Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (19)

Ст. 20819-21780: Последен щурм на крепостта. Венера заплашва да подпали замъка. Статуята, напомняща за историята на Пигмалион. Добър Прием на свобода. Влюбеният си проправя път с кривак и двете си торби през тесния проход. Откъсването на розата. Събуждане.

        Никой време не губеше в стана.

20820 Тази проповед мъдра остана

в паметта им — чрез нея на тях

се прощаваше всякакъв грях.

Радост всички сърца облада.

И в миг, без да остави следа,

20825 Гений сякаш в земята пропадна,

а войската, за мъст вече жадна,

се развика: „На щурм да вървим!

Сега можем врага да сразим,

ако тази присъда е точна.“

20830 Подготовка веднага започна

за борба срещу лютия враг —

всички станаха вече на крак.

Пръв се чу на Венера гласът:

„Нека сам предаде се врагът!“

20835 От заплахата Страх се подразни:

„Тези ваши надежди са празни.

Знай, Венера, че чака ви крах!“

Срам добави: „Самичък да бях,

от вас нямаше аз да треперя.“

20840 Като чу тези думи, Венера

им отвърна: „Мръсници, та кой

срещу мен ще излезе на бой?

Или дайте ми вашия замък,

или иначе камък по камък

20845 със земята ще бъде сравнен.

Как ще можете вие от мен

да го браните! Щом не склоните,

като грешници тук ще горите.

Ще запаля огради, заслони,

20850 всички сводове, кули, балкони

и на вас ще ви стане горещо.

Ще направя на прах всяко нещо,

ровът бързо ще бъде заринат,

за да могат там всички да минат.

20855 Добър Прием ще почне веднага

свежи рози навред да предлага

било даром, било за пари.

Ако щете, беснейте дори,

но натам ще вървят всички хора,

20860 щом широко вратите отворя.

Ще се втурнат и стари, и млади,

ще утъпчат поля и ливади,

дано Ревност с това заблудят.

Ще пристигнат в прекрасния кът

20865 и духовни лица, и миряни

да берат тия рози уханни.

Никой смъртен не би устоял

и букет всеки би си набрал.

Дори тайно да идва тъдява,

20870 пред света за почтен ще минава.

Ще са най-много тези, които

ще дохождат напълно открито,

и за тях ще твърдят многократно,

че те тука държат се развратно,

20875 макар то да е всъщност невярно.

А щом други постъпват коварно,

дано тях свети Петър и Бог

ги накажат за всеки порок.

Ако розите те изоставят,

20880 по-голяма злина ще направят.

Сатаната ги тласка към грях.

По природен закон Гений тях

ги осъжда за тез грехове,

както нашите зли врагове.

20885 Ако теб, Срам, не те изиграя,

само моя свещен лък накрая

за виновен могла бих да считам.

Нивга обич не ще аз изпитам

ни към теб, ни към Мъдрост — нали

20890 твоя майка е. Погледи зли

мята тя към които се вричат

цял живот от сърце да обичат.

Да ви вярва човек означава

на любов да не се той надява.“

20895         Тези думи Венера отправи

и високо запретна ръкави.

С вид ядосан лъка и стрелата

взе в ръце и докрай тетивата

тя изпъна и с мерник умел

20900 ги насочи към своята цел —

между двете колони, които

една бойница пазят на скрито.

А колоните сребърни бяха,

един сребърен бюст те крепяха —

20905 нито нисък бе той, ни висок,

нито в плещите беше широк,

нито слаб беше, нито дебел,

сякаш Господ се беше наел

да й вещо извае снагата.

20910 Както бюстът, така и главата —

всичко в нея на амбра лъхтеше.

В тази статуя скътано беше

нещо тъй драгоценно и свято

под една фина тъкан, каквато

20915 и във Гърция днес не тъкат.

Нея биха могли да сравнят

със творбата на Пигмалион^[1],

ако мишка сравняват със слон.

Пигмалион е портрети създал

20920 от кост, восък, дърво и метал.

Един ден, както бил си в дома,

изведнъж му дошло на ума

да си радост в душата достави

и от слонова кост да направи

20925 една статуя много красива.

Тя била е досущ като жива:

сякаш в нито една земна твар

не е имало толкова чар.

Ни Лавиния^[2], нито Елена

20930 е била с такъв тен надарена,

нито с тяло такова прекрасно,

макар всекиму днес да е ясно,

че и тях Бог бил с хубост дарил.

Пигмалион й се сам удивил,

20935 щом на нея очите си спрял.

Но Амур свойте мрежи прострял

и във тях го оплел той така, че

почнал скулпторът горко да плаче.

„Какво сторих? — завайкал се той. —

20940 Имам статуи много на брой —

те наистина нямат цена.

Но до ден-днешен нито една

не е мойто сърце покорила.

Аз изгубих и разум, и сила…

20945 Колко много измъчва ме тя!

Как ли мен осени мисълта

да се влюбя със страст тъй голяма

в една статуя глуха и няма?

Та кога ли тя мен ще пожали?

20950 Какъв огън Амур в мен запали?

Всеки смъртен на мен ще се чуди.

Аз съм най-луд от всичките луди.

Този плам дори би ме погубил.

Във кралица да бях се аз влюбил,

20955 милост можех да срещна у нея

и не щях чувства тъй да пилея.

А пък тази любов е ужасна,

в много лош път тя мене ме тласна.

Аз лош син на Природа оставам.

20960 Но защо я сега укорявам?

Само в мен си остава вината,

че приех тази лудост в душата.

Днес от никой не се споменава,

че възможна е обич такава.

20965 Но пък не един автор твърди,

че ред хора, живели преди,

са обичали много по-лудо.

Да припомням ли рядкото чудо

с Нарцис, който, вода като пил,

20970 в своя образ тъй влюбил се бил

и на чувството тъй се отдал,

че от мъка любовна умрял?

Аз не съм луд дотолкова чак.

Ако искам, ще мога все пак

20975 да си имам с любимата срещи,

да я топля с целувки горещи

за утеха все пак на душата.

А той как е могъл във водата

своя образ любим да целува?

20980 А откакто светът съществува,

мъже много, доколкото знам,

към жени са изпитвали плам,

и то без ни веднъж мъжът клет

да получи целувка в ответ.

20985 Дали аз по-добре съм от тях?

Не! Защото, макар и със страх,

са очаквали те за награда

я целувка, я друга наслада.

А пък аз в невъзможност оставам

20990 на това да се даже надявам.

Много често, когато копнея

да изпитам наслада със нея,

тя изобщо на мен не отвръща,

а стои с неподвижност, присъща

20995 на кол, който забит е в земята,

и на мен ми се смръзва устата,

за целувка щом в нея опре.

Не говоря за тебе добре,

мила моя. Греха ми прости!

21000 Щом усмихната гледаш ме ти,

това трябва да стига на мен.

Щом един влюбен мъж е дарен

със усмивка, той по-щастлив става.“

        Пигмалион коленичил тогава

21005 и помолил с очи просълзени

да му бъдат словата простени.

Дар й дал, но след всичко това

тя не мръднала даже с глава:

и той чувствал със страх и със жалост,

21010 че трудът му отива нахалост.

        Но изобщо не се той съвзел —

Амур разума бил му отнел

и това го довело дотам,

че с ръце я докосвал и сам

21015 си представял как жива е тя,

как дори й потрепва плътта.

А това било чиста заблуда.

В тази тежка борба до полуда,

без да има минута покой,

21020 ту щастлив, ту нещастен бил той.

Леел злъч и изгарял в любов,

ту за плач, ту за радост готов.

След това пък с копнеж във душата

с нови рокли обличал творбата —

21025 все от вълнени тъкани фини:

ту зелени, ту бели, ту сини.

После тези й дрехи събличал

и с копринени пак я обличал

от възможно най-скъпия плат —

21030 най-различни по кройка и цвят.

Но тъй скромна била тя тогава,

че могла да се с ангел сравнява.

Друг път той я със кърпа забраждал,

воалетката тъй й нагаждал,

21035 че открито да бъде лицето,

а не както в страната, където

сарацините карат жените

да си скриват дори и очите.

Друг път слагал й разни кордели —

21040 сини, жълти, червени и бели.

Те били украсени богато

с малко перли, със нишки от злато.

С фиба втъквал и малко цветче,

най-отгоре пък златно венче

21045 и по него — сапфири, ахати,

изумруди, опали, гранати.

Аз със думи не мога описа

колко много красиви били са.

А след всичко това обеците

21050 й поставял той сам на ушите

и използвал две златни токи

за различните нейни яки;

пак тока на гърдите блестяла

и разкошните рокли красяла.

21055 Той на кръста й турял колан

много скъп — от сребро изтъкан,

а на него торбичка, която

е била от коприна и злато.

Той пет каменни топчета там

21060 бил поставил (доколкото знам,

със такива момите играят).

Пигмалион се заемал накрая

със обувки с два пръста подметка

и с чорапи от най-фина плетка

21065 да обува краката й бели.

(Не й турял той гетри дебели —

на парижка жена ще приляга

и по-груби неща да си слага.)

Конец златен в игла златна вдявал,

21070 пред девойката после заставал

и маншетите сръчно зашивал.

После сам из полята отивал

и донасял оттам цветя свежи,

както правят тук всички младежи.

21075 (Нали често се случва момци

да изплитат красиви венци

за момите.) И той саморъчно

й изплитал венците тъй сръчно,

както надали сторил би друг.

21080 След това, като верен съпруг,

пръстен златен й слагал със жест

най-тържествен и казвал й: „Днес,

мила, в брак ще се свържеш със мен.

А на сватбата само Химен^[3]

21085 ще поканим да дойде с Юнона,

та пред Господа Бог и закона

да се с тебе надлежно венчая.

За свидетели аз не желая

никой друг — ни прелат, ни кюре.

21090 Би било според мен най-добре

богове да кумуват на нас.“

        И тогава с висок, ясен глас

вместо меса захващал той песни

за любовните тайни чудесни.

21095 Той за своите радости пеел,

инструменти различни владеел

и чрез тях си изливал сърцето,

но тъй силно, че гръм от небето

със свирните си би заглушил.

21100 И дори Амфион^[4] не е бил

тъй изкусен, когато засвирвал.

Инструментите сам си издирвал,

като ходел при майстори стари.

С мандолини, с цигулки, с китари

21105 много често се той забавлявал.

А из стаите звън се раздавал

от часовник, така нагласен,

че да може безспир — по цял ден,

из просторния дом да звъни.

21110 Имал орган и в някои дни

той на него свирел и пеел

и тригласни мелодии леел.

Този орган бил толкова лек,

че го вдигал с ръка сам човек.

21115 После свирел със флейти, с кларнети,

биел тъпан или с кастанети

потраквал, или гайди надувал.

С крака тропал, подскачал, лудувал

и я носел из цялата къща,

21120 но видял, че не му тя отвръща,

че не мръдвала даже в ответ.

Неизказан, мъчителен гнет

той усещал във свойто сърце.

После взимал я пак на ръце,

21125 до леглото със нея отивал

и я пак със целувки покривал.

Щом не се едни ласки услаждат

и на двамата, те ще пораждат

у единия много тъга.

21130 Кой могъл би да каже сега

как е страдал, от обич пленен,

този клетник, така заслепен

от бездушната статуя няма!

Със загриженост много голяма

21135 рокли търсел й той, гиздила,

ала тя си красива била

и без тях… Но по тия места

сред народа се чула вестта,

че по време на някакъв празник

21140 чудеса често ставали разни.

Много хора се стичали там,

за да идат в големия храм,

посветен на Венера. По цели

нощи местните хора не спели.

21145 Пигмалион, като вярващ човек,

се решил да потърси там лек

срещу тази нещастна любов.

Към небето отправил той зов

със отпаднал от болката глас:

21150 „Богове, ако имате власт,

чуйте мойта молба този ден!

Ти, богиньо Венера, към мен

имай повече милост. Нали

теб самата те много боли,

21155 ако в Девственост някой се вслуша.

И на мене дойде ми до гуша

от това, че й служех до днес.

А сега се разкайвам злочест

и за прошка те моля покорно.

21160 Ако имаш сърце благотворно,

изпълни ми тогава молбата.

Давам клетва пред тебе самата

да не служа на Девственост вече —

тя на много злини ме обрече

21165 Тази, що ми сърцето открадна,

а е все като камъка хладна,

нека стане днес моя съпруга —

с плът и кръв, както тук всяка друга.

Излекуваш ли моята рана

21170 и при все това девствен остана,

да не ти е за мен никак мило

да ме пратиш дори на бесило.

Нека с брадва да бъда насечен,

нека Церберът зъл, безчовечен,

21175 който бди на вратата на ада,

ме погълне, щом тъй ми се пада,

или нека пък, о, богове,

във вериги ме той окове!“

        Като чула, че той вече честно

21180 ще й служи, че може би лесно

ще обърне на Девственост гръб

и надмогнал предишната скръб,

възмезден ще се види накрая

във прегръдките топли на тая,

21185 дето тя би сега съживила,

то Венера й пратила сила

и душа — тъй че в тази страна

вече нямало друга жена

да блести с красота тъй голяма.

21190 Пигмалион тръгнал бързо от храма,

щом отправил им тази молба,

за да иде при свойта творба:

не желаел да губи той време,

до гърдите си щял да я вземе —

21195 затова се затичал тъй лудо,

без да знае за новото чудо.

В боговете уверен той бил,

до любимата пак приближил

и макар че поглеждал я само,

21200 вече вряла в сърцето кръвта му,

че пред жива жена той стоял.

Щом й дрехите свалил, видял,

че косата й, чудно красива,

като руси вълни се разлива,

21205 че сърцето в гръдта й пулсира.

Поотстъпил той, без да разбира

дали вярно е всичко това,

от учудване клател глава

и се питал: „Какво става с мен?

21210 От магия ли бях заслепен?

Нима сън ще е всичко било?

Това чудо отгде е дошло?

Дали демон или пък фантом

някак влязъл е тук в моя дом?“

21215         И тогава девойката мила

до любимия свой приближила

и му рекла: „Не виждаш ли, мили,

че не са се тук демони скрили?

Аз наистина твоя днес ставам

21220 и на теб любовта си дарявам.

Приеми от мен този скъп дар!“

Все тъй слисан от нейния чар,

Пигмалион приближил и разбрал,

че наяве е всичко видял.

21225 С разтуптяно от радост сърце

той протегнал към нея ръце

и поискал в прегръдка интимна

да се радват на обич взаимна.

Като гълъба два, без преструвки,

21230 разменили си нежни целувки

и един на друг те изразили

благодарност, че тъй се сближили.

И на Бог благодарни били

затова, че спокойно могли

21235 да се радват на обич и свято

да почитат Венера, която

им оказала помощ най-ценна.

Пигмалион сещал радост блажена

и ликувал, че тя изпълнява

21240 туй, което той сам пожелава.

И съпругът, от друга страна,

към любимата своя жена

бил безкрайно любезен и мил.

Хладна сдържаност той не открил,

21245 щом във брачното ложе били те.

И така, в резултат на игрите

не след дълго се Пафа^[5] родила

(тя на себе си Пафос кръстила).

Неин син цар Кинирас^[6] бил — мъж,

21250 проявил ум и такт неведнъж.

Той в блаженство да беше живял,

ако беше отрано разбрал,

че му дойката готви измама.

При вестта, че жена му я няма,

21255 във леглото му късно в нощта

дъщерята проводила тя —

русокосата, хубава Мира.

И без той да се в грях подозира,

с дъщеря си бил спал, без да иска.

21260 Колко хитра и подла, и низка

била дойката (Бог я убил!).

От това се Адонис родил.

За греха дъщерята немирна

боговете превърнали в смирна.

21265 Още щом вътре внесли свещта,

от Кинирас, от своя баща,

едва тя не била умъртвена.

Но от девственост вече лишена,

тя успяла все пак да избяга.

21270 Вероятно се вече налага

с тези случки сега да престана

и пак разказа свой да подхвана —

още оран на мен ми остава.

Ако някой реши да сравнява

21275 със творбата на Пигмалион

тази тук, в такъв случай със слон

една мишка сравнена била би.

Така както са мишките слаби

и по всичко отстъпват на слона,

21280 тъй по хубост онази мадона

беше много по-долу от тая,

дето с право сега величая.

И Киприда^[7] бе тъй възхитена

от таз статуя, точно вградена

21285 между двете колони в средата.

И аз друга жена на земята

така дълго не бих съзерцавал.

Коленичил, бих обожавал

тая статуя, мястото свято,

21290 без да трепна пред тази, която

бдеше с лък и с пламтяща стрела.

И тя даже не би мен могла

да ме спре да отида днес там

и да сторя каквото си знам.

21295 Та нали на това свято нещо

посветих си сърцето горещо.

При възможност ще ида аз пак,

ако ще Бог, с дисаги, с кривак,

гдето розата вече цъфти.

21300 Дано Бог ме от срам защити

и дано не ме нищо възпре.

        Щом врага си Венера добре

взе на прицел, със сръчност позната

тя към него отпусна стрелата,

21305 тъй че никой от стражите там

не видя ни стрела, нито плам.

Щом улучи целта тъй желана,

ужас всичките стражи обхвана —

всичко щеше да свърши с провал.

21310 И видели те своя портал

цял във пламъци, викнаха: „Боже,

с нас е свършено. Кой къде може

да се крие, оттука да бяга!“

Всеки ключа си хвърли веднага,

21315 устремен да върви надалече.

Щом Опасност усети, че вече

се излага на риск, тя самата

полетя като заек в гората.

Всеки беше запретнал поли

21320 и не беше го грижа дали

с други бяга, или пък е сам.

Страх изчезна. След него и Срам

безразсъдно се втурна напред,

без да иска от други съвет.

21325 Огън беше обзел крепостта.

        Щом Вежливост научи вестта

(тя е с ум и със хубост позната),

видя как се развиват нещата

и се втурна, не губейки вяра,

21330 да спаси своя син от пожара.

По петите й вече търчаха

Откровеност и Милост. Но спряха

пред Добър Прием — чувстваха страх,

че пожар ще обземе и тях.

21335 И Вежливост, без миг да се бави,

поучителни думи отправи

към Добър Прием: „Сине, сърцето

ми се късаше просто, дордето

ти стоеше под ключ във затвора.

21340 Дано Бог порази тези хора,

от които измъчван бе много.

Ти свободен си днес, слава Богу.

Зъл Език умря. Всички нормандци

са захвърлили свойте катанци,

21345 там, във рова, пияни лежат

и не ще се те скоро свестят.

Ревност също не ще е опасна:

тя в момента не е така властна.

А когато далеч от вас тя е,

21350 всеки може тъй, както желае,

да живее и даже на друг

да доставя той радости тук —

Ревност няма от кой да научи

какво може със вас да се случи:

21355 тя доносници тук вече няма.

Във една суматоха голяма

всички тези лъжци, нечестивци

се превърнаха в миг на страхливци.

Та, за Бога, и ти, сине мой,

21360 по-далече от огъня стой.

Откровеност и Милост, и аз

сме дошли тук при теб в този час

със молба да си по-благосклонен

към младежа преследван и гонен.

21365 Той понесе такива злини,

но на тебе не ти измени.

Сине, чуй на младежа молбата!

Той на теб си отдаде душата —

приеми я от почит към мен

21370 и към бог Амур, който весден

му помага и смелост му дава.

Амур всичко в света побеждава

и под ключ го държи, сине мил.

И Вергилий е туй отразил

21375 във «Буколики» с този свой ред:

«Любовта побеждава навред.»^[8]

Тъй правдиво звучи мисълта му,

и то в този единствен стих само,

при това много точно и ясно.

21380 Не постъпвай сега безучастно,

пък дано да ви Господ помага.

Тази роза се нему полага,

от сърце му я дай, сине мой!“

„Но, госпожо — отвърна й той, —

21385 аз на драго сърце му я давам

и на младия мъж разрешавам

докато сме сами, да я вземе.

Бях готов и преди доста време

тази роза на него да дам,

21390 в любовта щом е толкова прям.“

        Аз безкрайно му бях задължен

и от чиста любов вдъхновен,

с непознато до днес дръзновение

се реших, след това позволение,

21395 да отида при розата пак

със дисагите, с моя кривак.

Тез дисаги, тъй фино скроени,

от Природа ми бяха дарени —

те от кожа са тънка, но здрава,

21400 по съвсем специална направа.

И не бе ги оставила празни:

инструменти си имала разни,

та две чукчета с тях тя създала

и във мойте дисаги ги свряла.

21405 Така фини са те, че Дедал^[9]

по-изкусни не би изковал.

За едно съвършено създание

трябва не бързина, а старание.

С тия чукчета аз бях снабден,

21410 за да мога по път някой ден

да си коня добре подковавам.

Но защо да ви днес уверявам,

че не съм лош ездач, слава Богу,

че ценя тези чукчета много

21415 по-високо от своята лира,

на която понякога свиря.

От Природа ги лично получих

като дар. Аз от нея научих

да си служа със тях доста вещо.

21420 И със друго едно важно нещо

ме дари — с кривак гладък и прав,

който беше достатъчно здрав

и Природа не го подков.

Той ми трябва и аз затова

21425 не го давам на друг, та дори

да ме някой засипе с пари.

Този дар е тъй скъп и красив,

че щом видя го, ставам щастлив.

Затова съм така задължен

21430 на Природа и щом е у мен,

сам поемам спокойно на път.

А попадна ли в глух, тъмен кът,

със кривака си служа така,

сякаш брод търся нейде в река.

21435 Знам със него аз как да боравя

и в реката не ще се удавя.

А пък вирове има дълбоки,

при това с брегове тъй високи,

че по-лесно ще бъде за мен

21440 и дори по две левги на ден

да минавам, но там, край морето,

а не брод все да търся, където

непрекъснато дебне ме злото.

Но не се аз удавям, защото

21445 съм основно проучил водите

и не ще смея сам в дълбините

да навляза — там с прът и с гребло

не би в никакъв случай могло

да се стигне до дъното чак.

21450 Затова покрай речния бряг

предпочитам спокойно да ходя.

Смелостта, със която аз бродя,

се дължи на това, че на мене

от Природа кривак подарен е.

21455         Нека другите хора вървят,

щом желаят, в широкия път^[10],

а пък ние, които сме млади

и в живота си търсим наслади,

от коларския друм ще страним

21460 и във по-тесен път ще вървим.

Щом е пътят утъпкан, тогава

много повече шансове дава

и печалбата й е голяма.

Ювенал заявява^[11], че няма

21465 път по-къс от любов с жена стара,

който може мъжа да докара

до успех: ако служи й честно,

до висок пост издига го лесно.

И Овидий уверен твърдял^[12],

21470 че би лесно мъжът преуспял,

щом със стара жена се задява.

Но е важно все пак да внимава

да не си служи той с хитрини,

та със тях да я лесно плени,

21475 И най-вече щом с чисти копнежи

тя попада в любовните мрежи.

Всички дами с коси побелели

вече имат сърца загрубели —

от един ли мъж те са ласкани,

21480 от един ли са те изиграни!

Затова сред словата любовни

те познават кои са лъжовни.

А девойките нежни и млади,

като слушат любовни тиради,

21485 щом не са се опарили те,

не им идва наум въобще,

че това са слова на лъжци

обиграни, а не на светци.

А пък хитрите дами, които

21490 тъй лукаво и тъй упорито

се държат, те познават играта

и затуй предугаждат лъжата.

Те са опит добили, дордето

били млади — на тях по лицето

21495 вече бръчки дълбоки личат.

Те не ще се тъй лесно дадат,

щом се някой измамник яви

и започне пред тях да мълви

прелъстителни, нежни слова,

21500 като явно цели чрез това

със хвалби да им трогне душата,

коленичил им ниско в краката;

щом с въздишки, с горещи сълзи

той започне пред тях да пълзи

21505 и на кръст сам разпъва се даже,

та пред тях да се честен покаже,

за да станат те по-доверчиви;

щом със хитрост и думи лъжливи

той се телом и духом отдава,

21510 щом имота си сам обещава

и в любов се кълне в небесата.

Ще му бъдат лъжливи словата,

така както с лъжлив глас в горите

като пилци запяват ловците,

21515 за да хванат тъй горските птички.

И понеже наивни са всички,

те не знаят с какъв „аргумент“

да отвърнат във този момент —

приближават и в мрежата падат.

21520 Така биха могли да пострадат

много птиченца — цели ята:

щом достигне до тях песента,

още млади, наивни, невежи,

те се хващат в ловджийските мрежи.

21525 Щом е птицата стара, тогава

на измами не се тя поддава —

ред опасности тя е видяла,

но е своя живот отървала:

неведнъж сред тревата зелена

21530 тя била е от тях застрашена.

За жените то също важи:

със въздишки, с любовни лъжи

в подчинение те са държани.

Знаят те къде има капани,

21535 само щом им мъжът заговори

или щом един жест само стори.

Затова, според мен, не е чудно,

че те в клопките падат по-трудно.

И дори някой влюбен младеж

21540 да е искрен във своя стремеж,

да е паднал в любовните мрежи

под напора на свойте копнежи,

на сърдечната мъка чаровна,

на голямата радост любовна,

21545 на онази надежда приятна,

тъй мъчителна, тъй благодатна,

и тогава дори ги е страх

да не е това клопка за тях.

Те се вслушват във мъжкото слово

21550 и скептично се питат отново

дали хитра уловка тук няма.

Те са жертви били на измама

и в тях спомен болезнен тежи.

Всяка мисли, че с лъст и лъжи

21555 се към нея мъжът приближава.

        Момци млади, на вас ви остава

да им свойте сърца подчините,

за да може в ответ на жените

и наслади да има мъжът,

21560 и с имот да го те надарят.

Който млади жени предпочита,

нека все пак със стари опита —

няма що да се сам заблуждава:

господарят ми тъй повелява

21565 и това са прекрасни повели.

Тази максима в сила не е ли

за един познавач на софрата?

Той добре различава месата —

и в гърне, и на шиш, и на скара,

21570 той е сърбал от всяка попара

и опитвайки всичко, цели

след това да отсъди дали

му горчи, или доста изкусно

то е сготвено — сочно и вкусно.

21575 Щом не е имал среща със злото,

той не ще разпознае доброто.

Този, който честта не цени,

пред срама той не ще се свени.

Този, който не е бил в несрета,

21580 той не си оценява късмета.

Който болка и скръб не познава,

малко радости той заслужава.

Подръка ако имаш две вещи,

но различни на вид, и речеш ти

21585 да опишеш подробно едната,

и на другата вещ в същината

трябва много добре да прозреш.

Инак нивга не ще разбереш

какви качества в тях се намират

21590 и как точно се те дефинират…

        Със такова едно снаряжение

крачех аз към целта с нетърпение

и очаквах момента, когато

ще достигна до мястото свято

21595 с кривак, който не бе подкован

от Природа. Все тъй запъхтян,

бързах аз, сякаш нещо ме гони,

към ония красиви колони.

Между тях коленичих набожно

21600 и видях, че е вече възможно

на светините сам да отдам

по достойнство и почит, и плам.

Тук пожарът единствено тях

пощади — всичко друго бе в прах:

21605 чудеса човек може да стори,

но не може с пожар да се бори.

Вдигнах аз една малка завеса,

в миг светините зърнах къде са

и пред статуя сам се видях.

21610 Щом целунах я, аз пожелах

във един доста малък отвор,

който бойница беше без спор,

и кривака си вътре да сложа,

и дисагите, шити от кожа.

21615 Отначало не бе ми известно,

че не ще да е толкова лесно.

Още щом турих мойта тояга,

тя навънка излезе веднага,

аз повторих, но моят кривак

21620 неочаквано върна се пак.

Подразбрах, че препятствие има

и че лесно се то не превзима.

За да бъде добре защитена,

тази бойница беше снабдена

21625 със преграда. При всяка атака

непрекъснато действах с кривака.

Ако някой ме видеше там,

би си спомнил как Херкулес сам

настървено със Как водел бой:

21630 до три пъти нападал го той,

до три пъти отстъпвал назад,

до три пъти присядал на хлад

да отдъхне след този отпор.

И аз също видях много зор,

21635 едра пот ми изби по челото

и бях много измъчен, защото

не можах със преградата здрава

във началото аз да се справя.

Изморен бях, така да се каже,

21640 като Херкулес — повече даже.

И тъй, пак продължих — трака-чука! —

и направих там малка пролука,

за да мога по-късно и сам

да надмогна преградата там.

21645 През пролуката тесничка аз

път можах да проправя завчас —

бях решил вече всичко да сторя,

но преградата сам да съборя.

И успях. Ала в таз цепнатина

21650 аз се вмъкнах едва половина.

Мен наистина хвана ме яд,

но не бих пък отстъпил назад,

та каквото и с мене да става.

Със упорство успях аз тогава,

21655 без да губя надежда, все пак

да наместя там моя кривак.

Но дисагите вънка си бяха,

двете чукчета там си висяха

и все тъй тесен виждах отвора.

21660 Още трябваше аз да се боря —

трудността беше доста голяма.

Убеден бях, че друг избор няма,

а доколкото виждах, оттук

не бе минал до днес никой друг.

21665 На това място пръв идвах аз.

Но дали някой мъж оттогаз

се е радвал на този късмет,

сам не зная, ала занапред

ще живея все тъй убеден,

21670 че не бе идвал друг освен мен

в този кът. Аз обикнал го бях

и безкрайно на него държах.

Ако силно ти някого любиш,

лесно вяра във него не губиш,

21675 та дори да го други петнят.

Знам добре, че по този мой път

никой друг не бе дири оставил.

Ако бях се по него отправил,

за да сторя онази пролука,

21680 то бе, тъй като само оттука

се надявах до моята пъпка

да достигна аз стъпка по стъпка.

        А сега чуйте как се държах

в този случай и как сам можах

21685 да откъсна таз пъпка любима.

Нужда може би някой ще има

и от моя урок в онзи час,

в който сигурно много от вас

ще отидат за пъпки и рози.

21690 Добре нека се вслуша в мен този,

който нивга не би пожелал

да се кае за своя провал.

Според моя съвет се водете

и беритбата тъй извършете,

21695 че да можете без много пот

да достигнете сладкия плод

и от мене по-лесно дори.

За урока не искам пари.

И все пак аз ще храня надежда,

21700 че не ще ми съветът изглежда

непотребен за вас един ден.

И това ще дължите на мен.

        До любимия мой розов храст

приближих се дотолкова аз,

21705 че да мога при първата стъпка

да откъсна желаната пъпка.

Но понеже ми беше тя мила,

не посмях да прибягвам до сила —

Добър Прием ме тъй посъветва

21710 и самият аз дадох му клетва.

С две ръце хванах клонката вита

(бе по-гъвкава тя от ракита),

но не си от бодлите изпатих.

Леко пъпката аз поразклатих,

21715 че не би ми се инак удало

да постигна целта си изцяло.

Поразтърсих и другите клони,

и то без да се нищо отрони

или счупи, или навреди.

21720 Ала знаех добре отпреди,

че не й ли засегна кората,

не ще свършат успешно нещата.

        И най-после (с това ще привърша)

аз разтърсих, но без да го скърша,

21725 този пукнал се вече цветец

и от него попада прашец.

Аз докоснах цвета във средата,

отстранявайки леко листцата —

нали исках за всичко да зная —

21730 и така ги разгърнах накрая,

че цветеца напълно разтворих.

И единствено този грях сторих,

ала сигурен бях, че дори

Добър Прием не ще ме кори.

21735 Той, напротив, остави ме там

да си правя каквото си знам.

Но все пак ми обърна внимание,

че това мое силно желание

според него е май прекалено.

21740 Не постъпвах аз много почтено,

но нали той на мен разреши ми

да откъсна листцата любими.

        И понеже по всичко личеше,

че успехът ми сигурен беше,

21745 то се вече почувствах щастлив.

А на който е бил отзивчив

спрямо мен, бих желал в този час

да изкажа признателност аз,

както прави длъжникът почтен.

21750 На мнозина сам бях задължен

затова, че ме те подкрепиха

и с такива неща ме дариха,

със които, честит и благат,

от Богатство аз бях по-богат.

21755         Между моите топли целувки

благодарни слова, без преструвки,

към Амур и Венера отправих.

И бароните също прославих,

че и те по възможност веднага

21760 отзоваха се. Бог да помага

тук на всеки млад влюбен, готов

да последва сърдечния зов.

За Разумност да мисля не щях,

злини много от нея видях.

21765 Нека трижди да бъде проклето

туй Богатство безсрамно, което

на мен достъп дотам забрани.

(Добре само, че то настрани

не поглеждаше, тъй че без страх

21770 да проникна навътре можах.)

На врага си желая аз злото,

и най-вече на Ревност, защото

явно пречи на всички младежи

да достигнат до розите свежи

21775 (как ли днес тя за пъпките бди?).

Аз откъснах цветеца, преди

да напусна туй място, което

ми така очарова сърцето.

Тъй сдобих се със роза… А вън

21780 беше ден — и аз станах от сън.