Глен Бек
Залезът на демокрацията (19)

Глава 17

По вътрешната уредба на самолета прозвуча съобщението, че в момента се движат на височина 13 000 метра, и в същия момент се чу слаб звук и надписът „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“ изчезна.

Това беше мил жест от страна на втория пилот, който, като се имаше предвид големината на самолета и че в него пътуваха само двама души, можеше спокойно да се обърне и да ги информира за подробностите относно полета.

Стюарт Кърнс извади пакет „Дънхил“ от единия си джоб, запалка от другия, отпусна леко седалката си назад и запали цигара. Дръпна дълбоко, издиша малко бяло кръгче дим и го наблюдава, докато то се заизкачва към заобления таван на самолета.

— Какво правиш?

Дани Бейли се беше разбудил и гледаше запалената цигара с такова удивление, все едно пред очите му се извършваше банков обир.

— Пушенето все още е позволено по време на чартърни полети. Поне на този е така — каза Кърнс, протегна пакета към него и започна да го тръска, докато филтърът на една цигара се показа навън. — Хайде, запали си, не се притеснявай.

— Преди пет години ги отказах.

— За последен път ти предлагам. Не всеки ден ти се отдава възможност да нарушиш правилата — Бейли не реагира и Кърнс прибра пакета в джоба си. — Я ми кажи още веднъж на колко години си.

— На трийсет и четири.

— В годината, в която си роден, пушенето все още е било позволено по време на всички вътрешни полети. Можеш ли да си го представиш?

— Кажи пак как се казваш? — попита Бейли.

— Кърнс. Стюарт Кърнс.

— Точно така, специален агент Кърнс. Виж какво, Стюарт, много съм щастлив, че ме пуснаха от затвора, но нещо нямам чувството, че съм свободен.

— Съвсем прав си — кимна Кърнс.

— Така е. Не искам да те засегна, но не си прави труда да ми се правиш на приятел. Да се придържаме към служебните ни отношения. Сега си изпуши спокойно цигарата, а след това ми кажи какво, по дяволите, трябва да направя, за да мога най-после да си отида вкъщи.

Планът за действие въобще не беше сложен, а и не можеше да бъде другояче, когато успехът зависеше от поведението на информатор, подложен на натиск. При този вид тайни операции, ако има и най-малката възможност за провал, то провалът неминуемо настъпва. Колкото по-прост е планът, толкова по-добре. Това беше основното условие за успех.

Целта на операцията бяха редови членове на паравоенно движение, които имаха амбицията да израснат и да се превърнат в истинска ударна група на вътрешния тероризъм. В момента те търсеха финансиране, логистична подкрепа и оръжие. Ако всичко вървеше по план, в края на операцията всички щяха да се озоват в затвора.

Щяха да използват Дани Бейли и да го заведат лично на първата среща, като по този начин придадат достоверност на плана си. В общественото пространство той бе нещо като говорител ми движението „Патриот“. Казано с прости думи, присъствието на Бейли трябваше да легитимира появата на Стюарт Кърнс.

Самата операция щеше да бъде светкавична, но изискваше дълга и внимателна подготовка.

Преди няколко години компютърните специалисти към ФБР бяха създали сайта www.stuartkearns.com и бяха публикували в него следната история: бивш федерален агент е бил уволнен, когато се опитал да даде гласност на някои неудобни за държавата истини. След като няколко пъти бил заплашван с убийство, този агент се ядосал и решил да публикува в интернет всичко, което знаел. По този начин искал, от една страна, да защити себе си, а, от друга, да продължи борбата си срещу тъмните сили, чиято цел е да причинят глобален финансов колапс и след това да създадат правителство, управляващо целия свят.

Имената на тези глобални престъпници бяха подбрани измежду враговете на крайните леви и десни екстремисти, а именно ционистите, британското кралско семейство, Международният валутен фонд, Световната банка, семейство Ротшилд, семейство Рокфелер, групата „Билдербърг“, масоните, Ватиканът и каквото още ви дойде наум. Групата беше голяма и разнородна, но точно това бе целта. Скоро след това стана ясно, че сайтът на Стюарт е между двайсетте най-посещавани подобни сайта и че там влизат всякакви откачалки със сходни идеи.

Още от началната страница ставаше ясно, че авторът не е привърженик на мирните действия. Високопарните речи, линковете, документите и форумите, които се публикуваха там, съвсем ясно показваха, че измисленият бивш федерален агент, преминал на страната на „Патриот“, вярва, че само чрез въоръжена борба, чрез истинска война, положението в Америка може да се оправи и страната да се върне към предишните си ценности.

Този сайт и провокативното му съдържание представляваха това, което на жаргона в интернет се нарича трол. Това е термин, взет от риболова — хвърляш въдицата зад лодката и напълно забравяш за нея. Тя се влачи отзад и все нещо, примамено от стръвта, се закача за нея.

При наличието на над 200 милиона сайта никой не си въобразяваше, че името на Стюарт Кърнс и невзрачният му сайт ще придобият особена популярност сред последователите на различните, често враждуващи помежду си, екстремистки групи. ФБР, както и други агенции, поддържаха хиляди такива сайтове — капани. Понякога в тях попадаше нещо интересно, но в повечето случаи нищо не се случваше.

Но един ден на въдицата се закачи риба и още от първото подръпване на кордата стана ясно, че уловът ще бъде голям.

В чат-рума на сайта се бе сформирала нова дискусионна група, която наричаше себе си „Пряко действие“. Там се дискутираше подготовката за бомбения атентат в Оклахома сити, както и самият Тим Маквей, и атаката му срещу федералната сграда „Алфред П. Мъра“ през 1995 година. Обсъждаше се какво е било направено както трябва и какви са били грешките му, както и множество конспиративни теории, появили се в общественото пространство след това. След известно насърчаване от страна на лидера на форума дискусията премина на ново, по-високо ниво — започна да се коментира какво е трябвало да се направи, за да има атаката още по-голям успех. Обсъждаха се и други възможни обекти на атаки, хората, които биха ги извършили, начините и необходимите оръжия. След като разговорите станаха сериозни, много хора напуснаха чата, но осем души останаха.

Останалата група продължи много предпазливо да обсъжда идеите си, а след това премина към изпращане на кодирани имейли. От теоретична дискусия постепенно преминаха към реален план, който би могъл да бъде приведен в действие. Впоследствие още трима от анонимните участници се уплашиха и изчезнаха от чата. Така останаха петима, които заявяваха, че са готови да извършат нов чудовищен терористичен акт.

Вече беше настъпил моментът да ги приберат на топло.

— Те не са от моите хора — настояваше Бейли. — Слушай, човече, сигурно се шегуваш. Никога не съм призовавал към насилие.

— Изгледал съм всичките ти видеоматериали, синко. В нито един от тях не казваш на хората си да се въздържат от насилие.

— Стига, бе — Бейли се отпусна назад и поклати глава. — Трябва да изприказвам куп приказки, само за да накарам хората да се поразмърдат и да се надигнат от диваните си. Някой от вас чел ли е наистина Първата поправка на Конституцията? Още преди 11 септември Том Кланси написа две книги, в които разказва за самолети, използвани като оръжия в терористичен акт. Да не би да сте го арестували за това?

— Не, но мога да те уверя, че го извикахме на разпит.

— Не съм аз човекът, който ви трябва.

— Само ти си ни под ръка. Твоето име значи много за онези хора. Разчитай на мен, те напълно ще ти се доверят, а ние точно от това имаме нужда. Трябва само да дойдеш и да поприказваш с тях, да им кажеш, че ме познаваш и че се безпокоя между тях да няма агент.

— Ти се безпокоиш, че между тях може да има къртица. Е, това вече наистина ми хареса.

— Благодаря — отвърна Кърнс. — Ще кажеш, че съм те помолил да ги провериш, преди да се съглася да се срещна с тях лично. Всичко ще бъде наред, довери ми се. Трябваш ми просто да уредим първата среща и може би малко след това. Повече нищо няма да искам от теб.

— След което излизам от играта и ме оставяте на мира, така ли?

— Не си навличай неприятности и повече никога няма да се срещнеш с някой като мен.

— Искам го написано черно на бяло.

— Ще го получиш — обеща Кърнс и загаси цигарата си в пепелника. — Участвал ли си в пиеса, например когато си бил в училище?

— Защо?

— Просто някои хора стават много нервни, когато им се наложи да лъжат. От теб не се изисква кой знае какво изпълнение, но все пак трябва да съм сигурен, че няма да се издъниш. Вече не можеш да ми се измъкнеш.

— Питаш ме дали мога да заблудя шепа дребни престъпници, които си играят на терористи в задния двор? — Бейли кимна, свали черните си очила, взе папката с досието си от скута на Кърнс и започна да я прелиства, докато стигна до купчина снимки. — Тези виждал ли си ги? — попита той.

На снимките, очевидно правени по-рано през годината, се виждаше мъж, който напълно приличаше на полковник Сандърс^[1], имаше същата брадичка, бяло сако и черна папийонка. На най-горната снимка се виждаше как се ръкува с една известна личност, а над главите им бе емблемата на ООН.

— Това ти ли си? — попита Кърнс.

— Аз съм — отвърна Бейли и посочи другия мъж на снимката. — А това е господин Али Треки, председателят на Генералната асамблея на ООН. Снимката е направена по времето на официалната държавна визита на основателя на „Кентъки Фрайд Чикън“, който, между другото, е починал преди трийсет години. Виж това — и той показа следващата снимка. — Позволи ми дори да седна на стола му и да ударя с чукчето.

— Кога стана всичко това, миналата година ли?

— Снимките се появиха в „Дейли Нюз“ тази седмица. Целта им беше да привлекат вниманието към новото ми DVD „Обединени маниаци“, в което става въпрос за корупцията в ООН. Вече е изчерпано, но ще се опитам да ти намеря едно копие.

— Ще си го поръчам по интернет. Как мина покрай охраната?

— Каква охрана? Та те лично ме заведоха до кабинета на президента — отвърна Бейли с усмивка. — Всички обичат полковника.

— Това е добър номер — съгласи се Кърнс.

— О, не, Стюарт, това не е добър номер. Това е страхотен номер.

Въпреки обстоятелствата не беше трудно да се разбере какво привличаше хората към Дани Бейли. Имаше вроден чар, умееше да говори и убеждава и като истински добър търговец да те накара да купиш стоката му, преди да си се усетил какво става. Такъв тип поведение е изключително ценно при работа под прикритие. Ако нещата започнат да излизат извън контрол, понякога съобразителността може да ти спаси живота, докато употребата на оръжие да те вкара направо в гроба.

Кърнс кимна, прибра папката и си каза, че трябва да намери време да я прегледа внимателно още веднъж. Очевидно в младия мъж се криеше нещо много по-дълбоко от това, което се забелязваше на пръв поглед.