Вал Макдърмид
Преследвачът (14)

От дискета 3,5" с етикет: „АРХИВ. 007“

„ФАЙЛ ЛЮБОВ. 007“

Не продължи дълго, както очаквах. За моя изненада Адам се оказа много по-неиздръжлив, отколкото немската овчарка. След като изпадна в безсъзнание заради изкълчването на ставите на крайниците му, изобщо не можа да дойде на себе си. Чаках часове наред, но той не даваше никакви признаци на живот. Не реагираше нито на болка, нито на обливане със студена и топла вода. Признавам си, че бях разочарован.

Неговото страдание бе бледа сянка на моето, неговото наказание — недостатъчно за изневярата, която му го докара.

Свърших чисто това, което трябваше да направя, някъде след полунощ. После го смъкнах от дибата и го напъхах в един голям черен чувал за смет на брадфилдската служба за чистота. Борих се с тежестта на мъртвото тяло, докато го изкачвах по стълбата на мазето, и после, докато го напъхам в количката, но часовете помпане с щангите сега се оказаха безценни.

Нямах търпение да се добера вкъщи до компютъра, за да трансформирам вечерта в нещо съвършено. Но все още имах доста работа, преди да се отпусна и да се поглезя. Карах към центъра на града с малко над разрешената скорост — не прекалено бързо, за да ме спрат за превишена скорост, и не много бавно, за да ме вземат за внимателно каращ поркан шофьор.

Отправих се към гей района зад университета. Темпъл Фийлдс открай време си е бил студентско средище, пълно с малки кафенета, ресторантчета, магазини и барчета с ниски цели и стандарт. По-късно, някъде преди десетина години, няколко барчета станаха свърталища на гейове. Нашият левичарски общински съвет реагира на натиска и откри център за гейове и лесбийки, който се премести в сутерена на индийския ресторант. Това, изглежда, предизвика ефекта на доминото и след година-две Темпъл Фийлдс се превърна в Град на обратните. Студентите, които не бяха обърнали резбата, се преместиха към Грийнхолм в отдалечения край на района. Сега Темпъл Фийлдс бе дом за всички, които си падаха по гей барчета, клубчета, стилни бистра, магазини, продаващи кожа и принадлежности за връзване, и скрити от нощта, се скатаваха направо край канала.

Около един и половина във вторник през нощта из улиците все още се мотаеха няколко човека. Минах там два пъти и се концентрирах на района около „Кромптън Гардънс“. Площадът бе тъмен. Ловенето от уличните лампи бяха вандалски потрошени за нуждите на потайния секс. А общината прекалено се скъпеше, за да ги поправи. Освен това никой от местния бизнес не се оплакваше — колкото по-тъмен бе площадът, толкова по-желана бе територията и съответно по-големи техните печалби.

Огледах се внимателно. Нищо не шаваше. Преборих се с чувала, докато го подпра на ботуша си. После се завъртях и го примъкнах до стената. Подпрях го на ръба с шумолящ тъп звук и затворих капака колкото се може по-тихо. Извадих джобното си ножче, надвесих се до стената и разрязах чувала. Освободих тялото и смачках чувала на топка.

Чак след това паркирах колата на Адам на две улици от къщата му. После се върнах до джипа си и напъхах чувала в една кофа за боклук по пътя. Легнах си към три часа. Въпреки изгарящото ми желание да продължа с работата си, трябваше да се откажа, защото изтощението ме бе смазало. И нищо чудно, че капнах от умора, като имам предвид всички усилия, които ми се наложи да хвърля. Заспах веднага след като угасих лампата.

Когато се събудих, се преобърнах и погледнах към часовника. После проверих и този на ръката ми. Трябваше да приема това потвърждение. Сънят ми бе продължил тринайсет часа и половина. Не помня някога да ме е измъчвало такова дълго спане, дори след пълната упойка. Ядосах се на себе си. Очаквах с нетърпение момента, когато ще седна на компютъра си, за да съживя и възстановя срещата ми с Адам, докато все още се доближава до най-дълбоките ми фантазии. Но сега едва ми стигна време да хапна и да хвърля един душ.

На път за работата купих един вестник от последното издание на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“. Мъдреше се на втора страница.

ОТКРИТО ГОЛО ТЯЛО

Обезобразено тяло на гол мъж бе открито в градчето на гейовете в Брадфийлд рано тази сутрин. Работникът в отдел „Чистота“ Роби Грейвс направил страшното откритие при рутинно събиране на боклуците в района на „Кромптън Гардънс“ в Темпъл Фийлдс.

Сега гей общността в града ни се страхува, че това може би е първото деяние на сериен убиец на гейове като мъжа, който наскоро тероризираше лондонските хомосексуалисти.

Тялото е открито между храсталаците зад една стена в парка, прочуто място за нощни срещи на гейове, търсещи случаен секс.

Мъжът изглежда на двадесет и шест-седем и все още не е идентифициран. Полицията го описа като бял, с мускулесто тяло, тъмна къса чуплива коса и сини очи. Няма отличителни белези или татуировки.

Говорител от полицията каза: „Гърлото на мъжа е прерязано, а тялото е обезобразено. Който е извършил това ужасяващо престъпление, е свиреп и опасен човек. Естеството на нараняванията на жертвата означават, че убиецът трябва да е бил целият в кръв.“

Според нас мъжът е бил убит на друго място, а тялото захвърлено в парка някъде през нощта.

Настояваме всеки, който е бил в района на „Кромптън Гардънс“ в Темпъл Фийлдс снощи да се обади заради принципа на елиминирането. Всяка информация ще бъде третирана строго поверително.

Роби Грейвс, двадесет и осем годишен, служителят на отдел „Чистота“, сподели пред нас: „Тъкмо започвах работа. Минаваше осем и половина. Използвах греблото си, за да събирам боклуците. Когато за пръв път ударих на тялото, помислих, че е мъртво куче или котка. Тогава разтворих храстите и намерих трупа.

Беше ужасно. Веднага се изправих и хукнах към най-близката телефонна кабина. Никога не бях виждал нещо подобно в живота си и се надявам това никога да не се повтори.“

Е, поне бяха попаднали на нещо правилно. Тялото е било убито някъде другаде и захвърлено в „Кромптън Гардънс“. Колкото до останалото… Ако това бе демонстрация за способностите на полицията, не смятам, че има кой знае за какво да се тревожа. Това бе добре за мен. Последното нещо, което исках, бе да бъда арестуван точно сега, когато заместникът на Адам бе вече открит. Знаех, че с Пол щеше да бъде различно. Този път не трябва да свършва със смърт.