Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (58)

57

Дани Дука се носеше на зигзаг по Трето Авеню към Петдесет и пета и Второ, където беше паркирал колата. Жената се сбогува с портфейла си точно когато той се качи на ескалатора. Чу виковете й: „Този мъж, ей този тъмнокосият… току-що ме ограби.“

Той успя да се шмугне между стената от жени на партера на „Алегзандърс“, но онази кучка от ескалатора се втурна след него към вратата, като го сочеше и крещеше. Охраната вероятно щеше да го преследва.

Само да се добере до колата си. Не можеше да се отърве от портфейла. Беше натъпкан със стотачки. Беше ги мярнал и се нуждаеше от едно питие.

Беше добра идея да отиде в отделението за кожени палта на „Алегзандърс“. Жените там ходеха с пари в брой. Твърде много време беше необходимо, за да се осребри някой чек или кредитна карта. Установи го още като гимназист, докато работеше там.

Тази вечер беше навлякъл престилка, с която изглеждаше като момче от склада. Никой не му обърна внимание. Жената имаше от ония големите плоски ръчни чанти без цип. Държеше я само за едната дръжка, докато ровеше из закачалката с палтата. Беше му съвсем лесно да й грабне портфейла.

Дали го преследваха? Не смееше да погледне назад.

Щеше да привлече вниманието върху себе си. По-добре да се движи в сянката на сградите. Всички бързаха. Беше така противно студено. Вече можеше да си разреши едно питие… много питиета.

Само след минута щеше да се качи в колата. Нямаше повече да бъде човекът, който търчи по улицата.

Щеше да изчезне с колата по моста на Петдесет и девета и да се прибере у дома в Джаксън Хайтс. Щеше да си вземе пиене. Полагаше му се.

Погледна назад. Никой не тичаше. Нямаше полицаи. Миналата вечер беше толкова скапана. Портиерът за малко да го спипа, когато се вмъкна в колата на доктора. И какво получи за риска? В чантата изобщо нямаше наркотици. Някаква папка с медицинска документация, изцапано преспапие и една стара обувка, за бога!

После пък чантата, която дръпна от оная старица. Една кирлива десетачка. Едва успя да се снабди с достатъчно дрога, че да изкара деня. Сега двете чанти бяха на задната седалка. Ще трябва да се отърве от тях.

Вече беше при колата. Отвори вратата и се вмъкна вътре. Никога, никога, колкото и да я закъса, нямаше да се раздели с колата. Ченгетата не очакват да духнеш с кола. Мернат ли те веднъж, почват да проверяват спирките на метрото.

Той завъртя ключа и запали мотора. Още преди да е видял въртящата се проблясваща светлина, чу как полицейската кола профуча в погрешна посока нагоре по пряката. Опита се да подкара, но дежурната кола му отряза пътя. Едно ченге с пистолет в ръка изскочи от колата. Пръстът му беше на спусъка. Предните фарове заслепяваха Дани.

Ченгето отвори рязко вратата му, надникна вътре и измъкна ключа от таблото.

— Е, Дани, момчето ми — каза той. — Значи още не си се показал, а? Поне не научи ли някой нов номер? Хайде, излизай, да те вземат дяволите, дръж си шибаните ръце така, че да мога да ги виждам, за да ти сложа белезници и да ти прочета проклетите права. И какво… значи загуби за трети път? Можеш да се обзаложиш десет към петнадесет, че ще ни провърви на съдия.