което сякаш подчертаваше веселия блясък на уморените й очи, а ръцете й, подобно на бели гълъби, прелитаха над него. Тя постоянно оправяше яката му, приглаждаше някой непокорен кичур, потупваше ръката му със своята, усмихваше се, щастлива и зачервена като младо момиче пред първия си годеник. А той! Отговаряше й с такава фалшива привързаност! Кръвта на Кийли кипна. Ако пък и истинският Брайън се бе отнасял с майка си толкова добре!…

През мъглата на мислите си Кийли долови суматохата, долитаща от трапезарията, където прислугата се събираше, за да запалят свещите на задължителната за случая торта. След това госпожа Магуайър, придружена от Сайкс, Боб Магуайър, дъщеря им Джанел и съпруга й Пол, тържествено внесоха тортата. Този ритуал се извършвал на всеки рожден ден на Брайън, дори и след като той отишъл в колежа, довери й Хелън, а очите й овлажняха при спомена за онова време.

Скоро тортата, любимата на Брайън шоколадова торта, заблестя от запалените свещички.

— Колкото по остаряваме и ни се свършва дъхът, толкова повече свещички има върху тортата — добродушно се оплака той.

— Не се оплаквай. Когато станеш на моята възраст, ще ти слагат по една свещичка за всеки десет години…

Присмехулният укор на Хелън бе посрещнат с весел смях.

Всички свещички угаснаха едновременно, но след моментно колебание, една от тях отново заблестя. Той я угаси с пръсти и смехът стана още по-силен.

След това сервираха сладолед по неаполитански.

— Ужасна комбинация — съгласи се той с усмивка, забелязал ужасеното изражение на Кийли. — Но иначе просто нямаше да е моят рожден ден. Благодаря ти, мамо. Благодаря на всички. Чудесно е отново да съм си у дома, заобиколен от любимото ми семейство! — Гледаше право в Кийли и тя се изчерви.

Сред смях и аплодисменти слугите се скупчиха около Брайън, който лично им режеше по парче торта и им сервираше сладолед. Жените целуваше, а мъжете удостояваше със силно ръкостискане. Стаята ехтеше от весели разговори и смях. Кийли гледаше лъчезарните им лица и си мислеше с изумление, че през всичките години, през които бе живяла в тази къща, тя нито веднъж не бе ставала свидетел на толкова искрен изблик на любов и привързаност. Същите тия хора винаги се бяха отнасяли към нея с официална учтивост.

Кийли едва се докосна до тортата и сладоледа. Замаяна наблюдаваше представлението, в каквото се бе превърнал рожденият ден на Брайън, и се чувстваше като аутсайдер.

И тогава дойде моментът за отваряне на подаръците. Кийли забеляза, че един от слугите внесе нещо за господин Брайън. Той получи химикалка, плетена вратовръзка, ленена носна кърпичка с монограм, роман с меки корици. Развиваше подаръците един по един и изглеждаше видимо развълнуван. Последният подарък на прислугата бе голяма кошница с капак, която Сайкс донесе от кухнята в последния момент, и обяви, че това е общ подарък от всички тях.

Брайън отвори капака, погледна и остана запленен от онова, което видя вътре. После с усмивка извади едно дебело, кафеникаво кученце и го вдигна високо, така че да го видят всички. Последваха радостни писъци, викове и смях, а Брайън, с подозрително блеснали очи, приближи кученцето до лицето си и то го близна сънливо.

— Същото е като старото ми куче Ейс — възкликна Брайън. — И ще го нарека точно като него.

Притисна го до себе си, то го близна още няколко пъти и едва тогава Брайън го постави в скута на Кийли. Тя погали кадифеномеките му уши и неспособна да запази високомерната си дистанция, вдигна поглед към Брайън и се усмихна.

— Каква порода е? — попита тя. Кученцето приличаше на кръстоска между булдог и боксер.

— Стафордширски териер — отвърна. — Дядо ми ги отглеждаше за участие в изложби.

— Мисля, че дори не съм чувала за такава порода.

— Понякога ги наричат американски питбули, макар че дядо не харесваше това име. В началото на века борбата между тези кучета в дълбока яма е бил любим спорт, за който са се правели големи залози.

— Колко жестоко — промърмори Кийли, а кученцето се сгуши в скута й. — Той също ли ще стане злобен, когато порасне?

Брайън стоеше на колене до стола й и галеше пухкавата главичка на кучето.

— Нито една порода не е злобна по рождение, макар че тези териери са по-добри пазачи от повечето кучета. Например, те не понасят присъствието на други кучета около техните стопани, или около дома им. Но много зависи от това как ще бъдат отглеждани и обучавани. — Главата му беше толкова близо до нея, че тя не можеше да не почувства омайния му парфюм. — Разбира се, винаги има лоши екземпляри.

— Напълно вярно — промърмори тя.

Той вдигна поглед, доловил прикритата й язвителност. Очите им се срещнаха и макар че той не каза нищо, тя се изчерви, съзнавайки, че е отишла твърде далеч.

Той рязко се изправи и взе кутрето от ръцете й, за да може и Хелън да го погали и да му се порадва. После го върна в кошницата, но то веднага залая жалостиво.

— Ще го занеса обратно в кухнята — предложи госпожа Магуайър.

Това беше сигнал за всички останали, които побързаха да се сбогуват, за да могат членовете на семейството да довършат празника сами. Кийли бе доволна от тази кратка почивка. Надяваше се тя да наруши магията на очарователното му въздействие върху всички тях и използва възможността, за да подреди подаръците от Хелън и от нея самата върху канапето до него. Той отвори първо подаръка от майка си и вдигна няколко комплекта бельо в доста еротични цветове — лилаво, синьо, кафяво. Имаше дори и слипове с леопардова шарка — произведение на много известен дизайнер.

Брайън, развеселен, се разсмя.

— Само една майка може да купи бельо за рождения ден на сина си!

— Ами, да, кой друг? Все някой трябва да бъде практичен — мъдро се усмихна Хелън. — Всъщност, те изглеждат доста странни и причудливи, не мислиш ли, Кийли?

Кийли се почувства доста неловко. Как може Хелън да настоява за мнението й за това предизвикателно бельо, особено като знаеше колко са обтегнати отношенията помежду им.

— Благодаря, мамо. — Брайън я целуна и Хелън засия. — По-късно ще ги демонстрирам пред Кийли.

Кийли потрепери от яд, но не каза нищо.

Той отвори подаръка на Кийли, купен в последната минута, и доволно извика, видял красивия шлифер. Изглеждаше чудесно в него.

— Благодаря ти, скъпа! Ръкавите са точно по мярка. Изненадан съм, че си спомняш, че нося номер 44. — После настоя тя да оправи шала около врата му. — Опитай се да не ме удушиш — присмехулно рече той. Кийли подсъзнателно усети, че той възхитено се взира в устните й, а тя дърпаше и оправяше шала, докато най-сетне той застана на мястото си.

Преди да успее да се обърне, Брайън я придърпа към себе си и я целуна по устните, а Хелън засия от радост. Пламнала и ядосана от откраднатата целувка, Кийли все пак успя да се изтръгне от прегръдката му и започна да сгъва разпилените хартии и да събира панделките.

— Още един подарък — обяви Хелън, надвиквайки шумоленето. Тя му подаде малка кутийка с прекалено голяма, златиста панделка.

Брайън погледна майка си в очите, бавно пое кутията и развърза панделката. Вътре имаше комплект ключове за автомобил. Дори и от мястото си, Кийли можеше да различи емблемата на Ягуар върху златната верижка.

— Погледни навън, на алеята — закачливо го инструктира Хелън. — Честит рожден ден, сине!

Вместо да се хвърли към прозореца, Брайън грабна Хелън в прегръдките си и я завъртя из стаята. После я остави пред прозореца и погледна към луксозната, сребриста кола, паркирана на алеята. Гордият, облечен в униформа Сайкс, стоеше до нея. Кийли почувства, че й се гади.

— Рожденият ти ден още не е свършил, сине. Заведи Кийли на някое хубаво място тази вечер — подтикна го Хелън.

— О, Хелън, не — запротестира Кийли. — Ти би трябвало да отидеш с него.

— Глупости! Уморена съм, а и часът ми за лягане мина отдавна. А вие, младежи, идете да се забавлявате. Утре сутринта ще ми разкажете как сте прекарали. — Тя подаде бузата си и Кийли послушно я целуна, макар че съвсем определено се чувстваше нещастно от това развитие на нещата.

— Ще заведа мама на горния етаж — рече Брайън. — След това ще излезем.

Тя яростно го изгледа над главата на Хелън.

Изчака ги докато изчезнаха по осветеното стълбище и ги последва. Този път заключи вратата на стаята си. Като отбягваше новото си копринено бельо, тя си приготви една нощница от трико и започна да се съблича. Той почука на вратата и Кийли замръзна на мястото си, затаила дъх. Очакваше той да натисне бравата и да си тръгне след това. Нищо. Кийли се почувства почти разочарована. Седна пред тоалетната масичка, цялата отрупана с кремове, и се приготви да си свали грима, когато отдавна неизползваната врата, свързваща двата апартамента, се отвори и мъчителят й влезе в стаята.

Ръката й замръзна във въздуха, тя широко ококори очи. Като си играеше с ключа, той огледа с циничен, типично мъжки, преценяващ поглед полуоблеченото й тяло, дългите й крака, които все още бяха обути в чорапи и обувки с широки токове.

— Обличай се — изкомандва той. — Няма да ти позволя да съсипеш празника на мама с детинските си сръдни.

Отново го бе подценила, но този път нямаше да му позволи да я тероризира.

— Не желая да участвам в това представление. Не мога да мамя като теб една съкрушена от мъка жена — рязко отвърна Кийли. — Ако приемеш тази кола, ще паднеш по-долу и от жиголо!

— Внимавай какво говориш и не викай толкова. — Гласът му бе натежал от едва прикрит гняв. — Ще можеш да ме наричаш, с каквито искаш имена, но в колата. А сега си облечи нещо.

— Никъде не отивам с теб.

— В такъв случай, по-добре измисли някакво обяснение за пред мама.

За пореден път Кийли бе принудена да преглътне протестите си и да отстъпи. Това се превръщаше в добре позната и често използвана практика и Кийли ненавиждаше пълната си безпомощност. Скоро колата вече се носеше на север по ФДР драйв, успоредно на „Ийст Ривър“. Светлините по пътя осветяваха намусеното, мрачно лице на Кийли. Той я поглеждаше от време на време.

— Мисля — започна той, сякаш тя не бе мълчала през изминалите петнадесет минути, — че имаме нужда от един сериозен разговор, а не от тези непрекъснати спорове, които не водят доникъде.

Това няма да промени нищо, мълчаливо беснееше Кийли. Ти пак ще си останеш такъв, какъвто си.

— Може би проблемите идват от прекаленото напрежение и преумора. Ако си вземеш няколко дни почивка, може би ще погледнеш на нещата от малко по-друг ъгъл, по-разумно ще прецениш ситуацията.

Искрено се съмнявам в това, помисли си Кийли.

— Франк Кейбъл е съгласен с мен, че от доста време насам се нуждаеш от сериозна почивка.

— Кой си ти, че да обсъждаш отпуската ми с моите подчинени? — избухна Кийли, неспособна да се въздържа повече.

— Успокой се! Франк случайно спомена, че този месец възнамеряваш да си вземеш четири свободни дни.

— После се захили и добави небрежно. — Тъй като всички официални разследвания потвърдиха претенциите ми, аз си помислих, че бихме могли да прекратим огъня и да заминем на втори меден месец. Какво ще кажеш?

— Тя го изгледа студено и той продължи. — Този път ще се представя по-добре. Няма да вечеряме пиле в „Холидей ин“ за 7,95 долара.

Кийли отново почувства ледени тръпки, които пробягаха по гръбнака й. Откъде би могъл да знае къде бяха прекарали първата си брачна нощ с Брайън? Осведомеността му обхващаше даже подробности от менюто.

— Ако пък не искаш цял меден месец, можем поне да опитаме да се опознаем отново — където пожелаеш. Веднъж ми беше казала, че искаш да посетиш родното място на баща си в Шотландия.

Тя рязко вдигна глава. Дори ако допуснеше, че истинският Брайън знаеше къде е роден баща й, това не беше информация, която човек да помни толкова дълго. Нима той не разбираше, че отличната памет, която демонстрираше за такива незначителни подробности, е сама по себе си подозрителна? Тя самата съвсем смътно си спомняше, че бе изразила желание да посети Шотландия. А как би могъл той, който бе толкова погълнат от себе си, че не помнеше дори рождения й ден, да е запомнил този случай? И въпреки това кокалчетата на пръстите й побеляха от напрежение, а той продължи разговора, като небрежно вмъкваше случки и подробности от миналото, които я караха да настръхва.

— Като стана дума за Шотландия, как е баща ти? Все още ли живее в Семфорд? Трябва да отидем да го видим — може да не ни се отдаде друга възможност преди Коледа. Той ожени ли се за оная собственичка на бутик, с която се виждаше? Как се казваше тя…? — Той нетърпеливо щракна с пръсти. — Вера… Вонда…?

— Не си спомням.

— Не си спомняш дали се е оженил за нея?

— Не си спомням името й — рязко отвърна тя.

— Това, предполагам, означава, че все пак не се е оженил. — Той я погледна и й се захили с очарователната си, момчешка усмивка. — Тя и без друго не беше подходяща за него. Защо не го поканим да ни погостува?

Една подобна среща предполагаше много възможности, за които тя не се бе сетила до този момент. Кийли изведнъж се оживи.

— Чудесна идея. Ще му се обадя утре.

— Да? Тя каза да! — недоверчиво изрече той, продължавайки да я дразни. — Как така изведнъж се съгласи с предложението ми?

Кийли предчувстваше, че баща й ще се съюзи с нея в битката й срещу този мъж и изведнъж установи, че може да си позволи да отвърне на закачките му в същия тон.

— Предполагам, че просто не мога да откажа на един мъж, който ме умолява толкова искрено.

— Наистина ли? Ще трябва да запомня това.

Тя пренебрегна еротичния намек и бавно се усмихна Кехлибарените й очи заблестяха още по-силно, когато си представи срещата между баща й и този истински, оживял Лазар^[2].