Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (43)

43

Преди да си легне, Кейти си приготви една чанта, в която сложи нещата, необходими за престоя й в болницата. Тя се намираше на средата на пътя между прокуратурата и дома й, тъй че щеше да бъде излишно губене на време утре да се връща специално за нещата си. Осъзна, че ги прибира с някакво особено съзнание за неотложност. Толкова щеше да се радва веднъж завинаги да приключи с това. Тягостното усещане за физическо неразположение я изтощаваше и умствено, и емоционално. Тази вечер, когато тръгна за Моли, тя беше почти весела. А сега се чувстваше изоставена, отмаляла, потисната. Проблемът беше само физически, нали? Или натрапчивата мисъл, че Ричард може би има връзка с друга жена, допринасяше за това чувство на потиснатост?

Вероятно, когато неразположението отмине, тя ще бъде в състояние да разсъждава по-ясно. Чувстваше се така, сякаш съзнанието й бе връхлетяно от несвързани мисли, също като ято комари, които се спускаха, забиваха жилото си и после изчезваха, преди тя да може да ги докосне. Защо имаше това тягостно усещане, че нишките се късат, че не задава точните въпроси и че тълкува неправилно получените сигнали?

В понеделник вече щеше да се чувства по-добре и да разсъждава логично.

Доста отпаднала, тя си взе душ, изми си зъбите, среса косата си и си легна. Минута по-късно внезапно се изправи на лакът, протегна ръка към чантата си и потърси вътре шишенцето, което й беше дал доктор Хайли.

Щях да го забравя, помисли си тя, докато гълташе хапчето с малко вода от чашата на нощното шкафче. После угаси лампата и затвори очи.