Карън Маккомби
Срещи, двойни срещи и много големи грижи (2)

Глава 1
Първата целувка (която искам…)

Добре, като стане дума за романтика, признавам си, че доста си мечтая. Ама наистина доста.

Мечтая си, докато разхождам кучетата нагоре към Палата Александра и гледам просналия се в ниското Лондон. Мечтая си вечер в леглото, докато лежа в тъмното и се взирам в звездното парченце небе през прозореца на таванската ми спалня…

Дотук всичко звучи много поетично и така нататък. Но понякога мечтая за романтични неща в изключително неромантични моменти. Като например в някои особено скучни часове или докато си мия зъбите, или когато съм дежурна по пералнята и сортирам мръсните чорапи на семейството, или дори докато помагам на братчето си Тор да почисти заешката тоалетна в задния двор.

Не мисля, че Жулиета си е мечтаела за Ромео, докато е чистела заешката тоалетна. Е, когато се сетя за филма, със сигурност не си спомням сцена, в която Клеър Дейнс с чифт домакински ръкавици мечтае за Леонардо Ди Каприо и се качва на балкона, за да натири побеснялото си зайче, настроено да хапе.

Може би фактът, че съм способна да си мечтая за романтични неща в неподходящ момент означава, че имам страшно въображение. Или че вероятно съм особнячка — не съм сигурна кое от двете. Но така или иначе, една от любимите ми теми за мечтаене се свързва с Първата Целувка. Ето каква е тя…

1) Отивам на купон и по магически начин започвам да изглеждам като Джоуи от „Доусън Крийк“. (Вижте какво, това е мечта, така че подобни неща е възможно да се случат, нали?)

2) Купонът е страхотен, музиката е супер, а най-супер от всичко е, че… го съзирам в претъпканата стая. (фигурата на той се променя в зависимост от това по кого съм си паднала дадената седмица. Доста често си падам по разни симпатични момчета, а после ми минава, но има само едно момче, по което постоянно и истински си падам, и то е приятелят на сестра ми Лин — Алфи. Въздъх-въздъх…)

3) По време на купона си разменяме множество мъчителни погледи, които ни хвърлят в трепет. (Хубава дума — трепет — нали? Като изключим това, че веднъж я казах на Санди и тя реши, че става дума за някакъв вид риба. А честно ви казвам, ако между двама души се плъзга риба, работата хич не е романтична…)

4) Светлината е слаба и мъждукаща, започва любимото ми парче (то също се променя всяка седмица и от мечтаене на мечтаене) и изведнъж той се промъква до мен и ме кани да танцуваме.

5) Ето тук започва да става наистина хубаво… Обвивам шията му с ръце и усещам как се разтрепервам цялата, когато той ме придърпва към себе си, хващайки ме през кръста. Нищо не си казваме, просто се гледаме в очите, четем мислите си и инстинктивно знаем какво предстои да се случи. Като на забавен кадър се приближаваме един към друг, леко накланяме глави, когато моментът идва. Усещам топлината на устните му, дори преди да е докоснал моите. И тогава…

Седях на обичайната пейка пред Али Пали и оставях мечтата за Първата Целувка свободно да витае из главата ми. И тъкмо да слея устни с Алфи, мигът изведнъж се скапа.

Е, това наистина е неизбежно, когато главата ти се окаже в хватка.

— Били! Махай се от мен, идиот такъв! — изкрещях аз, като се опитвах да отместя ръката му от врата си.

С ъгълчето на очите си виждах двойка на средна възраст да се разхожда наоколо. Изглеждаха загрижени. Явно си бяха помислили, че някакъв луд ме е нападнал. Напълно ги разбирах. Откъде да знаят, че това е приятелят ми, който се държи като пълен задник…

Но не само те изглеждаха загрижени. Двете ми кучета — Ролф и Уинслет — не знаеха срещу кого да лаят по-напред: срещу Били, или срещу неговото малко шумно псе Прешъс, което тутакси започна обичайната си инспекция на задниците им.

— Предаваш ли се? — попита ме Били, когото не виждах, тъй като седеше зад гърба ми на пейката.

Сигурно пак е гледал тъпото предаване за борба по телевизията, въздъхнах аз.

— А ти ще престанеш ли да се държиш като шестгодишно хлапе? — успях да изръмжа. — Боже, хич не е чудно, че не можеш да си намериш гадже…

Това си беше удар под кръста (Били е особено чувствителен относно липсата си на успех с момичетата), но все пак той не се отказа.

Нещата станаха сериозни. Протегнах ръце назад и след няколко удара на сляпо, успях да се докопам до носа му и силно го дръпнах.

— Ааааа! — изквича той, пусна врата ми и се стовари върху облегалката на пейката, докато аз продължавах да стискам носа му.

Точно в този момент двойката мина покрай нас, огледаха ни с неодобрение — две тринайсетгодишни разглезени хлапета, които разваляха спокойствието на съботната им сутрешна разходка. Очевидно не им допадаха и лаещите кучета, защото зяпаха Прешъс, Ролф и Уинслет, сякаш бяха дяволски изчадия. (Е, това се отнасяше единствено за Прешъс.)

— Хайде бе, Али. Пускай ме — умоляваше ме Били на нос. Звучеше все едно от реклама за нощни болногледачки или нещо подобно.

Но можете да бъдете сигурни, че не му беше неприятно, след като вече седеше до мен с ръце на бедрата и не полагаше никакво усилие, за да ме спре.

— Много си смешен — казах му, след като подръпнах носа му още веднъж за късмет.

— Ще видим колко ще си смешна ти, когато след секунда ти извия цялата ръка…

— Само да посмееш… — казах аз и присвих очи.

— Така ли? — ухили се той.

Пое си дълбоко дъх, готов за отмъщение, но в този миг го пуснах и скочих от пейката.

Ролф и Уинслет решиха, че това е знак за игра и се скупчиха около мен, размахвайки ентусиазирани опашки.

— Ти си най-отвратителното момче, което познавам, Били! — изкрещях аз.

Той отново се захили насреща ми, хвана носа си и го издуха по възможно най-гротескния начин.

— Ще видиш как ще ти харееееееса! — изръмжа и хукна към мен с протегната напред ръка, като че ли се канеше да я стовари върху лицето ми. Бях почти сигурна, че нищо няма да се случи, но все пак, като имах предвид какво леке е, направих единственото разумно нещо — втурнах се да бягам.

Чудех се какво ли си мисли в момента двойката, като гледа пищящото момиче, профучаващо надолу по хълма, с две ненормални кучета и малоумно момче с бейзболна шапка по петите. Вероятно се радваха, че това не са техните деца…

— Ще те пипна!

Тъкмо зърнах пътечката с червеникав чакъл, която извеждаше към един от изходите на парка, когато Били ме хвана през кръста и с ръгбихватка ме обърна на тревата.

— Махай се! — извиках за втори път, усещайки го с всичка сила да се стоварва върху мен.

— Аха! Никога няма да се откопчиш от Злата Ръка на Подлеца!

Някакси успях да се измъкна, да сграбча Злата Ръка на Подлеца в юмруците си и да я отстраня от лицето си.

— Били, порасни! — изкрясках, опитвайки се да звуча разгневена и да не се разсмея.

— Охо! Чуйте Али Лав! Толкова е чувствителна! — дразнеше ме Били с тъпашки глас. — Трябва да направим нещо по този въпрос…

Със свободната си ръка той започна безмилостно да ме гъделичка с дразнещите си пръсти — от кръста, през мишницата, до шията и обратно.

— МАААААХАААААЙ СЕ! — изквичах, останала без дъх и през кикот, но той продължаваше тормоза си, а и не че можеше да ме чуе сред врявата на трите лаещи кучета, които смятаха, че това е една превъзходна игра.

В този момент обаче сред цялата гълчава до мен достигна един друг звук. Твърди се, че майките дочуват плача на бебетата, без значение колко слаб и далечен е, дори и когато това не са техните бебета. Ами да, и аз успях да доловя скърцането на чакъла по съседната пътечка и свистенето на велосипедни спирачки (когато баща ти има магазин за велосипеди, предполага се, че това е в кръвта ти). Но, разбира се, това, което прикова вниманието ми, беше, че някой ме извика по име.

— Здрасти, Али…

Обърнах се да видя откъде иде гласът и се опитах с една ръка да отместя Уинслет, която обаче щастливо продължи да облизва лицето ми. Не осъзнавах, че в същото това време другата ми ръка се намираше върху лицето на Били.

— K’во става? — измърмори той и се опита да се освободи от разперените ми пръсти.

Но аз не му отговорих — бях прикована от видението, разкрило се пред очите ми, кацнало на своя планински бегач.

— Здрасти, Алфи… — глупаво се усмихнах и помахах неохотно с олигавена от кучето ръка.

Говорете ми за кофти стечение на обстоятелствата…

Стечение, при което що-просто-не-вземете-да-ме-убиете-преди-да-съм-пукнала-от-срам…