Марго Грег
Мнимият съпруг (19)

19.

Сърцето на Кийли сякаш се качи в гърлото й. Остана като вкаменена на мястото си, а палтото, се плъзна от голите й рамене и падна на пода. В състояние на напрегнато оживление, тя видя снега, натрупан по раменете на палтото му, забеляза бдителния поглед на ясните му, леко притворени очи. Вгледа се в ъгловатото му лице. Не смееше да диша, за да не развали магията. Целият й живот сякаш отново премина пред очите й… и тя знаеше, че е жив, защото чувстваше, защото чуваше сърцето си, което блъскаше като обезумяло.

А после той разтвори ръце. Тя извика и се отпусна в прегръдките му, а разтвореното му палто я обгърна като крила на серафим. Те се завъртяха отново и отново, в безмълвен, безкраен валс, силно притиснати един към друг, опиянени от вкуса и аромата на леден чист сняг, на свежа хвойна, на сладка женска кожа и парфюм.

Тя зарови лице в гърдите му, завладяна от радостта и чудото на този миг, дошъл след толкова седмици на очакване.

— О, Брайън, вече почти се бях предала… — Кийли целуваше шията му, брадичката му, бузата му, а смиреният й глас трепереше от вълнение.

— Никакво хей ти повече, а? — Той се отдръпна назад, а ясните му сини очи напрегнато се вгледаха в лицето й. Радостният блясък, на който се беше надявала, не беше там, а нещо в гласа му я накара да изтръпне. Едва тогава Кийли осъзна, че не той, а тя го бе прегръщала преди малко и изведнъж се почувства много, много изплашена.

Гласът му тегнеше от умора и изтощение.

— Не мога да остана дълго, Кийли. Вече си резервирах билет за обратния полет.

Тя очакваше да чуе всичко друго, но не и това. Зашеметена, Кийли се вгледа в напрегнатото изражение на лицето му и когато най-сетне събра сили, за да проговори, се разсмя, опитвайки се да поразведри обстановката.

— Какво? След като преобърнах цял Хондурас, за да те търся, след като похарчих цяло състояние за подкупи и заринах цяла Централна Америка със съобщения за теб, ти си тръгваш?

— По дяволите, Кийли, това не е светско посещение. Кастило ми каза, че непременно трябва да ме видиш и затова съм тук. — Той се извърна настрана и прекара пръсти през косата си. — Намерила си портфейла ми в Хондурас преди няколко седмици и оттогава насам непрекъснато преглеждам вестниците за съобщение за изчезването ми. Какво, по дяволите, те възпира да го направиш?

Кийли стоеше безмълвна, неподвижна, буквално разтреперана от страх.

— В такъв случай… ти не си видял коледното издание на „Ийстън Уест“… ти не знаеш…?

— Какво да зная? След нападението на границата живея в пълно уединение в Панама. Във вторник се обадих на Кастило, но той ми каза единствено, че се е появила някаква непредвидена пречка и че е наложително да разговарям с теб лично.

Тя се разсмя, опитвайки се да прогони риданията.

— Непредвидена пречка! Да. Може и така да се нарече.

Тя докосна ръката му и прехапа устни веднага щом той издърпа пръстите си.

— Нищо не се е променило, Кийли — предупреди я той.

— Нищо! О, боже, Брайън, всичко се промени. Бременна съм.

Той затаи дъх. Малки пламъчета проблеснаха в очите му, но той веднага ги угаси. Обърна се настрани, за да не може тя да види лицето му и заговори, като бавно смъкваше ръкавиците от пръстите си.

— Разбирам. Престън не си е губил времето.

Гърлото я болеше, беше сухо, а напрежението в гърдите й се засилваше.

— Детето не е на Върн.

Той бавно изпусна насъбралия се в гърдите му въздух и се обърна да я погледне.

— Тогава няма да те обиждам с опити да отричам, че е мое.

— Благодаря.

Очите му бяха безизразни.

— Той, разбира се, ще настоявала поправиш нашата малка… грешка.

Тя се почувства така, сякаш я бе зашлевил през лицето.

— Върн и аз скъсахме много преди ти да си тръгнеш. И аз възнамерявам да задържа тази грешка.

— Ще представиш детето като чистокръвен Ийстън?

Кийли се изчерви. — Моето законно име е Ийстън, това ще бъде и името на детето. Поне докато ти си спомниш твоето.

Известно време се гледаха един друг, без да проговорят, а Кийли отчаяно се бореше да спре треперенето си. Нещата въобще не се развиваха според плана й. Той протегна ръка, за да изправи изкривената звезда на върха на коледната елха. Гласът му бе предпазлив, натежал от горчивина.

— Какво искаш от мен, Кийли? Освен да ми съобщиш, че съм прибавил и обида към всичко сторено досега. Аз нямам законни права над детето ти.

— Моето дете? Брайън, то е и твоя плът и кръв! — Тя едва не се задави от възмущение.

Изражението му бе сурово и студено.

— Не ме наричай Брайън, аз съм странник без име.

— Не ме интересува кой си. Върни се у дома при мен. Нашето дете има нужда от баща.

— Как бих могъл? За да осигурим детето си, ще трябва да потвърдим пред целия свят, че аз съм покойния Брайън Ийстън.

— Престани! — Те се наведе напред, а очите й заблестяха от сълзи на безсилие и яд. — Вече зная позицията ти по въпроса, Брайън. Но ако ме оставиш сега, бягството ти ще заличи напълно приказките за достойнство и чест, ще се превърне в жестоко и незаслужено наказание. Писна ми да слушам защо не можем да бъдем заедно. Сега, когато Хелън я няма, трябва да се съобразяваме само с нас двамата и детето ни.

Кийли внимателно следеше реакцията му. Забеляза изкушението, което се опитваше да се пребори със здравия разум, осъзна, че той продължава да воюва с вътрешните си демони.

— Когато говориш, всичко звучи толкова просто и разумно, Кийли. Но направим ли го, никога няма да можем да се отървем от тази лъжа.

— Нашата любов не е лъжа. — Ако Кийли бе научила нещо през изминалата година, то бе, че не би могла да се наложи над този мъж в един открит сблъсък и затова рязко смени тактиката. — О, скъпи, аз добре разбирам и уважавам почтените ти намерения, пък били те и неправилни. — Тя се усмихна през сълзи. Отчаяно се нуждаеше от временно примирие, за да спечели малко време. — Единственото, което искам сега, е да забравим за нашите проблеми и да се порадваме на Коледата заедно.

Без да чака покана, тя се напъха в прегръдките му и придърпа главата му надолу, за да заглуши възраженията му с устните си. Той й се противопостави само за миг, а после сякаш целият се потопи в целувката, изпълнена с несподелен копнеж и страст, а тя разбра, че завръщането, което бе очаквала толкова дълго, вече е съвсем близо. Устата му се плъзна по лицето й, езикът му докосна топлата й, уханна кожа, ръцете му галеха тялото й през плътно прилепналата рокля, докато накрая възбудата, обхванала телата им, стана непоносима. След един безкрайно дълъг, миг, той откъсна устни от нейните, а шепотът му прокънтя като гръм в ухото й.

— Ти, малка вещице. Не играеш честно…

— Кой е казал, че животът е честен и справедлив? Зная само, че днес е Коледа, а ти си единственият подарък, който искам за празника.

Необуздана, сладка жажда ги притисна отново един към друг, а устните им се сляха в жадна целувка. Измина известно време преди и двамата да се успокоят достатъчно, за да заговорят отново.

Той отдръпна глава и се усмихна, признал поражението си.

— Това е един коледен подарък, който бих предпочел да отворя вкъщи — в собственото ни легло. — А после добави: — Купила ли си елха?

— Не. Чаках… надявах се, че ще дойдеш.

— Минава полунощ. Мислиш ли, че ще можем да намерим някоя на половин цена? Аз имам само pesos. — Говореше дрезгаво, допрял устни до нейните, и тя се разсмя. Беше прекрасно, че може да се смее отново.

Намериха една барака, която бе отворена през цялата нощ, но елхите бяха на привършване и изборът не беше особено богат. Най-накрая избраха една мършава елхичка, напълно плоска от едната страна, и зачакаха, смеейки се, мъжът от бараката да завърже елхата на покрива на колата им. От устата им се вдигаха облаци пара в леденостудената нощ, а Кийли стоеше, пъхнала ръце в джобовете на палтото му.

— Вече си бил у дома — обвини го тя, едва сега забелязала, че пътуват с ягуара.

— Ти май ревнуваш, че Лида ме е видяла първа — подразни я той, но тя знаеше, че това е самата истина.

Снегът, носен от вятъра, се въртеше около тях и превръщаше ярко осветеното Пето авеню в страна от приказките. Дългото пътуване от града до Уестърби мина неусетно. Двамата говореха едновременно, целуваха се и се галеха на всеки светофар, подобно на двойка хлапета от горните класове.

В дома им се усещаше дискретната намеса на госпожа Магуайър, която вече си бе отишла. Кутиите с украшенията за елхата бяха подредени и готови за използване. В камината весело бумтеше огън. На шкафа ги очакваше кристална купа с пунш от боровинки, обилно подправен с шампанско и карамфил, както и чинии с украсени с лешници сладки и парчета плодов кейк, напоен с ром.

Всеки хранеше другия с малки парченца в промеждутъците между смеха, целувките и глупавите разговори, характерни за влюбените, но Кийли сякаш не усещаше нищо друго, освен всепоглъщащото удоволствие да бъде с него, и обещанието, стаено в жарките му, сини очи.

Един час по-късно невзрачната елха бе превърната в блестящо малко чудо, изправено гордо до еркерните прозорци, които гледаха към безлюдната улица. Лампичките бяха свързани и Брайън ги провери, за да е сигурен, че работят.

— Как предпочиташ, да премигват, или да светят постоянно? — попита той, продължавайки двусмисления разговор, който ги държеше в сексуално напрежение през цялата вечер.

— И двете.

— Никой ли не ти е казвал досега, че не може да правиш нещо и така, и иначе.

— Тъй ли? Аз пък възнамерявам да го направя по всички възможни начини.

Очите й обещаващо заблестяха.

— Смехът му прозвуча почти като стон.

— Нямам търпение да го видя.

Скоро малките лампички заблещукаха като светулки с разноцветните си светлини. Гирляндите се спускаха по клоните като сребърни водопади, а играчките в стил della Robbia^[1] искряха като гъсто, отлежало вино. Оставаше да поставят само стария ангел с белоснежна коса на върха на елхата. Кийли се качи на малката стълбичка с три стъпала, но въпреки това трябваше да се изправи на пръсти, за да достигне до върха.

— Хвани стълбата. — Тя се заклатушка неуверено, но той реагира със светкавична бързина. С едната ръка я хвана за бедрото, а с другата я подпря в кръста и тя изведнъж почти увисна във въздуха, притиснала бедра към тялото му.

— Ще падна върху теб, Брай!

Той посрещна заплахата с усмивка.

— Обещаваш ли?

После я вдигна нагоре и ритна стълбата настрана. Сега под нея нямаше нищо — само въздух. Тя несигурно се облегна на него и се вкопчи здраво в мускулестите му рамене. Очите и на двамата се смееха и блестяха като звезди. Устните му бавно намериха сочната вдлъбнатина между гърдите й. После разхлаби хватката и тялото й инч по инч се плъзна надолу, покрай страстните устни и закопнялото тяло, а той възпламени гърдите й, крехките рамене, коприненомеката шия с огнените си целувки.

Най-накрая краката й опряха в пода, но дори и този допир с реалността не можеше да възпре бавния, чувствен екстаз на сетивата й. Кийли затвори очи и отметна глава назад, опиянена от грубата ласка на наболата му брада, от острите връхчета на зъбите му, които галеха горещата й, гола кожа.

Вече едва се владееше, просто не можеше повече да стои до него. Той целуна затворените й клепачи, пламналите бузи, примамливата й, влажна уста. Кийли почувства силни, страстни вълни, надигнали се в главата й, в гърдите й, в слабините й. Не можеше да диша нормално. Задъхваше се, сякаш изведнъж се бе озовала на твърде висока надморска височина.

— Не свършихме ли вече с елхата?

— Глупости! Забравихме да окачим имел — подразни я той, притиснал устни към нейните.

— По дяволите имела!

— Тц, тц, тц, да използваш толкова груб език на такъв свят ден…

— Още една минута и ще те накарам да ме любиш под елхата.

— Сигурен съм, че това е светотатство.

— Занеси ме горе — примоли се Кийли, обви ръце около врата му и, го притисна силно към себе си.

Чу смеха му, после усети, че той я вдигна и я понесе към стълбите. Обгърна ги гостоприемен мрак. Нищо не й напомняше за онази предишна нощ, преди години, когато я носеха по същите тези стълби. Онова се бе случило с друг мъж, с друга жена… в друго време. В този миг тя усещаше единствено възбудата, очакването и неумолимата страст, които протичаха като електрически ток, помежду им и които, съвсем скоро, щяха да ги свържат завинаги.

Щом влязоха в спалнята, Брайън я пусна на земята, придърпа я към себе си и страстно я целуна по устните. Притиснала се към него с все сила, Кийли го желаеше така, както не бе желала никой и нищо преди. Коленете й омекнаха, когато усети силната му възбуда и почувства твърдия член, притиснат към корема й. Той силно притискаше треперещото й тяло с едната си ръка, а с другата разкопча черната, осеяна с пайети рокля. После бавно плъзна палец по гръбнака й чак до основата, а тя цялата се разтърси от сладостна тръпка, преминала през тялото й.

Брайън с усилие се отдръпна от нея, само колкото да я положи на леглото. Тя се подпря на лакти, отметнала назад глава в неизречен, необуздан екстаз. Той се наведе, за да близне пулсиращата вдлъбнатина на гърлото, да опита вкуса на гърдите й, преди да свали чорапите и гащичките й от дългите, гладки като коприна крака, а пръстите му я обсипваха с бавни, сладостни ласки по пътя си.

Когато най-сетне остана гола, тя се облегна на възглавницата и през полуспуснатите си мигли се загледа в него. Той застана до леглото и започна да се съблича. Дори и когато сваляше собствените си дрехи, Брайън излъчваше силна страст и пораждаше еротични желания. Без да сваля знойния си поглед от тялото й, издал напред силната си долна устна, той разхлаби вратовръзката си с два пръста, бавно разкопча първо ръкавите, а после и ризата, като небрежно пускаше всяка дреха върху килима. Той сякаш я приканваше, подмамваше я, възбуждаше я и тази игра бе еднакво приятна и за двамата. А когато накрая остана напълно гол, той бавно се наведе, притисна устни към нейните в дълга, страстна целувка и се отпусна до нея в леглото.

Разтреперана от предвкусваното удоволствие, тя се предаде напълно на ласките му, на пръстите му, на устните му. Опиваше се от вкуса и аромата му, опияняваше се от допира му, от топлия му дъх върху бузата й, от ръцете му, заровени в косата й.

За разлика от нея той не бързаше. Подпря се на лакът и я огледа на светлината на огъня, а пръстите му лениво си играеха с твърдото, розово зърно на гърдата й, докато накрая цялото й същество се устреми към него. С каква неизмерима нежност целуваше гладките й рамене! Колко чувствителни и ласкави бяха пръстите му, които се плъзнаха в нея, първо един, после два… галеха я, докосваха я в бавен, сладострастен ритъм, докато накрая тя се отпусна и забравила всичко останало, осъзнаваше единствено чувствените, похотливи вълни, залели тялото й. Нямаше друг мъж на света като него! Никой не можеше да се сравнява с него! Най-малко пък Брайън!

От гърдите му се изтръгна дълбока накъсана въздишка.

— Това истина ли е, Кийли, или отново съм в джунглата и мечтая за теб? — Преметнал ръка през раменете й, той се обърна по гръб и я придърпа върху себе си, докато застанаха лице срещу лице.

Кийли потърси очите му в полумрака и прошепна:

— Не зная и не ме интересува. Само не ме карай да чакам повече.

Той дрезгаво се засмя, обърна се отново и я прикова към възглавниците, а топлите му устни яростно се впиха в нейните. Тя почувства силата на здравите му, мускулести бедра, големите му, нежни ръце погалиха първо хълбока й, а после изтръпналите й от желание гърди. Милваше ги, извиваше ги, притискаше ги, а после се отпусна върху нея. Зърната на гърдите й се опряха в голата му кожа и тя усети необуздания ритъм на сърцето му, което биеше в такт с нейното.

Кийли изпадна в състояние на пълна забрава. Струваше й се, че леглото се издига нагоре към тавана. Имаше чувството, че всеки момент ще излетят през прозореца, понесени от урагана на страстта, ще минат под дъгата, ще се зареят в небето. Беше възбудена, развълнувана, а в същото време — странно успокоена и отнесена… понесена във вихъра на удоволствието… Всички мисли бавно напуснаха съзнанието й, тялото й се командваше единствено чрез сетивата й, а той бавно я въвличаше в епицентъра на гигантската буря от страст, която бе разпалил в душата й. С всяка негова ласка тя ликуваше, осъзнала, че той не бе Брайън в края на краищата, а нейната първа истинска любов.

Тогава вълнението на бурята ги обгърна и двамата и тя го пое, разтворила се цялата като морска анемония. Извиваше се, галеше го, докосваше го, докато накрая го усети да пулсира дълбоко в тялото й. Искаше това! Искаше да се люби вечно с този див, безумно силен мъж! Той беше нейният любим.

Бавно, настойчиво, водена от настойчивия му, настъпателен ритъм, тя бе увлечена от нова вълна, от все по-нарастващ, усилващ се натиск, който безпощадно я всмукваше в небитието, и внезапно, сред спусналата се над нея мъгла тя разбра, че това е върхът… Обляха я сладки, златисти вълни на удовлетворение и наслада. Тя в екстаз изви тяло към неговото и само миг по-късно, също отметнал глава назад, той свърши с вик на удоволствие, което ги отнесе в небесата.

Останаха да лежат притиснати един в друг. Никой не искаше да пусне другия от прегръдките си. Укротени и мълчаливи, те ликуваха, усетили пълното сливане на телата и душите си. Лежаха на топло в голямото легло, сгушени под атлазените завивки, а навън снегът се сипеше и подобно на тях, бавно падаше на земята.

Но действителността бе неумолима. Макар че лежеше близо до сърцето му, Кийли започна да усеща тревожните му размишления. Тя обърна глава и с облекчение видя, че изражението му бе ласкаво и нежно. Когато заговори, гласът му бе необичайно дрезгав, но благ и внимателен.

— Ще ми се винаги да бъде така — без въпроси, без съмнения помежду ни.

Кийли разтегна устни в доволна усмивка.

— Не забелязвам да има нещо между нас.

Но той не можеше да се отърси от внезапно обхваналата го меланхолия.

— Ще ми се да вярвам, че това е достатъчно, че любовта е достатъчна. Но така ли е? Миналото винаги ще бъде край нас и ще ни преследва. Ти постоянно ще се питаш кой всъщност съм аз, а аз винаги ще помня, че съм с теб под фалшива самоличност.

— Фалшива самоличност? — Тя изви глава и го погледна. Съзнаваше, че той иска да остане и я молеше да го убеди да го направи. — Как можеш, да кажеш това, когато и двамата знаем истината? Аз не искам Брайън! Искам теб!

— Искам… имам нужда… отчаяна нужда да повярвам в това. — Той вдигна ръка и погали лицето й. — В началото смятах, че обичаш Брайън и исках да съм Брайън с цялата си душа. Сега, когато знам, че го мразиш, искам да съм всеки друг, но не и Брайън.

Тя повдигна глава и докосна с устни шията му.

— Скъпи, това вече няма никакво значение. Името Брайън е просто една дума. Аз не съм влюбена в някакво име. Аз обичам човек от плът и кръв. И този човек си ти.

— Но какво ще стане, ако един ден паметта ми се възвърне и в края на краищата се окаже, че съм Брайън? — продължаваше да се измъчва той. — Ще ме обичаш ли тогава?

Тя постави пръст върху устните му.

— Но ти не си Брайън, нали? А когато ме любиш по този начин, съм по-сигурна отвсякога. Нищо не би могло да промени чувствата, които изпитвам към теб.

— Господ да ми е на помощ! Така отчаяно желая любовта ти, че не мога дори да мисля рационално. — Той зарови лице в гърдите й и Кийли разбра, че ако е много внимателна, би могла да спечели и да го върне у дома.

— Скъпи — прошепна тя и се обърна към него. — Не можеш да продължиш да се измъчваш по този начин. Не исках да преживеем и един ден повече, изпълнени със съжаления за миналото и страхове от бъдещето. Всичко, което има значение, е настоящият момент.

Останаха прегърнати дълго време. Най-накрая той заговори.

— Чувствах се толкова странно, докато чаках да се появи съобщението за смъртта ми. Имах усещането, че съм в преддверието на ада — чаках, ужасявах се от безвъзвратността на онова, което исках… а когато съобщението така и не се появи, се почувствах едва ли не… помилван.

Тя бавно плъзна пръсти по рамото му.

— Знаеш ли, че Рик и аз лагерувахме край брега в онази нощ, в която бе нападната мисията в Хондурас?

Той рязко отвори полупритворените си очи и я изгледа с недоверие.

— Ходила си в мисията? Бременна? Ти, малка глупачке, можеше да бъдеш убита!

— Не можех просто така да те оставя да си идеш от живота ми — призна тя. — Взех портфейла ти от купчината вещи на убитите, за да не може писмото ти да бъде включено в официалния списък на загиналите. Знаех, че ако запазя това в тайна, ти технически ще се водиш жив и ще можеш открито да се върнеш по всяко време. — В очите й заблестяха сълзи при спомена за онези дни. — О, скъпи, накара ме да преживея истински ад!

Той я притисна към себе си, за да прогони мрачните спомени.

— Зная и ужасно съжалявам, любима — промълви той, притиснал устни към косата й. — О, боже, само ако можех да съм сигурен…

Тя само се разсмя в отговор. Гласът й бе дрезгав от вълнение.

— В какво? В мен? В любовта ми?

Той хвана пръстите й и ги целуна един по един. Когато заговори, гласът му бе напълно сериозен.

— В мен. Не зная кой съм. Как се вмествам в живота ти? И най-важното — кой искаш да бъда?

Кийли се разтревожи, че след всичките й увещания той оставаше несигурен и изпълнен със съмнения.

— Искам да бъдеш мой партньор в живота, моята друга половина. Искам да сме заедно във всичко, което правим.

— Не и в издателската компания, Кийли. Ще трябва да се заловя с някакъв друг бизнес.

Кийли беше разочарована, защото той бе доказал, че е ценен и талантлив съдружник в „Ийстън Пъблишинг“.

— Разбирам чувствата ти. Предполагам, че и аз имам вина за това, че не се почувства добре дошъл в компанията.

— Не е това. Твоите усилия, потта и сълзите ти са там. Твоите, а не моите. Ако остана, аз ще продължа да бъда един натрапен авантюрист.

— И с какво ще се занимаваш?

— Като имам предвид опита и квалификацията си, мисля, че правителството би проявило интерес към услугите ми като консултант по въпросите на авиацията и материалната част в Централна Америка. — Разтревожена, тя рязко седна в леглото, за да протестира, но той я придърпа към себе си и пъхна главата й под брадичката си. — Успокой се. Казах консултант, а не пилот. Тая работа бих могъл да я върша в Пентагона. Прекарах толкова време в джунглата, че ще ми стигне за цял живот, а през последния месец установих, че приоритетите ми — да не говорим за рефлексите ми — не са такива, каквито бяха преди.

Тя се сгуши в него.

— Не мога да го избегна. Предполагам, че ще се безпокоя всеки път щом излезеш от къщи. Аз… ние… толкова се нуждаем от тебе.

— Дом — замечтано промълви той. — Сигурно ще бъде божествено да живея с теб и децата ни в тази чудесна стара къща, заобиколени от всички стари традиции на семейство Ийстън. Съжалявам само, че родителите ми не са тук, за да споделят нашето щастие… — гласът му трепереше от вълнение, а ръката му галеше плоския й корем, преизпълнен с обич към детето, което бяха създали заедно.

Кийли широко отвори очи, а в гръбнака й сякаш се забиха хиляди иглички. Дали бе осъзнал огромното значение на онова, което току-що се бе изплъзнало от езика му?

Измина един изпълнен с напрежение миг, в който бе готова да изрече ужасно обвинение: Паметта ти се е възвърнала, докато беше в Хондурас! Нали? Нали!

Една дума, една погрешна стъпка… и крехкият им съюз можеше да бъде разрушен завинаги. Тя му бе обещала, че няма да има повече въпроси, съмнения и уговорки. Помъчила се бе да го убеди, че името и миналото му вече нямат значение, че го обича, че той е част от нея самата. Едва в този момент осъзна колко искрено бе вярвала, че той не е Брайън Ийстън, проумя, че това й убеждение й бе позволило да се влюби в него. Можеше ли да преживее остатъка от живота си с него, подозирайки, знаейки дори, че той е мъжът, когото бе мразила и от когото се бе страхувала през всичките тези години? Може би. Но би ли могла някога да му прости за онова, другото, нероденото дете?

Тя изчака, разтревожена от тази дилема. Опитваше се да избистри мислите си и да вземе решение, преди да се е впуснала в неизвестността. Дали криеше истината от нея, защото се боеше да не загуби любовта й?

Той неспокойно се обърна към нея, наведе глава, докосна с устни челото й и тя усети, че я залива познатата вълна на дълбока любов и копнеж.

Кийли обви ръце около врата му. Нямаше какво да решава.

Всички решения бяха взети преди много време.