Рут Ланган
Замъкът на варварина (19)

Деветнадесета глава

Когато гърбавата ги приближи на коня си, Брайс усети нещо да го бодва в тила. Изпита смътно подозрение. Но после ездачката и конят приближиха и в съзнанието му изникна името й.

Роуина?! Разбира се. Младата гърбава шивачка, изгонена така жестоко от Катерина Медичи и върната на клана Макей. Усети угризение. Тъй и не бе намерил време да я види как живее, да провери дали Макей бе изпълнил обещанието си.

Уплаши се, че тя може да го познае, придърпа ниско над очите си шапката с перо и сведе поглед. Мярна я за малко, когато се разминаваха, но тя не го и погледна.

Още миг продължи да усеща странните иглички в тила си с подозрението, че не всичко е наред. Побърза да се отърси от чувството. Да се разсейва бе най-лошото, което можеше да се случи на един воин преди битка.

С Ангъс приближиха стражите. Както винаги преди бой усети прилив на енергия. Планът им щеше да успее. Знаеше го. Чувстваше го.

Когато приближиха, един от пазачите извика на слуга в къщата, съобщавайки за пристигането им. Залостената врата се отвори широко. Едно конярче дойде да поеме конете им, а Брайс и Ангъс с ниско нахлупени шапки тръгнаха към замъка.

Щом се озоваха вътре, слугата ги поздрави и започна да затваря тежката врата. Движението в сенките на двора подсказа на Брайс и Ангъс, че хората им са на място и вече нападат нищо неподозиращите стражи.

Ангъс изтегли един нож изпод колана си и го опря в гърлото на слугата.

— Отмести се от вратата! — нареди той.

Стъписаният момък се подчини.

— Къде е господарят ти?

И тъй като човекът за миг се поколеба, Брайс изтегли меча от ножницата си. Слугата зафъфли:

— Милорд Макей отиде в покоите си.

— Къде?

Момчето посочи нагоре към широките каменни стъпала.

— Ами жената?

Онзи примигна, вперил поглед като омагьосан към сабята в ръката на Брайс.

— Тя е с милорд Макей.

Брайс здраво стисна дръжката на меча. Щеше да убие Макей! Ако се наложеше, и с голи ръце дори.

— А къде са хората му?

— В голямата зала, милорд. — И слугата разтреперан посочи към една врата в коридора, додето през това време мъжете на Брайс нахълтаха вътре.

— Бягай при Мередит — прошепна Ангъс. — Ние ще се оправим с хората на Макей.

С изваден меч Брайс се затича нагоре по стълбите.

Точно тогава вратата на голямата зала се отвори и неколцина от хората на Макей, очевидно пияни, излязоха навън. За миг те останаха недоумяващо взрени в дузината непознати, насочили се срещу тях. Сетне с крясъци извадиха оръжията си. Миг след това и останалите бойци на Макей изскочиха и се включиха в битката. Макар Брайс да копнееше да се притече на помощ на Мередит, разбираше, че хората му са изправени пред далеч по-многочислен противник.

Без да помисли за собствената си безопасност, той прескочи няколкото стъпала, които ги деляха, и се присъедини към своите.

Навсякъде кънтяха удари на желязо в желязо — всеки се бореше на живот и смърт.

Двамина мъже запристъпваха към Брайс. Размахващ бляскаво острие, той обезоръжи първия, след това си размени удари с втория и успя да го притисне до стената. Боецът издигна ръка, за да нанесе решителния удар, но Брайс бе с една крачка по-бърз и острието му прободе мъжа. Онзи се хвана за гърдите и се стовари на пода. Преди Брайс да успее да си поеме дъх, първият войник, въоръжен сега с друг меч, го нападна отстрани. Брайс отново бе принуден да се защитава.

Този боец се оказа много по-опитен от предишния. Брайс трябваше да приложи цялото си умение, за да избегне атаката му. Ала накрая остави и него сериозно ранен.

Извръщайки се настрани, той се озова лице в лице с трима нови противници. Усети как енергията му отслабва. Раните, от които съвсем наскоро се бе възстановил, го бяха обезсилили. Ако не бе така опитен с меча, щеше да се е присъединил към двамината, които лежаха на пода, гърчейки се в агония.

— Внимавай зад теб! — изкрещя Брайс на Ангъс.

Ангъс се обърна към войника, готов да нанесе смъртоносен удар, и ловко избягна острието му. Едно бързо замахване и нападателят падна повален до другарите си.

— Благодаря, приятелю!

Ангъс извърна глава и видя двама мъже зад Брайс, готови да атакуват, додето той се сражаваше с трети.

Ангъс мигом скочи на помощ. Додето се сражаваше редом с него срещу тримата противници, виждаше какви огромни усилия струва тази битка на приятеля му. Макар ударите на Брайс да бяха мощни и точни, по челото му бе избила пот, а очите му бяха оцъклени от нечовешко усилие.

Двама мъже се врязаха помежду им, дуелирайки се, додето един от тях падна мъртъв. Другият бързо се присъедини на страната на другаря си срещу Ангъс и той вече нямаше време да се тревожи за Брайс. Нужна бе цялата му концентрация и умение, за да остане жив.

Додето Брайс продължаваше да отблъсква атаката на двамината, висока масивна фигура се появи на прага. Брайс вдигна очи и видя Холдън Макей с изтеглен меч и гневен пламък в очите.

Чувството на слабост се стопи за миг. Сега Брайс усещаше само дива, неудържима омраза към това злобно чудовище. С няколко умели движения Брайс се освободи от противниците си и се насочи към Макей.

— Какво направи с Мередит?

За миг Макей се взря с ненавист в Брайс. Нима този глупак не знаеше? Устните му се свиха презрително.

— Не давам обяснения на такива като теб, Кембъл!

Той замахна с меча и го стовари със сила, отваряйки нова рана в рамото му.

Брайс, макар и окървавен, продължи да нанася удари на Холдън Макей. Макар и врагът му да не бе така опитен в боя като него, имаше преимуществото да е по-едър, а и изтичащата кръв стопяваше силите на Брайс.

— Предупредих те, че ще дойде ден да съжаляваш, задето си ме изгонил от замъка си! — Макей направи стъпка напред, после още една и още една, додето Брайс усети студената каменна стена зад гърба си. — Не биваше да се опитваш да запазиш жената само за себе си. Бойната плячка трябва да бъде споделена от всички. — Той замахна, ала мощният удар успя да разкъса само туниката на Брайс. Макей занастъпва отново, обзет от решимост. — Сега ще имам всичко! — просъска през зъби. — Титлите ти, земите ти, твоята жена…

С неочаквана пъргавина Брайс скочи настрани, извърна се светкавично и притисна Макей до стената. С острие, насочено към гърдите на Макей, той процеди:

— Какво говориш, човече? Какви са тия приказки за титли и земи!

Холдън Макей присви очи.

— Ще ти кажа, ако обещаеш да ме оставиш жив.

— Никакви обещания няма да ти давам. — Брайс притисна върха на меча по-силно. Той разкъса туниката и ризата на Макей и отдолу се процеди тънка струйка кръв. — А сега ми обясни що за нелепости говориш!

Макей заговори бързо, сякаш с надежда да отложи неизбежното.

— Гарет Макензи предложи да подели половината ти земя с мен и да ми даде всичките ти титли, ако проникна в замъка ти и открия твоите слаби места.

— Макензи… Значи ти си бил с него от самото начало.

— Да. — Очите на Макей блестяха. — Отдавна мечтая за титлата граф Кинлох.

Брайс си помисли за собственото си презрение към почести и облаги.

— Титлата беше на баща ми. Той я е спечелил. Каква полза би имал друг от нея?

— Щеше да ме превърне в титулуван благородник, щях да бъда приеман в двора като теб.

— Всички титли на света няма да те превърнат в това, което не си, Макей. — Без да обръща внимание на изпълнения с омраза поглед на врага си, той притисна острието към сърцето му. — А какво общо има с това Мередит?

— Нищо — изръмжа Макей. — Жената бе лична награда, която реших да открадна от теб, също както ти я открадна от Макензи.

Брайс присви очи.

— Знаел си от самото начало, че съм убил не този Макензи, когото трябваше?

— Естествено — засмя се Макей. — Уби безобидния брат Дезмънд, чието единствено престъпление бе, че се подчиняваше във всичко на Гарет.

Брайс изпита непреодолимо желание да прониже сърцето на този изрод. Ала си напомни, че трябва да овладее прословутия си избухлив нрав. Все още не знаеше каква е съдбата на Мередит.

— Дамата в твоите покои ли е?

Очите на Макей загоряха с трескав огън. За бога, та той не знаеше! Каква чудесна ирония на съдбата.

— Дамата е на друго място, където никога няма да я откриеш.

— Ще ми кажеш или ще те накарам приживе да видиш ада! — изкрещя Брайс и в този момент Макей внезапно скочи напред, отблъсквайки острия като бръснач меч. Щеше да отреже главата на Брайс, ако Ангъс не се бе хвърлил и не бе пробол сърцето на Макей.

Когато осъзна, че е смъртоносно ранен, лицето на Холдън Макей се изкриви в ужасена гримаса. Ангъс издърпа острието и Макей рухна на пода. От гърдите му бликна кръв, лицето му стана пепеляво.

Наблюдавайки стъписан този развой на събитията, Брайс коленичи до Макей и прошепна:

— Преди да е станало твърде късно, кажи ми какво стори с Мередит.

Устните на Макей се изкривиха в предсмъртна усмивка. Очите му се взряха в нищото. Когато Брайс пипна гърлото му, разбра, че вече няма пулс.

— Дано гориш в ада — промълви той.

С нарастващо отчаяние, той се втурна нагоре по каменните стъпала. Ангъс го следваше на няколко крачки зад него. В голямата зала умираха последните от хората на Холдън Макей.

Брайс и Ангъс един след друг нахлуха в стаята. И двамата спряха като заковани при гледката, която ги посрещна. Стаята приличаше повече на бойно поле, отколкото на господарска спалня.

С помътнели от болка очи Роуина вдигна глава и прошепна с треперещ глас:

— Милорд Кембъл…

Той не можеше да се съвземе от изумлението, че я заварва тук.

— Роуина, не се ли разминахме преди няколко часа отвън?

Тя се взираше безмълвно в него, сякаш не разбираше какво я пита.

Осъзнал, че жената е в шок, той коленичи пред нея и взе ръцете й в своите. Дланите й бяха ледени. Очите й имаха онзи стъклен поглед, който често бе виждал у мъже след битка.

— Сега си в безопасност, Роуина! Холдън Макей е мъртъв…

Видя как раменете й се отпуснаха, сякаш освободени от ужасното напрежение, държало я досега в желязна хватка. От гърдите й се изтръгна дълбока въздишка.

— Какво е ставало тук? Къде е лейди Мередит?

Роуина се взря в тъмните му очи. Той открай време бе толкова добър с нея. Искаше да му отвърне с добрина. Ала й бе така трудно да мисли.

— Холдън Макей ме изпрати да облека дамата. — Тя погледна към окървавената рокля, която носеше. — Избра тази рокля сред всички останали. Искаше тя да изглежда като невестата, която ти никога няма да имаш.

Брайс присви очи. На бузата му заигра мускул.

— Той докосна ли я? — Ръката му се сви в юмрук. — Стори ли й нещо?

Тя поклати глава.

— Сигурна ли си?

Роуина срещна очите му и бавно кимна.

Изпита чувството, че невидимият обръч, стегнал сърцето му се разкъсва. В прилив на облекчение попита тихо:

— Защо си облякла тази рокля, Роуина?

Защо ли наистина? Тя тръсна глава, сякаш за да изтрие болката от юмруците на Холдън Макей. Бавно и колебливо съзнанието й се проясни.

— Когато бяхме сами, лейди Мередит ме помоли да си сменим дрехите. Аз облякох нейната рокля.

— Защо?

— За да помислят пазачите, когато отвори вратата, че тя седи пред огъня.

— А как така не са я познали, когато е отворила вратата?

— Лейди Мередит се преоблече като мен.

Брайс се взираше безмълвно в нея, все още неспособен да осъзнае смисъла на казаното.

— Дамата беше с моята пелерина и носеше вързопа ми с рокли.

Брайс се обърна към Ангъс.

— Прегърбената фигура, която срещнахме пред крепостта.

Ангъс изпъшка.

— Брайс, та тя има вече часове преднина.

— Да. — Брайс погледна към Роуина. — А това бедно създание е било пребито заради добрината си.

— Ако не беше предвидливостта на лейди Мередит, сигурно нямаше да съм жива сега.

— Какво искаш да кажеш? — попита Брайс.

— Тя нарочно ме завърза и запуши устата ми. Каза, че ако Холдън Макей не е убеден, че ме е надвила със сила, би ме убил.

Брайс промълви с почуда:

— По всичко личи, че тя е взела правилно решение. — Сетне се обърна към Ангъс. — Събери хората. Поемаме към низините. И се моли да настигнем Мередит, преди Гарет Макензи да е узнал какво се е случило тук.

Роуина улови ръката на Брайс и с насълзени очи прошепна:

— Кажете на лейди Мередит, че й изпращам своята благодарност и обичта си.

Обич… Внезапно Брайс усети как го обзема страх и кръвта се смръзва в жилите му. Та нали обичта го тласкаше напред. И тъкмо тя му причиняваше такава болка.

— Дано успея да я спася — промърмори той. — Иначе нека и аз да горя в ада заедно с Холдън Макей!