Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Roman de la Rose, 1230–1280 (Обществено достояние)
- Превод от старофренски
- Паисий Христов, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2015 г.)
Издание:
Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон. Роман за Розата
Френска. Първо издание
Редактори: Кирил Кадийски, Стоян Атанасов
Художник Петър Добрев
Художник-редактор Николай Пекарев
Технически редактор Езекил Лападатов
Коректори: Грета Петрова, Евгения Джамбазова
Превел от старофренски: Паисий Христов
ISBN: 954-04-0111-9
Guillaume de Lorris et Jean de Meun
Le Roman de la Rose
Garnier-Flammarion, Paris, 1974
София, 1997
Народна култура
Предговор © Стоян Атанасов
Превод © Паисий Христов
Библиотечно оформление © Петър Добрев
Библиотека за европейска средновековна литература „Ариел“
Водещ редактор: Виолета Миланова
Cet ouvrage, publié dans le cadre du programme de participation à la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministère Français des Affaires Etrangères, de l’Ambassade de France en Bulgarie et de l’Institut Français.
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.
Формат 32/84/108. Печатни коли 39
„Народна култура“ ЕООД — София
Предпечатна подготовка: „Компютър Арт — Бояджиев“
Печатница Офсетграфик ЕООД
История
- — Добавяне
Ст. 7353-8483: Нови съвети на Приятеля: как да се подмамят пазачите на Добър Прием. Подаръци и разоряване в името на любовта.
И Приятелят, знаейки вече
що е обич, другарски ми рече:
7355 „Слушай, драги, недей се коси,
в любовта си утеха търси.
Както по-рано, тъй и сега
на Амур бъди верен слуга.
Ако бога си ти изоставиш,
7360 с това грях най-голям ще направиш.
И Амур би потънал във жал,
че измамен е бил от васал,
от най-верния негов слуга,
както никой друг път досега.
7365 Ако нещо Амур нареди,
изпълнявай — послушен бъди.
Който следва добрата му воля,
няма нивга да крее в неволя,
стига той от Съдба някой ден
7370 да не бъде най-подло сразен.
На Амур служи вярно докрай,
непрекъснато ти се старай
да не даваш страстта да изстива.
Тази мисъл е толкоз красива.
7375 Според мен би било лудост цяла
да помислиш ти сам за раздяла.
Впрочем той теб държи те така,
че дори и да искаш сега,
ти не би се с Амур разделил.
7380 Чуй тогава, приятелю мил,
какъв изход предлагам ти аз.
Ще изчакаш тук някой друг час,
преди още при замъка сам
да отидеш. Достигнеш ли там,
7385 не ходи близо ти до стената
и не спирай ни миг пред вратата.
Аз отново горещо те моля
да не даваш на порива воля.
Ако замъка стигнеш, тогава
7390 покажи, че не те занимава
Добър Прием и чужд ти е вече.
Ала щом го съзреш отдалече,
че стои до прозореца скрит,
погледни го със жалостен вид,
7395 но бъди и все пак предпазлив.
Той самият ще бъде щастлив
да те види, макар че от двама
стражи пазен е строго и няма
да личи по вида на лицето
7400 какъв смут му сковава сърцето.
А той може и друго да стори —
в миг прозореца свой да затвори,
щом дочуе познатия глас,
и през малко отворче тогаз
7405 да поглежда към теб многократно,
докато да си тръгнеш обратно.
А със Зъл Език много внимавай
и пред взора му ти не заставай.
Ако той върху теб поглед спре,
7410 поздрави го с поклон и добре
прецени ти сам как да се пазиш —
да не се усъмни, че го мразиш.
Ако срещнеш го нейде на път,
нека скрит ти остане гневът:
7415 който умен е, той не издава
своя гняв, а спокоен остава.
А когато се случи мъдрец
да излъже изпечен лъжец,
би могло да се каже спокойно
7420 че е свършил той дело достойно.
Ако ти на любов се отдаваш,
трябва много добре да внимаваш.
Ти на Зъл Език чест окажи
и рода му дори уважи
7425 с добра дума, с внимание даже,
макар той да цели да те смаже.
Обещай му ти обич и дружба,
вечна вярност и доходна служба.
Нали знаеш таз мисъл правдива,
7430 че със хитрост се хитрост надвива.
Не е никакъв грях, ако можеш
хитреците в капана да сложиш.
А за мен Зъл Език е лъжец —
по-опасен дори от крадец
7435 и убиец. Делата му виж
и в това ще се сам убедиш.
Това прозвище най му отива.
Той със срам и позор ни покрива,
той петни всяко доблестно име.
7440 Такъв злостен език нетърпим е.
Според мене въже заслужава.
Със делата си той надминава
дори тези, които крадат.
Нали знаеш какъв е редът:
7445 щом крадец ти парите набара
или щом изгребе ти хамбара
и четворно плати, съдията
опрощава му после вината.
Завистлив и лукав, Зъл Език
7450 върши скверни неща всеки миг
с непочтеност почти непозната.
Туй, което изкаже устата,
то завинаги вече остава.
Лоша дума не се заличава,
7455 добро име не се връща лесно
и това е на всички известно.
Зъл Език ти отбягвай сега!
Човек често целува ръка,
на която би хвърлил жарава.
7460 Нека в Тарса[1], във друга държава
да отиде той там да вилнее,
за да може щастлив да живее
всеки влюбен тук. Трябва със нещо
да запушим туй гърло зловещо.
7465 Нека нивга не види бял ден
никой негов човек приближен.
Залъжи го с лъжливи милувки,
с излияния, пълни с преструвки,
с подлизурство полушеговито,
7470 със двуличие, вещо прикрито.
Хвърли кокал на лошите псета,
за да можеш да минеш през плета.
И ще спре Зъл Език да говори,
щом по израза твой му се стори,
7475 че не би ти направил и стъпка
към красивата розова пъпка.
Служи също на Старата, дето
за Добър Прием бди. (От небето
дано огън се сипне по нея!)
7480 С Ревност (Господ дано прокълне я!)
се отнасяй с учтивост подобна.
Тя е тъй завистлива и злобна,
че когато човек преуспява,
от ненавист се просто вбесява.
7485 Тя е подла, тя другите мрази,
всичко само за себе си пази,
сякаш щом като някой се радва,
от имота й нещо открадва.
Как е глупаво тъй да ламтиш!
7490 Туй би значело сам да твърдиш,
че щом другиму огън дадеш
и щом всеки запали си свещ,
тези свещи така засияват,
че и пламъка твой намаляват.
7495 Всеки, който ум има в главата,
много ясно разбира нещата.
Щом жените те молят, тогава
откликни както най подобава
и привидно учтив остани!
7500 Добротата се много цени.
Гледай те и да не разберат,
че ги мамиш. Такъв е светът:
ако ти си решил своя враг
да погубиш, прави се на драг,
7505 на приятел преструвай се даже,
ако нужно това се окаже.
Уверявам те аз, че едва ли
враговете се биха предали
по друг начин. Откритата сила
7510 в никой случай не би ги сломила.
Върху теб удар тя ще стовари.
Ако срещнеш онез тъмничари,
дето пазят Добър Прием, знай,
че за тях също има колай.
7515 Предложи им подаръци ти
и гнева им със тях укроти —
венци свежи, цветенца уханни,
воалетки и тежки гердани,
и бижута от фина направа.
7520 Но внимавай това да не става
в твой ущърб. Ако щедро даряваш,
гледай сам да не се разоряваш.
Свойте болки им ти изреди,
разкажи за онези беди,
7525 във които Амур те въвлече.
Ако всичко изхарчил си вече
и не виждаш какво да дадеш,
то ще трябва тогаз, щеш не щеш,
да им нещо все пак обещаеш,
7530 ала без да се миг колебаеш;
нека твоята дума е твърда.
Ако няма къде да се мърда,
помоли ги за помощ тогаз.
Ако в плач затрепти твоят глас,
7535 туй ще бъде от полза все пак:
да поплачеш, това ще е знак,
че си мъдър. Пред тях натъжен,
на колене, почти просълзен,
умолително ти застани.
7540 Те ще видят по твойте страни
как се стичат сълзи и в туй време
милост, вярвам, и тях ще обземе.
Щом не ти се във този миг плаче,
наплюнчи си и двата клепача
7545 или лук ти отнейде вземи
и го смачкай — сълзите сами
от очите тогаз ще текат.
Ти така би могъл всеки път:
и дори да не ти е до плач,
7550 да заплачеш. Един изнудвач
лесно става галантен любовник,
макар той да е всъщност виновник
затова, че заложил е мрежи
и в тях дами с любовни копнежи
7555 се улавят. И само насетне
съгласява се сам да отметне
от тях своята примка измамна.
Друг със плач, със заблуда най-срамна,
без изобщо любов да познава,
7560 много млади моми съблазнява.
Ти на строгите стражи душите
с плач би трогнал, но стига сълзите
да са искрени. Щом доловят
в теб измама, не ще ти простят.
7565 Щом не можеш от срам или страх
да отидеш по-близо до тях,
друг път мога на теб да подскажа,
за да стигнеш до вярната стража.
Някой близък човек изпрати
7570 там да иде. Поръчай му ти
за бедата ти той да разкаже.
Ако трябва, писмо на тях даже
напиши, но недей споменава
кой си ти. Щом за мъж въпрос става,
7575 пиши ТЯ, а пък ТОЙ за жена.
Така никой не може позна
какво точно се крие в писмото.
Слушай мойте съвети, защото
има много мръсници, които
7580 пред света не държат нищо скрито:
те за връзки интимни узнават
от писмата. След туй разгласяват
всички тайни и с тази си гадост
те развалят най-сладката радост.
7585 Нямай никога вяра в децата —
да не би да объркат нещата.
За посредник те всъщност не стават,
пред предатели щом се издават.
А понякога става опасно,
7590 че показват наляво, надясно
какво носят и даже желаят
да разкажат каквото узнаят.
Със заръките лошо се справят
от неопитност. Щом ги оставят
7595 без надзор, без контрол на устата,
всяка тайна ще бъде узната.
Щом със стражите щедър си бил
и щом ти си ги с нещо дарил,
те не ще са към теб заядливи
7600 и ще бъдат дори милостиви.
Всеки би те радушно приел,
ако с дар си го щедро почел.
А дарът ти успех гарантира.
Така както се ястреб дресира
7605 със примамка и идва той вече
най-редовно и сутрин, и вечер,
така също един тъмничар,
щом получи желания дар,
на любовните двойки поглежда
7610 с доброта и им вдъхва надежда.
Ако те се покажат надути
и не бъдат молбите ти чути,
ако с дарове скъпи не смогнеш
ти пазачите строги да трогнеш,
7615 ако даже и плач не помага
и оттам те прогонят веднага,
ако твойто достойнство обидят,
по-добре да не те вече видят!
Щом не могат гнева си да сдържат,
7620 нека в него душите си пържат.
Щом избягаш от тях, те самите
ще решат да ти търсят следите
и това ще е в твой интерес.
Колко странни изглеждат ми днес
7625 тези хора надменни! Та виж,
че ти колкото по ги цениш,
толкоз по-лошо с теб се държат.
И те мразят, дори те гнетят,
ако ти се покажеш смирен.
7630 Разделиш ли се с тях огорчен,
гордостта ще ги мигом остави,
ще си спомнят добрите прояви
на предишните хора омразни.
Хем ги твойта почтителност дразни,
7635 хем боли ги, когато, до скръб
наранен, ти обърнеш им гръб.
Така както добрият моряк,
на път тръгнал към някой чужд бряг,
и едничка звезда да съзира,
7640 пак различни посоки избира
и платната си силно обтяга,
та от бурите зли да избяга,
тъй човекът, когато обича,
слепешката не бива да тича.
7645 Ако радост любовна желае,
предварително трябва да знае
да върви ли по нейните дири,
или път назад следва да дири.
Но от мен запомни и това,
7650 че смирено, с почтени слова
ще е може би твърде уместно
ти пазачите кротко и честно
да помолиш — дори да са груби.
Който моли, той нищо не губи;
7655 ще получи ответ благосклонен
или пък ще се види изгонен.
Но не ще го излъжат. Какво ли
човек губи, когато той моли,
освен може би своето време?
7660 Пък и надали яд ще обземе
тъмничарите. Те и да гонят,
със съчувствие гледат на оня,
който с тях е учтив и покорен.
И да бъде пазачът злосторен,
7665 ще се чувства все пак поласкан
от това, че му правиш метан.
А пазачите смятат се днес
за достойни, за хора със чест,
с добродетели твърде високи,
7670 щом при тях от различни посоки
идват хора с молби и рушвет,
без да знаят дали във ответ
ще им бъде приета молбата,
или пък ще им хлопнат вратата.
7675 Щом добре ги посрещнат, тогава
лъч надежда сърцата им сгрява,
ала щом ги прогонят, то нека
тръгнат те по обратна пътека
с мисълта, че подир неуспеха
7680 все пак могат да чакат утеха.
Но те своя план трябва да скриват,
да не казват на друг, че отиват
да откъснат от розата цвят,
да не би да ги върнат назад.
7685 Нека само чрез силния зов
на една откровена любов
стане ясно защо са дошли!
Туй пазачите по ще смили.
Ако всеки и може, и знае
7690 да постигне каквото желае,
и сам той ще се чувства уверен,
че успехът ще бъде намерен.
Чуй и друго от мен: може би
няма смисъл от много молби,
7695 щом на зле тръгнат вече нещата.
Ако те ти затворят вратата,
ще се хвалят, че някой все пак
е превивал смирено гръбнак,
а пък щом съгласят се, тогава
7700 за какво да се кичат със слава?
И макар да се гордо държат,
те постъпват така някой път,
че щом ти не се молиш на тях
и не си нито груб, нито плах,
7705 те предлагат ти разни услуги.
А пък има молители други,
доста глупави, доста припряни,
непризнаващи средства отбрани.
Те даряват със щедра ръка
7710 и пазачите стават така
горделиви, че свежите рози
се заплащат прескъпо от този,
на когото цветът се понрави.
Уж във свой интерес той го прави,
7715 а пък всъщност си само вреди.
Та нали е могло и преди,
и без подкупи, пак да успее.
Ако всеки молител умее
тъй услугите техни да хвали,
7720 хем и рози те биха му дали,
хем не ще се с молби унижава
и не ще им подаръци дава.
За да бъдат те по-отстъпчиви,
по-добре тези рози бодливи
7725 да увехнат. Намразил бих много
и дори порицал бих най-строго
който сам се на други продава.
Той за мен отвратителен става.
Време ти не губи, пак опитай!
7730 Със молбите си мрежи изплитай,
та желаната плячка да хванеш.
Ако някак си ти изостанеш,
ще настъпят такива моменти,
че значителен брой претенденти
7735 ще се втурнат със своите страсти
към цъфтящите розови храсти.
И не ще да са те единици,
а ще бъдат десетки, стотици.
Ще погледнат към твоя мил цвят
7740 и понеже ще бъдеш назад,
да изчакаш за по-добро време,
някой друг твойта роза ще вземе.
Който истински мъж е, той няма
да си мисли, че някоя дама
7745 ще му иска сърцето, ръката.
Не се лесно поддава жената!…
Който сам да се справя решава
и на по-бърз успех се надява,
не би трябвало той да унива,
7750 че е бил от жена горделива
непристойно веднъж наруган
и не е стигнал пристан желан.
Нека верен курс той да държи!
И ти, драги, се твърд покажи,
7755 щом се срещнеш с онези пазачи.
Ако те се гневят, това значи,
че не бива да правиш постъпки
да достигнеш уханните пъпки.
Издебни ги, когато ликуват,
7700 а не тъкмо когато тъгуват.
Ако Ревност, във твоя изгода,
ги измъчва (а тя по природа
е безумна), ти давам съвет
да опиташ сам своя късмет.
7705 Всичко много добре прецени,
та дано в някой кът, настрани,
ти да влезеш във разговор с тях,
без да чувстваш от другиго страх.
Добър Прием е още в затвора,
7770 ала щом сред свободните хора
се окаже, той сигурно пак
ще отправи към теб поглед благ
(нали с всички е толкоз вежлив!)
и ти в миг ще се видиш щастлив
7775 да откъснеш любимата роза.
И дори да предчувстваш угроза,
дори Страх и Опасност, и Срам
с хули теб да обсипят, аз знам,
че това те ще сторят привидно.
7780 Инак би било много обидно
да приемат те този позор,
без на теб да окажат отпор.
Та дори да е Страх разярен,
като рак да е даже червен,
7785 а пък Срам и Опасност да сторят
всичко с цел срещу теб да се борят,
ти не давай за туй пет пари.
Сили в себе си ти намери,
докажи, че си смел и сърцат —
7790 откъсни ароматния цвят.
Избери най-удобното време,
нека твоята сила връх вземе
и така ще харесаш на всички.
Жени има със странни привички:
7795 външно искат да минат за властни,
а по принцип са всъщност съгласни
да отстъпят те всичко, което
уж насила от тях е отнето.
Те ще страдат, щом в общия спор
7800 ти окажат заслужен отпор
и от него победно излязат.
И не радост, а яд и омраза
ще таят, че не си устоял,
че от тях си се ти побоял.
7805 Щом на теб заговорят те злъчно
и ти стане обидно и мъчно,
щом прибегнат във спора до сила,
не посягай към розата мила!
По-добре остани в техен плен,
7810 искай прошка, изчакай тоз ден,
в който Страх и Опасност, и Срам
ще се махнат най-сетне оттам.
Добър Прием не ще се забави
и когато на теб предостави
7815 туй, що искаш, ти още веднъж
покажи, че си истински мъж,
и постъпвай достойно и честно.
Със Добър Прием става по-лесно:
зорко погледа ти му следи,
7820 като него във всичко бъди.
Ако вид сериозен си дава,
и на теб ще е нужно тогава
израз много по-строг да добиеш.
А когато пък в него откриеш
7825 по-невинни, по-детски черти,
непринудено дръж се и ти!
Щом щастлив е, правѝ се щастлив,
щом е тъжен, стани милостив,
като него се смей и плачи,
7830 без преструвка в гласа да личи.
Хвалѝ̀ всичко, в което се врича,
и любѝ туй, което обича,
мрази тези, с които се кара,
и така в теб ще има той вяра.
7835 Една дама с възвишен стремеж
ще се влюби ли в някой младеж
лековерен и буен? Едва ли,
дорде другите сън са заспали,
би се радвала тя да го чува,
7840 че й пее или че лудува.
Та нали всеки би я презирал
и за глупава би я намирал.
Ако някой мъж сам разтръбява
със коя и къде се задява,
7845 според мен ще е луда жената,
нему щом си отдава душата.
Знай, че глупост голяма ще стори
всеки мъж, щом за обич говори
пред лудетина. Няма да смогне
7850 той сърцето й лесно да трогне.
Ако мъдър е той и вежлив,
не ще никога бъде щастлив.
Не подбира ли свойте похвати,
с хули тя ще го мигом отпрати,
7855 ще го вземе дори за хитрец,
за наивник или за лъжец,
ще му тръшне вратата без време
и по-глупав приятел ще вземе.
Знай, че тя ще прогони добрия
7860 и ще иде при някой от тия,
който нивга не ще я обича.
Любовта си тя нему обрича,
така както вълчицата прави,
в лудостта си когато се дави
7865 и когато потърсва приют
при вълк още по-страшен и лют.
Щом се случи с Добър Прием двама
да играете шах или дама,
или друга забавна игра,
7870 твойта роля ще бъде добра,
ако ти предадеш се в двубоя
и отстъпиш триумфа на тоя,
който мило към теб се държи.
На Добър Прием ти покажи,
7875 че в играта те той превишава.
И дори да се с теб подиграва,
не засягай се ти от това.
Възхвалявай го с щедри слова
и когато към тебе погледне
7880 и покаже, че иска да седне,
поднеси му възглавничка мека.
Ти ще имаш задача нелека,
но не бива да чувствуваш страх.
А когато съгледаш, че прах
7885 върху него е паднал, то ти
го във същия миг изчисти.
Попривдигай му леко палтото,
ако влачи се то. И каквото
във живота си ти да направиш,
7890 нему гледай с това да се нравиш.
Ако ти се отнасяш така,
ще протегне към теб той ръка
и ще стигнеш желаната цел,
щом по верния път си поел.“
7895 „Но, Приятелю, как е възможно?
Ни един демагог тъй безбожно
спрямо мене не се е държал.
Не съм низост подобна видял.
Настояваш да служа със чест
7900 аз на най-лицемерните днес.
Всички те са двулични, лукави.
Между тях изключение прави
Добър Прием. По твоя съвет
аз бих станал измамник проклет.
7905 За мен друго възмездие няма
освен смърт, ако аз със измама
служа някому. Друго ще сторя,
щом е нужно все пак да се боря:
предизвикал бих тези, които
7910 срещу мене застават открито.
Аз със Зъл Език бих предпочел
да изляза на явен дуел.
За мен този ход по-оправдан е.
И тъй може би той ще престане
7915 срещу мен толкоз врява да вдига.
Инак май и до бой ще се стига…
Ще му бъде наложена глоба
затова, че към мене със злоба
се държи. За такава обида
7920 аз дори и в съда ще отида.“
„Тъй постъпват онези, които
помежду си воюват открито.
А пък Зъл Език, както е знайно,
търси винаги средство потайно.
7925 Една грижа той има — безспир
клевети да изпраща подир
всички хора, които презира.
(Дано нивга от Бог няма мира!)
Спрямо тебе щом действа измамно,
7930 според мене не ще да е срамно
да отвърнеш и ти със измама.
За безверника вяра да няма!
Той изпитва ненавист злоблива
и ту зъби се, ту се надсмива.
7935 Затова аз от него се пазя
и на свой ред дълбоко го мразя.
Щом ни чест, нито съд ще го спре,
от измама той нека умре.
Щом не може с почтеност, тогава
7940 отмъсти както той заслужава.
С плач не можеш накара мръсника
по-добре да си сдържа езика.
Всеки път той за прав ще се счита
и за твоето право ще пита.
7945 И когато е в него вината,
пак не ще си затвори устата.
Щом дадеш доказателства нови,
още повече той ще злослови,
по-опасен ще стане слухът
7950 и по-страшен за тебе срамът.
Много повече срам си навличаш,
ако ти се стремиш да отричаш,
ако ти за сплетните мъстиш.
И макар че ти много държиш
7955 Зъл Език да набият открито,
знай, че няма да бъде изтрито
с бой петното ти срамно. Защо ли
ще го чакаш за прошка да моли?
Както вярвам в доброто всевишно,
7960 тъй твърдя, че това е излишно.
Не надявам се аз на разплата
и макар че е в него вината,
мойта щедра душа ще прости.
Ала щом предизвикваш го ти,
7965 във Светото Писание аз
се кълна, че той може тогаз
Добър Прием в затвор да постави,
във въртоп да го ядно удави,
да го кара в окови да страда
7970 или жив да го хвърли на клада.
За теб туй ще е вечна раздяла…
И тогава душата ти цяла
ще потъне в такава печал,
на каквато не се е поддал
7975 дори Карл, в деня, в който Роланд,
ранен тежко в жестоката бран,
си намерил смъртта в Ронцесвал
(нали сам Ганелон го предал)[2].“
„Не това беше моята цел.
7980 А на Зъл Език (дявол го взел)
аз бесило му бих пожелал.
Толкоз зло съм от него видял!“
„Не бесило въпроса решава —
да го съдиш не ти подобава.
7985 За възмездие дойде ли време,
Правота ще се с него заеме.
А пък ти прибегни до измама —
по-добро разрешение няма.“
„Ще последвам аз твоя съвет,
7990 друже мой, но кажи по-напред
дали днеска на теб е известно
как се стига до замъка лесно,
дали по-кратък път съществува?“
„Да, аз знам такъв път, но той струва
7995 много скъпо. Достъпен е само
ако имаш богатство голямо.
Драги мой, ако ти се решиш
онзи замък голям да рушиш,
друг път има и той е по-пряк.
8000 Ти по него научил би как
крепостта до земята да сринеш.
И без мойте съвети ще минеш.
Или стражите биха заспали,
или бързо се биха предали;
8005 никой дума не би промълвил,
нито замъка би защитил.
Давай Много се тоз път зове,
Луда Щедрост по него снове,
много влюбени там тя поглъща.“
8010 Този път тука мене ме връща:
докато да си дойда, измина
една дълга и трудна година.
Щедрост вдясно ти там остави,
по утъпкан път вляво кривни
8015 и преди да усетиш умора,
пак по него ще стигнеш затвора
и кракът ти тогаз ще прекрачи
всеки праг, сякаш злите пазачи
до един са отдавна измрели.
8020 Ще се срутват стени до темели,
ще се сриват в прах кулите бойни,
без да видиш по тях смели войни.
И тогава масивният замък,
построен от най-здравия камък,
8025 много лесно би бил разрушен
(дваж по-трудно ще бъде за мен
да разчупя изпечена пита).
Щом му липсва надеждна защита,
нищо вече не ще го опази.
8030 Не ти трябва войска като тази,
от която изпитвал е нужда
Карл Велики в оназ земя чужда —
във Германия — силом да може
пълновластен режим да наложи.
8035 Но доколкото знам, в този път
безимотните трудно вървят.
Онзи, който остане си беден,
не ще бъде по него поведен.
И все пак заведат ли го там,
8040 той тогава могъл би и сам
да върви, както с мене се случи.
И ти сигурно можеш научи
как по същия път да вървиш,
ако с много пари се снабдиш.
8045 Бедност лично на мен забранява
да минавам повторно тъдява.
Тъкмо тя ме най-много възпира
и за тебе там изход да диря.
До сантим всичко аз пропилях,
8050 че дори и на заем вземах.
А не се ли човек издължи,
той прибягва до срамни лъжи.
Тъй прибягнах и аз до измяна…
Същевременно ясно ми стана,
8055 че дълга си не бих изплатил,
дори някой да бе ме убил.
Бедност даже ме сплаши: „Човече,
без пари да не стъпваш тук вече!“
И аз следвам таз строга заръка.
8060 А ти би се добрал там без мъка,
щом Богатство ти право даде.
Но дори да те там заведе,
дори грижи за теб да положи,
то изобщо не ще се тревожи
8065 дали ти издържал би докрай.
Още нещо от мен добре знай:
все по този път ти продължавай
и от него не се отклонявай,
докато Бедност пак не понечи
8070 с всички сили на тебе да пречи.
Луда Щедрост отвътре владее —
да играе й дай, да се смее
и пари на провала да дава,
сякаш рине ги тя като плява,
8075 без да мисли и без да пресмята
докога ще са все тъй нещата.
А пък Бедност, обърнала гръб,
е потънала в срам и във скръб.
Колко мъка в живота си вижда,
8080 как болезнено тя се обижда,
че не са й молитвите чути,
че от хората зли и надути
нито някой добро й е сторил,
нито с нея добре е говорил.
8085 Всеки хули я, всеки я мрази
и далече от нея се пази
да не го доведе до несрета.
Ти и този път чуй ми съвета:
да изпаднеш във бедност голяма —
8090 от това по-голямо зло няма.
Този, който длъжник е, той знае,
че наистина страшно това е,
и предчувства сърцето му клето,
че и него го чака въжето.
8095 И това е известно на тия,
дето стигат до глад и просия.
Колко много обиди търпят,
милостиня дорде им дадат.
В любовта който щастие чака,
8100 нека знае добре, че бедняка
и тук също нещастен остава.
И Овидий това го признава[3].
На бедняка тегло му се пада —
той от всички е мразен, той страда,
8105 често разума губи си той.
Дано нивга, приятелю мой,
Бедност теб да не те сполетява.
В мойте думи недей се съмнява —
все на свой гръб съм аз изживял
8110 това, дето до днес съм видял.
Затова си сега позволявам
и на други уроци да давам.
Аз преминах през горест и срам
и от теб, драги, по-добре знам
8115 докъде ще те Бедност докара.
Безрезервно във мен имай вяра!
Преди време и аз бях злочест,
затова тъй говоря ти днес:
щом от чуждия опит се учиш,
8120 във живота си ти ще сполучиш.
Сред околните бях аз известен
като доблестен, умен и честен.
Много харчех, където да ида,
и не можех с пари да се видя.
8125 Тъй приятен ми бе този свят,
докато се усещах богат.
Луда Щедрост изисква пари,
беднотията тъй ме гнети,
че рискувам аз своята кожа,
8130 ако залък хляб искам да сложа
във устата си. Вятър студен
ще задуха, а няма за мен
ни обувки, ни топличка дреха.
И живея живот без утеха…
8135 Тежка бедност сега ме души,
от приятели тя ме лиши:
аз загубих ги в същия ден,
в който злата Съдба върху мен
връхлетя вероломно. Но не!
8140 Тя не мойте другари отне:
тя богатството взе ми. Да бяха
те наистина верни, не щяха
да допуснат да станат нещата
така, както поиска Съдбата.
8145 Спрямо мене тя нямаше грях…
За да имам другари, аз бях
дал сърцето си, своето злато…
Нямах никакви близки. Когато
за последен път вече платих,
8150 с изненада и болка открих,
че без средства останал съм аз,
и другарите в същия час
ме напуснаха, правейки само
недоволна гримаса през рамо.
8155 И те имаха право, защото
повали ме и мен колелото
на Съдба. А за този ми хал
Бедност също тъй имаше дял.
От Съдба не оплаквам се аз.
8160 Тя ми даде в съдбовния час
един дар — една течност вълшебна,
притежаваща сила целебна.
Щом ме пръсна със нея, пред мен
стана светло досущ като ден.
8165 Взор орлов да ми беше Бог дал,
аз нещата не бих ги видял
по-добре. В този час долетя
Бедност. Зная, че именно тя
ме лиши от стотици другари,
8170 от приятели нови и стари.
Както Бедност, така и Съдба,
без да водя със тях аз борба,
позволиха ми сам да позная
любовта на приятеля — тая,
8175 дето вечна в живота остава
и се само в беда проверява.
Щом разбрал, че в неволя съм аз,
той при мен се намери завчас.
Мойта орис тъй силно го трогна,
8180 че с каквото можа ми помогна
да намеря спасителен път.
Как приятен му беше гласът!
„Ето мен, ето мойто имане —
рече той. — Нека твое то стане.
8185 Без да питаш, вземи си без страх,
не ще сториш ти никакъв грях.“
„Ала колко?“ — попитах смутен.
„Толкоз, колкото искаш. За мен
туй богатство не струва и плява,
8190 със приятеля щом се сравнява.
В деня, в който се бяхме видяли
и се бяхме добре опознали,
чувство силно възникна у нас
(и то още от първия час
8195 на проверка подложено беше).
От началото ясно личеше,
че ни свързва нас дружба най-здрава
и че рядко се среща такава.
(Предварително кой би разбрал
8200 със какви хора той се е сбрал?)
От тоз ден всички земни блага,
на които се радвам сега,
ще са само за теб и за мен.
Тъкмо с тях съм ти аз задължен.
8205 Ти сам виждаш с каква силна власт
тази дружба обвързва ни нас.
Аз за твойто добро съм готов
да приема живота суров
на обречен затворник дори,
8210 да ти дам и имот, и пари…“
За да видя, че всичко това
не е наниз от празни слова,
той накара ме сам да посегна
към парите му… Как да протегна
8215 към тях свойта ръка на бедняк,
който милост очаква, и как
при такава една орисия
аз и плахост, и срам да надвия?
Според мен по-добре ще е сам
8220 за несретата своя да знам.
Няма що да го друг научава.
Тука явно и дума не става
за тез просяци, дето навред
по земята ще срещнеш безчет.
8225 Те ласкаят кого както могат
и под някаква външност убога
скриват своя разкош. И твърдят
с глас измамен, под път и над път,
че са бедни, а всъщност с просия
8230 пълнят своята тежка кесия.
Ала днес за тях бих предпочел
да мълча. Инак бих си довел
сам не малко беди на главата,
ако аз им разкрия лъжата.
8235 Лицемерните страшно намразват
тези, дето им правдата казват.
Луд ли бях, та със чисто сърце
доверчиво протягах ръце
към онези приятели мними.
8240 Тази лудост така навреди ми.
Днес съм вече от всички презрян,
за отплата дори бях руган
и впоследствие аз се видях
непотребен за всичките тях.
8245 Ти единствен не ме изостави,
ти от нашата дружба направи
нещо истинско, силно, човечно
и навярно ще бъде то вечно,
така както към тебе докрая
8250 уважение аз ще питая.
И понеже ще дойде денят,
в който мигом ще секне дъхът,
в който аз по съдбовния жребий
телом вече не ще бъда с тебе,
8255 помни винаги ти, че Смъртта
поразява в нас само плътта —
туй, което в живота е тленно.
И тъй както е свише решено,
по природен закон, щем не щем,
8260 рано Богу дух с теб ще дадем,
но не точно във същия час.
Смъртта плаши с раздяла и нас…
Във едно съм все пак убеден —
ако аз пръв умра някой ден,
8265 така силна е в нас близостта,
че дори и да дойде Смъртта,
ще остана аз в теб да живея.
Ако пръв озовеш се при нея,
ще живееш в сърцето ми ти,
8270 докато то не спре да тупти.
От легендите ти си узнал
как след своята смърт е живял
Пиритой на Тезей във сърцето[4].
Тях ги свързвало чувство, което
8275 им доставяло толкоз отрада,
че Тезей бил готов даже в ада,
при нечути тегла и несгоди,
своя най-мил другар да споходи.
Бедност даже от Смърт е по-зла.
8280 Тя през болки и страшни тегла
и духа, и плътта изтощава.
За момент дори тя не престава
сред народа да сее раздор,
да заплашва със срам и позор.
8285 Тя на всичките хора вреди
и им носи беди след беди.
Според мене самата Смърт даже
по-опасна не ще се окаже.
А напротив, тя мир ни доставя
8290 и в един миг човека избавя
от безбройните тежки злини.
С нея свършват се земните дни.
И макар че е страшна за нас,
тя пристига за ден или час.
8295 Соломон си спомни, драги мой!
Цар всесилен и мъдър бил той
и бил тачен във Ерусалим.
Много притчи на него дължим.
Поучава той с ум прозорлив[5]:
8500 „Сине, гледай, дордето си жив,
да не те нивга бедност постига!“
И добавя пак в същата книга:
„По-добре превърни се на прах,
но недей да си гол сиромах!
8305 Предпочитай пред бедност смъртта!“
Бедността е страх, срам, нищета.
Този, който остава си беден,
във живота ще бъде последен.
Изоставен, немил, изтерзан,
8310 той от всички ще бъде презрян.
Така мислел е цар Соломон.
В Древността и по писан закон
за неверник беднякът минавал
и презрение той заслужавал.
8315 Страшно нещо е туй бедността.
Аз си бих позволил смелостта
да ти кажа, че щом си от тези,
дето славят се с пълни ковчези,
с пари, с накити колкото щеш,
8320 трябва дар подходящ да дадеш,
а в замяна за щедрост такава
ще получиш ти рози тогава.
Ти не си ни скъперник голям,
ни заможен, доколкото знам.
8325 Ако даваш, разумно прави го,
да не падаш под тежкото иго
на жестоката Бедност, че тя
ще те мъчи до гроб в нищета.
Непрестанно ще бъдеш подложен
8330 ти на присмех и никой заможен
помощ нивга на теб не би дал,
щом си свойте пари пропилял.
Плодове от богати градини
изпрати им: череши, малини,
8335 дренки, ягоди, праскови, сливи,
круши, ябълки — питомни, диви,
зрели мушмули, гроздове едри…
Ако ти тези дарове щедри
от пазар си ги купил, тогаз
8340 излъжи, че е идвал у вас
отдалече твой близък другар
и че всичко от него е дар.
Предложи им ти рози уханни
и ред други цветенца отбрани,
8345 при това без големи разноски,
но с изискани светски обноски.
Също тъй е добре да се знае,
че подаръкът много влияе
върху хорските нрави — затваря
8350 той устата дори на клюкаря,
тъй че, вместо злини да ти стори,
сам ще чуеш добро да говори
и злодумецът. Чака отплата
чрез подарък дори съдията.
8355 Инак той би мизерно живял.
Получава от лъвския дял
който знае да дава рушвети.
Добре вслушвай се в мойте съвети:
ако някой човек съумява
8360 да ги следва, то с тях преуспява
и в живота добре се нарежда.
Който дава, мъдър изглежда,
ала други с това развращава
и в действителност той ги лишава
8365 от възможност да бъдат свободни.
Ти могъл би при случаи сгодни,
щом си с дарове скъпи в ръцете,
да подкупиш дори боговете.
Затова, драги мой, занапред
8370 следвай моя тъй ценен съвет.
Ако ти си решение взел
да достигнеш желаната цел,
знай, че щом е Амур обещал,
сам не би се и миг колебал
8375 да го стори и в най-скоро време
силом замъка той ще превземе.
Ще намери и вярна опора
във Венера и скоро затвора
ще превърне в руини и прах.
8380 Ти ще можеш тогава без страх
да отидеш и сам до онази
малка роза, която се пази
от едни тъмничари жестоки
и от зидове доста високи.
8385 Но когато по начин умел
ти достигнеш желаната цел,
трябва вече да бъдеш нащрек:
само тъй за по-дълго човек
ще се радва на ценния дял,
8390 който той с много труд е успял
да спечели. Понякога даже
ще се много по-трудно окаже
да го пази. Негодник е тоя,
който губи любимата своя,
8395 без сама тя да има вина.
Аз си мисля, от друга страна,
че достойнство наистина има
в туй да можеш жената любима
да запазиш[6], щом тя е почтена,
8400 щом е с ум, с доброта надарена,
щом със свойта любов не търгува.
От продажна любов се страхува
всяка млада жена в този свят,
щом не се поддаде на разврат.
8405 Ако пък за пари се отдава,
тя любовния плам не познава.
На лъжовната обич се пада
да изтлее в катрана на ада.
Нека милост от Бог тя не чака!
8410 Щом поиска, успяла би всяка
всевъзможни неща да заграби
от мъжа… А мъжете са слаби,
ако с искрени чувства обичат
и в любов пред жените се вричат.
8415 Нали сам Ювенал укорява
Хиберина[7], която признава,
че едното око би си дала,
но не би в никой случай живяла
със един само мъж. Та нали
8420 един само не ще утоли
на жената природата страстна.
Според него, дори да е свястна
и да люби със жар, всеотдайно,
невъзможно е в себе си тайно
8425 една млада жена да не иска
своя верен любим да потиска.
А какво биха сторили тия,
за които е днес търговия
любовта? Убеден съм, че всички
8430 придобили са странни привички
да измъчват мъжа най-позорно,
ако той се отнася покорно
като роб към жената любима.
Но нали всяко правило има
8435 изключение. Тук Ювенал
пример с лоши жени ни е дал.
Към жената с открито сърце
и с приветливо, мило лице
ще е нужно по-друго държане.
8440 Щом младежът решил е да стане
и приятен, и мил за жената,
да не си мисли, че с красотата
и със външния вид ще успее;
по-ценен ще е, ако умее
8445 своя ум, своя дух да издига,
да общува със мъдрата книга,
от наука дори да разбира.
Мъжът, който жените избира
по вида им, сам трябва да знае,
8450 че и хубост за дълго не трае,
че й времето бързо минава,
така както цветец прецъфтява:
щом започне човек да старее,
хубостта безвъзвратно линее.
8455 Щом с Разумност обвържеш се ти,
докато ти сърцето тупти,
с теб ще бъде. Старите хора
виждат в нея най-здрава опора;
по-богат прави теб мъдростта,
8460 не линее със времето тя.
Щом младежът е умен и честен
или пък с благородство известен,
ще е тачен, обичан, ценен.
А добрата жена според мен
8465 ще се чувства щастлива, когато
отреди най-достойна отплата
на младежа разумен и мил.
Ала щом някой мъж е решил
да й пише любовни куплети,
8470 както правят добрите поети,
да я хвали със стих и със песен,
за да бъде успехът му лесен,
ще му кажа: „Уви, стиховете
не се много ценят, мой поете.
8475 И макар че жените ги хвалят,
с тях, младежо, звезди се не свалят.
Друго нещо е тежка кесия
или пълна с бижута кутия —
тях съзре ли жената, без време
8480 ще се втурне и в миг ще ги вземе…
Щом кесията тъй я привлича,
друго надали тя ще обича.
А това води само до зло.“