Пол Зюсман
Скритият оазис (13)

11.

Кайро

Посолството на САЩ заема ограден и солидно охраняван комплекс до централния Площад на свободата, Майдан Тахрир. Прилича повече на строго охраняван затвор, отколкото на дипломатическа резиденция. Доминиращо място сред сградите заемат две постройки.

В Кайро 1, както я нарича персоналът, грозна сиво-кафява кула на петнайсет етажа в средата на комплекса, са настанени повечето основни служби: кабинетът на посланика, отделението за контакт с правителството, военното ведомство, разузнавателните отдели.

Кайро 2, само на крачка от кулата близнак, не изпъква толкова; фасадата е бледокремава, прозорците са тесни процепи, а отгоре стърчат сателитни чинии. Тук се намират повечето от поддържащите посолството служби — счетоводство, протокол, информация.

И тук, на третия етаж, беше кабинетът на Сай Ангълтън.

Седнал зад бюрото си, със заключена врата и спуснати щори, той постави игла в инсулиновата си писалка, повдигна ризата си и стисна шепа огъваща се плът. От стискането кожата побеля още повече.

Нещата се бяха подобрили от шейсетте години, когато още беше момче в Брантли, щата Алабама. Тогавашните спринцовки и ампули вече ги нямаше и сега се използуваше тънка като химикалка тръбичка. Но ако в техническо отношение някои неща се бяха развили, други си оставаха все същите. Като болен цял живот от диабет тип 1, Ангълтън трябваше задължително да се инжектира по четири пъти на ден (съучениците не спираха да му се подиграват заради редовното уединяване със спринцовката). Дори днес, след близо четиридесет години, той все още мразеше инжектирането.

Скръцна със зъби, затананика си някакъв шлагер и изкара няколко такта, преди да забие иглата в корема си. Почувства боцването, но неприятното усещане бързо отмина. Задържа устройството още малко, докато последният инсулин се изсипа в него, за да поддържа живота му, после с облекчена въздишка го прибра в калъфчето. Докато си закопчаваше ризата, отиде до прозореца и вдигна щорите. Слънцето огря кабинета.

Беше тясно и претъпкано помещение с грозно безлично бюро, фотьойл, канапе и библиотека — наричаха ги служебна мебелировка. Би се чувствал по-удобно в Кайро 1, където кабинетите бяха по-големи и по-подредени, но той принадлежеше към връзките с обществеността, а този отдел беше в Кайро 2. Тук поне го разпитваха по-малко. Пък и това нямаше да трае дълго, надяваше се той. След като бъркотията около Пясъчния огън се оправеше, той щеше да си събере багажа и да се изнесе с първия самолет.

В двора под него двама души подскачаха по тенис корта и глухото тупкане на топката отекваше из комплекса. Докато ги гледаше, през ума му мина мисълта какво ли е да се движиш така свободно. Върна се при бюрото, седна и се пресегна за папката, с която работеше, преди да дойде времето за дозата инсулин. На корицата диагонално бе поставен червен печат с текста „Поверително“. А отдолу бе името: Александра Ханън.

Ангълтън отвори папката и започна да чете.