Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (14)

Ст. 13177-15089: Старата разказва на Добър Прием за своите любовни похождения на младини. Неверните мъже: Еней, Демофонт, Парис, Язон. Съвети към жените: тоалет, хигиена, държане в обществото. За женската хитрост. Вулкан, Марс и Венера. Законите на природата, законите на обществото. За плътските наслади.

        И щом Старата зърна, че в двора

вече нямаше никакви хора,

до Добър Прием леко приседна,

13180 дружелюбно в очи го погледна

и му рече: „Добър Прием, мили,

във разцвета на твоите сили

все тъй хубав те виждам сега.

Мойта младост незнайно кога

13185 си отмина. Ти още си млад,

тебе с нови неща този свят

ще дари, а на мен се налага

да се вече подпирам с тояга.

Във снагата ти днеска витае

13190 сила буйна, но никой не знае

и на тебе какво ще се случи.

Вероятно Съдба ще сполучи

и теб също така да накара

да гориш като факел в пожара,

13195 който никого тук не щади.

Ще се гмурнеш в ония води,

със които Венера днес плиска

всяка млада жена, щом поиска.

Но преди да те въглен опари

13200 и да вдъхнеш от водните пари,

трябва много все пак да внимаваш

да не се неподготвен явяваш.

На опасност безкрайно голяма

се излага младежът, щом няма

13205 наставления кой да му дава.

Ако в мен ти се вслушаш, тогава

на теб пристан приветлив се пада.

        Ако нявга, когато бях млада,

в състояние бях да играя

13210 в любовта, както днеска аз зная…

(Имах стройна, красива снага

и тъй мъчно ми става сега,

в огледалото щом се погледна

състарена, набръчкана, бледна

13215 и щом спомня си в колко младежи

съм разпалила страстни копнежи.

Между тях аз се чувствах чудесно,

подлудявах ги с чара си лесно,

навред славех се със красота,

13220 затова от уста на уста

само моето име звучеше;

върволица безспирна вървеше

накъм нас — не остана мъж тука

да не ми на вратата почука;

13225 обещания щедро раздавах,

ала рядко пък ги изпълнявах

и с това си държание често

принуждавах мъжете злочесто

да тъгуват и заедно с тях

13230 аз самата объркана бях.

Дотам стигаха даже кавгите,

че ми чупеха често вратите

и мъжете, едвам разтървани,

си отиваха целите в рани.

13235 В тези кървави разпри едни

тука свършваха своите дни

в плен на ревност и люта омраза.

Даже Алгус^[1] не може ти каза

колко много безсмислени свади

13240 съм видяла, макар че да вади

и събира е знаел отлично.

И да беше пресмятал той лично

с помощта на онез десет знака,

със които е можел на всяка

13245 сума точно да каже числото,

той не би ги пресметнал, защото

безброй разпри възбуждах тогава.)

Та ти казвам, да действах с такава

вещина, дорде още бях млада,

13250 притежавала бих над хиляда

лири стерлинги. Късно разбрах

колко глупава някога бях.

Цял живот си неука останах,

сериозно не се аз захванах

13255 при Амур да се нещо науча.

Ала все пак успях да получа

доста опитност ден подир ден,

тъй че няма по-веща от мен.

Искам всичко, което днес знам,

13260 като опит на теб да предам —

че на този урок правотата

проверих в своя път аз самата.

А да учиш на ум младежта

е похвално. Ти много неща

13265 не познаваш от днешния свят

и си още съвсем голобрад.

Дълго време се трудих безспир,

докато усвоих най-подир

тази ценна наука, а днес

13270 всеки би проявил интерес

в мъдростта ми да търси опора.

        Не отбягвайте старите хора.

Ум и опитност те са добили

и макар че не им стигат сили,

13275 добре гледат те своя имот,

припечелен с пари или пот.

С ум и опит и аз се сдобих,

но за всичко прескъпо платих.

И аз мамех добрите младежи,

13280 омотали се в моите мрежи.

Много пъти пък лъгана бях

и накрая едва поумнях.

Осъзнах се, но късно. В измами

и тъги отлетя младостта ми.

13285 И щом тя безвъзвратно повехна,

никой дверите ми не открехна,

а преди денонощно почти

се редяха пред моите врати.

        И си мислех с дълбока тъга:

13290 нито предния ден, ни сега

не дойде при мен никой човек.

За скръбта си не виждам аз лек.

Чувствах как ми се къса сърцето,

от печал непосилна обзето.

13295 Бях съвсем изоставена вече

и реших да замина далече.

Та нима бих живяла честито,

като срещах онези, които

ме ухажваха с явна наслада

13300 преди време, а днес със досада

безразлични вървят покрай мен

и ме гледат със поглед студен?

Който мил беше с мене тогава,

край дома ми сега преминава,

13305 без да дава за мен пет пари.

Тези, дето се клеха дори

във любов, следват вече друг път

и «дъртачка» сега ме зоват.

А дочух и по-груби слова…

13310 Момко мил, аз към всичко това

ще добавя, че никой освен

този, който е страдал, сломен

от тегло, не би нивга разбрал

от каква непосилна печал

13315 бях обзета в годините прежни,

щом си спомнех за думите нежни,

за ония тъй сладки целувки,

за ония взаимни милувки,

за прегръдките… Те безвъзвратно

13320 отлетяха и нивга обратно

да ги имам, уви! не можах.

По-добре във затвора да бях

и в тъмница, от слънце лишена,

вместо днес да съм тъй състарена.

13325 Преди дарове вземах прекрасни,

а днес мъчат ме грижи ужасни.

И нещата, които съм дала,

ме терзаят сега до премала.

Защо тъй рано аз се родих?

13330 Пред кого ли изплакала бих,

сине мой, своите скърби? Кой друг,

освен теб, утешил би ме тук?

Бих постигнала аз отмъщение

само с моето ценно учение.

13335 Един ден, щом го ти усвоиш,

и за мен би могъл да мъстиш

на онез негодяи. Дай, Боже,

във момент подходящ ти да можеш

да си спомниш за моя урок.

13340 Тъй нещата устроил е Бог,

че дордето си все още млад ти,

ще е много добра паметта ти,

а предимство голямо това е.

Платон казва: «От всеки се знае,

13345 че най-пъргава, силна и свежа

е без спор паметта на младежа.»^[2]

Ако бях, момко, все още млада,

отмъщавала бих без пощада,

тъй че всеки човек би се слисал

13350 и едва ли би някой описал

чудесата, които ще сторя

във вреда на безчестните хора.

Пет пари те за мене не дават

и от ден на ден по-груби стават.

13355 Но за своето нагло държание

ще получат и те наказание.

Ще призная пред теб, че за тях

мен изобщо не ще ме е грях.

Аз съм с разум дарена от Бога,

13360 затова се надявам да мога

до един да оскубя тук всички,

а щом видят се те без парички,

по бунищата голи ще спят,

ще ги червеи гадни ядат.

13365 Ще накажа и тези, които

във любов се кълняха открито

и твърдяха, че в мой интерес

ще служат с достойнство и чест.

Ще напълня аз свойта кесия

13370 и ще правя така, че ония

на софрата да нямат и лук.

Разорила бих всички аз тук

и ги бих принудила от бяс

до един да изпаднат в несвяст…

13375         Според мене е вече излишно

да тъгувам за нещо предишно.

Нищо никому няма да сторя —

толкоз бръчки лицето ми порят,

че от мен никой няма днес страх.

13380 Преди време тъй дълго ридах,

като чух, че развратници разни

са ме чернили с думи омразни.

Свойто минало денем и нощем

аз си спомням — то радва ме още,

13385 но далече е то отлетяло.

Как възражда се моето тяло,

щом се сетя за прежните дни,

за живените с жар младини,

по които сърцето ми пак

13390 се унася в среднощния мрак,

сякаш мойта душа подмладена

е във радостен блян потопена.

Макар лъгана често да бях,

и приятни дни аз изживях.

13395 Щом жената във своята младост

е видяла веселие, радост,

то напразно не ще е живяла,

и най-вече щом тя е успяла

да спечели богатства, с които

13400 да се чувства охолно и сито.

        Вече стара, по тези места

срещнах гневната Ревност и тя

тук на служба ме взе и ми каза

в тази кула теб строго да пазя

13405 (дано Бог, Който с нас разполага,

и на теб, и на мен да помага!).

Може би ще ме ти улесниш,

ако с мене добре се държиш.

Но при твоята външност прекрасна

13410 тази длъжност била би опасна,

ако заедно с тез красоти,

със които дарен си бил ти,

от Природа не бе имал в дар

прозорливост, достойнство и чар.

13415 И моментът, и мястото днес

действат само във наш интерес

и сега можем, без да се маем,

да си кажем каквото желаем.

Ще ти давам съвети аз разни

13420 и не мисля, че теб ще те дразни,

щом прекъсвам това изложение.

Не вменявам ти във задължение

да се в страсти любовни увличаш —

знам, че все някой ден ще обичаш.

13425 Ако ти да се влюбиш решиш,

според мен е добре да вървиш

в пътя, в който бих също вървяла,

ако вече не бях погрозняла.“

        Тя въздъхна с тъга и замлъкна.

13430 И понеже той дума не гъкна,

а унесен в речта й, мълчеше,

тя помисли, че по-добре беше

за минутка да спре да говори.

Той не искаше с нея да спори

13435 и тя с явно доволство си рече:

„Мойте думи харесват му вече.

Щом мълчи си, това означава,

че напълно се той съгласява.“

После Старата пак продължи

13440 да го мами със свойте лъжи.

Пожелала бе с тази доктрина

и за мен да направи пелина

да сладни — и на мен се обрича,

а изобщо не ме тя обича.

13445 От Добър Прием всъщност накрая

за това аз можах да узная.

(Ако той поначало към мен

не се беше показал почтен

и на нея се бе доверил,

13450 с лекота би ми сам изменил;

но до днешния ден този мъж

не издаде ме нито веднъж.

Той закле се, че никога няма

спрямо мен да си служи с измама.)

13455 „Сине мой, нежна, хубава плът —

рече тя, — в любовта този път

ще те аз въведа, та с наслада

да изпълни душата ти млада.

Безрезервно се ти довери

13460 на словата ми! В тези игри

всеки може да падне във плен,

щом не е в любовта посветен.

Аз прекрасно познавам нещата,

затова отпусни си душата

13465 ти за моето висше изкуство.

Сине, който в любовното чувство

търси радост, той трябва да знае,

че приятно тегло любовта е,

на Амур правилата да спазва,

13470 но от плен да се зорко предпазва.

Аз едно по едно бих могла

тези важни за теб правила

да представя, но ти според мен

за тях имаш си усет вроден.

13475 Може някои аз да отмина

(те на брой са едва десетина),

но глупаците само робуват

на последните две — те не струват

дори пукната медна монета.

13480 Неотклонно ми следвай съвета

и във първите много внимавай,

а последните две изоставяй,

че тегло ще ти носят те често.

Всяко щедро сърце е злочесто

13485 и мъчително бреме си взима,

щом един само пристан си има.

Тук Амур, на Венера синът,

не е прав и не бива мъжът

да му вярва, защото ще страда

13490 дълго време душата му млада.

        Сине мой, нека теб щедростта

да те води. В различни «места»

приютявай сърцето си ти;

че не е редно то да пламти

13495 по един «обект» само. Внимавай

и не си го ни даром отдавай,

ни на заем. Добре е да можеш

ти на търг да го скъпо предложиш.

Нека, който го купи, да знае,

13500 че за него самия това е

неизгодно, че много е дал,

за да вземе такъв жалък дял.

Нека той утеши си сърцето

във дълбок вир или на въжето.

13505 Със едната ръка само давай,

а със двете ръце получавай!

Към тоз принцип придържай се здраво!

Да си щедър е глупост направо,

освен щом като ти си решен

13510 някой друг да попадне в твой плен

или щом се надяваш дано да

извлечеш съответна изгода.

Нямам нищо против да даряваш,

щом имота си ти умножаваш.

13515 И тогава не ще ти е жал

за нещата, които си дал.

Оправдан е такъв дар, нали?

        Със лъка и с петте си стрели

ще попаднеш ти с изстрел умел

13520 непременно в желаната цел.

Ти така си насочваш стрелата,

че в сравнение с тебе в стрелбата

и Амур по-неточен е даже.

Пък и кой ли могъл би да каже

13525 дали точно в целта ще улучи?

Някой път и така ще се случи,

че стрелата сама ще намери

този, в който човек се не мери.

Като гледам с какъв майсторлък

13530 ти умееш да стреляш със лък,

заключавам, че аз няма как

да те уча сега. Знай все пак,

че лъкът би могъл да удари

дори някой от твойте другари,

13535 който в нужда те би подкрепил.

А трудът ми излишен би бил,

щом река да ти давам съвет

с какви дрехи да бъдеш напет

и с какво да се ти разкрасяваш,

13540 между хората щом се явяваш.

Ти обличаш се винаги с вкус.

        Нали знаеш почти наизуст

ти за Пигмалион^[3] песента?

При разходки из тези места

13545 си я чувал от мен много пъти.

За да бъде приятен видът ти,

и ти също знай как и кога

да нагиздиш тъй свойта снага,

както знае стар вол да оре

13550 (и от него дори по-добре!).

Но защо в настоящия час

в това тайнство въвеждам те аз?

Ако нужно е още да знаеш,

съм готова, щом ти пожелаеш,

13555 да ти кажа във твой интерес

нещо важно. Внимавай от днес

да не би в любовта да сгрешиш.

Щом приятел да имаш решиш,

отдай свойта любов и мечтите

13560 на младежа красив!^[4] Той цени те.

Но не се твърде много увличай,

а и други младежи обичай!

Ако вслушаш се в моя съвет,

ще натрупаш богатства безчет.

13565 Който знае да скубе добре,

сред имотните нека се вре,

стига стиснати те да не са.

Скоро те ще ти чуят гласа

и на всеки от тях ще твърдиш,

13570 че ти само на него държиш,

че не би го забравил, дори

ако теб те отрупат с пари,

че със злато би бил награден,

ако ти се решиш някой ден

13575 да дадеш свойта роза на друг.

Много хора са идвали тук

да я искат. Но с чисто сърце

ще твърдиш, че към нея ръце

не би нивга протегнал друг мъж,

13580 щом е дадена вече веднъж.

И с хиляда мъже да се срещаш,

все за моя съвет ще се сещаш

и ще казваш на всеки от тях:

«На теб розата аз обещах,

13585 ще я имаш единствено ти.

Нека Бог не ми нивга прости,

щом престъпя аз клетвата своя!»

Всъщност Господ прощава на тоя,

който клетвени думи изказва

13590 и по-късно без свян ги погазва.

На това Господ гледа със смях.

Боговете не смятат го грях —

те се също от клетви отричат,

щом със нова любов заобичат.

13595 Юпитер се заклевал и в ада,

от любов по Юнона че страда,

но не се ни най-малко смущавал

и си клетвата той нарушавал.

Трябва с думи привидно правдиви

13600 всеки влюбен чрез клетви лъжливи

да се врича в светици, в светци.

Боговете — самите отци —

много примери дали са нам.

Така както с увереност знам,

13605 че към всички нас Господ е благ,

така смятам за кръгъл глупак

който гледа съвсем доверчиво

на любовните клетви. Менливо

е сърцето човешко и всички

13610 сякаш вече си имат привички

да престъпват и клетви, и думи.

Ти опичай добре своя ум и

знай, че щом подредят панаира,

там от всички се такса събира.

13615 Щом в една воденица не си

смлял брашното, тогава търси

някой друг мелничар. Много ясно,

че за мишката става опасно,

щом в една само дупка в стената

13620 би могла да си пъхне главата.

И с жената е тъй. Господар

става тя, щом мъжът на пазар

е дошъл и държи да я има.

Тя от всекиго данък ще взима.

13625 А когато пък те уверява,

че до гроб си сърцето отдава

на един, знай, че глупост това е.

Ако някоя просто желае

един мъж цял живот да обича,

13630 то от свойте права се отрича.

Пред свети Лифар бих се заклела,

че с това тя сама би приела

да е роб. Щом друг мъж не признава,

и неволи, и скръб заслужава.

13635 От кого помощ тя ще получи,

щом мъжът й бездушен се случи?

Ако слабост покаже жената,

на един си обрича душата,

ала тя не намира отрада.

13640 Към такива мъжете с досада

се държат и ги правят за смях.

Любовта лошо свършва при тях.

        Едно време царица Дидона^[5]

в Картаген и сърце, и корона

13645 на героя Еней била дала,

но с любов тя не го задържала.

Приютила го в свойта страна

и предложила дрехи, храна

на скиталеца клет, на героя,

13650 изоставил красивата Троя.

И троянците също зачела.

От любов към Еней се заела

в кратък срок да поправи изцяло

всички кораби. Своето тяло

13655 и богатствата в целия град

дала тя на приятеля млад,

та дано любовта му спечели.

А троянецът в обич се клел и

обещавал й вярност, дордето

13660 във гърдите му бие сърцето.

Този блян краткотраен е бил.

От Дидона подлецът се скрил

и в открито море се отправил.

И понеже я тъй изоставил,

13665 меч намерила в своята стая

и смъртта тя избрала накрая.

Не изтраяла, като разбрала,

че напразно любов му е дала,

и със острия меч начаса

13670 тя гръдта си пробола сама.

Ужас всичките хора обхванал.

И аз питам се кой би останал

равнодушен, спокоен на вид,

щом съгледа в гърдите забит

13675 остър меч. Тази подла измяна

предизвикала пагубна рана.

Не могла да дочака Филида

Демофонт^[6], своя мил, и преди да

си надене жената въжето,

13680 го проклела най-люто, задето

нарушил своя клетвен обет

със това, че години наред

не се връщал… Кажи ми, защо на

Парис^[7] тъй отмиляла Енона?

13685 Нему тя си отдала душата,

той дарил я с любов за отплата

и заклел се до гроб да е верен.

Ала този дар бил ефимерен.

Един ден под топола висока

13690 на тревистия бряг, край потока,

Парис с нож по кората й гладка

издълбал свойта изповед кратка,

че Ксант^[8] щял е назад да тече,

щом от нея се той отрече.

13695 Парис също изменник излязъл

и обетът лъжлив се оказал.

Щом е той изменил на Енона,

нима Ксант ще се върне към склона?

        А как Язон излъгал Медея?

13700 Този клетвопрестъпник към нея

се отнесъл със подлост ужасна.

Нали него от участ злощастна

тя спасила със свойта магия

във неравния бой със ония

13705 огнедишащи бикове, дето

щели Язон на малки парчета

да разкъсат! Нали тя самата

упоила със билки змията

и във сън най-дълбок я приспала!

13710 Нали в трудни моменти успяла

с хитростта си света да учуди:

разярените воини луди

помежду си била принудила

да се бият и тъй тя спасила

13715 Язон, който със силен замах

дръзнал камък да хвърли сред тях.

Пак от нея бил план набелязан

как със хитрост и с опиум Язон

може Златното руно да вземе.

13720 И за Езон намерила време

и му върнала пак младостта.

Така силна била любовта

на Медея. От Язон в ответ

очаквала тя на свой ред

13725 уважение, обич и вяра.

Ала той й платил с изневяра.

И когато Медея разбрала,

тя от ярост не се овладяла

и от болка във същия час

13730 изпаднала просто в несвяст

и сама си децата убила

(тя от Язон била ги родила).

Според мене и мащеха няма

да постъпи със злост по-голяма.

13735 Дълъг станал би разказът мой,

а пък примери има безброй.

        От мъжете очаквай лъжи.

Затова им жената дължи

на свой ред и лъжа, и измама.

13740 Ако много приятели няма,

ще е грешка, и то непростима.

На жената е нужно да има

много връзки, дордето е млада,

тъй че всеки по нея да страда.

13745 Ако външен чар няма, тогава

пред мъжете горд вид да си дава:

не скъпят нито средства, ни сили

те, дордето не са се сдобили

с любовта й. Към тези, които

13750 безразлични са уж, упорито

нека тя да се мила показва

и приличие също да спазва.

Нека също тъй песни да знае,

на различни игри да играе,

13755 от кавгите далече да бяга…

Щом красива не е, да полага

грижи тя да е с вкус пременена

и с бижута добре натъкмена.

Ако би да й капе косата

13760 (и тя почне да страда горката)

или пък й главата острижат

с цел за здравето уж да се грижат

и тя своята хубост изгуби,

ако някой, с обноски най-груби,

13765 я оскубе, от ревност обзет,

тъй че никога веч занапред

да не може сама да гласи

тези хубави руси коси,

нека тя се погрижи навреме

13770 от умряла коса да си вземе,

да замести със свила косите,

да си сложи «рога»^[9] над ушите,

за да удря по мъжки чела,

да използва за тях багрила

13775 от тревички, листенца, кори,

плодове, коренища дори,

от цветенца и едри, и дребни

(често те са със свойства целебни).

Ако тя с възрастта си посърне

13780 и реши свежестта си да върне,

за да бъде пак хубава, млада,

за целта да си купи помада

(но от нея в запас да остава).

При това нека много внимава

13785 да не би някой нейде да каже,

че със кремове разни се маже —

ще е лошо все пак да се случи

някой друг за това да научи.

Ако тя е със хубава шия,

13790 нека иска, когато си шие

нови рокли, шивачът да гледа

деколте да оставя по педя —

да се вижда пленителна плът

от врата и от младата гръд.

13795 Щом по-пълна стои в раменете

и държи да привлича мъжете,

по-чаровна тя би се видяла,

ако все с нови рокли на бала

пременена се тя появява.

13800         Нека никак не се притеснява,

по ръцете си пъпки че има.

В такъв случай игла просто взима

и ги махва една по една;

може същата тази жена,

13805 ако иска да бъде красива,

в ръкавици добре да ги скрива.

Щом голям й е бюстът, тогава

нека нивга не се появява

на игри и забави, преди

13810 да пристегне тя свойте гърди

със подхождаща ивица плат

или с шал, здраво вързан отзад.

Със моминска загриженост тя

там, където прекарва нощта,

13815 за добрия ред нека да бди

и да гледа да няма следи

ни от паяци, нито от прах.

И тогава не ще я е страх,

че мъжът, който с нея е сам,

13820 свойте дрехи изцапал би там.

Щом не е с хубав крак, да го скрива

в подходяща обувка красива.

Ако има дебели крака,

да си слага чорапи… Така,

13825 щом е умна, по начин най-лесен

тя ще скрива недъга телесен.

Ако лош е дъхът й, не следва

тя на гладно с човек да беседва.

По-добре е до хора тогава

13830 въобще да не се приближава.

Със финес трябва тя да умее,

щом й дойде до смях, да се смее

на страните с трапчинки изкусни;

но не бива при смях свойте устни

13835 да отваря тя твърде широко,

нито пък да се смее високо.

Да избягва във смях до ушите

да си много показва зъбите.

Неприлично на мен ми се струва,

13840 щом смехът надалече се чува.

По-добре в този случай жената

да си леко отваря устата.

Ако има тя грозни зъби,

да ги крие добре, да не би

13845 със вида си мъжа да подразни.

        И за плач има начини разни,

и тук всяка е веща, така че

може гдето рече да заплаче.

И когато към нея си мил

13850 и не си й злина причинил,

тя е склонна към плач всеки път

и по навик сълзите текат.

Но мъжът в никой случай не бива

да се трогва, дори да пролива

13855 тя сълзи като капки дъждовни.

Знай, че винаги те са лъжовни,

че тъгите на всяка жена

за мъжа са лъжа, хитрина.

Често жалостен вид си придава,

13860 ала трябва добре да внимава

да не се издаде тя все пак.

Много важно е също тъй как

ще постъпи една дама, щом

гости има във нейния дом.

13865 Свойто място преди да заеме,

нека да отдели малко време

и покаже, че сръчно и вещо

върши тя в своя дом всяко нещо.

Преди с другите хора да седне,

13870 за последен път нека погледне

дали вкъщи е всичко наред.

А преди да яде, най-напред

трябва гостите тя, ако може,

да обслужи: пред всеки да сложи

13875 парче хляб; непременно да гледа

да предложи храна на съседа:

свинско, телешко, кълка, крило,

пък и друго — каквото могло

да се сготви. И нека сервира

13880 втори път, щом се още намира.

Да внимава тя своите пръсти

да не цапа със сосове тлъсти,

да не й стоят устните влажни

от различните ястия блажни.

13885 Да отчупва от хляба къс малък

и с два пръста тя всеки свой залък

да потапя във сос; свойта хапка

да поднася така, че ни капка,

ни трошица от хляб никой път

13890 да не падне на нейната гръд.

А когато от чаша отпива,

да следи да не й се разлива

питието, че може ония,

дето видят това, в лакомия

13895 да я злъчно упрекнат и доста

да се чудят, че много е проста;

да поднася стакан до устата

чак когато преглътне храната;

свойте устни добре да избърсва,

13900 та по тях мазнина да не лъсва,

че когато по горната устна

има мазно от гозбата вкусна,

щом отпие тя малко, тогава

върху виното мазно остава,

13905 а това не е гледка красива.

        И дори да е жадна, не бива

на един дъх стакан да гаврътка,

а умерено, глътка по глътка.

Ако някога пък прекали,

13910 ще е срамно за нея, нали,

да се чуе от много уста,

че досущ като смок пие тя.

И каквото да е питието,

нека тя не налапва шишето,

13915 както правят жените кърмачки,

тези лакоми кръгли глупачки,

дето тъй със вино се наливат,

сякаш в някакъв съд го изливат,

с едно странно за мен постоянство.

13920 Да се пази жена от пиянство,

че когато човек се напие,

той не може и тайна да крие.

Беззащитна остава жената,

щом пияна е тя. На устата

13925 й е всичко, каквото й текне.

Щом напие се, тя ще олекне,

ще заслужи всеобща насмешка.

Срам голям би било дрямка тежка

да я мигом обори на маса.

13930 Колко много досадни неща са

и мъже, и жени сполетели

затова, че не са те успели

да надвият съня някой път.

Не върви едни хора да спят

13935 там, където народът будува.

На мнозина такъв сън ще струва

главоболия, даже злини:

назад могат да паднат едни,

встрани — други, а трети — напред,

13940 да се блъснат във някой предмет,

та я крак, я глава, я ръка

да си счупят. Не бива така

да се в дрямка унасят жените.

Нека помнят те как след вълните

13945 Палинур^[10], онзи верен кормчия,

и в спокойно море, и в стихия

водел кораба доста умело.

Но когато го дрямка обзела,

от кормилото в морската бездна

13950 се катурил и мигом изчезнал,

а другарите — там, сред морето,

го оплакали с болка в сърцето.

Според мене е нужно жената

да навлезе навреме в играта.

13955 Ако много отлага, да знае,

че не ще я след туй пожелае

никой мъж. Докато тя е млада,

в любовта нека търси отрада.

На вратата щом старост почука,

13960 любовта си отива оттука

и тя всички наслади ограбва.

        Щом е умна жената, то трябва

във разцвета на своята младост

да изпита голямата сладост

13965 на любовния плод. Щом не люби,

напразно си времето губи.

А не следва ли моя съвет,

този ценен за всички завет,

ще се кае, когато след време

13970 старостта този шанс й отнеме.

Ще ми вярват жените, аз знам.

Правилата си аз ще им дам

и най-стриктно до гроб ще ги спазват

тези, дето се умни показват.

13975 И молитви за сетна отплата

ще мълвят един ден за душата

на онази, която отново

ги напътства със своето слово.

В скоро време, чрез школската книга,

13980 то до много младежи ще стига.

        Сине мой, аз сега забелязвам,

че записваш туй, що ти приказвам,

на сърцето в тефтера голям.

И когато окажеш се сам

13985 в някой град надалече оттук,

на наставници разни напук

преподавай ти този урок

и на други, щом рекъл е Бог:

във килери, във стаи, в градини,

13990 из гори и усойни падини,

из мазета или по тавани,

из долове или по поляни.

Ще ти дам разрешително аз

да сформираш «училищен клас»,

13995 да предаваш урока ми там,

но за туй ще е нужно ти сам

да го знаеш така, че класът

да повтаря със теб всеки път.

        Всяка млада жена да внимава

14000 да не се в своя дом заседава,

че в дома хубостта на жената

си остава съвсем непозната

и я никой не търси тогава.

Нека често се в църква явява

14005 и във празнични дни на хорото,

на забави, на сватби, защото

бог Амур добре знае къде са

всички млади и там служи меса

и ги в своите тайни въвежда.

14010         Нека всяка добре се оглежда,

щом си слага премяната нова,

а когато е вече готова

да излиза от къщи, тогава

според мен е добре да внимава

14015 да не бъде тя нито вдървена,

нито много напред устремена,

нито с някакви странни привички,

а с походка, приятна за всички —

ни забързана, нито ленива.

14020 Нека кръста си леко превива

и да гледа да няма девойка

със така привлекателна стойка.

Да внимава тя как се обува,

какви точно обувки купува —

14025 нека те са красиви и модни,

но да бъдат преди всичко сгодни.

До петите щом роклята стига,

нека мъничко тя я привдига

отстрани и отпред и така

14030 тя на свойте изящни крака

ветровинка ще може да дава,

пък и в пътя ще може тогава

по-свободно и леко да крачи.

Всъщност нека го прави така, че

14035 да се вижда от хората как

е обут този прелестен крак.

        Ако хладно е вън и палто

си е сложила тя, нека то

тъй стои, та красивият стан

14040 да е много добре очертан,

да личи, че е с нови премени,

с перли ситни, със вкус украсени,

че коланът със злато обшит е.

И кесията малка с парите

14045 да личи — ще се знае тогава,

че и тя милостиня раздава.

С две ръце тя мантото да хване

и разтворено то да остане,

и тогава тя нека си спомни

14050 как паунът перата огромни

си разперва! Да стори така, че

надошлите край нея зяпачи

да съзрат с какъв жест тя палтото

си разгръща и всичко, каквото

14055 носи, да се вижда свободно,

да личи, че облича се модно

и че нежните форми на стана

са пристегнати в нова премяна.

        А когато не е тя красива,

14060 нека бъде все пак предвидлива

да покаже, че има фин вкус, и

в тежки плитки косите си руси

на тила си да сплита. Жената,

щом добре си поддържа косата,

14065 пак ще може да храни надежда,

че пред всички добре ще изглежда.

Нека всяка жена да прилича

на вълк, който към стадото тича —

за да хване една, той напада

14070 по петстотин, дори по хиляда.

Предварително как тъй ще знае

от тях жертвата точно коя е?

И жената тъй, с хитри кроежи,

трябва доста добре свойте мрежи

14075 пред голям брой мъже да заложи,

че тя иначе няма да може

да предвиди кой жертва ще стане.

За да може един мъж да хване,

ще е нужно към много да метне

14080 свойта въдица. Някой най-сетне,

сред голямото множество луди,

ще повярва на тия заблуди.

И не само един. В любовта

има свой голям дял хитростта.

14085 Ако случи се тъй някой път,

че се много мъже уловят,

ще е редно все пак да внимава

да не им срещи тя обявява

в едно време. На всеки е ясно,

14090 че за нея ще бъде опасно.

Щом се видят измамени те,

никой няма тогава да ще

да остане. Това би било

според мен едно истинско зло.

14095 То от дарове би я лишило,

пък и доста я би наскърбило.

Храна много не бива да дава

на мъжа, ако той затлъстява.

По-добре до плачевна просия

14100 да докара жената ония,

от които при случай могла би

где каквото намери да граби.

Щом така не постъпва, ще губи.

Нека беден мъж тя да не люби

14105 и да знае, че всеки бедняк

струва колкото пукнат петак,

ако ще да е Омир, Овидий.

Да не се влюбва тя, ако види,

че по ханове той се пилее.

14110 Щом там ходи той, вятър го вее.

Препоръчвам на всяка жена

от такъв да стои настрана.

Ала щом й бижута предлага,

нека тя ги приеме веднага.

14115 В този случай на него се пада

за отплата и малко наслада.

Не й давам съвет да обича

мъжа, щом се богато облича

и щом той прекалено се хвали

14120 с красотата си. В него едва ли,

освен гордост, човек би открил

друго нещо. И Господ би бил

отвратен от суетност такава.

За това Птолемей споменава

14125 във своя трактат преизвестен.

А мъжът, щом не е твърде свестен,

няма никоя той да обича.

Ако днес пред една сам се врича,

и пред втора друг път ще го стори.

14130 Той любезно на много говори

и с това свойта подлост прикрива.

Колко скръб от съпрузи такива

е познала жената! А щом

някой мъж влезе в нейния дом

14135 с обещания щедри, решил

да й стане приятен и мил,

та дори и съпруг, тя тогава

нека също така обещава,

но дорде не му пипне парата,

14140 да не му се отдава жената.

А когато пък той й отправи

саморъчно писмо и представи

в него някакво искане свое,

нека види тя точно какво е:

14145 дали то е напълно почтено,

или има там нещо скроено.

След това кратък отговор нека

да напише и тя на човека,

ала без да го праща веднага.

14150 Ако няколко дни тя отлага,

любовта му това ще подбужда —

и от хитрости тук има нужда.

        Обожателят щом изповяда

любовта си, не е редно тя да

14155 му подава веднага ръка.

Но погрешно е също така

да отхвърля съвсем любовта му.

Нека тя във началото само

го държи ден и нощ в напрежение,

14160 да му вдъхва кураж и съмнение.

А когато той по-упорито,

в плен на силните чувства, които

го обвързват, на нея постави

пак въпроса, тя, без да се бави,

14165 с власт и хитрост мъжа да накара

пак да гледа на нея със вяра.

И страхът, досега насъбран,

нека бъде съвсем разпилян,

нека имат те мир и любов.

14170 Щом съюзът е вече готов,

нека хич не пести хитрините,

а пред Господа Бог и светците

да се тя закълне, че до днес

не е правила другиму чест

14175 любовта със любов да приеме.

Да му каже във същото време:

«В свети Петър от Рим, господине,

се кълна: моят избор един е.

Аз на тебе сега се отдавам

14180 не защото скъп дар получавам,

а от обич в сърцето преляла.

Аз не бих със друг никой живяла,

да предлага каквото си ще.

На мнозина отказах, а те

14185 бяха важни и доста богати.

Но мен с песен чаровна успя ти

да спечелиш и с чудна магия.»

И тогава тя мъжката шия

ще обгърне и в ласки безброй

14190 и ума си загубил би той.

        Ако моят съвет й допада,

нека скубе го тя без пощада,

че и пукнат петак той да няма.

Та нима ще е трудност голяма

14195 да го стори? Онази жена,

за която висока цена

някой мъж е съгласен да дава,

непременно по-мила му става.

Щом човек нещо даром приеме,

14200 то омразно му става след време.

Ако нищичко то му не струва,

той изобщо не се и страхува,

че не ще го един ден владее.

За такъв дар човек не милее.

14205 За да скубеш, изкуство е нужно.

Затова трябва всички задружно,

както дойката, тъй и сестрата,

и добрият лакей, и слугата,

а и майката също, освен

14210 ако тя не е с ум затъпен,

да си вземат туй, що се полага,

в любовта щом му всеки помага:

чехли, риза, палто, ръкавици.

И подобно на хищните птици

14215 да отмъкват те всичко, каквото

им попадне от него, защото

той във никакъв случай не бива

от тях своите вещи да скрива.

Нека, както в хазартни игри,

14220 да загуби той своите пари

и от страст по жената любима

ни бижута, ни злато да има.

Една плячка се свършва веднага,

щом си всеки ръката протяга.

14225         Да му кажат друг път: «Господине,

разбери, че не може да мине

със една само рокля жената.

Та нима ти не виждаш нещата?

В свети Жил се кълнем, че да беше

14230 друг на твоето място, тя щеше

в облекло на кралица да ходи,

както искат последните моди.»

        Да рекат и на нея: «Госпожо,

не разбираме още как може

14235 да си толкова плаха, свенлива.

Та нима за една рокля бива

ти от толкова време да чакаш?»

Със престорена скромност тя, сякаш

не е нивга приемала дар,

14240 ще им каже да млъкнат, макар

че се вътрешно радва безкрайно.

Ако той се досети случайно,

че по нея богатства пилее

и съвсем притеснено живее,

14245 за да има на нея да дава,

пари взаем на него тогава

да поиска тя, давайки дума,

че ще върне заетата сума

в кратък срок, ала с пълно съзнание,

14250 че е празно това обещание.

Ако дойде пък гостенин друг

(мъже разни спохождат я тук,

но тя никой от тях не обича

и пред никой в любов се не врича),

14255 нека тя се на него оплаче

с предпазливи слова, но така че

непременно мъжът да повярва,

че дълга си тя още не сварва

да плати, че е дала в залог

14260 най-красивата рокля, и в срок

ако нейният борч не постъпи,

ще заплаща със лихви прескъпи.

Да твърди, че не вижда тя нещо

в настоящия ден по-зловещо

14265 от това, че едва ли сърцето

ще намери утеха, дордето

не откупи младежът залога.

Като вижда в каква изнемога

е жената, наивникът явно

14270 ще извади пари незабавно

и за нейна голяма утеха

ще откупи красивата дреха.

Във действителност скъпата вещ

тя е скрила от този младеж

14275 в сандък, който добре обкован е,

та дано се любовникът хване

в този хитър капан на жената,

тъй че тя да му пипне парата.

Нека той, ако работа няма,

14280 търси в нейната къща голяма

тази дреха!… Жената с лъжи

и от третия нека държи

да получи елече, колан,

нова рокля и хубав гердан,

14285 и за харч съответно пари.

Ако плахо я той увери,

че не носи това, на което

тя държи, и с ръка на сърцето

закълне се, че без да се бави,

14290 утре той ще й всичко достави,

то жената добре нека знае,

че най-долна измама това е,

че са всички мъже нечестиви.

От тях толкова клетви лъжливи

14295 чух, че даже светците във рая

са по-малко на брой. А накрая,

ако този любовник съвсем е

обеднял, нека заем да вземе,

за да има какво да й дава.

14300 Инак нека не й се вестява!

Ако тя ум в главата си има,

да се прави, че страх я обзима

и че смут във душата усеща,

щом тя своя мил вкъщи посреща.

14305 На любовника нека е ясно,

че са срещите нещо опасно,

че е мамила тя неведнъж

други близки освен своя мъж

и че смърт я очаква във случай,

14310 че за нейната тайна научат.

С риск, че той на живота й даже

би посегнал, тя нека му каже

да излезе от нейната стая.

И отново със свойта омая

14315 да го тя задържи дълго тук.

И да няма навън никой друг

във момента на срещата, щом

приближи той до нейния дом,

тя прозореца нека отвори,

14320 за да влезе… Когато говори

с него, нека все пак му припомни,

че той сам на опасност огромна

се излага, щом някой узнае

вече тяхната тайна каква е,

14325 че ще бъде погубен съвсем

и не ще се спаси ни със шлем,

нито с нож, нито с кол, ни с топор.

Той не може се скри ни в обор,

ни в хамбар. А веднъж забелязан,

14330 на парчета ще бъде нарязан.

После нека въздиша тя с вид

недоволен, дори ядовит,

гневно нека го тя обвинява

за това, че така закъснява,

14335 че със друга е имал той срещи

и за нечии ласки горещи

той е стигнал до тази измяна,

че сега тя се чувства презряна,

че сама на позор се обрича

14340 със това, че го още обича.

А при тези й горестни думи

ще загуби мъжът своя ум и

ще усети от упрека ясно,

че го люби тя честно и страстно,

14345 че е станала май по-ревнива

от Вулкан^[11] дори, който открива

как жена му Венера се люби

с Марс и без много време да губи,

от пиринч мрежи той изковал

14350 и от лудост обзет, пожелал

да ги хване във този капан.

Цял от ревност обхванат, Вулкан

изненадал ги тъкмо в леглото

(лошо той е постъпил, защото

14355 луд е, който си мисли, че само

със един мъж е спала жена му).

И Вулкан с умолителен глас

призовал боговете тогаз,

а те, щом ги в леглото видели,

14360 след това дълго време се смели.

Красотата на тази богиня

била трогнала явно мнозина.

Тя направо потънала в срам,

че била изненадана там.

14365 А пък всъщност не е никак трудно

да се види, че тук нищо чудно

няма — бог Вулкан грозен е бил.

Черен въглищен прах бил покрил

както челото, тъй и главата,

14370 и очите, носа и брадата.

И макар че е бил неин мъж,

тя при него с любов ни веднъж

не дошла. Със увереност знам,

че тя Парис — сина на Приам,

14375 Авесалом, с косата му руса^[12],

би довела до срам и покруса,

ако беше тяхна съпруга,

и че не по-малко друга

е могла, според женските нрави,

14380 без свян зло на мъжа да направи.

Всяка тук е свободна родена,

ала в брака е тя подчинена.

Във действителност той я лишава

от правата, които й дава

14385 тази мъдра Природа. Та как

(ако малко размислиш все пак)

ще се ти съгласиш, че Робен

за Агнеса е само роден

или пък за Мари, за Анет?

14390 Не налага Природа строг ред,

чедо мое. До днешния ден

нима никакъв ред утвърден:

всяка може да бъде на всеки

и така ще е явно навеки.

14395 Щом девойката има годеж

със обичан от нея младеж

по приетия ред и пред Бога

и му стане жена, за да могат

да избягват кавги и разлъки,

14400 разправии, побоища, мъки,

да се грижат добре за децата

(както майката, тъй и бащата),

тя, съпругата, зла или мила,

грозна, хубава, с ум и със сила

14405 търси разни възможности как

свободата предишна все пак

да си върне. Затуй свободата

е във пълната власт на жената.

Ето тъкмо по тези причини

14410 на света от най-стари години

са се случили много злини,

предизвикани все от жени.

Десетина ти бих изброила,

но едва ли ще имам аз сила,

14415 пък и ти ще си май отегчен.

От жена щом е бил запленен,

всеки мъж е държал да я вземе,

стига друг да не му я отнеме

и да сложи на нея ръка.

14420 Мъжът можел е също така

да я всеки момент изостави,

удоволствие щом си направи.

Затова помежду си мъжете

се избивали тук. Векове те

14425 пренебрегвали без свян и срам

своя бащин дълг. Щом като там

далновиден ум брака въвел,

свободите на всички отнел.

И Хораций правдиви слова

14430 е изказал за всичко това —

поучавал той с тях всички хора.

И пред тебе сега ще повторя

онова, що от него аз знам,

без да чувствам ни грях, нито срам.

14435 И така, както казва Хораций^[13],

съществували много глупаци

в този свят — тъкмо вече Елена

е била на земята родена.

Те подклаждали разпри, войни

14440 с много жертви и много злини

(след смъртта им до хората стига

само туй, що го има на книга).

А Елена, тъй както се знае,

ни последна, ни първа била е:

14445 и преди, и след нея жените

предизвикват раздора, кавгите,

сред мъжете, които обричат

всичко, щом като силно обичат,

ала щом отдадат дух и тяло,

14450 те се вече погубват изцяло.

За да видиш каква чудна власт

упражнява Природа над нас,

много примери аз бих ти дала

(ще запълня със тях книга цяла).

14455 Щом човек птици в клетка постави

и сам всичко възможно направи

да се чувстват във нея охолно,

те ще пеят, но не драговолно,

а потиснати, с мъка в сърцата.

14460 И ще жалят безспир за гората,

ще копнеят в клонака зелен

да посрещат изгрелия ден.

Със каквото и той да ги храни,

те ще тъпчат храните отбрани,

14465 ще се питат дали някой път

пак свободни навън ще летят

и ще търсят пролука, отвор

към зеления горски простор.

        Това също важи за жените,

14470 без значение даже дали те

са девойки, или са сгодени,

или пък са със мъж задомени.

Всички те, накъдето да ходят,

от един стремеж само се водят —

14475 да потърсят условия сгодни,

за да бъдат отново свободни.

Те към волност безспир се стремят.

        Към това се стреми и мъжът.

Щом калугер той стане, насетне

14480 се разкайва, готов да си метне

в отчаяние даже въжето.

С непрестанен копнеж във сърцето

преживява съвсем угнетен

и се пита дали някой ден

14485 ще си възвърне пак свободата,

И все този стремеж във душата

ще гори, ще го мъчи безспир,

макар той да е в друг манастир.

        Той прилича на риба, която

14490 влиза в слепия кош и когато

да излезе навън пожелае,

вижда в същия миг, че това е

невъзможно, че тя ще живее

във затвора, дордето изтлее.

14495 Ако други дотам приближават,

те учудени просто остават,

че със радост, за тях непозната,

тази риба отвътре се мята,

и понеже, от друга страна,

14500 в коша има богата храна,

за каквато ламтят всички те,

несъмнено на тях им се ще

да са там и по няколко пъти

те насам и натам се въртят и

14505 най-накрая откриват отвора

и попадат сами във затвора.

        Но веднъж влезли вече във коша,

те се чувстват наистина лошо,

до последен дъх сили напрягат

14510 дано някак оттам да избягат.

А това са напразни стремежи…

Дори по-зле, отколкото в мрежи,

в коша блъскат се те с всичка сила,

но тях само смъртта би спасила.

14515 Щом е влязъл човек в манастира,

той такъв живот в него намира.

Да е някой с невидими дрехи,

с бързоходни ботуши, с доспехи

и със сила безкрайно голяма,

14520 от Природа той никога няма

да избяга. Не е ли свободен,

той е мъртъв или пък негоден,

ако сам не твърди с примирение,

че в затвора намира спасение.

14525         Но Природа не ни заблуждава.

В свободата се тя проявява —

неслучайно Хораций говори^[14],

че не бива човек да се бори

срещу нея. «Дори и насила

14530 да я гониш в ръката със вила,

тичешком тя към тебе се връща.»

Тя остава за нас вездесъща.

От какъвто и ще да си род,

не ще нивга спреш нейния ход.

14535 Не упорствай! На белия свят

всичко тегли към нея назад.

Ни условност, ни сила не може

пред Природа преграда да сложи.

Във Венера кой търси вина?

14540 Поначало тук всяка жена

от свободен живот се нуждае —

във самата й същност това е.

На приятни любовни игри

често тя се отдава, дори

14545 и когато със някой брак сключи.

Та нали тъй Природа я учи —

тя е най-силна тук, на земята,

и по-ценна дори от храната.

        Вземи котенце, плъх невидяло,

14550 и почни от самото начало

да го храниш със вкусна храна.

Но внимавай, от друга страна,

да не би да му някой даде

един ден мишки то да яде.

14555 Ако мишка край него пребяга,

то на нея ще скочи веднага.

И не ще го възпреш. Може даже

то само да се лесно откаже

от храната, която му даваш.

14560 Вероятно и сам осъзнаваш,

че и сили без жал да хабиш,

котка с мишка не ще помириш.

        Ако някой човек се захване

кон да гледа, жребец за да стане,

14565 но далече от млади кобили,

ще го чуе как буйно той цвили,

щом кобили наблизо съзре,

и не ще го тогава възпре

сила никаква в нашия свят.

14570 Не ще гледа какви са на цвят —

били черни или пък кафяви,

или бели, или пепеляви,

стига те да не са със юзди,

ще ги той до една изреди.

14575 Щом свалиш на кобила юздата,

ще я видиш как бързо самата

тя търчи към жребеца красив,

бил той черен, кафяв или сив.

Появи ли се някакъв кон,

14580 под напора на своя нагон

да отиде при него тя бърза,

стига той да не бъде завързан.

А което за кон и кобила

е валидно, то също във сила

14585 и за всички животни остава,

то важи и за бик и за крава,

и за всяка овца и овен.

Сине мой, запомни ти от мен,

че в действителност те не копнеят

14590 цял живот един с друг да живеят,

и все пак двата пола не спират

един друг в този свят да се дирят.

Аз повтарям ти още веднъж,

че нагонът жената към мъж

14595 и мъжа към жена все подтиква

и човек от това не отвиква,

но че тук строгостта на закона

поне малко възпира нагона.

Поне малко? Не! Доста все пак!

14600 Ако младите свърже ги брак

и те станат съпруг и съпруга,

нямат право със друг или с друга

да се женят, да влизат във грях

до деня, в който някой от тях

14605 не умре. Ала всеки и всяка

дълго време живее с мерака

да се радва на всички права.

Зная аз колко струва това.

Едни често от страх или срам

14610 от греха се въздържат, но знам,

че Природа е властна над всички —

над животни, над хора, над птички.

        За това и по себе си съдя.

В младостта си желаех да бъда

14615 аз със всички мъже, но срамът

ме възпря да вървя в този път:

много пориви той обуздава.

Щом от къщи излезех тогава,

със бижута безброй разкрасена,

14620 от мъжете се чувствах пленена.

А на всички тях много личи,

като правят нам мили очи.

Боже мой, със какви чувства нежни

ме изпълваше в дните ми прежни

14625 всеки мъж, от любов запленен,

който дълго се вглеждаше в мен.

И аз всичките бих пожелала

и на всички поред бих се дала.

И те щяха на драго сърце

14630 да ме вземат във свойте ръце.

Не изключвам от тях големеца,

каноника, глупака, мъдреца,

някой рицар или пък прелат,

стига той да бе все още млад,

14635 да се беше простил с манастира,

да бе спрял тежък грях да съзира

във това, че му давам любов.

И от тях би бил всеки готов,

ако моя стремеж бе разбрал

14640 или пък ако беше прозрял

във самата природа човешка,

да направи приятната грешка

и когато страха превъзмогне,

своя брак той дори да разтрогне.

14645 Ако нявга мъжете с мен бяха

поживели интимно, те щяха

клетви, вярност и дълг да забравят,

свойта вяра дори да оставят,

освен може би някой глупак,

14650 сляпо вярващ в законния брак,

страстно влюбен във своята мила.

Аз такива не бих съблазнила —

те ще искат на всяка цена

да са верни на свойта жена

14655 и за друга не ще се и сещат.

Но такива се често не срещат.

Щом един мъж със мене говори,

не се питам какво ще ми стори —

дали лъже ме той, или не.

14660 И се радвам все пак, че поне

съм му аз завъртяла ума.

Не разпитвам го ни за дома,

нито пък каква шапка той носи,

как облича се… С тези въпроси

14665 той не би ме ни миг занимавал

и навярно се би забавлявал

с мисълта, че съм много щастлива,

че не среща у мен съпротива.

        Във сърцето на всеки от нас

14670 е Природа заложила страст.

Аз не смятам Венера виновна

за нейната връзка любовна.

Както Марс бил от нея пленен,

към Венера така, според мен,

14675 всеки бог е бил явно готов

да изпитва подобна любов,

при това без да чувствува страх,

че пред други ще стане за смях.

        А Вулкан предпочитал дори

14680 да загуби богатства, пари,

вместо всичко да бъде узнато.

Малко дни след скандала, когато

вече Марс и Венера разбрали,

че храна на мълвата са дали,

14685 те решили нещата, които

преди вършели само на скрито,

съвсем явно, без срам да ги правят,

та дано ги на мира оставят:

нали тяхната тайна отдавна

14690 е за всички била вече явна.

Щом нещата се тъй утежнили,

Вулкан клюмнал, останал без сили

(както казва един автор стар^[15])

и понеже не виждал той цяр,

14695 сам признал си, че редно било

да търпи всяко друго тегло,

вместо клопка да прави на тях.

По-добре е било уж на смях

да показва, че нищо не знае,

14700 ако толкова много желае

благосклонност от тази, която

той обичал наистина свято.

Трябва много добре да внимава

онзи глупав мъж, който решава

14705 ревността си дотам да докара,

че жена си със друг в изневяра

чрез умела уловка да хване.

Много по-зле тогава ще стане.

А от ревност щом някой мъж страда

14710 и жена си при друг изненада,

нека знае, че никога тя

ни загриженост, ни доброта

към съпруга не би проявила —

ще е негова пак, но насила.

14715 Ревността е безсмислено зло,

тя е болест и вечно тегло,

ако някой е влюбен. Нещата

не стоят точно тъй при жената,

за която говорих дотук.

14720 Пред любовник или пред съпруг

често тя се показва ревнива,

ала се тайно нему присмива.

Хитро с него се тя забавлява

и глупакът по-пламенен става.

14725 А когато мъжът не желае

за това да се сам оправдае,

а отвърне на свойта любима,

че и друга приятелка има,

нека тя да остане спокойна

14730 дори щом е чула, че той на

друга също любов обещава.

Да не се много тя възмущава,

че изменникът тъй се държи.

Нека да си послужи с лъжи,

14735 да признае, със цел да го дразни,

че отдавна и тя с мъже разни

си поддържа приятелски връзки.

Да му каже със думи по-дръзки,

че го пъди, че иска раздяла,

14740 чу минута не би го търпяла:

«За греха ти не ще ти простя.

Един ден ще ти аз отмъстя.

Запомни, че за тази измяна

аз длъжница не ще ти остана.»

14745 И във този момент изведнъж,

като никой път чуждият мъж,

който уж й бил турил рога,

ще изпадне в голяма тъга.

(Щом мъжът няма страх, че жената

14750 ще му сложи рога на главата,

не изпитва той страст.) В този миг

ако влезе слугинята с вик

и рече: «Гибел чака ни тук.

Господарят ли, някой ли друг

14755 се към входа сега приближава…» —

изоставила всичко тогава,

да изтича жената на двора.

Но преди това нека в обора

или вкъщи младежа натика

14760 да стои, докато го повика.

Той ще чака, от страх притеснен,

ще се тюхка, че същия ден

не е в друга посока поел.

Ако някой друг мъж е приел

14765 да се срещнат във нейния дом,

нека бързо отпрати го, щом

тя при първия пак ще се върне.

Но внимание нека обърне

и на втория — нека отидат

14770 в друга стая и там да се видят.

Дори много да иска той сам

да остане за по-дълго там,

да не го тя в дома си държи.

И дори да се той натъжи,

14775 нека тя обясни му с тревога:

«Разбери ме, в момента не мога

да остана със теб по причина,

че със някакъв близък роднина

моят мъж се намира у нас.

14780 Както вярвам в свети Жермен аз,

и ти вярвай, че друг някой ден

ще останеш по-дълго при мен.

А сега ме сама остави.

Тръгвай вече! Недей се бави!»

14785 Според мене ще бъде добре

да изчака тя малко, дорде

той от нейния поглед изчезне.

После в тайното място да влезне,

гдето първият чака я скрит

14790 (нали няма в това място свит

неудобно цял ден да изкара).

Ще му вдъхне отново тя вяра,

та излязъл оттам, той да може

да отиде до нейното ложе.

14795 И все пак той с известен страх нека

ляга с нея в постелята мека,

нека знае, че тази им връзка

често прави я луда и дръзка.

Нека тя и във своя баща

14800 закълне се, че тия неща

доста скъпо на нея й струват,

че от тази любов се страхува,

та макар да е тя по-спокойна

от човек, който в местност усойна

14805 или пък из полето се шляе.

Щом не чувстваш ти страх, любовта е

удоволствие само частично.

        Препоръчвам на нея изрично,

щом в леглото със него си легне,

14810 предпазливо ръка да протегне

и добре да притвори крилото,

та по-тъмно да стане, защото,

щом прониква отвън светлина

и по кожата има петна,

14815 мъжът би ги видял. Неприятно

ще му стане и може обратно

да се той към дома си отправи

и жената за срам да направи.

        И когато пред двамата млади

14820 няма никакви други прегради,

със взаимен стремеж във душата

нека почнат тогава играта

на Амур. Ала никой не бива

преди другия сам да отива

14825 до желания пристан за двама.

И там нека на радост голяма

да се те отдадат до насита.

Но наслада щом тя не изпита,

ще е нужно, макар на вид само,

14830 да покаже, че чувства голямо

удоволствие от любовта,

с цел и той да помисли, че тя

цени много това, към което

всъщност вече не тегли сърцето.

14835         Щом за сигурност дваж по-голяма

той предложи на своята дама

да отиде в дома му, тогава

нека мъничко тя закъснява,

та със по-голям трепет и плам

14840 да я чака любовникът там.

Запомни, че едно закъснение

прави тъй, че това наслаждение

да изглежда понякога двойно.

А когато е всичко спокойно

14845 и ти правиш каквото си щеш,

вече липсва любовен копнеж.

        Щом пристигне в дома му, където

той я чака със трепет в сърцето,

нека каже му тя с вид страхлив

14850 как я плаши съпругът ревнив

и почти непрестанно трепери,

че щом вкъщи не я той намери,

ще я бие или пък ругае.

Нека хленчи тя, нека ридае,

14855 да се дърпа дори отначало,

а пък след това нека, изцяло

обладани от чувство интимно,

на любов да се радват взаимно.

А когато възможности няма,

14860 за да ходи въпросната дама

във дома му, или я е страх

да го кани на срещи у тях

заради ревността на мъжа си,

който често гневливо се въси,

14865 и щом начин друг тя не открие,

нека с нещо съпруга опие.

Ако с вино това не направи,

нека тя да си билки достави

и от тях да приготви отвара,

14870 със която до сън да докара

своя мъж. Така силни са те,

че жената каквото си ще

би могла в това време да стори.

Ако има в дома други хора,

14875 нека някъде да ги изпрати —

у роднини или у познати;

нека с дарове разни опита

те да бъдат във нейна защита

или нека тя своята тайна

14880 и от тях скрие с билка омайна.

        На съпруга ревнив някой ден

нека каже тя с вид натъжен:

«Господарю мой, аз от нощес

зле се чувствам — подагра, абсцес

14885 или някаква треска изцяло

в плам е хвърлила моето тяло.

Явно трябва да ида на бани.

Ние имаме вкъщи две вани,

но не виждам във тях избавление —

14890 ще ми трябва и друго лечение.»

Щом размисли, съпругът ревнив

явно няма да бъде против,

но все пак ще остане намусен,

ще покаже дори, че не му се

14895 нрави нейната странна идея.

И ще тръгне на път тя, а с нея —

я добрата слугиня, която

всичко знае, я близка позната

(и тя с някой приятел, изглежда,

14900 ще си срещи любовни урежда).

Щом жената отиде на бани,

не ще търси там никакви вани,

а с любовника много приятно

ще изкара и най-вероятно

14905 във един басейн те ще се къпят.

Както искат, така ще постъпят.

        Кой от грях ще предпази жената,

ако тя се не пази самата!

Дори Аргус^[16] за нея да бдеше

14910 със стоте си очи, пак не щеше

да й бъде той сигурна стража.

За очите на Аргус ще кажа,

че дорде половината спели,

всички други най-ревностно бдели —

14915 такъв странен пазител е бил.

Ала Юпитер сам наредил

на Меркурий да вземе главата

на гиганта и тъй от теглата

да спаси Ио̀ — тази девица,

14920 дето Зевс бил превърнал в юница.

(На Юнона той тъй отмъщава.)

Нека никой не се заблуждава,

че се лесно опазва жената.

        Но и тя да не е глуповата

14925 и да вярва, че някой мъдрец

или някой пророк, или жрец

би могъл с хитрини и магии,

с чародейства и с ред дяволии

да накара мъжа да изгуби

14930 своя ум и така да се влюби,

че жената да бъде честита.

На Бален^[17] нека тя не разчита,

че със някакво тайнство набърже

би могъл един мъж да обвърже

14935 и че друга жена зарад нея

ще намрази той… Нито Медея

с чародейство била задържала

Язон, нито Цирцея^[18] можала

със вълшебства безброй да попречи

14940 Одисеи да избяга далече.

        На жената не й подобава

ценен дар на любовник да дава,

ако тя го обича дори.

Със колан нека да го дари,

14945 но да бъде той с проста тока;

допустимо е също така

на мъжа тя я нож да предложи,

я кесия от евтина кожа,

я възглавница, я игленица,

14950 или шапка, или броеница,

или нека кълбо му остави,

така както обича да прави

монахиня извън манастира.

Доста глупав е, който задиря

14955 монахини. По светските дами

по-добре е мъжът да се мами:

той със тях се на срам не излага

и от тях почти всяка веднага

ще приеме каквото й каже,

14960 пък и би могла тя да замаже

на мъжа си очите най-лесно.

И макар да е вредом известно,

че те всички с пари се купуват,

монахините най-скъпо струват.

14965         За мъжа, щом добре разсъждава,

всеки дар от жена представлява

нещо много опасно, понеже

с него хваща го тя като в мрежи.

Но понякога щедри жени

14970 си сами причиняват злини.

За мъжа нека ние оставим

щедростта! Ако с нея се славим,

ние бихме допуснали грешка

и бедата за нас ще е тежка.

14975 Доверчиви ни дяволът стори,

но сега никой вече не спори,

че които се щедро раздават,

все по-малко на брой тук остават.

        Ти такива подаръци можеш

14980 на наивни мъже да предложиш —

най-добре ще ги с тях съблазниш.

Но е редно и ти да държиш

на това, дето днес получаваш.

Не забравяй, че ти приближаваш

14985 към онази фатална межда,

към която върви младостта

(старостта тук предвид имам аз —

всеки ден тя пристъпва към нас).

Дано, щом като минеш междата,

14990 за глупак да не те никой смята.

Ако ти си богатства събрал,

на теб никой не би се присмял.

Щом човек не е нищо спестил,

той не струва и лампен фитил.

14995         Аз, нещастната, точно така

и направих… и страдам сега.

Колко много неща драгоценни,

от поклонници разни дарени,

аз на други мъже подарявах.

15000 Получавах, но всичко раздавах.

Просто нищо за мен не запазих

и наистина много загазих.

Бях забравила аз старостта

и наказа ме тя с нищета.

15005 За мен Бедност опасна не беше,

уж добре ми животът течеше

и през ум не ми мина тогава,

че е нужно човек да спестява.

        Ако аз имах разум в главата,

15010 щях да бъда днес дама богата.

Докато си бях млада, красива,

имах връзки интимни с такива

важни хора, които към мене

проявиха любов, уважение.

15015 Но каквото от тях получавах,

на един негодяй го дарявах.

Аз в свети Тибо̀ още веднъж

се кълна, че на този млад мъж

бях си щедро отдала сърцето,

15020 а пък той ми зачерни лицето.

С всички други приятелка бях,

ала само по него горях.

Да, но той пък пред други твърдял,

че на мен въобще не държал,

15025 дори някъде дръзнал да каже

как дълбоко презира ме даже

и в омразата тъй се увличал,

та «развратница» чак ме наричал.

Плитък ум притежава жената

15030         и нали съм жена аз самата,

не обичах мъжете, с които

бих живяла доволно, честито.

Ако моят развратник речеше

да ми счупи главата, пак щеше

15035 да получи от мене навярно

във замяна любов, благодарност.

И да беше ме сто пъти бил,

пак за мен си оставаше мил:

тъй умееше с думи добри

15040 да се лесно със мен помири.

Да ме беше до смърт мъчил той,

да ме беше пребивал от бой,

да ми бе изранявал лицето,

сам не би ме оставил, дордето

15045 не получеше прошка от мен.

Отначало бе груб, непочтен,

а отпосле за мир и любов

да говори той беше готов.

Този долен изменник без жал

15050 така лошо ме бе омотал,

че без него да дишам не можех.

Щом го нямаше, аз се тревожех

и бях склонна до Лондон да стигна,

цели нощи съвсем да не мигна,

15055 с една реч, бях на всичко готова —

така силно ме бе очаровал.

Аз пред него потъвах от срам,

но и връщах му, както си знам.

Тъй се беше отдал на живот,

15060 пропилял бе пари и имот,

та в таверните всеки мой дар

проиграваше той на комар.

Мене често ме хващаше яд,

че не знаеше друг занаят,

15065 но понеже кредитор му бях,

сам от Бедност не чувстваше страх,

а на мен от места най-различни

ми изпращаха средства парични.

Беше свикнал да харчи без мяра

15070 и това до разврат го докара.

Той изпитваше силна охота

към онези неща във живота,

от които бе имал наслади.

Но когато годините млади

15075 отлетяха, сам вече разбра,

че не го чака участ добра

и че трябва да проси дори.

И аз нямах тогава пари,

пък и мъж подходящ си не взех.

15080 Както знаеш, отпосле поех

през трънаци и стигнах дотука.

Нека случаят мой за поука

да ти бъде и моят съвет

да те води в живота напред,

15085 за да стигнеш до радостен край.

Прецъфти ли ти розата, знай,

че със своите бели коси

за подаръци няма да си.“

Тука Старата спря да говори.