Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (69)

68

Кейти безшумно изтича надолу по стълбите към партерния етаж. Сграбчи трескаво дръжката и се опита да отвори вратата. Тя не поддаде. Беше заключена. Горе стъпките бяха замрели. Той опитваше вратата на втория етаж, убеден, че Кейти няма да му избяга. Ето ги отново. Слизаше надолу. Никой нямаше да я чуе, ако извика. Тези тежки врати бяха огнеупорни. Никакъв шум от болницата не проникваше дотук. От другата страна на вратата имаше хора: посетители, пациенти, сестри. На десетина сантиметра. Но те не можеха да я чуят.

Той приближаваше. Щеше да я настигне, да я убие. Почувства тежка, тъпа болка в слабините. Кървеше обилно. Онова, което й беше дал, беше причинило кръвоизлива. Чувстваше се замаяна. Но трябваше да се изплъзне. Той беше успял да представи смъртта на Ванджи като самоубийство. Все още можеше да се измъкне безнаказано. Втурна се надолу. Оставаше още един ред стъпала. Вероятно водеха към сутерена. Щеше да му се наложи да дава обяснения как и защо се е озовала там. Колкото по-далеч успееше да стигне, толкова повече щяха да бъдат въпросите към него. На последното стъпало се препъна. Не падай! Не му давай възможност да инсценира злополука. Една беше паднала. Дали?

Беше ли убил и Една?

Само че тук попадна в капан. Друга врата. И тя щеше да бъде заключена. Безпомощна, Кейти натисна дръжката. Той вече беше на междинната площадка. Въпреки мрака тя долавяше присъствието му, чувстваше как все повече се приближава.

Вратата се отвори. Коридорът беше полутъмен. Тя се намираше в сутерена. Видя пред себе си стаи, потънали в тишина. Толкова беше тихо. Можеше ли да се скрие някъде? Помощ. Помощ! На стената имаше ключ за осветлението. Тя го натисна. Пръстите й бяха изцапани с кръв. Коридорът потъна в черен мрак, когато на няколко стъпки зад нея вратата откъм аварийното стълбище се отвори с трясък.