Глен Бек
Залезът на демокрацията (45)

Глава 43

— Тук е девет-едно-едно, този разговор се записва, за какъв спешен случай ще съобщите?

Накъдето и да отиваха, пътят, по който се движеха, беше ужасен. Дани се бе хванал здраво за един от коланите, с който привързваха товарите в задната част на камиона, близо до отворената врата. Това беше единственото място в металната каросерия, където сателитният телефон на Кърнс имаше сигнал.

— Казвам се Дани Бейли. Намирам се в пустинята, някъде на северозапад от Лас Вегас. С мен е специалният агент от ФБР Стюарт Кърнс. В момента сме в каросерията на камион и пътуваме нанякъде. Камионът принадлежи на терористична организация, която е възможно да притежава ядрено оръжие.

— Къде точно се намирате, господине?

— Вижте какво, знам, че хората ви вече са проверили и много по-добре от мен знаят къде се намирам в момента. Знаят от чий телефон се обаждам, знаят по кой път се движа, а след десет секунди ще знаят със сигурност кой съм, защото ще са направили сравнителен анализ на гласа ми, затова не ми губете повече времето.

За известно време по линията се чуваха различни шумове от електронни устройства.

— Добре, свършихте ли си работата? Сега чувате ли ме всички? Става въпрос за операция с кодово име „извънредна ситуация“. Разбрахте ли? Извънредна ситуация. Сега вече знаете кой съм, с кого съм, защо съм тук и къде да изпратите подкрепление и, за Бога, повярвайте, че всичко е съвсем истинско. Просто следвайте сигнала и ни намерете, разбрахте ли ме?

Дани остави телефона включен и го сложи в една малка ниша в каросерията.

Кърнс беше отишъл в предната част на камиона и бе коленичил до омотания в черен найлон предмет, който бе привлякъл вниманието и на двамата още преди началото на стрелбата.

Наистина се оказа, че е труп, лицето на мъртвеца не бе покрито. Когато Дани видя изражението на Кърнс, разбра, че е безсмислено да пита кой е убитият. Вече всичко му стана съвсем ясно.

Агент Кърнс му бе казал, че през последните години, когато бе работил по тази операция под прикритие, е имало само един-единствен човек от ФБР, с когото е поддържал връзка. Страховитият му образ, създаден в интернет, бе добре познат както на десетки хиляди радикално настроени откачалки, така и на силите на реда. Имаше само един човек, който можеше авторитетно да потвърди, че Стюарт Кърнс в действително е честен американски гражданин, който изпълнява дълга си да пази и защитава родината си. Сега този човек лежеше пред тях, мъртъв.

— Обади ли се на 911? — попита Кърнс.

— Обадих се. Сега те или ще дойдат или не.

— Какво искаш да кажеш?

Дани докосна металната поставка до себе си, на която бе поставено онова нещо, което на пръв поглед приличаше на торпедо.

— Огледай внимателно това тук и ми кажи какво мислиш.

Кърнс се изправи, потрепна от болка и се облегна на металната стена на камиона. Панталонът под коляното му беше изцапан с кръв.

— Добре ли си?

— Добре съм, само ми помогни да се изправя.

Те застанаха от двете страни на металната поставка, намираща се в центъра на каросерията и се хванаха здраво за нея, докато камионът продължи да подскача по неравния път.

— Прилича ми на стара атомна бомба „Марк 8“ от началото на петдесетте години — заяви Кърнс.

Той приближи светлината и прокара ръце по повърхността на бомбата, като се спря и огледа няколко печата и стикера, на които бяха записани датите на проверките и инициалите на инспекторите.

— През всичките тези години са я поддържали в готовност.

— Значи все още е действаща, така ли?

— На мен поне така ми се струва.

От задната част на огромния предмет излизаше тежка метална тръба. Кърнс я проследи с пръст и я посочи на Дани. Тръбата минаваше по дъното на каросерията на камиона и през стената навлизаше в кабината на шофьора.

— Изглежда, са я пригодили така, че да може да бъде задействана от шофьорското място.

— Значи твоят приятел, дето сега е на пода, им е донесъл тази бомба, а ти им донесе своята. И двамата така са ви прецакали, че нито един от вас не е знаел какво прави другият и всички едновременно сме се оказали забъркани в тази каша.

— Но защо? — думите на Кърнс не прозвучаха като въпрос, той по-скоро разсъждаваше на глас.

— Казах ти и преди. На тези, които стоят зад всичко това, им е било нужно да инсценират терористичен акт и някой будала, който да им помогне в намеренията им. И този будала си ти, Стюарт. А моите хора е трябвало да изиграят ролята на врага, затова и аз съм тук с теб.

— Като се има предвид какво досие имаш, те са могли да те задържат, когато си поискат, но са те задържали в петък, за да те направят част от плана си. А мен просто са ме държали в килера…

— И са изчаквали да дойде подходящият момент, когато ще им трябват двама грешници като нас — прекъсна го Дани. — Откачалката от интернет, който вярва в разни конспиративни теории, е подтикнал тези главорези към насилие, а самотният, побъркан бивш агент от ФБР му е помогнал да осъществи плана си.

— Нямам представа кой стои зад всичко това, но в момента ние прецакахме техните планове.

— Засега. Онзи зад волана кара така, сякаш си е наумил на всяка цена да стигне някъде, но ако за момент размисли трезво и реши да спре и да провери какво става в камиона, с нас е свършено. Нямаме оръжие и той ще ни застреля като животни в клетка. След това вечерта ще пристигне във Вегас и ще направи онова, което си е наумил. Не можем просто да седим и да чакаме.

Кърнс погледна Дани:

— Какво предлагаш да направим?

За момент камионът намали скоростта си, след това зави по друг, доста по-равен път, и отново се понесе бързо.

— Имам една идея — каза Дани, — но не знам дали ще ти хареса.

Той се приближи до задната врата на камиона, където, привързана за едната страна на каросерията, стоеше бомбата, която бяха донесли, и направи знак на партньора си да го последва. Когато Кърнс седна и внимателно намести ранения си крак, Дани клекна до него и махна найлона, с който бе покрито устройството. Той взе ключовете, прикрепени с лепенка до задействащия панел, и ги подаде на Кърнс.

Ако една от тези бомби беше истинска, то тогава беше съвсем логично и другата да е истинска. Имаше само един начин да узнаят дали това в действителност беше така.

— Хайде да започваме — каза Кърнс.

Вкара двата ключа в контролния панел, завъртя ги на четвърт оборот и натисна бутона, на който пишеше ЗАРЕЖДАНЕ. Жълтите светлинки се появиха една по една и след малко засветиха в зелено. Чуваше се тихият шум от зареждането на електронното устройство.

След като координатите са били зададени веднъж, не беше никак трудно да се промени целта, като се използва сензорният екран на GPS-а на детонатора. Разбира се, не избраха някакъв адрес, а едно празно място на около три мили по-нататък по пустия път, по който пътуваха.

Възрастният мъж запали цигара, извади още една от пакета и я подаде на Дани.

— Не, казах ти вече, отказах ги преди пет години.

— Хайде стига, това е специален случай.

— Заклех се пред една стара приятелка, че няма да пуша. Ако някога видиш тази жена, Стюарт, ще разбереш защо не мога да наруша клетвата си.

— Щом е така, разбирам какво имаш предвид.

Лицето на Кърнс се изкриви от болка, когато се опита да премести крака си. Той облегна глава на металната стена на каросерията и затвори очи.

— Хей — подвикна му Дани и изчака партньорът му да го погледне. — Онази вечер, когато ми разказваше за кариерата си във ФБР, каза, че след всичко, на което са те подложили, не знаеш защо още продължаваш с мисията си.

— Точно така.

— Ще ти кажа защо, човече. Заради това, което се случва тази вечер. Спомняш ли си какво каза, когато те накараха да сложиш ръка върху Библията и да се закълнеш?

— Беше толкова отдавна, чакай, да видим дали още си спомням нещо… „Заклевам се тържествено — започна Кърнс тихо, — че ще спазвам Конституцията на Съединените американски щати, ще я защитавам от всички нейни врагове, външни и вътрешни, и ще й остана верен докрай.“

— По дяволите, точно така.

— Ами ти?

— Аз ли? О, за мен това е идеалният начин да си отида. Колкото повече разсъждавам по въпроса, толкова повече се убеждавам, че вече започнах да омръзвам на хората от моето движение. То дори вече не е мое. Ако хора, като онези, с които се срещнахме днес, са съгласни с думите ми, то тогава нещата, които говоря, не са правилни. И знаеш ли какво, Стюарт? Преди много, много години аз обрекох живота, богатството и честта си на тази страна и сега е дошъл моментът да пожертвам и трите наведнъж.

Кърнс дръпна още веднъж от цигарата си и я загаси в металния под на камиона.

— Има ли значение, че никой никога няма да разбере какво направихме ние с теб тази нощ?

— Все някой ще се досети. Някой като мен. Не че останалите ще му повярват.

Електронното устройство до тях издаде силен звук. Под думите Близост до целта светна яркочервена лампа.

— Беше ми приятно да работим заедно, хлапе — заяви Кърнс. Той протегна ръка, а Дани Бейли я стисна здраво в знак на солидарност и след миг и двамата изчезнаха.