Джанет Дейли
Страна на желанията (8)

Осма глава

Според Ларейн ястието за вечеря бе такъв успех, че дори остана изненадана от себе си. Когато Травис се прибра, тя вече бе подредила масата, заедно с поднос гарнитури, които бе взела от хладилника. По негово предложение и с негова помощ тя отвори една консерва със зелен фасул и притопли съдържанието й на печката. Печеното месо, картофите, морковите и лука бяха изпечени до съвършенство. С всяка хапка Ларейн се поздравяваше наум. Готвенето й се удаваше като щракване с пръсти!

Джо се нахрани с тях, но не допринесе особено много към разговора на масата. Ларейн имаше чувството, че той изпитва тайно благоговение към нея, и това страшно окриляше егото й. Само две неща пречеха на вечерята да бъде абсолютно перфектна — бе забравила кафето и нямаше десерт. Травис поправи и двете грешки, като свари кафе и извади малко сладолед от хладилника.

Прибирането на масата и миенето на чиниите бе уморителна, неблагодарна дейност и единствено за нея Травис не й предложи помощта си. Докато тя миеше и бършеше чиниите, той отиде във всекидневната и се зае с някакви документи на старото бюро. Джо изчезна навън.

Щом свърши, Ларейн намаза ръцете си с крем, твърдо решена да не им позволи да загрубеят. Загледа се с отвращение във връхчетата на пръстите си, които се бяха сбръчкали като сушени сливи, и избърса излишъка от крема. Когато влезе във всекидневната, Травис тъкмо затваряше книжата си и ги връщаше в едно от чекмеджетата. Вдигна очи, щом я чу да влиза.

— Свърши ли? — попита той.

— Да — кимна тя и се опита да не мисли за състоянието на ръцете си.

Травис изправи високата си фигура от стола и каза:

— Аз също. Лека нощ, Ларейн.

— Тръгваш ли си вече? — запротестира тя. — Още е рано!

— Според мен не е. — Той остана непреклонен. — Лека нощ.

Къщата остана непоносимо пуста, след като той си тръгна. Вечерта стаите изглеждаха още по-мрачни, отколкото през деня. Отвсякъде долитаха стоновете на старата къща. Странни нощни звуци нахлуваха и отвън. Чуваше се скръбен вой и тя подозираше, че е койот.

Беше твърде потискащо да седиш в къщата и да нямаш какво да правиш, освен да се опитваш да идентифицираш злокобните звуци. Не се чувстваше чак толкова уморена, но сънят й се стори за предпочитане пред скуката.

Съблече се в спалнята и си сложи черна дантелена нощница. Пъхна се в леглото. Веднага се изтърколи към разтегнатата част на пружината в средата и почти се изгуби в дупката. Възглавницата беше твърда като камък. Заблъска я с юмрук, като се опитваше да я вдлъбне поне малко. Стори й се, че мина цяла вечност, преди да успее да заспи на твърдата възглавница и ужасния дюшек, който се състоеше от буци с неизвестен произход.

Току-що бе потънала в сън, а нещо вече се опитваше да й попречи. Тя отказваше да пробуди съзнанието си. Една ръка я друсаше за рамото, но тя се опита да я отхвърли.

В просъница чу как нечий глас каза:

— Хайде, време е да ставаш.

— Спя — измърмори в дюшека Ларейн.

— Вече не! — отсече гласът. — Ставай!

Когато не се подчини, я претърколиха по гръб. Тя изстена и погледна през тесните цепки на очите си. Травис седеше на края на леглото и изглеждаше отвратително свеж. Зад него се виждаше прозорецът и розово-сива светлина бе обагрила небето.

— Още даже не се е съмнало — каза му тя и плътно затвори очи. — Няма да ставам.

— Ще ставаш, и още как. — Две големи ръце я прихванаха под мишниците и я задържаха така, седнала на леглото.

В началото Ларейн се опитваше да го избута, но той стоеше неподвижно като скала. Ръцете й почувстваха как мускулите на раменете му се напрягат — бяха досущ като от стомана. Бавно надзърна през миглите си и реши да промени тактиката. Сключи пръсти зад врата му и изви гръб като котка, която демонстрира колко е уморена.

— Моля те, Травис, нека си поспя! — каза умолително и нацупи устни като малко момиченце.

Той се загледа в женственото й лице, свежо и негримирано. Без усилие я придърпа към себе си. Упоена от съня, на Ларейн й трябваше цяла секунда, за да отгатне намерението му. Дотогава устните му вече вкусваха нейните и арогантно ги разтваряха в израз на сила и превъзходство. Сякаш я обгърна облак мъжествен аромат, който се носеше от гладко избръснатото му лице. Целувката му бавно съблазняваше сетивата й, уловила Ларейн в момент, когато бе уязвима и неподготвена.

Натискът на устните му стана настоятелен и тя установи, че му отговаря, връща му страстната пламенност на неговата целувка, разтърсена от заливащата я вълна на нови и вълшебни чувства. Притисна се към него и почувства как гърдите й се докоснаха до памучната материя на ризата му, а връхчетата им се възпламениха от топлината на тялото му.

Големите мъжки ръце се плъзнаха към ребрата й и палците едва-едва докоснаха гърдите й през дантелената нощница. Ларейн не разбираше какъв е този див, лудешки пламък, който се разгаря във вените й, но тя и не държеше да го разбере.

Тогава устните му се отдръпнаха от нейните. Тя несъзнателно въздъхна и отвори очи. В неговите тлееше огън, а сърцето й сякаш престана да бие.

— Травис! — прошепна тя и пръстите й притиснаха врата му, за да го придърпа отново към себе си и да изпита магията на целувката му.

— Ставай от леглото. — Ръката, която не я придържаше, я плесна по бедрото.

Стресната от внезапното ужилване на плесницата, Ларейн отслаби хватката на пръстите си. Не успя да го задържи, когато той стана от леглото. Тя побърза да се подпре на ръката си, за да не падне обратно по гръб. Понеже не му се подчини незабавно, Травис се пресегна и отметна завивките от краката й.

— Хайде! Време е да приготвиш закуската.

— По това време? — Ларейн изобщо не искаше да мисли за храна. Погледът й продължаваше да се отклонява към устните му и тя се питаше колко от онова, което й бе причинил, беше реално и колко — останало от царството на сънищата.

Тя му се подчини несъзнателно въпреки протестите си — измъкна крака от леглото и ги постави на пода. Травис я изчака да наметне черния пеньоар от дантела, който лежеше на таблата на леглото.

— Ще ти покажа как се приготвя кафе, преди да се заема със задълженията си — каза той. Ларейн го последва в кухнята, треперейки от докосването на краката й до студения под. Той взе кафеника от мястото му на плота и го занесе до мивката. — Ще ти покажа само веднъж, така че внимавай.

Ето че отново й изнасяше лекция като учител на ученичка. Тя почувства как помръква под строгия му поглед. Наблюдаваше колко вода слага в кафеника и колко лъжици кафе — в малката мрежеста кошничка.

— Сега вече знаеш ли как да го правиш? — попита я Травис и тя кимна утвърдително. Погледът му обходи тялото й, като не пропусна нито една извивка, и това я изнерви. Лекото неодобрение в тъмните му очи я накара да се загърне по-плътно с пеньоара. — В хладилника има бекон и яйца. Ако бях на твое място, щях да се облека, преди да се заема със закуската. Джо е млад и лесно се смущава.

В думите му се съдържаше намек, че Ларейн е свикнала да позира полугола пред непознати мъже. Тя настръхна от гняв при това недоизказано обвинение.

— Смятах да се облека както си е редно. — Сега се бе разсънила напълно. — Ти си този, който ме завлече в кухнята да ми показва как се прави кафе. Нямах такова намерение. И следващия път, когато искаш да ме събудиш, почукай на вратата.

— Аз почуках, но ти не ме чу — отвърна с равен глас Травис. — Напомни ми да ти донеса будилник, за да не повтаряме сцените от тази сутрин.

Не че имаше нещо против да повторят някои от сцените, но и не й се слушаха забележки като тази. Преди тя да отвори уста и да вземе назад прибързаните си думи, Травис бе излязъл през задната врата.

Ядосана на себе си не по-малко, отколкото на него, Ларейн закрачи обратно към спалнята. Съблече пеньоара и нощницата си и избра чифт бели спортни панталони, както и блуза в бяло, сиво и черно. Завърза един шарф на кръста си и се обърна към най-обикновеното правоъгълно огледало над тоалетката, за да нанесе грима си. Единствената лампа в стаята бе тази на тавана. Осветлението се оказа крайно недостатъчно, и това допълнително я забавяше. Бе стигнала до половината с гримирането си, когато чу как предната врата се отвори и се затръшна, а после чу стъпки, които се приближаваха към кухнята.

— Къде е закуската? — извика Травис.

— Още не съм я приготвила! — изкрещя в отговор Ларейн и се намръщи на недостатъчното осветление, докато се опитваше да види дали не е нанесла прекалено тъмен руж върху бузите си.

— И защо не си? — Този въпрос прозвуча доста по-наблизо от предишния.

— Защото не съм свършила с обличането — обясни нетърпеливо тя.

— Не си свършила? — додаде Травис като ехо на думите й. — Излязох от къщата преди тридесет минути. Какво си правила през цялото това време? — Той се появи на прага, а челото му бе навъсено.

— Тази светлина е ужасна. — Ларейн посочи към покритата с абажур крушка над главата си. — Почти нищо не виждам и не успях да се гримирам.

Травис се втренчи в колекцията от бурканчета, тубички, четки и комплекти със сенки на тоалетката й.

— Какво е това? — посочи той.

— Червило.

— А това? — Той продължи да я пита едно след друго и да я кара да ги назовава. Шишенцата с овлажняващ балсам, тоалетно мляко за почистване и тонизираща течност отдели настрана заедно с едно червило. Замахна грубо с ръка и събра всичко останало в металното кошче за боклук, което стоеше на пода.

— Какво правиш? — изпищя Ларейн.

— На тоалетката са всички гримове, които ти трябват.

— Устата му приличаше на тънка права линия. — Край на гримовете, Ларейн! Край на маските!

— Нали няма да ги изхвърлиш? — Тя посегна да сграбчи кошчето, което той стискаше в ръцете си. — Имаш ли представа колко много пари са това? Освен това са си мои.

— Ще си ги получиш обратно, когато си тръгнеш оттук — студено я информира Травис. — Дотогава те няма да ти трябват. Наоколо няма никого, за когото да се контиш и гласиш. А и аз нямам намерение да чакам цял час до закуската.

— Ще ми ги върнеш ли? — запита Ларейн. — Искам си ги сега, на минутата!

— Когато си тръгнеш — повтори той.

— Тогава си тръгвам още сега!

— Тръгвай. Няма да те спра — сви рамене той.

— Много добре, така й ще направя! — Ларейн се завъртя и спря на място. Къде щеше да отиде? Как щеше да стигне дотам? Нямаше пари. Травис още стоеше на прага и я гледаше, като през цялото време знаеше, че тя ще трябва да отстъпи. — Проклет да си! — Брадичката й потрепери, когато тя изрече напрегнатото си признание, че е победена.

— Започвай да приготвяш закуската! — заповяда Травис.

Изминаха няколко секунди, преди Ларейн да го последва. Травис остана в кухнята да й помогне. Джо влезе тъкмо когато тя поставяше почти изгорелия бекон в хартиена салфетка, която да обере мазнината му. Без грим Ларейн се чувстваше гола и беззащитна.

Не успя да свикне с това усещане и през следващите три дни. Понякога докосваше голите си бузи и изпитваше гняв към Травис, който арогантно й се беше наложил. По-голямата част от времето прекарваше в работа. Всичко това й изглеждаше толкова чуждо, че постоянно се натъкваше на всевъзможни абсурдни затруднения.

Загледа се в лепкавата каша в купата и прочете отново рецептата. Травис бе предложил кейк като добър вариант за десерт. Но подобния на супа бълвоч едва ли можеше да се нарече кейк — въпреки че бе следвала дословно подробните указания в готварската книга, резултатът бе отчайващ.

Един вентилатор раздвижваше горещия въздух и шумът му се конкурираше с радиото на хладилника, от което се носеше популярна мелодия. Силната музика обикновено й помагаше да прогони мъртвешката тишина в къщата. Но сега тя само я дразнеше. Ларейн се отправи към радиото и го изключи. Стаята потъна в крещяща тишина. Тя отметна един непокорен кичур от бузата си и без да иска, добави малко брашно към тена си с цвят на слонова кост.

Някой почука на входа отпред и мрежестата врата издрънча. Неочакваният шум я стресна и тя изпусна покритата с масло лъжица. Изруга тихо под нос и избърса петното на масата с парцал. Настоятелното чукане се повтори.

Ларейн разсеяно обърса ръцете си в плата на спортните панталони и побърза да влезе във всекидневната. Направо се вцепени, когато видя Сам Хардести на входа. Стоеше като поразена от гръм. Неговото изражение показваше не по-малка изненада.

Сам пръв се възстанови.

— Какво правиш тук?

Ларейн преглътна.

— Аз… аз живея тук. — Тя вирна високо глава. — Ако искаш да говориш с Травис, той спомена нещо за някакви напоителни помпи.

— Помислих, че си се върнала в Ел Ей — каза провлечено той, без да обръща внимание на информацията за Травис.

— Не съм. — Ларейн нямаше никакво намерение да му обяснява защо. Той имаше достатъчно основания да злорадства, след като заради него бе загубила ролята си във филма. — А сега, ако ме извиниш, заета съм. Довиждане, Сам. Ще кажа на Травис, че си се отбил. — Тя се отдалечи от вратата, а коленете й трепереха.

Сам влезе, без някой да го е поканил.

— С Маккриа ли живееш?

Ларейн с удоволствие би потвърдила само за да види как Сам ще остане с отворена уста, но си спомни думите на Травис, че в малката общност на тукашните собственици слуховете се разпространяват бързо, а той не желае да вдъхновява подобни клюки.

— Травис е джентълмен — обяви тя, като не забави крачките си по посока към кухнята. — Той спи в… една от пристройките. — Така звучеше по-добре, отколкото „в бараката“. — А аз спя тук. — Но тя не отрече, че помежду им съществуват някакъв вид отношения.

— Защо? Искам да кажа, ако той не ти е любовник, какво тогава правиш тук? — Сам влезе в кухнята. — Всемогъщи боже! Ти печеш сладкиш! — Той се засмя, невярващ на очите си. — Не мога да повярвам — Ларейн Ейвънс в ролята на домакиня!

— Какво толкова смешно има? — ядосано попита тя и обърна към него разгорещеното си от гняв лице.

Той се втренчи в нея и обходи с поглед лицето й. В очите му се изписа объркване. Ларейн извърна своя поглед, съзнавайки, че лицето й е голо и открито.

— Изглеждаш различно — забеляза Сам, но не можеше да намери причината.

Тя вдигна ръка към лицето си в инстинктивно желание да се защити. Чувствителните й пръсти почувстваха финия прах на брашното на бузата и тя го избърса. Извърна се и вдигна в ръцете си тестото за кейка. Изсипа съдържанието в една намазнена тавичка. За миг забрави несигурността си за това дали го е приготвила както трябва. Щом като веднъж го разстели в тавата, не вървеше да го изгребе с лъжица и да го върне в купата.

Сам се приближи към плота, а очите му се втренчиха изучаващо в профила й.

— Не носиш грим — констатира той.

— Откога се предполага, че жените трябва постоянно да са гримирани? — Дочу как собственият й глас затрепери.

— Не мисля, че някога съм те виждал без грим — отбеляза той. — Ти си… ти си прекрасна! — Звучеше изненадано. — Какво е станало с теб?

— Не знам за какво говориш. — Ларейн отнесе тавичката с тестото за кейка и я постави на решетката във фурната.

— Без грим, печеш кейк, обзалагам се, че се грижиш и за къщата и готвиш даже — зае се да изброява Сам.

— Е, и? — отвърна предизвикателно тя, чувствайки се някак унижена от думите му.

— Няма нищо лошо в това — настоя той. — Просто не мога да си те представя в ролята на малка домакиня. Не и онази Ларейн Ейвънс, която познавам.

— Има много неща, които не знаеш за Ларейн Ейвънс. — А съществуваха и някои неща, които Ларейн едва сега започваше да установява за себе си.

— Защо? Искам да кажа… — Но Сам, изглежда, не знаеше какво иска да каже.

— Може пък просто да ми е писнало от оня изкуствен артистичен свят, в който живееш ти — предположи тя. — Може би съм решила да се върна към простите истини в живота.

— Господи, Ларейн, само не ми казвай, че си се влюбила в този собственик на ранчо от Юта! Наистина ли си влюбена в него?! — възкликна изумено той.

— Не съм казала това — отрече Ларейн.

— Това е единственото възможно обяснение. Бях чувал, че любовта прави чудеса, но не го вярвах досега.

— Е, случаят не е такъв. Работя тук, защото това ми се иска да правя — бодро обясни тя. — Има слънце и чист въздух. Никой не те притиска за нещо.

— Доколкото си спомням, ти наричаше тази земя „пустош“. — Сам не вярваше на нито една дума от онова, което я чу да казва.

— Хората имат право да си променят мнението. И между другото, това се смята най-вече за женска добродетел.

— Ларейн взе купата, лъжицата и мерителната чашка и ги отнесе в мивката. — Искаш ли да предам нещо на Травис или не? — осведоми се тя, боейки се от въпросите и коментарите му.

— Не, ще му се обадя вечерта да поговоря лично с него.

— Каза той.

— Тогава би ли си тръгнал? Имам доста работа. — Тя отправи тази не много изискана молба, докато вече пълнеше мивката с вода за чиниите.

Сам се поколеба, докато изучаваше скованата й фигура, но накрая се съобрази с молбата й. Оттогава насетне всичко сякаш се обърка. Ларейн забрави кейка във фурната, докато не й замириса на изгоряло. Когато го извади, беше вече почернял. Не си личеше дали сместа е била добра или не.

Когато приготвяше основното ястие за вечерята, забрави да сложи достатъчно вода на картофите и те станаха сухи и твърди. Подобна съдба сполетя и зеленчуците. Желираната салата не се втвърди напълно и повече напомняше за гъста супа. Единствено месото, приготвено в електрическата тенджера, ставаше за ядене.

Нито Травис, нито Джо изказаха каквато и да е забележка. Ако някой от двамата направеше и най-лек намек за критика, Ларейн със сигурност щеше да изсипе храната в скутовете им. Джо изсипа половин бутилка кетчуп върху картофите си, за да се опита да удави мириса на загоряло. Ларейн нападна сготвеното месо, сякаш бе най-върлият й враг, и мълчеше почти враждебно.

Не забрави да каже на Травис, че Сам се е отбил и ще намине отново вечерта, но пропусна да спомене коментарите по повод забелязаната в нея промяна. Предаде информацията с крехка сдържаност в гласа си, която всеки момент можеше да се пречупи. Травис просто кимна, но в погледа му имаше безмълвен интерес. Ларейн се досети, че той се чуди каква част от меланхоличното й настроение се дължи на Сам.

Всъщност се дължеше изцяло. Визитата му й напомни колко ниско е паднала. Беше една домашна помощница и й плащаха жълти стотинки. Хората, особено мъжете около нея, винаги й бяха прислужвали, не тя на тях. Изпита омраза към Сам, че я бе поставил в това унизително положение, предизвиквайки уволнението й. Намрази и Травис, че й беше натрил носа и я бе принудил да работи като най-обикновена слугиня за парите, които й трябваха.

Тъкмо миеше чиниите с ледена ярост, когато Сам дойде. Травис поговори с него навън, вместо да го покани в къщата. Така тя не можа да чуе разговора и не успя да разбере дали не я обсъждат и не й се надсмиват зад гърба.

Когато Сам си тръгна, Травис се върна в къщата. Ларейн бършеше последните прибори и ги прибираше в чекмеджето. Чу как Травис влезе в кухнята, но не вдигна очи към него.

— Е? — попита го с предизвикателен леден глас. — Какво каза той за мен?

— Сам? — По интонацията си личеше, че това е въпрос.

— Разбира се, че Сам — сопна му се Ларейн.

— Не каза нищо за теб. Дойде, за да ми съобщи, че ще използват животните за снимки през следващите два дни. Искаше да закарам кравите до снимачната площадка — обясни той.

— Ясно. — Гневът й не се разсея, защото не вярваше на Травис. Чувстваше как проницателният му поглед не изпуска нито едно нейно движение и отказваше да срещне очите му.

— Аз и Джо няма да сме тук утре за обяд. И понеже няма да ти се налага да готвиш, щях да ти предложа да се заемеш с прането — каза Травис.

— Да ми предложиш или да ми заповядаш? — саркастично отвърна Ларейн.

Той пропусна забележката покрай ушите си.

— Ако сега дойдеш с мен, ще ти покажа как да работиш с пералнята.

В един миг почти реши да се разбунтува и остана неподвижна. После смачка на топка кърпата, с която бършеше чиниите, и я хвърли на плота. Обърна се и придружи Травис на задната веранда, като избягваше очите му. Досега беше излизала на верандата само на път за банята и не си бе давала труда да забележи какво има там.

Пералнята, при която я заведе Травис, не беше някоя модерна машина, а огромно, допотопно чудовище. Два сиви метални цилиндъра бяха прикрепени за нея и стояха на миниатюрни крачета. Ларейн се загледа в съоръжението с нарастваща почуда и ярост.

— Нямам намерение да използвам това нещо! — възропта тя и изгледа Травис с тъмните си очи, които пръскаха искри. — Ще трябва да си наемеш някого да пере дрехите ти!

— Вече съм го направил — отвърна той с равен глас. — Това си ти.

Преди Ларейн да отвори устата си, за да започне да спори с него, той се зае да й обяснява как да работи с пералнята. Показа й как да я пълни с вода от банята посредством различните маркучи, как да използва пресата за изстискване на дрехите и как после да я премества в цилиндрите с водата за изплакване. Обясни й колко дълго да оставя дрехите да се въртят, преди да са готови за изплакване, и как се прекарва една дреха през пресата за изстискване. Последно й показа къде стоят щипките за пране, с които да закачва дрехите на простора зад къщата.

Когато Травис приключи с обясненията, Ларейн бе потънала в мълчание, преглътнала безсмислените си протести и напълно осъзнала горчивата си участ. Успя да кимне с глава, за да покаже, че е разбрала инструкциите му.

Първият й ден за пране бе поредица от малки катастрофи. Дрехите постоянно се оплитаха около валяка на пресата за изстискване. Скъса нежната тъкан на една от ефирните си блузки, докато се опитваше да я освободи. Загуби и нокътя си в битка с ненаситните челюсти на цилиндрите с вода за изплакване, които сдъвкаха една кърпа за ръце.

Два чифта трикотажни панталони и плетена блузка се свиха от горещата вода. Още две блузи се съсипаха, когато червените й панталони пуснаха от боята си. Единствената щета, нанесена на дрехите на мъжете, беше синкавият оттенък, който придоби бельото им заради сините им джинси.

Заболя я гърбът да мъкне кофа след кофа мокри дрехи при тела за простиране и да протяга ръце над главата си, докато простира прането. Всичко това трябваше да се повтори, когато слънцето изсуши дрехите. Напълно изтормозена и уморена, когато свърши, Ларейн вече се обливаше в сълзи.

Ако по време на вечерята Травис или пък Джо бяха забелязали подпухналите й очи, то поне не направиха никакъв коментар. Нито пък споменаха нещо за новия цвят на бельото си. На Ларейн й се струваше, че мълчанието им красноречиво осъжда неспособността й да се справи с нещо толкова просто като прането. Ако Травис й бе казал и една по-груба дума, тя знаеше, че щеше да избухне в сълзи. Но той не го направи и тя някак си успя да запази крехкото си душевно равновесие.