Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (5)

Ст. 2765-3348: Добър Прием превежда през гъстия плет поета, който се доближава до розата. Изникват Опасност, Зъл Език, Срам, Страх. Добър Прием откъсва листенце от розовия храст, но разубеждава младежа да не посяга към розата. Добър Прием се оттегля. Идва Разумност. Съветва Влюбения да забрави пагубната си страст. Съветите на Приятел. Влюбеният се връща при плета и иска прошка от Опасност. Откровеност и Милост умоляват Опасност.

2765         Амур сетната дума изрече

и преди да отвърна, той вече

бе изчезнал оттам, дето бях.

Все така изумен аз стоях,

от сгрелите гръдта ме болеше,

2770 а лекът против болките беше

в тази мъничка розова пъпка,

предизвикала първата тръпка

на сърцето ми. Как се тревожех,

че освен чрез Амур аз не можех

2775 по друг начин да стигна до нея.

Ако исках тогаз да успея,

Амур трябваше пак да помоля.

        Храстът с рози цъфтеше на воля

зад един плет не много висок

2780 и аз можех с един само скок

в миг оттатък плета да застана

заради тази роза уханна.

Страх ме бе да не бъда корен,

че съм станал аз лош, непочтен,

2785 та крада тез цветя нацъфтели.

И дордето се питах добре ли

бе да скоча през гъстия плет,

зърнах млад мъж, красив и напет,

който право към мене вървеше.

2790 Добър Прием го всеки зовеше.

От Вежливост той беше роден.

Като хвърли мил поглед към мен,

той изрече любезна покана:

„Защо трепетен там ти застана?

2795 През плета премини, друже мой,

и до розите близо постой —

да усетиш дъха им. Бъди

убеден ти в това, че беди

не ще имаш, щом бъдеш разумен.

2800 Нима нужно е с глас сладкодумен

да ме молиш. А щом се налага,

от мен помощ ще видиш веднага.“

„Господине — му рекох тогава, —

добрината ти сили ми дава

2805 и затуй, че се грижиш за мен,

ще ти бъда цял век задължен.

По душа си така благороден,

та бих искал тук случая сгоден

да използвам на драго сърце.“

2810 И тогава протегнах ръце

и успях през трънак и къпина

при Добър Прием бързо да мина.

Тръгнах аз към любимия цвят,

който пръскаше фин аромат.

2815 И така, за да мога да вляза,

Добър Прием ми помощ оказа.

И той редом до мене закрачи.

Бях неземно щастлив от това, че

тъй наблизо до пъпката бях,

2820 но ръка да простра не посмях.

В този миг една дама коварна

до трънливия плет ми се мярна —

явно тя се Опасност зовеше

и за розите най-зорко бдеше.

2825 Лицемерката там, край трънака,

притаила се беше в листака —

щом човек към цветята посегне,

от окото не ще й убегне.

Като пес заядлива и зла,

2830 тя не беше сама тук дошла.

С нея дебнеха, както разбрах,

също тъй Зъл Език, Срам и Страх.

Най-порядъчен беше тук Срам.

За Разумност с увереност знам,

2835 че бе негова майка рождена,

а Злодейство — баща. Тя зачена

своя син от един само взор.

Човек грозен, за срам и позор,

бе съпругът. Затуй с този мъж

2840 тя не бе спала нито веднъж.

Тъкмо бе го Разумност родила —

и в миг група крадци оградила

тази, дето е днес господарка

на цветята и розите в парка.

2845 С име Девственост тя се зовяла

и внезапно се в чудо видяла.

Сред крадците Венера била е

(а нали открай време се знае,

че тя често със котешки стъпки

2850 е крадяла и рози, и пъпки).

В смут изпаднала, Девственост в миг

към Разумност отправила вик

и объркана страшно пред риска,

се решила подкрепа да иска.

2855 И Разумност побързала там

да изпрати и своя син Срам

тия рози да пази със чест.

А пък Ревност при грозната вест

призовала и Страх. Нощ и ден

2860 той й бил като роб подчинен.

        Четирима за розите бдяха.

И да бяха ги били, пак щяха

да се справят със всеки вредител.

Аз самият бих бил победител,

2865 ако те не си бяха на поста.

Добър Прием помъчи се доста

от сърце и душа да направи

туй, което на мене се нрави.

Доближих се дотам, откъдето

2870 се достига с ръка стъбълцето,

на което цветът бе роден.

И разбрал моя порив свещен,

Добър Прием с уверена стъпка

се насочи към малката пъпка —

2875 лист откъсна ми, спомен, че той

ме е пуснал до идола мой.

Аз с листеца закичен стоях

и почувствах как свързал се бях

с Добър Прием в другарство желано.

2880 Сякаш всичко, отдавна мечтано,

бях постигнал. Тогава реших

да му кажа как скъпо платих

на Амур с петте рани в сърцето.

„Господине — му рекох, — дордето

2885 нямам този цвят свеж и красив,

аз не ще заживея щастлив.

Аз съм болен от най-тежка болест

и усещам в сърцето си горест.

Но как всичко това да предам?

2890 Та изпитвам пред теб страх и срам.

По-добре остър нож от стомана

да ме реже и труп да остана,

вместо ти да си тъй огорчен.“

Той подзе: „Довери се на мен!

2895 В мен не ще предизвикаш досада

да разкриеш душата си млада.“

„Чуй тогаз мойта мъка каква е! —

казах аз. — Бог Амур ме терзае.

Той със свойте стрели най-отбрани

2900 в мен отвори пет кървави рани

тук, в сърцето ми. Що да се мамя,

не ще спре тази болка, аз знам я.

Заради една пъпка уханна

се измъчвам. Отдавна тя стана

2905 моя смърт и мой сладък живот.

Не ми трябват пари и имот.“

Добър Прием се стресна и рече:

„Братко мой, прекаляваш май вече,

безразсъдно ламтиш ти за нея.

2910 Но дотам да те пусна не смея.

Да не искаш на луд да се правя —

безпрепятствено теб да оставя

да откъснеш прекрасната пъпка?

Осъдима е тази постъпка.

2915 Вразуми се, аз много те моля,

остави си я тука на воля

да расте, да даде хубав цвят.

Аз за нищо на белия свят

не бих дал тази роза червена

2920 да се види от друг похитепа.“

В миг Опасност, от злоба обзета,

тъй омразна и толкоз проклета,

се показа настръхнала, черна.

С поглед кървав от ярост безмерна,

2925 с нос намръщен от яд и възбуда,

тя извика досущ като луда:

„Добър Прием, защо ти се вреш

тука, в розите, с този младеж?

Ти грешиш, щом му помощ предлагаш,

2930 и тъй своето име излагаш.

Не го казвам тъй просто наслука,

грях е туй, че довел си го тука.

Със крадеца и ти крадец ставаш.

Ти на него добро обещаваш,

2935 а на тебе той носи ти срам.

Ей, младежо, махни се оттам,

смърт те чака. Наистина жалко,

че Добър Прием толкова малко

те познава, а ти се увличаш

2940 и позор чрез това му навличаш.

Как да имам на двама ви вяра,

щом преминахте всякаква мяра,

щом в престъпни кроежи ви хванах?“

Аз тогава и миг не останах

2945 там, защото Опасност бе злобна

и на всичко май беше способна.

По обратния път се насочих

и плета във страха си прескочих.

А пък тя се извърна и рече,

2950 че друг път ако дойда тук, вече

аз не ще се измъкна тъй леко.

        Добър Прием избяга далеко…

И аз дълго останах замаян,

унизен, оскърбен и разкаян

2955 затова, че бях всичко признал,

сякаш истински бях полудял.

А Тъга, Срам и Страх за отплата

ми разпъваха страшно душата.

Ако ти си познал любовта

2960 сам ще знаеш какво е скръбта —

никой друг тъй жестоко не пати.

И на мен сам Амур ми изпрати

тази тежка любовна печал.

Кой човек със слова би успял

2965 да разкаже за мойто тегло?

И кое ли сърце би могло

да изтрае такава прокоба?

За мен беше по-страшна от гроба

мисълта, че аз няма да ида

2970 най-красивата роза да видя.

Както в плен на скръбта аз стоях,

ненадейно Разумност видях,

като слиза от своята кула.

Тя ме беше видяла и чула

2975 и при моята външност унила

да се спусне при мен бе решила.

Възрастта й не бе я привела

и не ми се видя ни дебела,

нито пък беше с тъпичък кръст

2980 ни висока, ни ниска на ръст.

Светлик топъл гореше в очите,

така както пламтяха звездите.

На главата си беше с корона,

сякаш вечно седеше на трона.

2985 По вида й заключих накрая,

че била е създадена в рая.

И едва ли светът днес познава

друга някоя с хубост такава.

Ако вярно е туй, що се пише,

2990 тя при нас е изпратена свише

като рядка божествена твар.

Бог й бе отредил чуден дар:

да помага с разумни съвети

на младежи, от лудост обзети,

2995 стига те да й вярват. Дордето

все тъй скръбно ми беше сърцето,

тя до мен приближи се и каза:

„Мой приятелю, теб те наказа

лудостта ти и твоята младост.

3000 Месец май вля в сърцето ти радост.

Обладан от омая прекрасна,

от градината ти се захласна,

а нали, аз, доколкото знам,

у Безделна е ключът за там.

3005 От днес нека на теб ти е ясно,

че щом с нея дружиш, е опасно.

Лично тя те подведе така…

Ако тя с вероломна ръка

не ти беше отворила входа,

3010 Амур как ли намерил би сгода

да те срещне в градината дивна?

А пък тя младостта ти наивна

до същинска полуда докара —

защо още ти имаш й вяра?

3015 Щом човек лудостта превъзмогне,

той на себе си сам ще помогне:

често младите тука грешат.

Аз ти соча най-верния път —

тази обич отдай на забрава,

3020 виждаш колко те тя изтощава

и те мъчи, съсипва, гнети.

Не ще можеш по друг начин ти

да си върнеш младежката сила,

а Опасност е твърдо решила

3025 най-отявлено с теб да воюва.

В бой да влизаш съвсем не си струва.

Та Опасност какво струва там

във сравнение с моя син Срам?

Той за розите ден и нощ бди

3030 и за всичко най-зорко следи.

С него много внимавай, защото,

ако дръзнеш, налиташ на злото.

Зъл Език, и той също е с тях,

сред крадците и той всява страх.

3035 С него щом е, човек научава

дори туй, дето нивга не става.

Имаш работа с хора опасни.

Ако тези неща са ти ясни,

помисли какво трябва да сториш.

3040 Как със всичките ти ще бориш?

По-добре е навреме да спреш,

вместо тази печал да влечеш

чак до гроб. Чуй добре моя зов,

тази болест се казва Любов

3045 и тя всички на лудост обрича.

Невъзможно е който обича

сериозни неща да захване —

от туй нищичко няма да стане.

Ако някой свещеник се влюби,

3050 свойто знание той ще загуби.

Той се мъчи и в празник, и в делник

като някой нещастен отшелник.

Непрекъснато той се терзае,

ден дори радостта му не трае

3055 (пък и радост нима е възможна,

щом душата е толкоз тревожна?).

Цял живот като грешник той страда

и накрая трагично пропада.

Глух ли беше за моя съвет,

3060 та направи ти тоя обет

пред Амур. Та нали оттогава

лудостта на теб мира не дава.

За това си виновен ти сам.

Тази лудост закара те там.

3065 По-добре е назад да се върнеш,

на Амур бързо гръб да обърнеш.

За любов щом живота си даваш,

ти в живота не се изявяваш.

Лудостта става триж по-голяма,

3070 щом пред нея препятствия няма.

Срещу нея упорствай безспирно,

и това е било за последно.

Убеден съм, че само с молби

3150 ще я ти усмириш може би.“

Тези тъй дружелюбни слова

ме накараха сам начаса

да усетя и смелост, и воля

да отида Опасност да моля

3155 благосклонна да бъде към мен.

И макар че бях доста смутен,

аз се върнах с едничка идея —

да постигна съгласие с нея.

И понеже ми бе забранено

3160 да премина плета, то почтено

спрях пред него — тя още там беше

и в очите й злоба гореше,

а в ръката държеше кривак.

С вид на някой виновен хлапак

3165 заговорих й с кротичък глас:

„Идвам прошка да моля от вас.

Зле постъпих, в това няма спор —

и се кая за този позор.

Ще поправя предишната грешка,

3170 ще изкупя вината си тежка.

Според мен от Амур всичко тръгна.

Но сърцето си как да изтръгна

днес от него? Едва ли сам щях

да извърша такъв тежък грях.

3175 По-добре е от мъка да гина,

вместо пак тук да стана причина

за безчинство. Аз моля пощада,

макар тя да не ми се днес пада.

Яростта ви ме плаши ужасно.

3180 Обещавам, че аз ежечасно

тъй ще правя, та моя проява

с нищо вас да не ви наскърбява.

Зная вашата строга забрана,

но за мен неподвластно остана

3185 да обичам. Не ме тъй мъчете,

благосклонна към мене бъдете.

Не ме гледайте с вид равнодушен,

ще ви бъда във всичко послушен.

И за нищо не бих дръзнал аз

3190 да постъпвам противно на вас.

Не, не ще ви излъжа. Нали

и бездруго не бихте могли

да ме спрете. Решил съм се вече

да обичам. Кому туй ще пречи?“

3195 Доста трудно за мен се оказа

да смекча тази нейна омраза.

Най-накрая дори предугаждах,

че с молбите й само досаждах,

но все пак след това тя склони

3200 и ми рече: „Добре! Но помни,

че на мен грижи ти не създаваш.

В любовта можеш сам да решаваш.

Щом си в тази пътека поел,

да ти преча аз нямам за цел.

3205 На любов си се ти наслаждавай,

ала нивга плета не минавай.

Не ще имам аз милост към този,

който крал би от моите рози.“

С тези думи тя даде ми право

3210 да обичам. Тогава направо

към Приятеля бързо поех

да му кажа за своя успех.

Той, зарадван, ми рече в ответ:

„Сега всичко е вече наред.

3215 Ще омекне тя още. Така е:

отначало пред всеки желае

да изглежда сърдита, сурова,

а смириш ли я, тя е готова

да съчувства на твойта тъга.

3220 Но ще трябва да страдаш сега

и да чакаш, без зъб да обелиш,

докато за целта я спечелиш.

Който мирно понася теглото,

най-добре се преборва със злото.“

3225 Колко моят Приятел желал би

край да има за тези ми жалби!

Той наистина бе отзивчив.

Но нали аз не бях търпелив,

пак другаря си сам изоставих

3230 и към розите в миг се отправих.

Там Опасност на поста си бдеше.

А да знаете как ми се щеше

мойта роза да видя тогаз

каква радост изпитал бих аз!

3235 Но Опасност следеше навред

дали всичко си беше наред.

Как ли щях да посегна отново,

щом ме гледаше толкоз сурово!

Аз се мъчех да върша насила

3240 туй, което ми бе наредила,

за да има тя милост към мен.

Но и този път бях огорчен.

Нима щях тук да чакам безкрайно?

Тя ми хвърляше погледи тайно,

3245 а аз все още в сълзи копнеех

и от страх и от болка не смеех

през трънливия плет да прескоча

и към розата длан да насоча.

Как жестоко Амур ме гнетеше!

3250 По вида ми тъй ясно личеше,

че не се ни най-малко преструвах,

че наистина аз боледувах.

И Опасност видя го тогава,

ала тя по душа бе такава,

3255 че съвсем не показа доколко

я е трогнала моята болка.

И при всичките тези несгоди

неочаквано Бог изпроводи

Откровеност и Милост при мен.

3260 А те, без да се бавят ни ден,

при Опасност да идат решиха.

С отзивчивост безпримерна биха

ми помогнали тези две дами

с цел дано уталожат скръбта ми.

3265 Откровеност (дано е честита!)

приближи се и първа опита

да говори: „Уверена съм аз,

че с добро гледа Господ на нас.

По ще кажа, че младият влюбен

3270 е изложен на страх душегубен.

Спрямо него постъпваш ти долно.

Та нима със сърцето си болно

страшен грях според теб той е сторил,

щом за свойта любов е говорил?

5275 Сам Амур му така повелява.

За какво го кориш ти тогава?

Той от всички е най-изтерзан,

щом попаднал е в този капан.

Наруши ли пък своя обет,

3280 ще живее нещастен и клет.

Аз те питам сега за какво ли

му стовари такива неволи?

Ти му вдъхваш и почит, и страх,

той остава твой поданик плах

3285 и ти пак го преследваш без право.

Ако той с Амур свързан е здраво

и е вече под твоята власт,

то защо ли го мразиш тогаз?

Иска срещне у тебе пощада,

3290 малко милост все пак му се пада.

И Вежливост изисква да бдим

за онез, над които стоим.

Камък носи във своите гърди

който глух е за чужди беди.“

3295 После Милост подзе: „Все тъй става,

че в живота ядът надделява,

а когато той по-дълго трае,

само скръб и злини ни вещае.

Аз те моля, Опасност, не бива

3300 да поглеждаш ти с ярост злоблива

този, който в скръбта си нескрита

все пак иска Амур да зачита.

Сам понася той гнет прекален

затова, че се вижда лишен

3305 от възможност без страх, без лъжи

с Добър Прием сега да дружи.

Тази толкова тежка разлъка

потопи го в нечувана мъка.

За какво са му нови беди,

3310 щом Амур го тъй строго следи?

Предостатъчни вече са тия.

При такава една тирания

и ти сякаш изпитваш охота

да му правиш по-тежък живота.

3315 Добър Прием сам нека реши

как приятеля свой ще теши.

Прошка трябва за всяка вина.

Направи и ти таз добрина!

Откровеност, и тя настоява…

3320 Този момък добро заслужава.

Не забравяй, че твърде жестоко

е да гледаш на нас отвисоко.“

Щом Опасност видя, че не бива

да отказва на дами такива,

3325 тя отстъпи и рече смирена:

„В строгостта бих била прекалена,

ако нищо за вас не направя.

Щом това му утеха доставя,

нека бъде във дружба най-близка

3330 с Добър Прием — тъй както той иска.“

И едва чула туй, Откровеност,

у която открих надареност

да говори добре, се завтече

към Добър Прием бързо и рече:

3335 „Добър Прием, ела, погледни

онзи влюбен. От толкова дни

все така настрана го държиш.

С какво ти ще го днес утешиш?

Нали помощ от теб чака той?

3340 Ще ли срещне пак погледа твой?

Ако аз съм ти все още драга,

то кажи му една дума блага.

Аз и Милост успяхме накрая

да склоним и Опасност. А зная,

3345 че и вас беше тя разделила.“

„Щом и тя се е с вас съгласила —

рече той, — то сега нека дружно

сторим всичко, каквото е нужно.“