Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (18)

Ст. 19782-20818: Проповед на Гений. Анатема срещу враговете на Природа. Чукове, пера и плугове. Трите мойри, трите фурии, тримата властелини на подземното царство. Паркът на премъдрия Пастир с извора на живота — антитеза на градината на Удоволствие с извора на Нарцис.

        Със уверен глас Гений им рече:

„По съвет на самата Природа —

тая, дето безспирно под свода

19785 труд полага за всичките твари

като най-правоверен викарий,

и на Бог, Който всичко владее,

Който в бляскава кула живее

сред огромни дворци величави

19790 (нея Той за наместник остави,

та за всичко да бди на Земята,

да следи как кръжат светилата —

нали техните вечни закони

регулират сега това, що ни

19795 трябва в този и в другия свят;

тя със своя свещен занаят

е тук всички неща сътворила

и на всички е тя отредила

къде, как и кога да растат;

19800 затуй нищо излишно светът

не ще никога има — дордето

денонощно върти се небето),

та аз днеска по нейната воля

съм пред вас и настойчиво моля

19805 афоресан за миг да се види

всеки, който Природа обиди:

и големи, и малки — в ответ

на това, че изконния ред

не зачитат и пречат самата

19810 тя добре да си гледа делата.

А пък който я днес уважава,

който най-безрезервно отдава

дух и ум за любов въжделена

и се радва на обич почтена,

19815 нека в рая да бъде призван

и с най-свежи цветя увенчан.

Ако той си греха изповяда,

аз за негова висша отрада

върху себе си всичко бих взел

19820 и пред Бога обет бих поел.

        За беда тези хора себични

е Природа дарила с различни

инструменти: с мотика и чук,

със копраля и рало, и плуг —

19825 да засяват със семе нивята,

за да имат реколта богата.

За беда е, защото не щат

нито угари те да орат,

нито с друго да служат на нея,

19830 сякаш всичко им вече додея —

и коси, и мотики, и книги.

А Природа така сътвори ги,

че да може родът да векува

и от смърт да не се той страхува.

19835 Аз се чудя и просто не знам

тези клетници нямат ли срам,

та не искат поне един път

върху книгите поглед да спрат —

ала зле със ума си са също.

19840 Ако книгите не се разгръщат,

не след дълго те ще мухлясат;

наковалните вред ще ръждясат,

ако чук върху тях не звъни.

В близко бъдеще те в целини

19845 ще превърнат богатите ниви.

Ах, дано да ги в гроб турят живи,

дано скоро изгният в земята,

щом зарязаха тъй сечивата,

дето Бог сътворил беше лично.

19850 На Природа Той казал изрично

да им също такива направи,

да ги щедро на тях предостави,

за да има родът живот вечен,

макар всъщност да беше обречен

19855 вече всеки един между тях.

И човекът изпаднал би в грях,

ако той наближи шейсетте

и във никакъв случай не ще

с тези средства деца да създава.

19860 Ако Господ това одобрява,

би изчезнал човешкият род.

И тогава и нивите плод

не ще дават, и разни гадини

ще заселят нивя и градини.

19865 Нови хора би Бог сътворил

и би мъртвите пак съживил.

Ако девствени също така

и те бъдат, със твърда ръка

умъртвил би ги Бог на свой ред…

19870 И все тъй би било занапред…

Ако Бог е добър към едни

и в живота така ги щади,

че права безгранични им дава

и да раждат не ги задължава

19875 затова, че с добро име те са,

може би ще Му също хареса

да са всички в света с участ сродна,

да се радват на милост Господня.

Ако беше така, един ден

19880 ще изчезне светът според мен.

Аз не знам дали Вяра ще може

аргументи добри да изложи

в своя полза. Една благодат

носи Бог и на стар, и на млад

19885 и с еднаква любов ги огражда.

В мига, в който човекът се ражда,

Бог дарява мъжа и жената

и с разсъдък, и с чувства в душата

и им сочи към Себе Си път.

19890 Щом Бог иска едни да стоят

вечно девствени, милост такава

проявил би към всички тогава.

Защо не? Нима има значение,

че не ще даде Бог продължение

19895 на рода?… Това знам по въпроса.

Теолозите — те за какво са? —

нека те настървено да спорят,

щом за тия неща заговорят.

        Който днес не си служи с перото

19900 (на което дължим потеклото)

и за ценната книга нехае

(а нали предоставена тя е

на света от самия Създател,

за да бъде тук всеки писател),

19905 този, който държи двата чука,

но не иска надлежно да чука,

инструментите той си отдава

на една неизбежна забрава.

Този, който, от грях заслепен,

19910 най-надменно от пътя свещен

все страни и се сам отчуждава

и не пори в браздицата права

с плуга свой, този клетник е значи

като тия нещастни орачи,

19915 дето почва безплодна орат,

дето в права бразда не вървят,

дето зле държат своето рало

и безценното семе изцяло

най-безсъвестно те пропиляват.

19920 Едни други се те покваряват

и постъпват съвсем непочтено.

Те вървят след Орфей, извратено^[1] —

нито писал е той, ни орал,

нито с тежкия чук е ковал.

19925 (Той на клуп да виси било редно

за това си държание вредно

към Природа.) А тези, които

срещу нея се борят открито

и от нейния ред се отвръщат

19930 и наопаки всичко обръщат,

и от умисъл лош не желаят

поне верния смисъл да знаят,

а поуките нейни нарочно

възприемат превратно, порочно,

19935 тук отлъчени трябва да бъдат,

строги съдници тях да ги съдят,

за да бъдат лишени те всички

хем от чукчета, хем от торбички —

от такъмите, дето висят

19940 и ги тях към мъжете числят.

Да им вземат перата, с които

все отказват така упорито

да пропишат по книгите ценни,

от Природа на тях подарени.

19945 А пък острото рало, с което

те не искат да порят полето,

нека тях надроби на парчета.

Този, който им следва завета,

нека цял живот тъне във срам.

19950 А грехът им, ужасно голям,

да ги мъчи така, че да вият

чак от болка! И нека ги бият

с пръчки жилави тъй по лицата,

че със месеци цели следата

19955 да не се заличава по тях.

Дано другите бягат от грях

и от техния път да странят.

Вие, живите, ваш е дългът

да извършвате с много старание

19960 всяко свое природно деяние,

да откривам у вас бързина,

характерна за горска сърна,

да сте даже от вятър по-леки,

щом вървите по мойте пътеки.

19965 От душа и сърце работете

и аз вам ще простя греховете.

Дорде чувствате в себе си сили

и кръвта ври в младежките жили,

в непрестанно движение нека

19970 да живеете всички довека.

Нека никой ваш член не изстива!

Инструментът ви нивга не бива

неизползван от вас да остава.

Който работи, бързо се сгрява.

19975         Работете, барони, орете,

потеклото си тъй възвърнете!

Плугът всичко ще тури във ред.

Разголете се доста отпред,

а щом искате хлад, ако щете,

19980 съвсем голи дори останете.

Може всичко от вас да свалите,

стига тъй да не се простудите.

Напрегнете си цялото тяло,

повдигнете с ръце вашто рало,

19985 та когато опре до земята,

да попадне лемежът в браздата —

той така ще оре по-дълбоко.

На конете викнете високо —

нека по-бързо те да вървят,

19990 за да бъде по-спорен трудът.

Дръжте здраво остена в ръка,

двата вола рогати така

зажеглете във тоя ярем,

че браздата да бъде съвсем

19995 както трябва — дълбока и права.

Щом достигнете края, тогава

поседнете за малко отмора —

тя е дар за работните хора.

Щом след труд човек дъх не поеме,

20000 той не ще издържи дълго време.

Ако вие не можете пак

да започнете, гледайте как

поне вашата страст да не спада.

        Кадъм^[2] бил по съвет на Палада

20005 декар цял наведнъж изорал

и на дракон зъбите посял.

От тях никнали рицари смели,

те веднага оръжие взели

и започнали бой ръкопашен.

20010 Резултатът бил тъжен и страшен —

в боя лют оцелели петима

и във тях видял Кадъм, че има

пет другари най-верни — готови

да положат солидни основи,

20015 за да бъде издигнат град Тива.

Кадъм бил го заселил с такива

знатни хора на своето време,

що се раждат от най-добро семе.

При едно сполучливо начало

20020 и на вас би добре провървяло.

Две помощнички има за всеки^[3]

и те могат рода ви навеки

да поддържат. С тях ставате трима,

щом разсъдък в главата ви има.

20025 Един враг вас ви дебне обаче.

Затова се бранете така, че

да окажете силен отпор.

Ако трима в решителен спор

да се справят с един не успяват,

20030 те наистина бой заслужават.

Три сестри има, както се знае,

но противник ваш само една е —

тя на всички живота отнема.

А Клот често хурката взема

20035 и с Лахезис тя сръчно изприда

нишки хубави, здрави, преди да

се намеси тук злата Атропа.

Тя разкъсва каквото докопа.

Ще се справи и с вас, щом не щете

20040 както трябва сега да орете.

Непрекъснато дебне ви тя

и рода ви ще прати в пръстта.

Какъв звяр! Какъв яростен враг!

Милост! Милост, сеньори! Аз пак

20045 ще се върна към хора покойни —

за бащи и за майки достойни

ще ви спомня. По тях се равнете

и от правия път не странете.

От тях примери вземайте вие,

20050 вижте где доблестта им се крие!

Много трудности те са надвили,

но живот са на вас подарили.

Със любов и със милост към вас

са живели до сетния час.

20055 Ако те не се бяха наели

с такъв труд, свят не бихте видели.

Затова днес и вие мислете

как на други живот да дадете.

Най-старателно дръжте перото

20060 и напрягайте сили, защото

от вас помощ очакват онези

две сестри — и Клото, и Лахезис.

Нека всеки да чука, да тропа,

та щом шест нишки скъса Атропа,

20065 да изникнат дванайсет тогава.

Нека тъй се родът умножава

и да прави с това на инат

на Атропа. Обзета от яд,

тази мойра притворна, измамна,

20070 безсърдечна, жестока, безсрамна,

тук живота цели да възпре,

тя се радва, щом някой умре,

и със всичко каквото намери

храни Цербера^[4], който трепери

20075 в плен на алчност и жад безподобна.

Ако тази негодница злобна

го не храни, той би побеснял

и наскоро дори би умрял.

Ненаситният, алчният хрът

20080 е увиснал на тройната гръд

на Атропа. Устата му тройна

смуче тази наставница дойна

и я тегли с най-яростен вид.

Той не ще бъде нивга отбит,

20085 той ламти и за други храни.

Тя му хвърля мъже и жени

във устата и все се надява,

че я пълни, а пак си остава

празна, както преди е била.

20090 Колко много души и тела

има в тази отворена паст!

Дебнат там с отмъстителна страст

трите фурии, три кожодера —

Алекто, Тисифона, Мегера^[5].

20095 А последната всички до крак

би изяла, да имаше как.

С три фурии очаква ви адът.

Щом съгледат човек, те нападат,

те го връзват, бичуват, дерат

20100 и на огъня жив го пекат.

Всички тези жестокости стават

пред съдници трима — заседават

вечно там и за всякакъв грях

ще последва присъда от тях.

20105 Тези съдници с ред изтезания

научават какви злодеяния

човек върши — бил стар или млад.

От тях плаши се целият свят.

Имената им искам все пак

20110 да ви дам: те са Минос, Еак,

Радамант^[6] — и били трима братя,

а пък Юпитер бил е бащата.

Честни те са били и почтени,

затова са били назначени

20115 като съдници строги във ада.

От Плутон тази ценна награда

отредена била, щом душата

им напуснала вече телата.

Затова вие там не ходете

20120 след смъртта си — дълбоко вникнете

във природните мъдри уроци

и избягвайте всички пороци.

От Природа научих аз днес,

че възлизат на двайсет и шест —

20125 кой от кой се явява по-вреден.

Щом човек от порока пореден

отърве се навреме, тогава

той от ада се всъщност спасява

и от трите мръсници убоги,

20130 и от тримата съдници строги.

Аз пороците бих изброил,

но с подробности бих прекалил.

Тях ги има, доколкото знам,

във «Роман за Розата». И там

20135 ще научите много за тях.

Нека всеки да бяга от грях,

нека радост и щастие има,

да целува тъй свойта любима,

че със нежност и тя да отвръща,

20140 да го милва, целува, прегръща.

Няма нищо в света по-уместно

от това да се любите честно.

А след буйни, приятни игри,

според мойте съвети добри,

20145 изповядайте всяко деяние

и помнете, че чрез покаяние

към доброто е пътят по-лесен.

Не забравяйте Бога небесен —

Нему почит Природа отдава

20150 и за свой Господар Го признава.

Щом Атропа и вас погребе,

това чисто Господне небе

и душата, и вашето тяло

ще спаси. То е днес огледало

20155 за Природа — то мъдро я води,

дорде тя из вселената броди.

Бог на всичко научи я нея,

още щом икономка Той взе я.

        Аз, сеньори, и дамата моя

20160 държим много да помните тоя

наш завет наизуст и дословно,

за да вникнете в него основно

(щом не е подръка всеки път

тази книга), та в който и кът

20165 да отидете — в замък, във град,

във село, — и при пек, и при хлад,

да го казвате вие на всеки,

който срещнете в свойте пътеки.

Да се помнят премъдрите думи

20170 на един проницателен ум и

да се точно на други предават —

чрез тях по-добри хората стават.

Тези думи ценят се стократно

по-добре от съкровище златно.

20175 Мойта дама, сеньори, желае

да разчита на вас и да знае

кой би бил проповедник от вас

и кой грешните с праведен глас

от опасния път ще отбие.

20180 Ако тъй проповядвате вие

и в делата сте също такива,

път сияен за вас се открива

към земя, цяла в слънце огряна,

към огромна зелена поляна.

20185 Натам води овце да пасат

на Светата Девица Синът —

едно агънце бяло на цвят.

Но не идват след Него отзад

всички други — пътеката вита

20190 със треви и цветя е покрита,

че там малко стада са вървели.

Оттам само овчиците бели

преминават спокойно — те всички

хрупкат млади цветя и тревички.

20195 Каква паша чудесна! Цветята

са разтворили леко листата

и тъй както са девствени, чисти,

като малки звездици лъчисти

греят те сред тревите зелени,

20200 с бистри капки роса навлажнени.

Вечно росни са тези цветя

и са свежи дори вечерта.

Все едно е кога ще откъсна

тези пъстри цветя — и в нощ късна

20205 все са хубави те. Всеки път

полуцъфнали ярко блестят

във разцвета на своя живот.

А от слънцето в синия свод

благодатно струи светлината.

20210 Но от него не пада росата,

във която безспир се облива

тази тучна поляна красива.

Няма нивга овцете да спрат

тази млада трева да пасат,

20215 но тя просто на тях под краката

ще расте. Дано някой не смята,

че в момента говоря ви басни.

За да бъдат представите ясни,

запомнете, че тези овце

20220 са със вечно туптящо сърце.

Нито пашата нещо им струва,

нито кожата някой купува,

ни за тъкан им става влакното,

ни за ядене става месото.

20225 Тази плът е дотолкова здрава,

че на болест не се тя поддава.

Забелязах, че онзи Пастир,

Който ходи с овцете безспир,

се е с тяхната вълна облякъл,

20230 но не я е от тях грубо свлякъл:

вероятно Той просто обича

по вид външен на тях да прилича.

До ден-днешен овцете Му бели

не са все още нощи видели,

20235 ни зора, нито вечер те знаят,

ни ще дойде на дните им краят.

Не отстъпва лъчът пред тъмата,

не се бори със мрака зората,

неподвижен стои си часът,

20240 няма мярка за време денят,

от най-ярки лъчи засиял,

без начало, без край — той е спрял.

Нито бъдеще тук се задава,

нито времето минало става.

20245 Във едно времената се сливат

и би рекъл човек, че застиват

неизменно в един само час.

А във вечния ден няма час,

дето вече назад изостава

20250 или дето към нас приближава.

Нито идното става реално,

ни което е днес актуално,

после минало би се видяло.

Все така се е слънцето спряло

20255 над света, от лъчите огрян.

Ден по-хубав не е бил видян

и през златното време, в което

е царувал Сатурн на небето.

Както често се още говори,

20260 нему Юпитер искал да стори

страшно зло. Той го тъй малтретирал,

че накрая дори го кастрирал.

А това за мъжете, без спор,

е безчестие, срам и позор.

20265 Да оставим срама настрана,

но и нова голяма злина

на мъжа се стоварва освен

всичко друго: ще бъде лишен

от любовния плам на жената,

20270 даже в случай че с нея самата

той щастлив се е чувствал преди.

Непременно това ще вреди

и на всеки оженил се мъж —

заличило би то изведнъж

20275 любовта на самата съпруга.

Аз вреда ще посоча и друга:

той не само че няма да има

ни жена, ни девойка любима,

та към тях да го тегли страстта,

20280 но не ще има и дързостта,

и самия характер мъжествен.

За евнуха напълно естествен

е страхът — лош е той, извратен е.

Женствен става дори, според мене.

20285 Кой евнух е кураж проявил,

освен само когато е бил

от пороците тласкан към злото.

На жена той прилича, защото,

дяволии когато извършва,

20290 дързостта му се трудно прекършва.

        Който мъж е скопил, пък дори

да не го смъртен грях позори,

да не е нито крал, ни убил,

на Природа е зло причинил.

20295 С това действие той я лишава

от възможност потомство да дава.

Никой свестен човек на земята

на такъв не прощава вината.

Аз го също виновен намирам.

20300 Ако трябва в съда да пледирам,

изхабил си бих даже езика,

но не бих аз греха на мръсника

и в най-лекия случай простил,

щом така се е той провинил

20305 пред Природа с това злодеяние.

Ала Юпитер капка внимание

не обръщал на този свой грях.

Искал той с един само замах

на високия трон да застане

20310 и върховния скиптър да хване.

И когато се сам възцарил,

то пред целия свят обявил,

че въвежда се вече нов ред

и за хората той занапред

20315 много радости бил набелязал.

Ето впрочем какво им бил казал:

«Днеска Юпитер тук управлява

и на всеки човек повелява

във живота да търси отрада.

20320 Удоволствие, радост, наслада

нека всеки от вас си достави,

ако знае как сам да го прави!»

Позволено било е на всички

да си имат любими привички,

20325 за да бъде на всеки тук драго

да живее. За най-висше благо —

казвал той — се насладата счита,

и държал да я всеки изпита.

На страстта си отдаден изцяло,

20330 нивга Юпитер своето тяло

от наслади не го е лишавал.

И на другите примери давал.

Сам Вергилий във свое писание^[7]

ни говори, че с много старание

20335 той от гръцките книги узнал

как е Юпитер нявга живял,

и посочва, че никой преди

този бог не е турял межди

и не е разоравал земята.

20340 Били общи за всички благата

и те мирно и просто живели.

После Юпитер щял на парцели

между тях да разкъса земите,

но се случило тъй, че самите

20345 те не знаели що е «свой дял».

На змиите отрова той дал,

вълка учел овце как да дави,

а човека — злини как да прави.

Той прекъснал потока от мед

20350 и реките със вино навред

по земята съвсем пресушил,

вредом пламъка тук изгасил

и човека решил да натири

в камънаците огън да дири…

20355 Съвестта му, уви, не могла

да го спре — с все по-нови тегла

да измъчва човека целял.

И професии нови създал,

преброил, именувал звездите,

20360 пуснал кучета зли из горите,

та животните диви да хванат.

А пък щом бил измислен капанът,

хищни птици дори укротявал

и уроци по злоба им давал.

20365 Подстрекавал соколите той

пъдпъдъци да хващат със бой.

А в простора небесен, където

бели облаци стигат небето,

кръвожадни орли сам извеждал

20370 и им яростни схватки уреждал.

За да кацат без страх на дланта му,

той не им е предлагал стръв само,

а ги хранел два пъти на ден.

И човекът съвсем застрашен

20375 се видял — тези птици грабливи

твърде рядко оставяли живи

беззащитните мънички птички.

А пък Юпитер имал привички

да се храни със тяхната плът,

20380 щом го властно подгонел гладът.

Често Юпитер порове пращал

из горите и зайци с тях хващал.

Свойто тяло със доста внимание

той обгръщал. И с много старание

20385 учел хората как да ловят

риби — как да ги чистят, пекат,

вкусни сосове как да сервират

и подправки къде да намират.

Всички впрягали разум и сили,

20390 занаяти различни развили —

нали нуждата кара народа

да се бори със всяка несгода.

Във нещастие, в бедност, в страдание

се събужда в човека съзнание.

20395 Тъкмо тъй е твърдял и Овидий^[8],

който имал възможност да види

скръб и радост, достойнство и срам,

както в книгите пише той сам.

Искал Юпитер с власт всепризната

20400 да наложи свой ред на земята

и от лошо по-лошо да става.

Каква жалка владетелска слава!

Пролетта той съвсем намалил

и на четири сам разделил

20405 в календарите всяка година.

С него вечната пролет отмина —

не могъл да я той възприеме.

Всъщност точно по негово време

е бил златният век заличен

20410 и със сребърен бил е сменен.

След това, бронзов век щом дошъл,

всеки ставал по-лош и по-зъл.

Сега в ера желязна сме вече,

добрината остана далече —

20415 от това боговете на ада

явно чувстват голяма наслада,

но те гледат със поглед ревнив

всеки, който все още е жив.

Те държат в постоянна беда

20420 и в тъма тези черни стада,

клети, болни, без жизнени сили,

тези, дето не биха склонили

да вървят подир агнето бяло

и да бъдат свободни изцяло,

20425 със избелени, чисти руна,

а поели на друга страна —

в път широк, а не в тясна пътека,

и те там ще останат довека.

А и вълната нищо не струва

20430 на овца, дето там годинува.

Щом от нея се плат изтъче

и се с него човек облече,

той тогава се пита дали

таралежова кожа с бодли

20435 не е сложил наместо халат —

тъй е остър и груб този плат.

От онези руна чисто бели

стават пухкави, меки къдели

и от тях — платове и премени,

20440 със каквито добре са снабдени

императори, мъдри велможи.

Всеки ангел желал би да сложи

нови дрехи на празничен ден.

Щом ги има човек, според мен

20445 то е знак за достойнство голямо.

А подобни овце има само

твърде малко на брой, и то в рая.

Там ги пази, доколкото зная,

Пастир, Който е винаги буден

20450 и на черна овца в парка чуден

Той не би позволил да припари.

Само белите в Свойте кошари

Той допуска и те Го познават

и доволни от Него остават.

20455 Най-чаровно сред цялото стадо

се оказва това агне младо,

дето с всички отнася се мило

и е толкова труд похабило

да ги вкара във правия път.

20460 Ако някои сбъркат, вълкът,

който сякаш безспирно зает е

да следи къде ходят овцете,

ще съгледа, съвсем беззащитна,

тази плячка така апетитна.

20465 Той набързо със тях ще се справи

и не може ги никой избави.

        Това агне ви чака, сеньори,

и дано Господ Бог тъй да стори,

че след Него да тръгнат овцете.

20470 Нека Бог ви прости греховете,

за да може да идете в този

чуден парк с теменужки и рози,

с безброй други красиви неща,

с най-различни треви и цветя

20475 по зелените китни морави.

Ако някой човек съпостави

този парк, тази гледка приятна

със онази градина квадратна,

дето нашият влюбен, щом влязъл,

29480 Удоволствие в миг забелязал

със другари добри да играе,

ако някой сравни ги, да знае,

че това ще е грях непростим.

Този парк би бил с нея сравним,

20485 ако разлика никаква няма

между правда и явна измама.

Който бил е във този парк вече

или хвърлил е взор отдалече,

той заклел би се, без да умува,

20490 че градината нищо не струва

във сравнение с парка красив —

по-закръглен и по-приветлив

и от топче берилово даже.

Кой какво друго може да каже?

20495 Да си спомним пък що в своя сън

бе съгледал младежът отвън —

грозни образи, будещи жал.

А човек в този парк би видял

по високата райска ограда

20500 тъй добре нарисуван и ада

с всички дяволи грозни, ужасни,

с грехове и пороци опасни,

с онзи Цербер, взел жертви безчетни,

и земята с богатства несметни,

20505 и морето със риби игриви,

и реките сребристи, пенливи,

и поточета бистри навред,

и горите с животни безчет,

и простора със всякакви птици,

20510 с пеперуди и с разни мушици,

с всичко живо, което лети,

и със огъня, който пламти

ненаситно и всичко поглъща,

и небесната шир вездесъща

20515 с неподвижните ярки звезди,

със оставящи светли следи

сфери, пръснати вред из всемира.

Човек, който там иде, намира

нарисувано много красиво

20520 всичко, сякаш го гледа на живо.

        Да се върнем в градината пак,

за да видим в подробности как

пред очите ни тя ще изглежда:

Удоволствие танца повежда

20525 по зелената тучна морава,

гъмжи дивеч из гъста дъбрава

и потоци студени и чисти

шумолят из места каменисти;

извор блика под бор исполин —

20530 бор, какъвто човек от Пепин^[9]

до днес още не е бил видял.

Всъщност аз бих, сеньори, твърдял,

че това са едни залъгалки,

дреболии, нетрайни дрънкалки.

20535 От тях бил е младежът пленен.

Онзи танц — той е спрял един ден,

така както, щом дойде часът,

и на хората секва дъхът.

Всички тук от смъртта са призвани.

20540 Тази мойра, що Цербера храни,

тя на никой човек не прощава

и изобщо не се уморява

да извършва злини в този свят.

Тя, Атропа, издебва отзад

20545 и животни, и хора, освен

боговете — за тях няма тлен.

        А сега със слова пестеливи

ще опиша нещата красиви

в този парк… Мен обхваща ме страх

20550 да говоря подробно за тях.

Кой ли ум би прозрял красотата,

кой могъл би да каже цената

на това, що е там оградено,

на отрадното чувство, родено

20555 във сърцата на тези, които

свойте танци играят честито

и безмерно се радват сега

на действителни, вечни блага?

Те ги черпят от извор прозрачен,

20560 даващ влага на този кът злачен.

Тук минават и пият вода

зажаднелите бели стада

и отиват трева да пасат.

Щом си жаждата те утолят,

20565 после биха могли да живеят,

без за още вода да копнеят:

те ни болни лежат, нито мрат.

Колко радостен бил е часът,

в който агнето те са видели,

20570 в който те са към парка поели

на премъдър Пастир под надзора.

Щом от тази вода пият хора,

те безсмъртни остават навеки.

Вероятно е ясно за всеки,

20575 че не е това онзи поток,

който блика под бора висок

и младежът го тъй възхвалява,

та за смях чак пред хората става.

Онзи извор е клопка готова,

20580 той горчи, той е пълен с отрова —

но нали всъщност бил е причина

за онази трагична кончина

на красивия Нарцис. Той ясно

го зове «огледало опасно

20585 и жестоко» и казва без срам,

че когато огледал се там,

е усетил и мъка, и болка.

Нали вече разбирате колко

благодат във водата се крие

20590 (разболява се който я пие)

и какво човек сеща, дордето

си оглежда във нея лицето.

И от двата отвора дълбоки

вода блика на струи високи —

20595 казва той, — но аз най-добре знам,

че в отворите, в струите там

не се тайно вълшебство намира.

Уж безкрайно тъй щял да извира,

уж блестял като най-фин варак…

20600 Как той може да лъже и как

би повярвал човек на лъжата?

Така мътна е всъщност водата,

че когато се ти наведеш,

не ще никакъв образ съзреш.

20605 Всеки просто от яд полудява,

че не си там лика разпознава.

Уж на дъното двоен кристал

отразява лъча засиял,

уж кристалът тъй силно блести,

20610 че щом в него загледаш се ти,

забелязваш една половина

от нещата в онази градина.

Щом оттатък отидеш, тогава

се пък другата част наблюдава.

20615 Уж кристалът бил бистър, прозрачен,

а пък всъщност е мътен и мрачен.

И когато блести светлината,

не се в него оглеждат нещата.

Вероятно той в мрак е обвит,

20620 та не се виждаш в този си вид,

с който ти си от Бога дарен.

Щом от слънце не е озарен,

нищо в него не се отразява.

        Днес за другия извор остава

20625 да говоря. От мойта уста

ще узнаете чудни неща.

Бистри бликат водите вълшебни,

притежаващи свойства целебни —

те помагат на болните хора.

20630 Непрестанно от трите отвора

стри бисерно чисти извират.

Те един друг така се допират,

че когато там спреш своя взор,

виждаш само едничък отвор.

20635 Извор друг като този не знам,

той единствен захранва се сам.

Всички други са твърде различни —

вода сбират от жили странични,

а пък тук не тече вода чужда.

20640 Този извор съвсем няма нужда

ни от мраморно здраво корито,

ни от клонести буки, които

да му бъдат надеждна закрила.

Тук водата изтича със сила,

20645 а и прави такъв водоскок,

та едва ли дотам бор висок

би достигнал… А после, когато

тя се спуска по склон полегато,

под голяма маслина минава

20650 и й корена тъй напоява,

сякаш с тази вода ясноструйна

вечно влива се там сила буйна.

Макар плод да е тежък родила,

тя е клони така извисила,

20655 че не ще може онзи бор стар

да издигне над нея върхар,

ни ще пусне встрани клони здрави,

нито хубава сянка ще прави.

А маслината тук е привела

20660 свойте клони и сянка дебела

разпростряла е вред над водата,

и възпирайки с тях светлината,

тя прохлада и свежест разлива.

Тук на сянка се стадото скрива,

20665 за да пие с наслада росата

по тревите или по цветята.

А пък който на сянка приседне

и нагоре реши да погледне,

би видял, че на клонка виси

20670 надпис, който дословно гласи:

«Тук води животворни текат

под дърво, на което плодът

от смърт всеки човек би спасил^[10].»

Кой ли бор би се с него сравнил?

20675 Гранат има във извора чист —

и от слънце е той по-лъчист

и от перла дори по-прекрасен.

(С мен глупакът не ще е съгласен,

ще твърди, че го лъжа, навярно.)

20680 А гранатът блести лъчезарно

с три лица — светлината му ярка

осветява навсякъде парка,

сякаш той се високо намира

и лъчите му нищо не спира —

20685 ни дъждът, ни мъглата наесен.

Да, наистина той е чудесен.

Грее всяка една от страните

като другите две — светлините

са по сила еднакви — каквато

20690 е във двете, такваз и в едната.

Между тях всъщност разлика няма.

И човек със способност голяма

не би трите страни разделил,

нито повече би ги сближил.

20695 Най е важно за този гранат,

че не е той от слънце огрят.

Пък такова лъчение дава,

че и слънцето, що осветява

във градината двата кристала,

20700 ни изглежда звезда потъмняла.

И човек не би нивга видял

в парка друг предмет тъй засиял.

Той блести и с невиждана мощ

гони мрака на тъмната нощ

20705 и във този красив земен рай

въдворява ден вечен, без край.

Във сравнение с него бледнеят

светилата, които днес греят

на небето високо над нас.

20710 Не помръдва се той ни за час,

ни за миг от това място свое.

И със друго така ценен той е —

наведеш ли над него главата,

ще си видиш лика във водата:

20715 всичко той отразява добре.

Ако някой наблизо се спре,

това, дето се в парка намира,

в този извор го ясно съзира

и го по-добре тъй изучава.

20720 Този чуден гранат притежава

и друг приказен белег — лъчите

му не дразнят изобщо очите

и не ги заслепяват. Обратно,

правят тъй, че да виждат трикратно

20725 по-добре, а, от друга страна,

им изпращат безспир топлина

и с наслада, и с фин аромат

пълнят те този най-красив свят.

        Щом е някой от вас отегчен,

20730 едно нека запомни от мен:

ако трезво човек преценява,

много лесно се сам убеждава,

че и Господ такъв райски дял

на Адам не е някога дал.

20735 Със градината парка сравнете

и тогава, сеньори, кажете

честно как стоят точно нещата

и къде взема връх красотата.

Ще отсъдите вие самите

20740 къде по-чисти бликат водите

и в кой извор са те по-вълшебни,

по-приятни на вкус, по-целебни.

Щом се вгледате в тия отвори,

няма никой тогава да спори

20745 кой е по-благодатен от двата.

Кой сравнил би кристала с граната

и дървото маслиново с бора?

Аз на вас позовал бих се, хора,

ако в случая моето мнение

20750 доведе ви до вярно решение.

Ще ви кажа, че аз поначало

на вас нямам ви вяра изцяло.

Ако вие отсъдите криво

и представите нещо фалшиво,

20755 доказателства още ще дам.

Аз и други подробности знам.

Ще припомня съвсем лаконично

туй, което е най-специфично:

тези извори вечно текат

20760 и от първия живите мрат,

а пък вторият мъртви свестява.

Ако всеки тук сметка си дава

какво точно изисквам, сеньори,

грях той никога няма да стори

20765 и от извора бистър ще пие.

Добре трябва да помните вие

моя ценен урок — аз желая

съвсем кратък да бъда накрая

(един по-сбит урок много лесно

20770 се запомня — това е известно).

На Природа покорни бъдете

и със ревностен труд й служете.

Ако вие държите вещ чужда

и от нея не чувствате нужда,

20775 то върнете я в най-кратко време.

Ако някой пари ви заеме,

най-добре ще е в срокове къси

да му вие платите дълга си.

Не убивайте! Нека във вас

20780 да звучи един праведен глас,

едно щедро сърце да пулсира,

та на агнето в светлата диря

да достигнете извора чист,

който блика сред парка лъчист,

20785 и след първите глътки свещени

да останете вече нетленни,

само радостни дни да живеете,

да танцувате, песни да пеете.

Може би и на вас ви додея

20790 все за тия неща да ви пея.

По-добре е да спра тук веднага,

че и хубава песен дотяга.

Какво всеки от вас ще постигне,

щом за проповед глас той издигне —

20795 ще се види по-късно това.“

        Гений с тия заветни слова

вдъхна вяра и радост в сърцата,

хвърли своята свещ на земята

и от нея светът се запали.

20800 На всесилния пламък едва ли

жена някоя би устояла.

И Венера отдаде се цяла

да раздухва безспирно жарта

във кръвта, във плътта, в мисълта

20805 на жените. Амур бе зает

да разглася урока навред,

та от всеки човек в този свят

много скоро да бъде узнат.

Всеки вслуша се в тия съвети.

20810         От възторг и от радост обзети

се почувстваха всички барони.

Та кой чул би от други амвони

друга проповед по-настойчива

и присъда така справедлива?

20815 Подкрепени с това опрощение,

те приеха туй светло учение

и навред се чу възглас един:

„Нека тъй и да бъде! Амин!“