Вики Люис Томпсън
Порив (15)

Епилог

Щом хората от Бунвил разбраха за предстоящата сватба на Дан и Ейприл, те решиха, че церемонията трябва да се проведе през юни на площада и да има почерпка с хотдог. На щастливата двойка не им се чакаше толкова дълго, затова седмица след като обявиха годежа си, двамата се ожениха тайно.

Като компромис за разочарованите граждани, Ейприл и Дан обещаха да направят празнуване на площада през първата седмица на юни, след като Ерика приключеше със скулптурата. Дори се съгласиха да преповторят брачните клетви и да разрежат торта, измайсторена от Джеси Хардкасъл в приблизителната форма на „Сезон на растеж“.

От Коледа до юни Дан работи упорито, за да отвори магазина си за спортни стоки. И Бунвил, както и съседните градове се зарадваха на начинанието, а и бизнесът на Ейприл се увеличи в „Птичките и пчеличките“. Тя се шегуваше с Дан, че може и да се окаже, че има нужда от известно обучение по въпросите за птичките и пчеличките, защото все още не беше бременна.

Дан прецени, че и двамата са прекалено заети с работа и затова не могат да направят бебето. Той предложи да заминат на малко позакъснял меден месец след юнската церемония и тогава да се съсредоточат над въпроса.

Затова Ейприл грееше от нетърпение в светлия летен следобед, когато двамата с Дан преповториха клетвите си пред събралите се жители на Бунвил. Семплата й лятна рокля и широкополата сламена шапка отразяваха нетърпението й да отдели внимание единствено на мъжа до нея през следващите седем дни.

Площадът никога не бе изглеждал толкова прекрасен с лехите петунии и маргарити, посадени около беседката от облагородителния комитет на Бунвил. Отвъд тревната площ, специално окосена предишния ден заради събитието, се издигаше елегантна творба, наречена „Сезон на растеж“. Репортери и фотографи чак от Чикаго и Сейнт Луис се бяха скупчили около нея и дебнеха възможността да интервюират привлекателната двойка, които разменяха брачни клетви в беседката.

Дори Хенри Гудпасчър бе в приятно разположение на духа, защото благодарение на новия магазин за спортни стоки, разположен непосредствено до банката му, собствената му работа се бе увеличила. Двамата с Дан често си говореха и един ден Хенри спомена за туристически брошури за Европа, които преглеждал у дома часове наред.

Дан го помоли да му даде няколко за известно време. Преди още Хенри да успее да го разубеди, Дан и Ейприл вече си бяха направили резервация, която според него не можеха да си позволят, за да заминат за някакво скъпо снобско място във Франция. Хенри погледна прегърнатата двойка в беседката и поклати глава. Дан се превръщаше в романтичен глупак, след като можеше да направи някаква връзка между място във Франция, наречено Монклер и завъртулките в смарагдовия пръстен, който носеше Ейприл.

Когато влюбените се отдръпнаха един от друг и се усмихнаха, Мейбъл сръчка Хенри в ребрата.

— Толкова са красиви, Хенри.

— По-смахнати хора от тях не съм виждал, Мейбъл. — Хенри въздъхна и погледна към скулптурата, протегнала се към синьото небе. — Нищо не разбирам. Дан Бътлър беше толкова разумен младеж.