Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Слепой музыкант, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MY LIBRARY Editions (2014)

Издание:

В. Г. Короленко. Слепият музикант

Руска. Второ издание

Редактор: Милка Милева

Художник: Петър Петрунов

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Наталия Кацарова

 

Слепой музыкант, 1898

Государственное издательство Детской литературы РСФСР

Москва 1957

Тираж 150 000

 

Литературна група IV

Писмо №911

 

Дадена за набор 30.X.1973г.

Подписана за печат месец януари 1974 г.

Излязла от печат месец февруари 1974 г.

Формат 84×100/32

Печатни коли 10 1/4

Издателски коли 7, 28

Тираж 50 125

 

Цена 0,57 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

Полиграфичен комбинат „Атанас Стратиев“ — Хасково

История

  1. — Добавяне

От автора
(Към шестото издание)[1]

 

Чувствувам, че поправките и допълненията в повестта, която претърпя вече няколко издания, са неочаквани и затова се налага известно обяснение. Основен психологически мотив на етюда е инстинктивният, органическият стремеж към светлината. Оттук — душевната криза на моя герой и нейното разрешение. И в устни, и в печатни критични бележки ми се случваше да срещам много основателно на пръв поглед възражение: според хората, които възразяват, този мотив липсва у сляпородените, които никога не са виждали светлина и затова те не трябва да чувствуват, че им липсва нещо, което съвсем не познават. Това съображение ми се струва неправилно: ние никога не сме летели като птици, но всички знаят колко дълго време усещането, че летиш, придружава детските и младежките сънища. Трябва обаче да призная, че този мотив влезе в моята творба като априорен, подсказан само от въображението. Едва няколко години след като етюдът ми започна да излиза в отделни издания, един щастлив случай ми даде възможност през време на една екскурзия да направя пряко наблюдение. Фигурите на двамата звънари (слепият и сляпороденият), които читателят ще намери в гл. VI, разликата в техните настроения, сцената с децата, думите на Егор за сънищата — всичко това записах в бележника си направо от натура, горе на камбанарията на Саровския манастир в Тамбовска епархия, където двамата слепи звънари може би и сега още водят посетителите на камбанарията. Оттогава този епизод — според мен решаващ в посочения въпрос — лежеше на съвестта ми при всяко ново издание на моя етюд и само трудността да се върна отново към старата тема ми пречеше да го включа по-рано. Сега той представя най-съществената част от добавките, влезли в това издание. Останалото стана в процеса на работата, тъй като — веднаж засегнал предишната тема — аз вече не можех да се огранича с механично допълнение и работата на въображението, попаднало в предишните релси, естествено се отрази и върху съседните части на повестта.

25 февруари 1898 г.

Бележки

[1] В това издание бяха направени значителни допълнения.