Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (15)

Ст. 15090-16454: Добър Прием благодари на Старата за напътствията. Съгласява се да приеме младежа. Опасност, Срам и Страх се намесват. Добър Прием отново в затвора. Жан дьо Мьон поднася извинения на почтените дами. Битка за превземане на крепостта. Временен неуспех на бойците на Амур. Всички полагат клетва да наложат повсеместно законите на Венера.

15090         Добър Прием уста не отвори,

развълнуван от тези слова.

Той самият разбра след това,

че в действителност тя го накара

да я слуша със повече вяра.

15095 Да не действаше Ревност открито

чрез онези пазачи, които

се стараеха толкова много

(те сновяха навред и най-строго

бдяха, вечно нащрек като псета),

15100 крепостта да бе лесно превзета.

Но при толкова ревностно бдение

тя не ще претърпи поражение.

Зъл Език мъртъв беше. Едва ли

някой щеше за него да жали.

15105 Та нали от света бе презрян

затова, че без никакъв свян

всички хора безспир клеветеше

и на Ревност най-предан той беше.

Според мен никой друг освен нея

15110 не би дал пет пари за злодея.

Беше свикнала тя да го слуша,

но й идваше често до гуша

от това, че той всички одумва,

че говори каквото му хрумва

15115 и зло само на хората прави.

А със свойте постъпки остави

зад гърба си най-тежка вина.

Всяка пълна със злост новина

той обичаше тъй да раздува,

15120 че не щеше дори и да чува

за добро, а с ласкателства празни

сам подхранваше слухове разни.

Тъй безсмислен живот бе живял,

че единствено бе се отдал

15125 да злослови със тон завистлив.

Щом умря, всеки беше щастлив

и за него дори литургия

не отслужиха в църква. Ония,

с които бе той в крепостта,

15130 не ги никак потресе смъртта;

а те могат тъй зорко да бдят,

че не би бил превзет никой път

този замък гранитен, та даже

срещу тях да се мигом окаже

15135 един петстотинхиляден враг.

Те си казаха: „Ние все пак

и без него си имаме сили

да опазим туй, що сме добили.

А духът на подлеца презрян

15140 дано в адския смраден катран

изгори, че освен от беди

не остави той други следи.“

С убеденост това те твърдяха,

ала явно без Зъл Език бяха

15145 относително по-слаби днес.

        Като мъж със достойнство и чест,

Добър Прием на свой ред започна

свойта реч лаконична и точна:

„От сърце съм ви аз задължен,

15150 че се мило държахте към мен.

Посветихте ме в сложно изкуство,

затова ви говоря със чувство

на признателност. Странно обаче

е за мен в любовта и това, че

15155 тя е сладка злина и омая.

(Аз от хорските приказки зная

за това — то е много дори.)

Според вас трябва много пари

да натрупвам, но аз заявявам,

15160 че ми стига туй, що притежавам.

Ще положа голямо старание,

за да имам учтиво държание.

Но не вярвам във разни магии —

те са просто едни дяволии.

15165 Нека младият мъж, който бил

според вас тъй възпитан и мил,

накъдето да иде, да сеща,

че го всеки със обич посреща.

Злонамереност никаква няма

15170 днес у мен, но и обич голяма

не изпитвам към него, макар

че букета приех като дар.

Аз не смятам това за причина

днес за негов приятел да мина.

15175 Та какво от това, че обича

да ме свой мил приятел нарича?

Много често мъжът и жената

си говорят: «Със радост в душата

ще се видим, приятелко, пак» —

15180 или: «Нека, приятелю драг,

срещаш винаги помощ от Бога!» —

но аз в никакъв случай не мога

да твърдя, че това е любов.

А, естествено, аз съм готов

15185 да го смятам за верен другар

и понеже приех този дар,

на свой ред нямам нищо против

да съм с него добър и вежлив

и не ще се ни миг колебая

15190 той да бъде мой гост, ако зная,

че в това време Ревност е вече

от нас двамата доста далече.

Нали казах ви — тя го презира.

И дори да не се тук намира,

15195 да е тя на път дълъг поела,

пък и доста багаж да е взела,

според мен си опасно остава

да не би да й хрумне тогава

да се мигом насред път обърне

15200 и отново при нас да се върне.

Тя навярно ще почне да кряска,

да ни бие или да ни тласка,

ако тука завари ни двама.

И дори нищо лошо да няма,

15205 то каквато е зла и проклета,

ще разкъса и мен на парчета.“

„Остави тази грижа на мен —

рече Старата с глас убеден. —

И сега ако дойде дори,

15210 тук младежа не може откри.

Знам такива места, че игла

много по-лесно тя би могла

да намери сред купчина плява.

Но не ще тя открие тъдява

15215 къде точно другарят ти скрит е.“

„Нека тъй да е, както твърдите —

й отвърна Добър Прием, — само

дано тук проличи мъдростта му —

да постъпва с достойнство и чест.“

15220 „Много умно говориш ти днес

и със право човек би твърдял,

че си вече съвсем помъдрял.“

        Тук те млъкнаха. Вече бе време

всеки пътя си пак да поеме:

15225 той отиде във своята стая,

а тя, доста доволна накрая,

почна в кулата нещо да прави.

        Щом се случай удобен представи

и с Добър Прием можех аз сам

15230 да се видя за по-дълго там,

е миг по стълбите Старата слезе,

вън от кулата бързо излезе,

затърча се съвсем запъхтяна

и когато пред мене застана,

15235 тъй съвсем непринудено рече:

„Всичко тук уредила съм вече.

Не знам ще ли се ти съгласиш

ръкавици на мен да дариш,

ако аз съобщя ти една

15240 неизвестна на теб новина.“

„Ръкавици ли само? Защо

да не бъдат ботуши, манто,

шапка с ивица най-скъпа кожа

или рокля по мярка? Госпожо,

15245 за това се такъв дар полага.“

Тя с ръка ми посочи веднага

как до кулата аз да отида,

та с Добър Прием там да се видя,

и преди да си тръгне, ми каза

15250 точно как бих могъл и да вляза:

„Откъм задния вход ти иди,

че там никой на стража не бди,

и почакай, дорде аз самата

ти отворя отвътре вратата.

15255 Два-три месеца вече откак

не е минал оттам ничий крак.“

Аз отвърнах й: „Клетва полагам,

че сега на вас само залагам.

Ще ви купя най-финия плат

15260 във зелен или в друг моден цвят,

ако ще и сто лири да дам

(та нали от Приятеля знам,

че е нужно обети да давам,

макар не всеки път да успявам

15265 да изпълня думата своя).“

        Тръгна тя и се скри зад завоя.

Аз към задния вход се завтекох

и на себе си тихичко рекох:

„Дано Бог да ми бъде опора!“

15270 И така приближих до отвора,

дето Старата вече стоеше

и открехната леко държеше

една ниска и тясна врата.

Щом затворих я и в крепостта

15275 се видях, сам веднага разбрах,

че на сигурно място стоях —

бях спокоен, че в същия миг

вече мъртъв лежи Зъл Език.

Видях как бе вратата разбита,

15280 а отвътре със своята свита

бе Амур. Той бе твърдо решен

да помага усърдно на мен.

Тези негови верни васали

заслужаваха много похвали

15285 (да ги Бог увенчае със слава!).

Най-напред аз Притворство тогава

забелязах (а както се знае,

Лицемерие негов баща е,

а Лъжа му е майка — за тях

15290 на света няма чест, няма грях).

И Въздържаност също там беше —

от Притворство наскоро тя щеше

Антихриста сред нас да роди

(както в стар ръкопис се твърди).

15295 Тъкмо те му разбиха вратата

(нека Бог да им бди за душата!).

Който иска с лъжа да сполучи,

от тях двамата нека се учи.

Лицемерът под маска красива

15300 нека свойто двуличие скрива!

        Аз от мястото, дето стоях,

през вратата строшена видях

цяла армия, вече готова

да се включи в борбата сурова.

15305 Да ви казвам ли колко щастлив

се почувствах? Не бях търпелив —

исках Поглед Мил там да открия.

Изведнъж се яви той самия —

сам Амур бе го пратил при мен

15310 (дано бъде от Бога щаден!).

Продължително време измина

от деня, в който ние двамина

се видяхме. От радост такава

аз едва се опомних тогава.

15315 Щом видя ме, към мен Поглед Мил

приближи се, щастлив вид добил,

на Добър Прием той ме посочи,

а последният пъргаво скочи

и към мене се бързо затича

15320 да ме срещне — тъй както прилича

на младеж, от Вежливост роден,

който с всички е много почтен.

Поздравих го учтиво, с поклон,

той отвърна ми в същия тон,

15325 благодарност изказа дори

за букета… Рекох му: „Спри,

не на мен ти, на теб трябва днес

да отдам аз дължимата чест,

че от мене прие ти цветята.

15330 И кълна се, че с радост в душата

ще ти служа и с дух, и със тяло

и от днес твой ще бъда изцяло,

та дори и да страдам накрая.

Аз на тебе да служа желая.

15335 Ако днеска пред мен ти признаеш,

че от нещо се много нуждаеш,

за имота не ще ми е жал

и дори бих душата си дал,

без да чувствам ни миг угризение.

15340 За да няма в теб капка съмнение,

на проверка ме ти подложи

и щом само уличиш ме в лъжи,

нека вече не видя бял ден!“

Добър Прием подзе: „Задължен

15345 съм ти, знай, драги мой. За отплата

на свой ред със радост в душата

ще ти кажа, че щом нещо мое

ти харесва, то нека е твое.

Без да питаш, вземи го веднага —

15350 всичко мое на теб се полага.“

Отговорих: „Дано, господине,

да не те нивга радост отмине.

Благодарности аз многократно

ти изказвам. За мен е приятно,

15355 че каквото сега притежаваш,

безрезервно на мен го даряваш.

Отстъпи ми това, към което

така силно ме тегли сърцето.

Ето тук е то. С него когато

15360 се сдобия, аз всичкото злато

в Александрия бих пренебрегнал.“

Приближих се аз, длани протегнал

накъм моята роза желана:

лесно можех щастливец да стана —

15365 та нали току-що с ясен слух

тези тъй мили думи дочух

и Добър Прием в същия ден

беше тъй дружелюбен към мен!

Но не би! Пък и питам се как

15370 по прищявка на някой глупак

всичко може да стане реално.

Аз отблъснат бях твърде брутално:

както бях към цвета устремен,

в миг Опасност застана пред мен

15375 (ах, дано да я вълци ядат!).

Тя си имаше свой таен кът

и се беше там скрила, преди

да пристигнем, със цел да следи

какво някой би дръзнал да каже,

15380 и на лист го записваше даже.

„Хей ти, момко млад, я се махни! —

с троснат глас викна тя. — Престани

най-подир да ми правиш напук!

Кой ли дявол доведе те тук?

15385 Какво търсиш насам в този час?

Твоите близки, обзети от бяс,

напоследък ме много ядосват.

И те нека се с тебе пръждосват.

Аз не вярвам, че някой светец

15390 взел би днес под закрила лъжец.

Хайде, махай се бързо, защото

инак аз ще ти пръсна челото!“

В това време явиха се там,

без да знам откъде, Страх и Срам —

15395 бяха чули, че с тон разярен

се нахвърли Опасност на мен.

Ни за миг не й млъкна устата,

не пропусна дори Сатаната

и светците… Тя в свойта омраза

15400 много лош домакин се оказа.

Щом и тримата там се събраха,

от неистова злост полудяха

и решиха те без колебание

да попречат на мойто желание

15405 да откъсна красивия цвят.

„Знай — извикаха те в своя яд, —

че не е тази роза твой дял.

Ти Добър Прием зле си разбрал.

Всичко даде ти той драговолно,

15410 но към него постъпи ти долно.

Честността е за теб непозната.

Той на теб си отдаде благата,

ала всъщност целта му бе друга.

Този, който ти прави услуга,

15415 добре трябва да бъде разбран.

Ти, лъжецо, си имал друг план.

Я признай си дали затова

зле си схванал онези слова

на Добър Прием. С него едва ли

15420 вие тъй сте се точно разбрали.

Или просто показваш ми как

лесно правиш се сам на глупак.

Той за роза не ти е говорил

и аз мисля, че грях ти би сторил

15425 да я вземеш. Това ли кроеше,

та към него така щедър беше?

Уж поддържахте дружба голяма,

а пък всъщност чрез тази измама

се явяваш ти негов предател.

15430 Аз не знам дали някой писател

е описал подобно деяние.

Ако ще да умреш от страдание,

пак не ще се на теб доверим.

Хайде, тръгвай веднага и дим

15435 да те няма, че както изглежда,

Сатаната те тука довежда.

По-добре да поемеш друг път.

Нали скоро от същия кът

бе изгонен доколкото зная.

15440 Не бе никак разумна оная^[1],

дето тайно отвори вратата

за младеж вече в плен на разврата,

без да знае какво ти целиш,

какви мисли измамни кроиш.

15445 Инак нивга, макар да е мила,

тук да влезеш не би позволила.

Добър Прием, младеж без защита,

също твоята подлост изпита,

а към тебе се мило държеше.

15450 Той на всичко за теб готов беше,

а пък ти сега правиш му зло.

Открай време все тъй е било

и до ден-днешен още така е

в този свят — храни пес да те лае.

15455 Хайде, бързо се махай оттука!

Дано другаде имаш сполука.

Ето стълбите. По-бързо слез!

Да не те виждам вече от днес!

Ще объркаш вратата ти, щом

15460 дойде някой мъж тук тичешком —

ще ти види в миг сметката той

и дори ще те смаже от бой.

Ако пък от морал си лишен,

защо трябва да бъде винен

15465 Добър Прием. Та нали му сам заяви,

че изцяло отдаден му си,

че отстъпваш му свойто богатство,

сякаш свързва ви истинско братство.

Затова ли прие те тогава?

15470 Затова ли той нас заблуждава,

а и себе си лъже. Все пак

на сърцето му още си драг.

Много глупаво той се държа

и е жалко, че сам не можа

15475 да избегне въпросната грешка,

а пък тя е наистина тежка.

Има той и простъпка предишна,

затова и във вярата вишна

се кълна, че в най-страшен зандан

15480 ще стои вече, в халки окован,

ще направя живота му ад,

докато е на белия свят.

Той за зло с теб тогава се срещна^[2]

и въвлече ни в диря погрешна!“

15485 Добър Прием те здраво набиха

и веднага в затвор го пратиха.

Там пак с него се грубо държаха

и дотолкова бдителни бяха,

че заключиха тройно вратата,

15490 и тъй, без букаи на краката,

го оставиха сам — този път

щяха другаде те да вървят.

При това обещаха, че той

пак ще бъде подложен на бой,

15495 щом отново се върнат в затвора.

        И дойдоха при мене на двора,

дето аз бях останал смутен,

съвсем тъжен, дори насълзен,

и на бой налетяха те даже.

15500 Ех, дано да ги Господ накаже

и дано за това злодеяние

да изпитат сами разкаяние!

Тежко те ми раниха сърцето

и реших да се дам, ала ето

15505 че не ме пък приемаха жив.

След това, с глас смирен и учтив,

аз помолих ги в същия ден

във затвора да хвърлят и мен:

„Срам и Страх, благородници мили,

15510 ум и такт неведнъж проявили,

със заложби големи родени,

от Разумност в наследство дарени,

ти, Опасност, и смела, и пряма,

с отзивчивост, каквато днес няма

15515 по света, аз ви моля ваш роб

да остана в затвора до гроб.

С Добър Прием ме там затворете

и уверени твърдо бъдете,

че покорно и честно на вас

15520 аз ще служа до сетния час.

Ако бях аз престъпник, крадец,

ако бях вероломен лъжец,

за убийство или за обида

щях веднага в затвора да ида,

15525 стига само да бях пожелал.

И дори да не искам, без жал

може в някой затвор да изтлея,

във която страна да живея.

Ако бъда във грях уличен,

15530 не ще има друг изход за мен —

не изключвам дори да рекат

да ме зверски със меч съсекат.

Чуйте мойта молба, добри хора,

нека ида и аз във затвора,

15535 та с Добър Прием там да остана.

Ако пък си послужа с измама

и се вие сами убедите,

че и аз съм лъжец сред лъжците,

нека никой друг път моят взор

15540 не проникне във този затвор!

Да, безгрешен човек няма днес,

но погазя ли своята чест,

начаса ме оттук прогонете.

Вие съдници мои бъдете

15545 и във случай че аз ви засегна,

от гнева ви дано не убегна.

Ще разчитам на трима ви аз,

при условие само че с вас

и Добър Прием действа задружно.

15550 Ще му кажа каквото е нужно.

А щом вие не се съгласите

във затвора и мен да държите,

Добър Прием да викнем тогава —

нека в случая той да решава.

15555 И при смъртна заплаха за мен

да остана тук аз съм решен.“

Но Опасност, обзета от бяс,

изкрещя: „Какво искаш от нас?

Боже мой, как така ще склоним

15560 да ви заедно тука държим!

Правиш ти само мили очи,

а у него тъй ясно личи

добротата. Така ако сторим,

това значи сами да затворим

15565 в един курник с кокошки Лисана,

уж от обич по тях обладана.

Със услуги ти нас се стремиш

да подкупиш, а всъщност целиш

да ни днес въведеш в пъклен грях.

15570 Ние нямаме нужда от тях.

Та ти имаш ли мозък в главата,

щом държиш да е той съдията

между нас? На един подсъдим

да се ние сега доверим!

15575 Тези твои молби са излишни.

Как така ние, Боже всевишни,

ще допуснем престъпникът хитър

помежду ни да бъде арбитър?

Добър Прием лишен е от чест,

15580 а пък ти убеждаваш ни днес,

че със свойте достойнства призван е

един ден съдия да ни стане.

И потоп пак света да залее,

той във кулата все ще живее.

15585 Да излезе оттук означава,

че с живота си сам се прощава

и че всъщност на смърт се излага,

щом на твойто другарство залага,

щом на теб всичко свое е дал

15590 и е твой най-покорен васал.

Щом изчезват красивите рози,

несъмнено вината е в този

млад човек: всеки роза ще вземе,

щом радушно той тук го приеме.

15595 Ала щом е в затвора, ни ти,

нито друг би нанесъл щети.

Никой смъртен от срам и от страх

и лист няма да вземе от тях.

Ако някой е твърдо решен

15600 да не се подчинява на мен,

явно той за бесилото пита,

щом на нашите рози връхлита.“

        „Тъй е — рекох, — но сам злодей става

този, който смъртта причинява

15605 на невинен и който в затвор

го задържа под най-строг надзор.

Днес е пазен от вашето войнство

един мъж със голямо достойнство.

Добър Прием е честен и мил

15610 и би всеки със радост дарил.

Той към мене бе много учтив

и дори се почувства щастлив

от това, че интимност сближи ни.

А пък вие съвсем без причини

15615 така лошо се с него държахте.

Малко по-справедливи да бяхте,

той сега би бил вън от затвора —

там, където са честните хора.

Умолявам ви аз в този ден

15620 Добър Прием да бъде спасен

и, далече от тази ограда,

нека никога той да не страда.“

Те извикаха: „Ти си глупак,

щом със хитрости служиш си пак

15625 и ни молиш дано да склоним

Добър Прием оттук невредим

да си иде. Премного желаеш,

а пък ние държим ти да знаеш,

че не ще си покаже главата

15630 през прозореца, ни през вратата.“

        В този миг те със вид озверен

налетяха отново на мен.

И на кръст да ме бяха разпнали,

аз чак толкова мъки едва ли

15635 бих изпитал. За милост реших

да ги моля, но явно сгреших.

„На атака!“ — извиках с тих глас

и в момента съгледах пред нас

тези, дето във кулата бяха,

15640 дето помощ на мен обещаха

да окажат. Амур с тази цел

цяла армия тук бе довел.

От бароните бях забелязан

и щом те ме видяха наказан,

15645 вик дочу се: „На крак, няма време!

Нека всеки оръжие вземе

да помогнем на бедния влюбен,

инак скоро ще бъде погубен.

Със юмруци или със тояга

15650 всеки ядно младежа налага,

даже някои в своята мъст

искат разпнат да бъде на кръст.

С глас отслабнал ни той призовава

и за милост врага умолява,

15655 но словата се чуват едвам

и от тези, които са там.

Може би те сега го душат,

та тъй слабо се чува гласът,

или той е пресипнал така, че

15660 едва чуто се вайка и плаче.

Защо те са към него тъй зли?

Не помогнем ли, биха могли

да го мъчат до смърт. Знаем как

Добър Прием спаси се със бяг

15665 и сега на младежа остава

да се само на нас уповава.

Нека почнем веднага сражение!“

        Да не бяха те, аз без съмнение

щях във гроба да бъда отдавна —

15670 тази смъртна опасност бе явна.

Но бароните в същия миг,

щом дочуха ми горкия вик,

щом видяха ме тъй натъжен,

с врага почнаха бой настървен.

15675 Аз не мръдвах във здравите мрежи,

със които на много младежи

бог Амур омотал е сърцата,

и следях как започва борбата.

И наистина тя бе сурова.

15680 Цяла армия беше готова

тия стражи завчас да срази.

Щом разбраха какво ги грози,

те изрекоха клетвен обет,

че ще бъдат в съюз занапред

15685 и не ще се ни миг разделят.

Като гледах какъв е видът

на пазачите, как се държаха,

мен обзе ме и смут, и уплаха.

На Амур войсковият състав,

15690 щом разбра за съюза им здрав,

сплоти своите бойни редици.

После всичките тези войници

се заклеха до сетния ден,

ако те не попаднат във плен,

15695 да участват най-смело в борбата.

И със стръв безразсъдна в душата

те напираха вече да смажат

горделивата крепостна стража.

Сега можем да идем и ние

15700 да погледаме кой как се бие.

А на вас, мили влюбени хора,

бог Амур да ви бъде опора —

той за радост сърцата ви сбра.

Чуйте как във онази гора

15705 с настървение кучето лае,

вижте как много точно то знае

къде заека може да хване

и как лесно той плячка ще стане.

Тъй и вие в изкуство любовно

15710 се сега посветете основно.

Ако не всичко днес разберете,

този разказ отблизо следете

и дано моят сън ви научи

как да действате, ако се случи

15715 да ви някой човек възразява

по любовни въпроси. Остава

да проучите всичко, което

писах и ще напиша, дордето

за съня си разказвам подробно.

15720 А сега смятам аз за удобно

за по-други неща да говоря:

бих желал срещу лошите хора

да се сам защитя, но не смея

да ви ценното време пилея.

15725 Все пак моля добре да следите

точно как ще представя игрите

на Амур. Ако моето слово

на места ви се струва сурово

и мерзавци със зло намерение

15730 срещу мен предявят обвинение,

най-вежливо и сдържано в спор

окажете им вие отпор.

Ако трябва за мойте слова

да се аз извиня след това,

15735 бързо вие елате при мен,

опонентът щом бъде сразен,

и кажете дали сам накрая

ще е редно все пак да призная

свойта грешка и прошка от вас

15740 да поискам. Щом сторя го, аз

и на него ще кажа веднага,

че самият живот го налага,

че Природата има власт тука

и че вземам от нея поука.

15745 Затова си послужих със тях

и не мисля, че сторил съм грях.

Сам Салустий със точни слова^[3]

ни разкрива прекрасно това:

„На героя заслужена слава

15750 всеки днес е добре да отдава.

Но такава дължим и на тоя,

който в книга описва героя.

Да представиш живота на книга —

това нещо се трудно постига.

15755 За да бъде правдив, според мен

всеки пишещ е днес задължен

да нарича най-точно нещата

и добре да подбира словата.“

И аз служа си с думи, които

15760 за живота говорят открито.

        Умолявам ви, дами почтени,

и семейни, и незадомени,

едни влюбени страстно в мъжете,

други не, ако вие съзрете

15765 в мойта книга слова единични,

за ухото съвсем неприлични,

със които ви дразня честта,

не отваряйте гневни уста

срещу мене — не го заслужавам.

15770 В нея аз ви нещата представям

в техния истински вид.

И не съм нито с тон ядовит,

нито с гневна омраза в душата

обвинявал във нещо жената.

15775 Вмъкнах тези слова във романа

и с тях още по-ясен той стана

и каквито сте, тъкмо такива

на читателя той ви разкрива.

Ако туй са лъжи според вас,

15780 не мислете, че лъжа ви аз.

На предците се вие сърдете!

Ако техните книги четете,

в тях ще срещнете същите думи.

И не са това никакви глуми,

15785 щом преди векове мъдреците

също тъй са видели жените.

По въпроса за женските нрави

те, почтени ми дами, са прави.

Не били са пияни и луди,

15790 ни са имали лоши подбуди

и характера женски отлично

са познавали, щом като лично

те от тях са си патили много.

Затова не съдете ме строго!

15795 Щом жените тъй зле се представят,

защо упрек към мене отправят

сега някои? Грях ли аз сторих,

като истини стари повторих,

както впрочем от текста е видно.

15800 Само тук-там, съвсем безобидно,

аз прибавих и мои куплети,

както правят и други поети,

отразили в стих всичко, което

им е близко било на сърцето.

15805 Един древен поет^[4] изповяда,

че в това той намира отрада.

Ако хора, от яд обладани,

срещу мене отправят закани

под предлог, че ги черня в главата,

15810 във която привеждам словата

на Притворство, и сметнат за нужно

срещу мене да действат задружно,

за да бъда във грях обвинен,

то тогава съвсем възмутен

15815 енергично бих аз възразил,

че до днес не съм никога бил

против който живее със мяра

и зачита свещената вяра,

че одеждата няма значение,

15820 щом човек е с добро поведение.

И макар грях да носех в душата,

аз наслуки отпуснах стрелата

и си мислех, че тя с острието

ще рани все пак някой в сърцето.

15825 Да рани ли? Не! Исках накрая

в този пъстър свят аз да позная

кои хора проклети, неверни

е Исус назовал лицемерни.

Много искат да минат за честни

15830 и не щат да ядат храни месни

и с такова едно въздържание

вършат те пред света покаяние,

както сторил би всеки от нас,

щом е пост. Със зъби те тогаз,

15835 под напора на страсти най-диви,

ще разкъсат дори хора живи.

В това тъкмо бе моята цел —

само тях аз на прицел бях взел.

Ако някой от гордост дотам

15840 във заблуда затъне, че сам

се подложи на удара мой

и умре, то кажете ми кой,

освен него, виновен би бил.

Нима някого аз бих убил,

15845 от стрелите ми щом се предпазва

и щом сам се разумен показва.

И когато е тежко ранен,

той ще бъде за миг изцерен,

но във случай че сам се откаже

15850 лицемерен да бъде. Та даже

ако някой ми упрек отправи,

и на честен дори да се прави,

нека знае, че тези, които

в Древността са живели, открито

15855 тъй са писали в не една книга.

Щом човек поразсъди, той стига

до това заключение лесно —

нека всеки признае го честно.

Толкоз по-зле за който решен е

15860 да спори по въпроса със мене.

Ако казал съм нещо, което

и от Църквата зле е прието,

друго нищо на мен не остава,

освен сам да призная тогава,

15865 че изцяло вината е моя.

        А сега да се върнем на боя.

Откровеност, смирена наглед,

пред Опасност се спря най-напред.

Тъй жестока последната беше,

15870 че в очите й зло се четеше.

И наистина доста опасно

тя въртеше наляво, надясно

здрава сопа и не един щит

на парчета би станал разбит.

15875 Ако някой не е защитен,

мигом би се видял повален,

щом от сопата бъде докоснат,

или мъртъв ще бъде той проснат,

щом не мине в отбрана умела.

15880 От Гората на Отказ бе взела

тази сопа — на нейната сила

коя грубост не би се крепила?

С много труд би била победена

Откровеност — тя беше снабдена

15885 с всичко нужно сега за борбата.

Тя се втурна, отвори вратата,

връхлетя на Опасност направо,

във ръката със копие здраво

от Гората на Ласките — знам,

15890 че ги има единствено там.

Те в Биерския лес^[5] не растат.

От Молитва му беше върхът.

А пък щитът, набожно държан,

от Молби беше цял изтъкан

15895 и с Ръкуване беше обшит.

За да бъде приятен на вид,

Задължения-твърдо-поети

се преплитаха с Клетви, с Обети.

Лично Щедрост дарила й беше

15900 тоя щит и това си личеше:

само майсторска, веща ръка

би гравирала щита така.

Като имаше тази защита,

Откровеност веднага опита

15905 да нападне. Опасност обаче

не помръдна и всеки видя, че

не показа тя никакъв страх,

сякаш беше възкръснал сред тях

Реноар^[6]. А пък нейният щит

15910 без съмнение би бил пробит,

но със свойта нечувана сила

тя от всеки се би защитила.

Откровеност не виждаше как

би могла да срази своя враг.

15915 Рано счупи си тя острието

и не стресна Опасност. Но ето

че последната също така

бе оръжие взела в ръка:

вдигна тя над глава боздугана

15920 и строшеното копие стана

на парчета. Преди да повтори,

заканително тя проговори:

„Ей сега ще ти черепа пръсна.

Как посягаш, развратнице мръсна,

15925 ти на мене — на дама почтена?“

И тъй както бе тя озлобена,

Откровеност заудря по щита.

А тя, милата, взе да се пита

къде в този момент да се дене.

15930 Скок направи назад. На колене

след това в миг уплашено падна,

а Опасност й сипеше, ядна,

хем обиди, хем бой. Аз не зная

би ли тя оживяла до края,

15935 ако дървен бе нейният щит.

Тук Опасност подзе с глас сърдит:

„В теб, мръснице, развратнице стара,

все пак имах доскоро аз вяра.

То не беше за мене похвално

15940 и излъга ме ти най-нахално —

със хвалебствия май ме подмами

и спечели със тях милостта ми

към развратника млад. И тогаз

му простих за целувката аз.

15945 Кой ли дявол тогаз ме застави,

кой ме тъй отстъпчива направи?

Ти белята си търсиш, щом тук

си дошла и ми правиш напук.

От смъртта ти не можеш избяга.“

15950 Откровеност помоли веднага

да не се тя на ярост отдава,

да не я от живота лишава.

Но Опасност поклати глава,

гневно всички светци призова

15955 и във тях се закле с думи груби

Откровеност след миг да погуби.

        Милост, пак от печал обладана,

срещу злата Опасност застана,

за да спре тази страшна разплата.

15960 Милост има за меч Добротата —

доста често тя с него надвива,

но и често във плач го облива.

Този меч би пробил и гранит,

стига силно да бъде забит —

15965 тъй добре бе върхът му кален.

Щитът беше направен, освен

от Утеха — от Плач-и-въздишки,

а по края обшит бе със Нишки-

от-тъга. Милост сълзи пророни,

15970 настървено Опасност подгони

и я силно заръга в ребрата.

А Опасност, във сълзи облята,

се отпусна, съвсем изтощена,

сякаш беше в река потопена,

15975 и във същия миг си представи,

че дошъл е часът да се дави.

И това беше първият път,

в който тъй зле се с нея държат.

Твърдостта й съвсем отмаля,

15980 за миг само се тя олюля

и понечи да бяга. Но Срам

се показа и с вик спря я там:

„Какво мислиш, Опасност, да правиш?

Ако боя сега изоставиш

15985 и оттук Добър Прием избяга,

ще е свършено с нас. Той веднага

ще откъсне таз роза, която

ние пазим най-зорко. Когато

я даде на негодника млад,

15990 знай, че бързо красивият цвят

ще изсъхне или ще изгние.

Ако силна вихрушка извие,

тя големи щети ще направи,

щом отворено някой остави —

15995 или силно цвета ще разклати,

или прах като дъжд ще изпрати.

С него розата тя ще покрие

и цветеца красив ще затрие.

Да би, Господи Боже, могло

16000 да не ни сполети това зло!

Дъждът прашен за малката роза

представлява голяма угроза.

Щом на нея тоз път се размине

и от силния дъжд не загине,

16005 може вятърът лош да я скърши

и с красивия цвят да се свърши —

всички нейни листа ще пострадат

и ще почнат навярно да падат,

а когато един лист раздран е

16010 (дано, Господи, туй да не стане!),

там откриват се пъпки зелени

и те биха били похитени

от крадци, за грабеж тук дошли.

А щом Ревност научи, нали

16015 ще ни срещне с омраза и нас

може тя да избие завчас.

Дявол влязъл е в тебе, изглежда.“

„Помощ!“ — викна Опасност с надежда

за подкрепа. При този й вик

16020 Срам пред Милост оказа се в миг

и й рече: „Ти с нас живя много

и заслужи възмездие строго.

Тук ти само си дириш белята —

ще те просна сега на земята.“

16025 Срам стоеше, на всичко решен,

със меч остър, добре закален —

с майсторлък беше той изкован

и със Страх-да-не-бъде-видян.

Той на щита с чудесна направа

16030 даде име Не-ща-лоша-слава

и Езици по края изписа.

При вида му се Милост стъписа

и от бой тя спаси се едва.

Наслаждение миг след това

16035 се показа — здрав, хубав левент,

който искаше в тоя момент

да започне решителен бой

срещу Срам. Сабя имаше той

от живот най-блажен и честит.

16040 Благоденствие беше му щит,

с много Радост обточен по края

(пък аз радост изобщо не зная).

Той опита се Срам да удари,

ала с този си удар не свари

16045 да го леко дори нарани,

даже болка не му причини.

Атакува го Срам на свой ред —

с удар силен, нанесен отпред,

счупи тежкия шлем на главата

16050 и в цял ръст го простря на земята.

Скрий Добре да не бе се явил,

и зъбите му той би избил.

Господ Бог беше тука довел

този селянин хитър и смел,

16055 този воин в ръката със щик —

тих, досущ като с рязан език:

и дори да го силно въртеше,

ни звънтеше той, нито кънтеше.

За щит ползваше място потайно

16060 (във подобен кът, както е знайно,

и кокошки не носят). На щита

по алея, изкусно прикрита,

се вървеше насам и натам.

Скрий Добре се нахвърли на Срам

16065 и така го в челото удари,

че едва не го пръсна. Не свари

да се Срам посвести този път

и на Скрий Добре чу се гласът:

„Слушай, Срам, Ревност няма от мен

16070 да научи това никой ден.

Честна дума пред Бога ти давам.

Със сто клетви те аз уверявам,

че си бих и ръката отрязал,

ако нещо невярно съм казал.

16075 Зъл Език е убит и остана

сега теб да затворим в зандана.“

Срам стоеше все тъй мълчалив.

А пък Страх, поначало страхлив,

щом видя своя мил братовчед,

16080 се изстъпи, от ярост обзет,

и на меча си сложи ръка.

Страх-от-показна-гордост — така

своя меч беше той назовал —

по-блестящ и от най-скъп метал.

16085 И Страх скочи, съвсем разгневен,

стрелна Скрий Добре с поглед, решен

да го смаже. В ръката със щит,

със Тегло и със Мъка обшит,

изработен от ужас пред Риска,

16090 във защита на Срам той поиска

да срази неприятеля свой

и тъй силно удари го той,

че направо ума му размъти.

И се чу как той няколко пъти

16095 вик за помощ към Дързост отправи.

И тя скочи — как тъй ще остави

да вилнее тук Страх. Нали той

би могъл да го смаже от бой.

А пък Дързост бе храбра, сърцата

16100 както в думите, тъй и в делата.

Сабя имаше тя, изкована

от възможно най-люта стомана —

Ненавиждам-смъртта се зовеше.

Щитът, който тя здраво държеше,

16105 с Риск-голям обкован бе отвред.

Дързост лудо се втурна напред

и поиска със удар в главата

мигом Страх да свали на земята.

Но той явно готов бе за бран —

16110 във фехтовка бе тъй обигран,

че когато към нея замахна,

Дързост падна по гръб и не ахна,

и дори не помръдна със щита.

Както беше по гръб, тя опита

16115 да помоли от него пощада.

Тогаз Сигурност взе да напада:

„Страх, що чувам?… Прави както щеш,

ала знай, че сега ще умреш.

От уплаха трепериш ти цял,

16120 както заек не би се тресял,

а сега си на вид куражлия.

Тази смелост у тебе дали я

дявол вдъхна, та ти този ден

срещу Дързост на бой си решен?

16125 Тя не знае до днес поражение,

а ти влизаш за пръв път в сражение.

Във борба не си бил посвещаван

и когато си бил застрашаван,

всеки път победен си оставал,

16130 срещу никой не си се сражавал

и назад си отстъпвал веднага.

Нали някога с Как^[7] ти избяга,

щом видя, че с голям боздуган

идва Херкулес… Ти бе припрян

16135 да завържеш крила на краката

на Как, който живя в пещерата

и в голяма беда бе изпаднал.

Как воловете беше откраднал

на всесилния древен герой

16140 и от другите скрил бе ги той —

за опашките теглил ги беше

заднишком и следа не личеше.

Ала там вместо силата своя

ти показа, че слаб си във боя.

16145 По-добре се предай в този час

или бягай далече от нас.

Срещу Дързост щом меча въртиш,

със живота си ти ще платиш.“

А на Сигурност мечът извит

16150 от Спокойствие беше. За щит

тя Мира предпочиташе само —

вяра имаше във годността му

(при това бе със Сговор обточен).

Тя нанесе на Страх удар точен,

16155 ала той бе готов за отбрана —

с вдигнат щит срещу нея застана

и дваж по-настървен може би,

от ръката й меча изби

и удари я тъй на свой ред,

16160 че безсилна тя литна напред

и без малко не падна убита.

След това тя изпусна и щита

и тъй гуша за гуша със Страх

те се хванаха. Всички след тях,

16165 побеснели, започнаха страшен

и безмилостен бой ръкопашен.

Тази схватка бе много гореща —

бран такава се често не среща.

Те насам и натам се въртяха,

16170 в суматохата лудо ревяха

и си сипеха удари силни —

и от град, и от сняг по-обилни.

Аз не можех да кажа тогава

точно кой със кого се сражава —

16175 такъв бой бе невиждан за мен.

За да бъда съвсем откровен,

ще призная пред вас, че войската

на Амур не спечели борбата.

Той самият изплаши се даже

16180 да не би врагът всички да смаже.

Двама свои най-близки познати —

Откровеност и Поглед Мил — прати

да извикат Венера веднага.

После сключи той, без да отлага,

16185 мир за десет-дванадесет дни

между двете враждебни страни.

Дълго този мир би продължавал,

ако беше Амур настоявал,

но бе явно, че все някой ден

16190 щеше пак да е той нарушен.

Ако бе над врага надделял,

бог Амур не би мир пожелал.

Щом едната враждебна страна

би могла да започне война,

16195 за онези заклети пазачи

това можеше само да значи,

че на мир да се те съгласят

не е редно било този път.

Да бе в боя участие взела

16200 и Венера, не би тя приела

този мир… Ала идва и време

човек дъх да си малко поеме —

от борбата със страшния враг

кратък отдих е нужен все пак.

16205 Едва после в решителен бой

по-успешно участвал би той.

        Откровеност и Поглед Мил вече

бяха стигнали доста далече —

досами планината Цитера^[8],

16210 дето щяха да търсят Венера.

Недалеч от една равнина

споменатата тук планина

тъй високо върха си издига,

че дори арбалетът не стига

16215 чак догоре. И именно там

се намираше главният храм

на Венера. Но мога ли аз

да опиша подробно пред вас

всичко в него? Навярно накрая

16220 със това ще ви аз доскучая.

Затова и въздържам се днес.

        Там им беше оказана чест,

но Венера бе слязла по ската

със Адонис^[9] на лов из гората.

16225 Той бе нейният нежен любим —

с друг по хубост не беше сравним,

дете още, но мил и чаровен,

жизнерадостен, весел, гальовен,

твърде много в лова пристрастен.

16230 И те двамата, с вид уморен,

под висока топола клоната

в този късен следобед в тревата

си отдъхваха вече на хладно.

Запъхтените кучета жадно

16235 се напиха с вода край върбите.

Изоставили бяха ловците

двата лъка и двата колчана

на зелената тучна поляна

и заслушани в птичите песни,

16240 на Амур на игрите чудесни

се отдаваха волно, без смут.

И държейки мъжа в своя скут,

тя не спря да го нежно целува

с наставления как да ловува:

16245 „Мили, в случай че ти си на лов,

гледай вечно да бъдеш готов,

щом животно съгледаш, веднага

да се спуснеш, че то ще избяга,

ако бързо не го проследиш,

16250 и не ще го тогаз уловиш.

А когато се то защищава,

според мене не си заслужава

ти ловджийския рог да надуваш —

по-добре би било да мируваш.

16255 Срещу дръзките с дързост не бива

да се действа. Щом те съпротива

ти оказват без никакъв страх,

дръж се по-надалече от тях!

Ако те са безстрашни, тогава

16260 дързостта ти рискована става.

На друг лов — за елени рогати,

за сърни и за разни пернати —

на такъв лов се само отдавай

и на него се ти наслаждавай.

16265 А животно, което се брани

(вълци, лъвове, мечки, глигани),

не нападай, че то на парчета

ще разкъса ловджийските псета.

А от хищници страшни и зли

16270 огорчения биха могли

да изпитат на свой ред ловците —

да си зло навлекат те самите.

Пренебрегнеш ли моя съвет,

знай, че всеки път аз занапред

16275 силен страх ще изпитвам в душата,

щом отидеш на лов из гората.“

Със такива слова на уста

своя мил умоляваше тя,

от тревога голяма обзета,

16280 да й следва най-строго съвета,

без значение в кой лес ловува.

Но Адонис не щеше да чува

за какво му Венера говори.

За момент само той се престори,

16285 за да бъде оставен на мира,

че я слуша, че ценни намира

тези нейни съвети… Не щеше

да признае как туй му тежеше.

Ала нейните думи, за жалост,

16290 си отидоха просто нахалост.

(Нека казва каквото си ще,

докато са тук заедно те —

няма с него на лов да е тя!)

Тъкмо туй му докара смъртта:

16295 на Венера той вяра не хвана,

а и тя надалече остана,

та не смогна любимия мъж

да спаси. Със сълзи като дъжд

дълго плака за него горката.

16300 Той бе гонил глиган във гората,

но, уви, в този лов не успял —

звярът ядно глава завъртял

и зъби в слабините му впил:

чак дотолкова яростен бил,

16305 че със зурла строшил му ребрата

и го тръшнал без дъх на земята.

Благородни мъже, запомнете

този пример от мен и бъдете

благосклонни докрай към жените,

16310 че сами ще се после вините,

щом не сте спрямо тях доверчиви.

Всички техни слова са правдиви.

Ако чуете: „Ваша съм аз!“ —

вяра имайте вие тогаз

16315 както в Бога, така и в жената.

И Разумност да дойде в ръката

със разпятие, тя и тогава

капка вяра не ще заслужава.

По-послушен Адонис да беше,

16320 вероятно на този свят щеше

да достигне до старост дори.

        Тъй, след свойте любовни игри,

се прибраха ловците в Цитера.

Щом видяха, че идва Венера,

16325 непоели си дъх, отдалече

Откровеност и Поглед Мил вече

най-подробно излагаха как

бой са водили с лютия враг.

Но Венера ги спря с яд в душата:

16330 „Ревност явно си дири белята,

щом с Амур във момента воюва.

И петак вече няма да струва

ни главнята ми, нито лъкът,

ако в огън онез не горят:

16335 или кулата аз ще отворя,

или всичко на пепел ще сторя!“

        И на своите хора веднага

заповяда да идат за впряга —

пеш в калта да върви тя не щеше.

16340 При това колесницата беше

цяла в перли и златни звездици,

с колела с ярко блеснали спици.

Не от конски впряг теглена беше,

а от шест гълъбици — личеше,

16345 че по-хубави нямаше там.

        Щом готова бе, цялата в плам,

възкачи се Венера, решила

срещу Девственост с ум и със сила

да воюва… С крила заплющяха

16350 всички птици, в миг полетяха

и раздирайки с устрем простора,

те дойдоха при своите хора.

Като слезе Венера, с достойнство

я посрещна там цялото войнство.

16355 Между всичките пръв бе синът й.

Той не бе издържал този път и

нарушил беше общия мир.

Всички водеха битка безспир —

във атака или във защита.

16360 В своя пристъп Амур се опита

да използва машините бойни

срещу замъка. Смелите войни

там изстреляха тежки молби

със надежда, че днес може би

16365 те ще вражия стан разрушат.

Ала стражите, без да щадят

ум и сили, със плет укрепиха

своя замък. Те пръчки побиха

и със Отказ ги вплетоха здраво.

16370 (А тях бяха донесли направо

на Опасност от гъстия плет,

за да влязат във бой на свой ред.)

Нападателят прати стрели,

хем снабдени със остри бодли,

16375 хем белязани с куп обещания

за услуги или подаяния,

дано нещо постигне в замяна.

Беше всяка стрела обкована

с думи дадени, с клетви, с обети.

16380 А пък стражите бяха заети

да използват във битките жежки

свойте щитове не много тежки.

Вероятно те бяха ги взели

от леса, в който бяха изплели

16385 на Опасност защитния плет.

И стрелите валяха безчет,

но се удряха без резултат.

        В тази тежка, решителна рат

бог Амур продължи да се вайка

16390 и поиска от своята майка

да окаже в борбата подкрепа.

Тя отвърна: „Дано смърт нелепа

незабавно прекъсне ми дните,

ако аз разреша на жените

16395 цял живот да са девствени. Знам,

че от Ревност ще срещна аз там

съпротива. Но, сине мой скъпи,

закълни се, че тъй ще постъпи

всеки мъж и че в същия път

16400 от днес всички мъже ще вървят!“

        „Туй, госпожо, е в моята власт.

Тъй от днес ще постъпвам и аз —

никой мъж не ще бъде щаден

и не ще е достоен за мен,

16405 щом не люби. Какъв тъжен дял

си отрежда човекът, живял,

пренебрегвайки всяка наслада

на Амур. На такива се пада

да живеят безспир във тревога.

16410 Аз ги мразя безкрайно и мога

всички тях до един да избия.

Свойта злоба не ще и да крия,

а, напротив, злина след злина

ще им правя. На всяка цена

16415 сам на всичките бих отмъстил

и не бих свойте сили пестил

гордостта им напълно да смажа

или всички със съд да накажа.

Знай, че тези чеда на Адам

16420 заслужават презрение, срам,

щом допускат такъв тежък грях.

Да се пукнат сърцата им в тях,

щом отхвърлят насладите мои.

Ако мен ме наложат със бой и

16425 ако с чук строшат мойто чело,

ще го смятам за по-малко зло.

Не съм смъртен, но тази обида

би и мен принудила да ида

разгневен и измъчен във гроба,

16430 ако смъртна бе мойта особа.

Щом изчезнат игрите ми, аз

всичко ценно изгубвам тогаз.

С тези дрехи ли тук ще остана,

с тази шапка, с лъка и колчана?

16435 Ако мойте игри изоставят,

те, мъжете, във скръб ще удавят

свойте клети сърца и душата

ще е вечно във плен на тъгата.

Нима нещо по-хубаво има

16440 от прегръдка с жената любима?“

        Щом се върнаха пак при войската,

те положиха там клетва свята.

Както днес се над мощи кълнат,

тъй Амур и Венера тоз път

16445 над лъка и стрелите решиха

да застанат. Над друго не биха

се заклели, че би било грях.

Всички в стана повярваха в тях,

както в Бог вярват хората днес.

16450 А Амур и Венера със чест

заявиха пред тях в един глас:

„Няма по-добри мощи за нас.

Тази клетва престъпим ли, нека

на нас никой не вярва довека!“