Глен Бек
Залезът на демокрацията (7)

Глава 5

След като приключи с възложените му задачи, Ноа започна безцелно да се шляе по коридорите. Не можеше да прецени точно колко време беше изминало, откакто му бе наредено да напусне събранието. В „Дойл&Мърчант“ не се допускаха никакви часовници — нито по стените, нито за лична употреба от персонала.

Това беше една от многото приумици, чиято цел бе да напомня на работещите тук, че това място е съвсем различно от всички останали. През годините интериорът на сградата на компанията се беше преобразявал така, че в момента приличаше на макет, отразяващ процесите, протичащи в мозъка на възрастния мъж. В нея можеше да се види всичко, което той харесваше, и нищо, към което изпитваше неприязън. Понякога странностите бяха в резултат на импулс или на избухване, друг път бяха плод на дълго обмисляне, но след като Крал Артър веднъж произнесеше решението си по даден въпрос, той никога и при никакви обстоятелства не го променяше. Историята с часовниците се случи няколко години преди раждането на Ноа.

През 1978 година една от главните счетоводителки погледнала часовника си, докато Артър Гарднър отправял прочувствено обръщение към подчинените си по време на Коледното тържество. Когато в стаята станало съвсем тихо, тя вдигнала поглед от ръката си и по очите на бащата на Ноа разбрала, че за нея е настъпил часът да си търси нова работа в някаква друга сфера. В следващия понеделник неписаната заповед за забрана на всякакви часовници вече влязла в сила. Само благодарение на особеното му благоволение прозорците все още съществуваха, въпреки че единствено офисите на висшия персонал имаха гледка към външния свят.

Ноа продължи да се движи безцелно, зави надясно, все още не му беше съвсем ясно накъде се е отправил. Наоколо нямаше жива душа, макар че някой би казал, че тази фраза винаги е валидна в света на пиар бизнеса.

Коридорът, в който се намираше в момента, отразяваше накратко историята на компанията. В него, като в галерия, бяха изложени в рамки миналите и настоящите постижения. Изрезки от вестници, реклами, изфабрикувани новини, статии, чиято цел беше скрита реклама, изкусно сътворени редакционни обзори, чиито дати можеха да се проследят чак до далечната 1950 година. По плоските екрани на мониторите по стената непрекъснато се прожектираха моменти от най-важните събития за компанията. Никой от конкуренцията в пиар индустрията не можеше да се похвали с подобна зала на славата.

Въпреки това там нямаше витрина с изложени трофеи, нямаше лъскави награди за изключителни пиар кампании, за Бога, този вид неща изобщо не можеха да се вземат на сериозно. Едно от малкото правила в бизнеса, но може би най-важното, гласеше: „Най-добре свършената работа винаги остава незабележима. Ако обществото усети намесата ти, значи си се провалил“.

В началото на коридора бяха по-незначителните постижения: манията да си вземеш камък за домашен любимец, която неочаквано беше заляла страната; различните играчки, които непременно трябваше да бъдат купени за Коледа (дори имаше случаи на хора, извършили убийства, когато някой ги беше прередил на опашката за тях); цяла поредица от изфабрикувани момчешки банди и тийнейджъри поп звезди, повечето от които дори не можеха да изпеят вярно нито един тон, нито пък можеха да свирят на какъвто и да е инструмент. Един път бащата на Ноа шумно се беше похвалил, че може да превърне някои от най-ужасните масови убийци на двайсети век в модели за подражание сред миролюбивите представители на американската контра култура. И го беше постигнал — по стените висяха снимки на безброй безименни студенти, рок звезди и холивудски знаменитости, гордо носещи фланелки, на които бяха отпечатани романтичните образи на Председателя Мао и Че Гевара.

Последни в тази поредица бяха поставени няколко новосъздадени лекарства, за които впоследствие се наложи да се измислят болести. Лекарствата не бяха много по-различни от всички останали продукти — просто трябваше да се създаде нуждата за тях. Ако достатъчно често чуваш за синдрома на неспокойните крака, нищо чудно един ден и ти да се разболееш от него. Следваше песента „Ча-чинг“ — още една добре свършена работа.

По-нататък, след рекламите на големите тютюнопроизводители, се намираше малък експонат, посветен на този истински феномен в света на пиар индустрията — лотарията. Един любопитен факт — в един от редките случаи, когато семейство Гарднър разговаряше по време на вечеря, на Ноа, тогава все още наивно хлапе, му беше хрумнал изразът, който сега стоеше поставен в рамка. Тогава за първи път баща му го беше потупал одобрително по главата. Ако не играеш, не можеш да спечелиш. Точно така, малкият. Също така не можеш и да летиш, ако не размахаш ръце.

Нито един техен продукт не изразяваше същността на работата им толкова добре, колкото лотарията. Рекламите и останалите трикове напомняха на нещастниците да си купят билет, но пиар компанията създаваше магията, която година след година караше хората да вярват в невъзможното. Всеки, който беше учил математика до пети клас, можеше да разобличи измамата — за да имаш петдесет процента шанс да спечелиш, трябва да си купиш билети на стойност сто милиона долара. Всички знаят това, но въпреки това продължават да мечтаят. Вземай им парите и в замяна на това всеки път им давай къс хартия и поредното разочарование, а след това — и тук беше ключът към най-важното — ги накарай всяка седмица да се редят на опашка и отново да правят същото. Ако можеш да мамиш обществото по този начин и въпреки това да спиш спокойно през нощта, значи те очаква дълга и блестяща кариера.

Разбира се, всеки един от триумфите на компанията беше поражение за някой друг. Но така стояха нещата във всеки един бизнес. Щом единият печели, значи другият губи, а понякога можеше да стане така, че да загуби всичко. Но така и трябваше да бъде. Човек можеше да пропилее целия си живот, разсъждавайки кое е правилно и кое не е.

Да вземем следния пример — Ноа имаше една приятелка в колежа, не особено близка, но все пак приятелка, която сама се определяше като прекалено състрадателна, ляво ориентирана активистка. След дипломирането си тя замина да работи за някаква организация, подпомагаща бедстващите в Африка. Не поддържаха редовна връзка, но последното й тъжно писмо беше наистина много показателно. Оказало се, че след всички усилия — официални обеди, концерти, набиране на средства по телефона — храната, дрехите и лекарствата били изпратени в бедстващата страна, но там веднага били отвлечени от силите на корумпираното временно правителство или от бунтовниците, или и от двете. С по-голямата част от сумата бил закупен един „Викинг V 58“ за едно нещастно, лишено от яхта дете, син на член на парламента. Останалите пари отишли за оръжие и боеприпаси. С тях, от своя страна, геноцидът продължил, били извършени няколко случая на масови убийства сред гладуващите мъже, жени и деца, за които помощите първоначално били предназначени.

Преди, когато беше по-млад, Ноа бързо си извличаше поука от подобни истории: не можеш да оправиш всичко на този свят, може би изобщо нищо не можеш да оправиш. Всичко е прекалено голямо, прекалено сложно. Затова по-добре, хлапе, не клати лодката. Бъди доволен от това, което имаш, не си вири главата и гледай да изиграеш козовете си по най-добрия начин. Това беше чудесно оправдание за младия човек, който твърде рано се беше отказал от високите си идеали и бе оставил течението да го отнесе в сигурното, макар и бурно пристанище на компанията на баща си. Този отговор му действаше успокояващо, стига да не се замисляше прекалено много върху въпросите.

А какво беше казала онази жена днес? Всички вие, които се занимавате с пиар, изкарвате хляба си с лъжи.

Точно така, скъпа моя. Е, госпожице, не се правете на света вода ненапита. Ще перифразирам остроумния отговор на един от известните клиенти на фирмата ни, който каза, че всичко зависи от смисъла, който влагаме в думата лъжа, нали така? И докато проверяваш в речника какво точно означава тази дума, разлисти страниците малко по-нататък и провери преносното значение на другата дума в обвинението ти, думата хляб. Всички трябва да го изкарваме по някакъв начин и освен ако не греша, и на двамата ни плащат с едни и същи мръсни пари. Разликата е в това, че единият от нас не се самозаблуждава.

В този момент Ноа достигна до една ниша, в която зад витрина бяха изложени снимки на най-големите световни събития както в политиката, така и извън нея, в чието създаване компанията беше участвала.

Там стояха портретите на няколко президенти на САЩ, като се започне от настоящия и бъдещия и се стигне, почти без прекъсване, назад чак до Дж. Ф. Кенеди. Баща му казваше, че единствените изключения са били Джими Картър и Никсън. Първият е бил прекалено високомерен, за да приеме такъв вид помощ, а вторият — прекалено стиснат. Нямаше никакво значение дали са Републиканци, или Демократи, за реалистите в съвременната политика идеологията е само средство за постигане на целта.

Ноа беше достигнал почти до края на коридора, когато един малък непретенциозен експонат привлече вниманието му. Нямаше нито заглавие, нито описание. На безмълвния екран се въртеше едно и също видео, което показваше как медицинската сестра Найра ал Сабах дава показания пред Конгреса. Покъртителната история на това петнайсетгодишно кувейтско момиче как по време на инвазията иракските войници са изхвърляли бебетата от кувьозите им, беше повтаряна отново и отново, до самото избухване на Войната в Залива през 1991 г.

Безспорно потресаваща, силно разтърсваща и напълно… измислена.

Клиентът в този случай беше една зле прикрита организация на поддръжници на нападението над Ирак, която наричаше себе си „Граждани за свободен Кувейт“. Момичето изобщо не беше медицинска сестра, а фотогеничната дъщеря на кувейтския посланик в САЩ. Показанията й бяха написани, продуцирани и режисирани от Артър Исая Гарднър, уважавания господин, който във видеото седеше точно зад нея.

Ноа започна да усеща тъпа, пулсираща болка в слепоочието си. В този момент се сети накъде се беше отправил — към таблото за обяви в стаята за почивка. Възнамеряваше да вземе адреса, на който онези революционно настроени откачалки щяха да се съберат, и да довърши разговора си с привлекателната наивна млада жена, на която, очевидно, трябваше да изясни едно-две неща.