Вал Макдърмид
Преследвачът (28)

От дискета 3,5" с етикет: „АРХИВ. 007“

„ФАЙЛ ЛЮБОВ. 014“

Замъкването на Гарет до „Карлтън Гардънс“ беше далеч по-лесно, отколкото предполагах. Разузнаването ми беше старателно. Както смятах, успях да се добера до избраното място по труднопроходимия градински път. Това, което не беше включено в сметките, беше дългата коледна ваканция. Пътят бе блокиран от два метални стълба, забити в асфалта и заключени на мястото с тежки катинари. Вероятно можех да се промъкна отстрани, тъй като джипът нямаше да има проблеми да премачка дребните храсталаци, които ограждаха пътя. Но неизбежно щях да оставя следи от гумите, а сигурно и малки люспи боя. Нямах намерение да се оставя точно Гарет да ме лиши от свобода, така че отхвърлих този вариант. Паркирах джипа до склада отзад, където работниците по поддръжката на парка държаха инструментите и оборудването си. Там поне оставах незабелязан и от двете посоки — и откъм пътя, и откъм парка. Нямаше много хора в тази коледна нощ около два часа, но сигурността беше над всичко.

Излязох от джипа и се разтъпках наоколо. Складът отпадаше, защото забелязах алармената система срещу крадци. Но тогава боговете ми се усмихнаха. Отстрани попаднах на ниска дървена количка, от онези, които навремето носачите използваха, за да прекарват багажите на пътниците по гарата, когато все още имаше носачи, харесващи професията си. Градинарите очевидно ги използваха, за да развозват растенията из парка. Откарах я до джипа и смъкнах голото тяло на Гарет в нея. После увих трупа в два черни найлонови чувала и впръсках смазочно масло в осите, за да избягна противното скърцане. След това предпазливо се насочих към шубраците.

Отново имах късмет. Не видях никого. Дотътрих количката до задната част на естрадата при обраслите с растителност стъпала. В края на пътеката бутнах количката към храсталака. После внимателно, за да не оставя отпечатъци по меката земя, обърнах количката и изтърсих тялото на Гарет в шубраците. Пристъпих назад и прескочих мястото, където стоях. След това прекарах количката отгоре. Храстите изглеждаха малко смачкани, но нямаше и следа от Гарет. Ако имах късмет, щеше да остане неоткрит, докато пощальонът не предаде последното ми послание към най-добрите.

Десет минути по-късно оставих количката на старото й място и насочих джипа си към задния изход на парка, който се намираше на една тиха алея, точно срещу църквата. Въпреки че шансовете някой да ме забележи бяха нищожни, карах на угасени фарове, докато не излязох на главната магистрала. За разлика от Темпъл Фийлдс точно това бе районът, където някой любопитен клюкар, страдащ от безсъние, би забелязал непознато возило в ранните часове на деня.

Прибрах се вкъщи, трупясах се и спах непробудно дванайсет часа. Събудих се навреме, за да прекарам два интересни часа на компютъра, преди да изляза за работа. За щастие си уплътних добре нощта, така че имах много сложни задачи, които да занимават съзнанието ми и да не се разсейвам в догадки за предстоящия брой на „Сентинъл Таймс“.

Накараха ме да се гордея, въпреки краткото време, за което трябваше да обработят посланието ми. Очевидно се бяха захванали за работа веднага и бяха успели да убедят полицията да го приеме на сериозно. Бяха ми отделили първа страница, допълнена със снимка на посланието ми, въпреки че нищо не посочваше от кого бе изпратена картичката.

НАЙ-ДОБРИЯТ УДАР НА УБИЕЦА!

Гола и обезобразена жертва на откачения убиец бе открита в един градски парк след получаване на странно съобщение, адресирано до „Сентинъл Таймс“.

Убиецът, който се е подписал като „Дядо Коледа“, разкрива чрез зловещо коледно послание мястото в „Карлтън Гардънс“, където е захвърлил поредния си труп.

Ужасното съобщение, изглежда, е написано с кръв. Било е нахвърляно върху фирмена коледна картичка на една от водещите адвокатски кантори в града.

Писмото беше придружено от домашна видеокасета, посочваща мястото на тялото, в което най-добрият екип веднага разпозна специфичната лятна естрада на парк „Хил“.

Уведомена от най-добрите репортери, полицията веднага изпрати екип от униформени и цивилни служители на мястото в парка, посочено от коледната честитка.

След кратко претърсване на храсталаците около утъпканата пътека край лятната естрада, както бе посочено на касетата, един униформен полицай откри тялото на мъж.

Според източници на полицията трупът е бил гол. Гърлото на мъжа е било прерязано, а тялото обезобразено. Смята се, че той вероятно е бил измъчван, преди да бъде убит.

Въпреки че този район на парка е известен като територия за зажаднели за любов хомосексуалисти, полицията не свързва последното убийство с предишните на двама млади мъже, направени по-рано тази година, чиито трупове също бяха захвърлени в Темпъл Фийлдс. Район, известен като гей територията на града.

Тялото все още не е идентифицирано, а полицията не е разкрила описанието на жертвата, която е на видима възраст около двадесет и шест, двадесет и седем години.

Пакетът, пуснат в навечерието на Коледа в Брадфийлд, е пристигнал в редакцията на „Сентинъл Таймс“ с тазсутрешната поща, адресиран към редактора на новините — Мат Сметуик.

Господин Сметуик сподели: Първата ми мисъл беше, че някой си прави шега, лоша шега, особено като познавам един от адвокатите в засегнатата фирма.

После разбрах, че приятелят ми е извън страната на ски ваканция, така че не би могъл да пусне пакета, за да ми демонстрира черен хумор.

Обадих се на полицията веднага и за щастие те го приеха на сериозно.

Крайно време беше да го направят. Никога нищо не е било толкова сериозно в живота ми. Въпреки това, което полицията казваше, фактът, че Гарет бе третият в една поредица, би трябвало да ги накара да се позамислят. Това със сигурност не убягна от вниманието на журналистите, които използваха последното откритие като извинение, за да преразгледат отново убийството на Адам и Пол. Докато излезе вечерният брой, нищо чудно да получат съобщение за четвъртата жертва.

В УМА НА ЕДИН УБИЕЦ

Човекът, когото Министерството на вътрешните работи избра да оглави залавянето на серийния убиец, говори днес за последното убийство, което потресе общността на гейовете в града.

Съдебният психолог Тони Хил от една година работи по голямо изследване, спонсорирано от правителството, което ще доведе до създаването на отдел за борба с престъпността чрез използване на психологически профили, подобно на екипа от ФБР, показан във филма „Мълчанието на агнетата“.

Доктор Хил, тридесет и четири годишен, е бил преди това главен клиничен психолог в болницата „Бламайърс“, максимално подсигурена клиника за душевноболни. Тя е приютила най-опасните британски ненормални престъпници, включително масовите убийци Дейвид Харни и Кийт Понд Лудия, който е действал по магистралите.

Споделяйки мнението си по въпроса, доктор Хил каза: „Полицията не ме е викала за съвет по никой от посочените случаи, така че знам не повече от вашите читатели. Нямам навика да давам веднага мнения, но ако настоявате, ще ви кажа, че е много вероятно убийствата на Адам Скот и Пол Гибс да са извършени от същия човек.

На пръв поглед това последно убийство изглежда сходно, но със сигурност има съществени разлики. Като начало, тялото е било открито на съвсем различно място, въпреки че «Карлтън Гардънс» също е известен като район на гейове. Мястото има съвсем различна атмосфера от Темпъл Фийлдс, който се е превърнал в специфично градче.

Също така изпращането на съобщение до «Сентинъл Таймс» е забележителна промяна. Нищо подобно не се е случило в предишните случаи, а и убиецът изобщо не ги споменава в посланието си.

Затова съм склонен да смятам, че тук може би си имаме работа поне с две особи.“

И така нататък, и така нататък, все в тоя тон. Всичко това казваше гръмко и ясно: „Нямаме си и най-малка представа от къде да започнем търсенето.“ Не мисля, че този доктор Хил би ме разтревожил дотолкова, че да наруши съня ми. Реших, че е време да дам добър урок на ченгетата. Урок, който те няма да забравят скоро.