Пиер Луис
Афродита. Антични нрави (24)

III.
Отговорът

И Агора опустя като морски бряг след прилив.

Ала тя не опустя съвършено: един мъж и една жена останаха там, тия, които единствено знаеха тайната на силното хорско вълнение и които един чрез други бяха го причинили. Те бяха Деметриос и Хризис.

Младият мъж беше седнал на един мраморен блок близо до пристанището. Младата жена стоеше права на другия край на площада. Те не можеха да се познаят от толкова далече, но те се угадиха един други; Хризис се завтече към него под силните лъчи на слънцето, пияна от гордост и пожелания.

— Ти го направи! — извика тя. — Значи ти го направи!

— Да — безстрастно отвърна младият човек. — Ти си удовлетворена.

Тя се хвърли на коленете му и лудо го прегърна.

— Аз те любя, аз те любя! Никога не съм чувствала това, което чувствам сега. О, богове! Най-после аз познавам истинската влюбеност. Ти виждаш, Възлюблений мой, че аз ти давам повече, отколкото оная вечер ти обещах. Аз не можех и да помисля, че аз, която никога не съм пожелавала някого, ще се изменя толкова скоро. Аз ти предложих тогава да купиш само тялото ми, а сега аз ти давам всичко, което имам, всичко добро, всичко чисто, искрено и страстно, аз ти давам цялата си душа, която е още девствена, Деметриос! Ела с мене, да напуснем временно тоя град, да отидем в някое скрито място, дето ще бъдем двама, само двама. Там ще преживеем дни, каквито не са преживявани на земята преди нас. Никога любовник не е извършвал това, което ти извърши зарад мене. Никога жена не е любила тъй, както любя аз, това не може да бъде, не може да бъде; аз почти не мога да говоря, тъй е схванато гърлото ми от вълнение. Ти виждаш, че плача. Аз зная сега какво значи да плача: то е да се чувствам много щастлива… Но ти не отговаряш, ти нищо не продумваш! Целуни ме!…

Деметриос протегна десния си крак, защото беше го заболяло коляното от тежестта на седналата на него Хризис. След това той накара младата жена да стане, самият той стана, разтърси дрехата си, за да се оправят гънките, и тихо проговори:

— Не… Сбогом.

И той потръгна с бавни крачки.

Хризис, обзета от най-силно изумление, го изгледа с разтворена уста и отпуснати ръце.

— Как? Как? Какво каза ти?

— Казах сбогом — членоразделно отвърна той, без да повиши гласа си.

— Но… но нали ги изпълни…

— Да, аз бях обещал.

— Тогава… аз нищо не разбирам.

— Все едно е дали ти разбираш, или не разбираш, драга моя. Нека тая малка тайна ти остане да размишляваш върху нея. Ако това, което ми казваш, е истина, размишленията ти ще бъдат продължителни. Ето с какво ще ги занимаеш ти. Сбогом.

— Деметриос, какво чувам?… Какъв е този тон на гласа ти? Наистина ли ти ми говориш! Обясни ми! Заклинам те! Какво е станало помежду ни? То е да си разбие човек главата о стената…

— Нужно ли е да се повтаря по сто пъти едно и също нещо? Да, аз взех огледалото, да, аз убих жрицата Туни, за да взема античния гребен; да, аз задигнах от шията на богинята великата седмореда огърлица. Аз трябваше да ти дам тия три дара в замяна на една само жертва от твоя страна. Това беше цената, нали? Но ето че аз престанах да ценя толкова високо твоята жертва и сега нищо вече не ти искам. Постъпи и ти така, и да се разделим. Аз се чудя как не можеш да разбереш едно толкова просто положение.

— Не, вземи си даровете. Аз и не мисля за тях, аз не съм ти ги искала. Какво искаш да направя? Аз искам тебе, само тебе…

— Да, аз зная това. Но пак ти повтарям, че нищо не искам от тебе. Понеже, за да има смисъл любовта, с необходимо увлечението и на двамата любовници, нашето съчетание, изглежда, че не ще се осъществи, ако аз все така гледам на нещата. Това искам да разбереш и ти го казвам с всичката яснота на израза, на която съм способен. Виждам, че не се изказвам достатъчно ясно. Но понеже другояче не мога се изрази, аз те моля да благоволиш и се примириш доброволно със свършения факт, без да се мъчиш да проникнеш в неяснотите, защото тебе ти се вижда невероятен моят отказ. Аз силно бих желал да турим по-скоро край на тоя разговор, който не ще ни доведе до никакъв резултат и ще ме накара да ти кажа обидни думи.

— Говорили са ти за мене!

— Не.

— Ах, аз се сещам. Говорили са ти за мене, не отричай. Аз имам ужасни неприятелки, Деметриос! Ти не трябва да ги слушаш. Кълна ти се в боговете, те лъжат.

— Аз не ги познавам.

— Повярвай ми, повярвай ми, Възлюблений. Каква изгода имам да те лъжа, когато не чакам нищо от тебе, освен самия тебе. Ти си първият, комуто аз говоря така…

Деметриос я погледна в очите.

— Късно е, много е късно. Аз вече те обладавах.

— Ти бълнуваш… Кога? Къде? Как?

— Аз ти говоря истината. Аз вече те обладавах, без самата ти да искаш. Онова, което чаках от тебе, ти ми го даде, без сама да знаеш. В страната, в която искаш да ме отведеш сега, ти вече ме води насън и ти беше хубава… Ах, колко хубава беше ти, Хризис! Аз се завърнах от тая страна и никоя човешка воля не ще ме накара отново да отида там. В един случай в живота човек бива само веднъж щастлив. Аз не съм дотолкова безразсъден да покваря един свой щастлив спомен. Но аз съм ти длъжен, ще кажеш ти. Добре, но понеже съм любил само твоята сянка, ти ще ми позволиш, драга главице, да се откажа от онова, което ти си в действителност.

Хризис хвана главата си с ръце.

— Това е отвратително! Това е отвратително! И той смее да го казва! И той се счита задоволен!

— Ти много бързо отсичаш. Аз ти казах, че съм сънувал: уверена ли си, че съм наистина спал? Аз ти казах, че съм бил щастлив: нима щастието за тебе се заключава само в грубия физически трепет, който ти тъй хубаво предизвикваш у мъжа, както сама ми каза, но който си безсилна да разнообразиш, защото той е напълно еднакъв при всички жени, които се отдават. Не, ти даже отслабваш желанието у мъжа, като постъпваш тъй неумело. Изглежда, че ти не познаваш всички ония радости, които будят у мъжа твоите стъпки. Това, което отличава любовниците една от друга, то е, че всяка една от тях по свой начин подготвя и завършва известно любовно събитие. И ако ние не търсехме тази чисто лична особеност у жените, безсмислено би било да се грижим толкова много за намиране на съвършена любовница. В подготвянето и в завършването на любовта ти се отличаваш от всички други жени, ти ги превъзхождаш. Аз имах поне удоволствието да си представя и ти ще се съгласиш с мене, че след като съм живял с мечтата за Афродита в Храма, въображението ми не се е много мъчило да си представи жена като тебе. Още един път ти повтарям, че въпросът не се отнася само до някакъв сън през нощта или до някаква измама наяве. Знай само това, че твоят образ — сънуван или съзрян наяве, ми се яви в особена рамка. Това е илюзия, но аз за нищо на света не ще ти позволя, Хризис, да ме разочароваш.

— Но какво правиш ти с мене, с мене, която те обичам, въпреки всички ужаси, които чувам от устата ти! Знаела ли съм аз за твоя срамен сън? Почувствала ли съм поне половината от оная наслада, за която ти ми говориш и която ти си ми откраднал, откраднал! Чувал ли си нявга да е имало толкова самолюбие любовник — да си създава удоволствия с жената, която го люби, без да ги разделя с нея… Мисълта ми се забърква. Ще полудея!

Деметриос промени своя свадлив тон и каза с леко трептящ глас:

— Безпокоеше ли се за мене, когато, възползвана от внезапно кипналата ми страст, ти поиска, в един момент на забъркване, да извърша три престъпления, които биха могли да ме погубят и които сега ще оставят в паметта ми спомена за един троен позор?

— Аз направих това, за да те купя. Аз нямаше да те имам, ако бях ти се предала веднага.

— Добре, желанието ти е изпълнено. Ти ме държа, не задълго, но ти ме държа все пак в робството, което поиска да ми наложиш. Страдай сега, аз се освобождавам!

— Ако има робство, то аз съм заробената, Деметриос.

— Да, ти или аз, един от двамата е заробен, щом като люби другия. Робство, робство — ето истинското име на страстта! Вие мечтаете само за едно, само за едно мислите: да сломи слабостта ви силата на мъжа и нищожеството ви да подчини неговия ум. Още от деня, когато почнат да ви растат гърдите, вие възжелавате не да любите или да бъдете любими, а да завържете някой мъж за повода си, да го унижите, да му превиете врата и да сложите сандала си връз главата му. Тогава, според както пожелаете, вие можете да му вземете меча или длетото, или компаса, да пречупите всичко, което ви надвишава, да омаломощите всичко което ви плаши, да хванете Херкулес за носа и да го накарате да преде вълна. А когато не успеете да превиете челото или характера му, вие почвате да обожавате бича, който ви шиба, коляното, което ви премазва, даже устата, която ви ругае. Оня мъж, който е отказал да целуне босите ви нозе и ви гнети, пълни вашите желания. Оня, който не е заплакал, когато сте напущали дома му, може да ви влачи за косите: любовта ви ще изплува из пролените сълзи, защото само едно нещо ви утешава, когато не успеете да поробите мъжа, о, влюбени жени, и то е сами да се чувствате поробени.

— Ах, бий ме, ако искаш! Но люби ме след това!

И тя тъй внезапно го прегърна, че той не успя да отстрани устните си. Той се изтръгна, като я оттласна и с двете си ръце.

— Отхвърлям те. Сбогом — каза той.

Но Хризис впи пръсти в покривалото му.

— Не лъжи. Ти ме обожаваш. Аз пълня цялата ти душа. Но ти се срамуваш от това, че ми се подчини. Слушай, слушай, Възлюблений мой! Ако това, което правя сега, не е достатъчно, за да утешиш накърнената си гордост, аз съм готова да ти дам, за да те имам, повече от онова, което ти поисках. Каквато и жертва да направя за тебе след нашето съчетание, аз не ще се убоя от никакви беди в живота.

Деметриос любопитно я погледна. И както тя на вълнолома, тъй и той сега каза:

— Каква клетва даваш?

— И аз се кълна в Афродита.

— Ти не вярваш в нея. Закълни се в Иахвех Саваот.

Галилеянката побледня.

— В негово име не се кълнат.

— Отказваш ли се?

— Но тая клетва е ужасна.

— Такава клетва искам аз.

Тя се колеба известно време и след това каза с нисък глас:

— Кълна се в името на Иахвех Саваота. Какво искаш от мене, Деметриос?

Младият човек замълча.

— Говори, Възлюблений мой. Кажи ми по-скоро, аз се боя.

— О, то е малко.

— Но кажи какво е то.

— Няма да ти поискам три дара, макар и да са таткова прости, колкото бяха редки ония, които ти дадох аз. Това би било против обичая. Но аз ще поиска онова, което ще мога да получа, нали?

— Разбира се — каза Хризис възрадвана.

— Огледалото, гребенът, огърлицата, които ти ме накара да ти донеса, не ще ти послужат за нищо нали? Едно откраднато огледало, един гребен на убита жена и огърлицата на богинята са за пред хорските очи, нали?

— То се знае!

— Не. Аз много добре съм обмислил. Ти от жестокост ме накара да ги взема с цената на три престъпления, от които целият град е развълнуван сега. Аз искам да ги носиш.

— Как?

— Ще отидеш в малката затворена градина, дето е статуята на Хермес Стигиен. Това място е винаги пусто. Никой не ще те види. Ще подигнеш лявата пета на статуята. Камъкът е счупен, ще видиш там във вътрешността на подставката, ще намериш огледалото на Бакхис и ще го вземеш в ръка: ще намериш големия гребен на царица Нитаукри и ще го забодеш в косата си; ще намериш седморедата огърлица на богинята и ще я окачиш на шията си. Тъй накичена, хубава Хризис, ти ще тръгнеш из града. Тълпата ще те предаде на царицините войници; но ти ще получиш онова, което пожела — аз ще дойда да те видя в тъмницата при изгрев-слънце.