Вал Макдърмид
Преследвачът (20)

От дискета 3,5" с етикет: „ЗАПАЗЕН. 007“

„ФАЙЛ ЛЮБОВ. 010“

Разбира се, откритието, че някой има вродена склонност към нещо, не означава, че трябва да хукнеш да го преследваш сляпо. Докато се освобождавах от трупа на Пол, този път в един тъмен вход в една алея на Темпъл Фийлдс, вече бях решил кой щеше да бъде следващата ми цел. Но дори след толкова великолепното преживяване, което току-що споделих с Пол, нямах намерение да го повтарям с Гарет.

Третият опит трябваше да бъде щастлив. Знаех вече за Гарет. Знаех, че бе човек с богата и плодовита сексуална фантазия. Даже, докато вкарвах в компютъра трогателното представяне на Пол, аз тъгувах заради факта, че благодарение на Гарет никога нямаше да имам възможността да усъвършенствам изключителния талант, който открих в себе си. С техниката си според желанието си, правех филми, каквито никога не бях виждал. Същинска дрога. Ако можех да ги пусна в продажба, щях да направя състояние. Знаех, че има пазар за такава стока. Много хора биха платили куп пари, за да гледат как Пол ме чука с предсмъртни спазми на „стола на Юда“. А пък за това, което направих с Адам… Дори всезнайковците, дето знаят две и двеста, никога не са виждали подобно нещо.

За собствено удоволствие ходих до гробищата, където бе погребан Адам преди няколко седмици. Погребението бе отразено в местните телевизионни новини, които записах на видеокасета, за да мога да проуча със сигурност къде точно се намираше гробът. След като мракът ме скри, тръгнах между гробовете и намерих този на Адам след двайсетина минути. Отворих капачката на спрей с червена боя, който носех със себе си, и напръсках „ЧЕКИДЖИЯ“ от едната страна на плочата и „ПЕДАЛ“ от другата. Това щеше да даде на полицията следа, с която да се занимава.

На следващата вечер, докато чаках Гарет да се появи от адвокатската фирма, където работеше, аз си убивах времето с хиперболата на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“. Този път ми бяха отделили първа страница.

ГЕЙ — УБИЕЦЪТ НАНАСЯ ПОРЕДНИЯ СИ УДАР?

Обезобразеното тяло на гол мъж бе открито тази сутрин в квартала на гейовете в Брадфийлд.

Убитата жертва е захвърлена на прага на аварийния изход на гей клуба „Страната на сенките“ в известния район Темпъл Фийлдс.

За втори път през последните два месеца е открито голото тяло на мъж на територията, кръстосвана от гейовете.

Сега местните се страхуват, че извратен сериен убиец дебне из голямата общност на хомосексуалистите.

Днешното страшно откритие е направено от собственика на заведението — Дани Съртийс, тридесет и седем годишен, когато пристигнал, за да се срещне със счетоводителя си.

Той каза на репортера ни: „Винаги влизам в клуба през аварийния изход. Паркирам колата на алеята. Тази сутрин вратата беше блокирана от нещо покрито с два чувала за боклуци.

Когато грабнах чувалите, за да се опитам да ги преместя от вратата, те просто останаха в ръцете ми и видях, че под тях има тяло. То беше ужасно наранено! Нямаше начин човекът да е още жив. До края на живота си ще имам кошмари от тази гледка!“

Господин Съртийс каза, че прагът на вратата е бил чист, когато е заключил клуба в три през нощта.

Жертвата, около трийсетгодишна, все още не е идентифицирана. Полицията го описва като бял, около метър и осемдесет, телосложение — слабо, с тъмнокестенява коса до врата и кафяви очи. Има стар белег от операция на апандисит.

Един полицай каза: „Според нас мъжът е бил убит другаде и тялото е захвърлено тук някъде между три и осем сутринта.

Настояваме всеки, който е бил в района на Темпъл Фийлдс снощи, да се яви в полицейския участък, за да бъде елиминиран от кръга на заподозрените. Всяка информация ще бъде строго поверителна.

На този етап на разследването ни няма доказателства да свържем това убийство със смъртта на Адам Скот преди два месеца.“

Карл Фелоус, работник в Брадфийлдския център за гейове и лесбийки, каза днес за нас: „Според полицията няма връзка между двете убийства.

Не знам какво ме притеснява повече в интереса към градската гей общност — мисълта, че там има един откачен, убиващ гейовете, или страхът, че те са двама.“

Не знаех дали да плача, или да се смея. И все пак едно нещо беше ясно. Полицията трябва да измине много дълъг път, ако иска да се покрие със слава около този случай. Очевидно свърших добра работа, като покрих следите си.

Сгънах вестника, след като свърших капучиното си, и махнах за сметката. Всеки момент Гарет щеше да се появи от офиса си и да тръгне по оживената улица към трамвая. Исках да съм готов за него. Тази вечер планирах наистина нещо много специално за него. Исках да се уверя, че е сам вкъщи, за да му се наслади.