Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (32)

32

Скот свика обедно съвещание в кабинета си със същите четирима души, които присъстваха там ден и половина преди това, за да бъде обсъдена смъртта на Ванджи Луис.

Това съвещание беше различно. Когато влезе в кабинета, Кейти почувства, че атмосферата е напрегната. Скот беше извикал Морийн и сега тя чакаше, готова да записва.

— Ще купим сандвичи за тук — каза той. — Трябва да се върна в съда в един и тридесет. А сега се налага бързо да придвижим нещата около капитан Луис.

Точно според очакванията, помисли си Кейти. Скот съсредоточаваше вниманието си върху Крис. Тя погледна Морийн. Около момичето се чувстваше аура от напрегнатост — толкова силна, че беше почти видима. Появи се, когато й дадох задачата тази сутрин, помисли си Кейти.

Морийн улови погледа й и леко се усмихна. Кейти кимна.

— Аха. Както обикновено. — После добави: — Как върви проучването?

Морийн хвърли поглед към Скот, но той преглеждаше една папка и не ги забелязваше.

— Засега нищо особено. Доктор Фукито не е член на АМА, нито на дружеството на медиците във Вали. Отделя доста време на децата с умствени увреждания от психиатричната клиника във „Вали Пайнс“. Обадих се и в университета в Масачузетс. Там е следвал медицина.

— Кой ти го каза? — попита Кейти.

Морийн се поколеба.

— Помня, че съм го чула някъде.

Кейти имаше чувството, че отговорът й е някак уклончив, но преди да успее да попита още нещо, Ричард, Чарли и Фил влязоха заедно в кабинета. Бързо казаха на Морийн какво искат за обяд, след което Ричард дръпна един стол и седна до Кейти. Прехвърли ръка през облегалката на нейния стол и докосна лекичко тила й. Пръстите му бяха силни и топли. За момент разтри мускулите на врата й.

— Господи, колко си напрегната! — възкликна той.

Скот вдигна поглед и започна да говори:

— Добре, до този момент всички знаете, че бебето, което Ванджи е износвала, е имало азиатски черти. Това открива две възможности. Първата — с наближаване на термина Ванджи е обзета от паника и се самоубива. Сигурно е обезумяла от тревога, когато е разбрала, че е изключено да заблуди някого, че детето е от съпруга й. Втората — Кристофър Луис разбира, че жена му има любовна връзка с някого, и я убива. Нека разгледаме това положение. Да предположим, че той се прибира неочаквано в понеделник вечерта. Двамата се скарват. Защо тя е бързала да се върне в Минеаполис? Възможно ли е да се е страхувала от него? Не забравяйте, че той не е признал, че тя е имала намерение да си отиде вкъщи, а тя е очаквала да замине, преди той да се е върнал от полет. По думите на Кейти психиатърът твърди, че тя се е втурнала навън от кабинета му почти в истерия.

— Психиатърът японец — подчерта Кейти. — Поръчах на Морийн незабавно да го проучи.

Скот я изгледа.

— Искаш да кажеш, че според теб е имало нещо между него и Ванджи?

— Нищо не искам да кажа все още — отвърна Кейти. — Фактът, че е японец, категорично не означава, че Ванджи не е познавала и друг азиатец. Но мога да ви кажа следното. Когато вчера разговарях с него, той беше нервен. Внимателно подбираше всяка своя дума. И определено не ми каза цялата истина.

— Което ни отпраща към Една Бърнс — каза Скот.

— Какво ще кажеш по този въпрос, Ричард? Паднала ли е, или е била блъсната?

Ричард сви рамене.

— Не е изключено да е паднала. Беше доста пълна. Равнището на алкохола в кръвта й беше 0,25. Била е пияна.

— Ами онази работа, дето пияните и бебетата можели да падат, без да се нараняват? — попита Кейти.

Ричард поклати глава.

— Това може да е истина за счупване на кости, но не и когато черепът ти се блъсне в остър метален предмет. Бих казал, че докато някой не си признае, че е убил Една, изобщо няма да можем да го докажем.

— Но не е изключено да е била убита? — настояваше Скот.

Ричард сви рамене.

— Абсолютно.

— Една е била чута да споменава пред Крис Луис за Прекрасния принц. — Кейти говореше бавно. Мислеше си за красивия психиатър. Дали някой като Една можеше да го нарече Прекрасния принц? Възможно ли беше след смъртта на Ванджи тя да се е обадила на Крис, за да му покаже, че подозира тайна любовна връзка между тях. — Не ми се вярва — каза тя.

Мъжете я погледнаха с любопитство.

— Какво не ти се вярва?

— Не вярвам Една да е била злонамерена. Сигурна съм, че не би могла. Мисля, че никога не би се обадила на Крис Луис след смъртта на Ванджи, за да му причини болка, като му разкрие любовната връзка на съпругата му.

— Може да го е съжалявала и да не е искала той да се чувства безутешния съпруг — каза Ричард.

— А може и да се е надявала да получи няколко долара — предположи Чарли. — Възможно е в понеделник вечерта Ванджи да й е казала нещо. Може да е знаела, че Крис и Ванджи са се карали. Парите не са й стигали. Очевидно е продължавала да изплаща сметките от лечението на родителите си, които са починали преди няколко години. Може да е смятала, че няма нищо лошо в това да попритисне Луис. Тя действително е заплашила, че ще отиде в полицията.

— Споменала е, че има да каже нещо на полицията — възрази Кейти. — Така обясни жената на домакина.

— Добре — съгласи се Скот. — А какво стана с обиска в къщата на семейство Луис? Намерихте ли нещо?

Чарли сви рамене.

— Засега не много. Има някакъв номер с код 612, надраскан на тефтерчето до телефона в кухнята. Не е на родителите на Ванджи, в това сме сигурни. Смятахме да се обадим оттук. Може Ванджи да е разговаряла с приятелка, да е споделила част от плановете си. Другото нещо е, че е раздрала роклята, която е носела, на вилата, която стърчеше от един рафт в гаража.

— Какво искаш да кажеш с това „роклята, която е носела“?

— Роклята, с която е била, когато са я намерили. Няма начин да не й обърнеш внимание. Дълга, от тези щамповани памучни платове на райета.

— Къде са дрехите, с които е била облечена? — обърна се Скот към Ричард.

— Вероятно още са в лабораторията — предположи той. — Изследваме ги според обичайната практика.

Скот взе бележника за съобщения, който му беше оставил Чарли, и го подаде на Кейти.

— Защо не звъннеш веднага? Ако е жена, може да научиш нещо повече от нея.

Кейти набра номера. Последва кратка пауза и след това сигнал свободно.

— Кабинетът на доктор Сейлъм.

— Лекарски кабинет — прошепна тя, закрила с ръка слушалката. А на гласа в другия край на линията каза: — Може би ще бъдете в състояние да ми помогнете. Казвам се Катлийн де Мейо, областна прокуратура Вали, Ню Джърси. Водим обичайното следствие във връзка със смъртта на госпожа Ванджи Луис миналия понеделник. Тя беше записала този номер в тефтерчето си.

Беше прекъсната.

— Какво съвпадение! Току-що разговарях с капитан Луис. Той също се опитва да се свърже с доктора. Както му обясних, доктор Сейлъм в момента пътува за Ню Йорк, където ще се проведе годишна конференция на АМА. Можете да се свържете с него по-късно днес в хотел „Есекс Хаус“ на Сентрал Парк Саут.

— Добре. Ще го сторим. — За всеки случай Кейти реши да попита: — Да знаете нещо за обаждането на госпожа Луис? Тя разговаря ли с доктора?

— Не, не успя. Разговаря само с мен. Обади се в понеделник и беше ужасно разочарована, че той няма да дойде в кабинета си преди сряда. Запазих й час по спешност за този ден, защото докторът веднага щеше да излезе отново. Тя настояваше да се види с него.

— Един последен въпрос — каза Кейти. — Какъв лекар е доктор Сейлъм?

В гласа на жената прозвуча искрена гордост.

— О, той е изтъкнат акушер-гинеколог.

— Разбирам. Благодаря ви. Бяхте много любезна. — Кейти затвори и предаде разговора на останалите.

— Значи Крис Луис е знаел за насрочената консултация — каза Скот — и сега иска да разговаря с лекаря. Нямам търпение да се видим с него тази вечер. Ще му зададем доста въпроси.

На вратата се почука и без да чака отговор, в стаята влезе Морийн. Носеше картонен поднос с преградки за чаши за кафе и плик със сандвичи.

— Кейти — каза тя, — точно сега звънят от Бостън във връзка със запитването ни за доктор Фукито. Искаш ли ти да приемеш разговора?

Кейти кимна. Ричард се пресегна, взе телефона и й го подаде. Докато чакаше да я свържат, Кейти усети, че има слабо, но постоянно главоболие. Този удар в кормилото не беше достатъчно силен за мозъчно сътресение, но сега си даде сметка, че през последните няколко дни главата непрекъснато я тормозеше. Просто не работя на пълни обороти, помисли си тя. Толкова много неща затормозяваха съзнанието й. Какво се опитваше да си спомни? Нещо. Някакво впечатление.

Когато обясни коя е, веднага я свързаха с началника на Личен състав на Медицинския факултет при университета в Масачузетс. Гласът на човека беше безпристрастен.

— Да, доктор Фукито е завършил нашия университет в първата трета на своя курс. Работил е като стажант-лекар в градската болница, после е останал там на щат, като в същото време е имал и частна практика. Напуснал е болницата преди няколко години.

— По каква причина? — попита Кейти. — Моля, разберете, това е полицейско разследване. Цялата информация ще се пази в строга тайна, но ние трябва да знаем, ако има някакви факти в миналото на доктор Фукито, които сме длъжни да отчетем.

Последва кратка пауза и после информаторът каза:

— Доктор Фукито е бил приканен да напусне преди седем години и разрешителното му за Масачузетс е било отнето за период от една година. Бил е обвинен и признат за виновен за неетично поведение по дело за злоупотреба с професионално положение.

— Каква беше причината за делото?

— Бивша негова пациентка е съдила доктор Фукито, че е била подтикната към интимна връзка с него, докато е била на психиатрично лечение. Била е разведена наскоро и се е намирала в изключително потиснато емоционално състояние. Като резултат от тази връзка тя е родила дете от доктор Фукито.