Глен Бек
Залезът на демокрацията (31)

Глава 29

— В каква часова зона е Невада? — провикна се Дани по посока на кухничката в караваната.

Ролексът на ръката му беше менте и се нагласяваше трудно, затова винаги, когато пътуваше, Дани отлагаше това до последния възможен момент. Обаче в днешния ден щеше да бъде изключително важно да знае колко точно е часът.

— Същата като в Лос Анджелис — провикна се агент Кърнс. — В момента е около осем и двайсет и пет.

И двамата се бяха поуспали, затова сега бързаха да се приготвят за път. Напрежението ставаше още по-голямо, защото сутринта Кърнс каза, че предишната вечер не бе успял да се свърже със своя човек от ФБР, а новите им приятели-терористи му бяха изпратили твърде загадъчен имейл.

Съобщението идваше от Елмар — мъжът, който бе отсъствал предишната вечер. Този следобед трябваше да се срещнат отново и този път срещата наистина щеше да бъде делова бомбата щеше да бъде разменена срещу исканата сума. Освен това щяха за последен път да обмислят плана за утрешния атентат в центъра на Лас Вегас. Срещата бе насрочена за пет часа следобед, някъде в пустинята, толкова далече от цивилизацията, че мястото бе определено само посредством координатите си.

Дани по-добре се справяше с компютъра, затова му бе гласувано доверие да планира пътя им до уреченото място, като за целта трябваше да се консултира с някои карти в интернет. Докато Кърнс беше в банята, Дани влезе в една от любимите си анонимни пощенски кутии и бързо изпрати писмо до хората си в Чикаго, до Моли и до няколко съмишленици, на които имаше пълно доверие.

„ЛИЧНО — НЕ ПРЕПРАЩАЙ — ИЗТРИЙ СЛЕД КАТО ПРОЧЕТЕШ

Срещата днес, понеделник следобед, Южна Невада.

Ако не се обадя до сряда, значи съм мъртъв^[1],

ето къде да търсите трупа ми

37° 39’ 54.35 северна ширина

116° 56’31.48 западна дължина

СТОЙТЕ ДАЛЕЧЕ от Невада

дб“

Когато Кърнс отново се появи в стаята, съобщението бе вече изпратено, историята на браузъра изтрита и картата на мястото на срещата отпечатана.

Натовариха отново бомбата в микробуса и Дани седна на мястото до шофьора, като топлеше ръцете си в чашата нес кафе, която бе взел със себе си. Чувстваше се неестествено спокоен, като се имаше предвид, че ги очакваше осем часа пътуване с неизвестен край.

Кърнс се появи след малко, но преди още да стигне до микробуса, се плесна по челото, като че ли бе забравил нещо важно. Върна се бързо до входната врата на караваната, отключи я и в продължение на половин минута викаше и подканваше опърпаната котка да излезе. Най-после тя се появи, шмугна се покрай него и изчезна в запустелия двор. След това агент Кърнс се наведе, напълни паничката й с вода и я постави близо до стълбите, така че през целия ден да остане на сянка.

Всеки, който има домашно животно, би направил същото, когато заминава и знае, че няма да се върне до късно следващия ден. Но без сам да може да разбере защо, на Дани му се с гори, че мъжът до него се подготвяше да отсъства от дома си много, много дълго.