Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Слепой музыкант, 1886 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Асен Григоров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- MY LIBRARY Editions (2014)
Издание:
В. Г. Короленко. Слепият музикант
Руска. Второ издание
Редактор: Милка Милева
Художник: Петър Петрунов
Художник-редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Наталия Кацарова
Слепой музыкант, 1898
Государственное издательство Детской литературы РСФСР
Москва 1957
Тираж 150 000
Литературна група IV
Писмо №911
Дадена за набор 30.X.1973г.
Подписана за печат месец януари 1974 г.
Излязла от печат месец февруари 1974 г.
Формат 84×100/32
Печатни коли 10 1/4
Издателски коли 7, 28
Тираж 50 125
Цена 0,57 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
Полиграфичен комбинат „Атанас Стратиев“ — Хасково
История
- — Добавяне
От автора
(Към шестото издание)[1]
Чувствувам, че поправките и допълненията в повестта, която претърпя вече няколко издания, са неочаквани и затова се налага известно обяснение. Основен психологически мотив на етюда е инстинктивният, органическият стремеж към светлината. Оттук — душевната криза на моя герой и нейното разрешение. И в устни, и в печатни критични бележки ми се случваше да срещам много основателно на пръв поглед възражение: според хората, които възразяват, този мотив липсва у сляпородените, които никога не са виждали светлина и затова те не трябва да чувствуват, че им липсва нещо, което съвсем не познават. Това съображение ми се струва неправилно: ние никога не сме летели като птици, но всички знаят колко дълго време усещането, че летиш, придружава детските и младежките сънища. Трябва обаче да призная, че този мотив влезе в моята творба като априорен, подсказан само от въображението. Едва няколко години след като етюдът ми започна да излиза в отделни издания, един щастлив случай ми даде възможност през време на една екскурзия да направя пряко наблюдение. Фигурите на двамата звънари (слепият и сляпороденият), които читателят ще намери в гл. VI, разликата в техните настроения, сцената с децата, думите на Егор за сънищата — всичко това записах в бележника си направо от натура, горе на камбанарията на Саровския манастир в Тамбовска епархия, където двамата слепи звънари може би и сега още водят посетителите на камбанарията. Оттогава този епизод — според мен решаващ в посочения въпрос — лежеше на съвестта ми при всяко ново издание на моя етюд и само трудността да се върна отново към старата тема ми пречеше да го включа по-рано. Сега той представя най-съществената част от добавките, влезли в това издание. Останалото стана в процеса на работата, тъй като — веднаж засегнал предишната тема — аз вече не можех да се огранича с механично допълнение и работата на въображението, попаднало в предишните релси, естествено се отрази и върху съседните части на повестта.
25 февруари 1898 г.