Елизабет Адлър
Наследство от тайни (21)

Глава 21

Лорд Молино не намерил Фин, но всички, които живеели на няколко мили наоколо, знаели, че той обикаля да го търси с пушката си. Знаели, че иска да го убие, и знаели защо. Слухът се разнесъл като пожар, всички — от слугите до конярите, фермерите, рибарите и жените им — знаели, че Лили Молино е обвинила Фин О’Кийфи, че той е бащата на детето, което носела. И никой не вярвал.

„Фин О’Кийфи обожаваше това момиче“, говорели те. „Той би убил всеки, който би посмял да я докосне. Освен това, въпреки цялата си хубост, Фин си знаеше мястото. Той никога не би дръзнал да постъпи така с дъщерята на своя господар, колкото и да е луд по нея.“

Те сърдито мърморели по неин адрес в кръчмата, докато Пади О’Кийфи, който бил изхвърлен от къщата, в която бил роден и бил прекарал целия си живот, давел мъката си в уиски. Той вече не можел да си позволи и уискито, защото бил загубил работата си и двамата си добри синове, които щели да се грижат за него на старини.

Никой не бил изненадан, когато няколко дни по-късно Пади О’Кийфи просто станал и тръгнал да търси някое място, където никой не бил чувал, че има син на име Фин. Едва няколко месеца по-късно се разчуло, че тялото му било намерено край пътя чак в Уестпорт.

Лили не повярвала на ушите си, когато баща й казал с приглушен, студен глас, че трябва да напусне дома си и никога вече да не се връща.

— Ще отидеш при леля си Малоу в Корк Сити — изрекъл той с гръб към нея, като се взирал през прозореца, за да не гледа красивото й лице. — Ще се качиш на първия кораб за Бостън и оттам ще отпътуваш при една наша далечна роднина, братовчедка, която живее в Нова Англия. Слугите вече ти опаковат багажа. Ще вземеш толкова неща, колкото се поберат в два сандъка и петдесет паунда. Братовчедка ти ще се грижи за теб до края на бременността ти — той се запънал, когато изричал думата, после замълчал, докато се овладял отново. — След това сама ще си пробиваш път в живота. Обаче едно е ясно, Лили. Едно нещо е напълно ясно — неумолимо повторил той. — Никога няма да се върнеш в Арднаварна.

Дори след като видяла двата си набързо опаковани сандъка в хола, Лили не вярвала на думите му; не вярвала и когато майка й и сестра й се хвърлили с плач в краката на баща й с молби да не бъде толкова жесток, но той не омекнал. Тя не повярвала и когато дръпнали завесите и покрили огледалата с черен креп, сякаш къщата била в траур. Не повярвала на мъката и ужаса, изписани на лицето на майка й, нито на молещите писъци на Сиел, когато баща й завлякъл майка й и я заключил в стаята й, за да гледа от там заминаването на дъщеря си.

Лорд Молино се затворил в библиотеката и с трепереща ръка си налял уиски, когато колелата изскърцали по чакъла, отнасяйки любимата му дъщеря, детето на мечтите му завинаги далеч от него. После хванал главата си с ръце и заплакал.

На слугите им било забранено да наблюдават заминаването й и те се скупчили в кухнята. Жените се разплакали и закрили главите си с престилките, а мъжете мълчали с тъжни лица.

Уилям бил в училището си и само Сиел видяла заминаването на Лили. Тя изскочила през прозореца на спалнята си и се смъкнала на земята по дървото, което растяло отвън. Тичала с всички сили по алеята и крещяла името на сестра си, като молела кочияша да спре. Той се обърнал назад и замахнал с камшика си към окичените с черни пера като на погребение коне, за да вървят по-бързо.

— Лили, — викала Сиел, а сърцето й се късало. — О, Лили, върни се. Моля те, върни се.

Но Лили не я чувала.

Всички от околността знаели какво става и се били наредили в редица покрай алеята, за да гледат Лили лъжкинята. Те я познавали и през целия си живот я били обичали, но сега презрението им към нея си личало в мрачните им, безизразни лица и каменни очи.

„Всичко ще се оправи“, разстроено си повтаряла Лили. „Татенцето ще ни настигне всеки момент…“ Розите на екстравагантната й малка сламена шапчица подскочили, когато тя важно вирнала брадичка и погледнала хората в очите, за да не си мислят, че я е страх. „Татко никога не би ме изгонил… никога… той само ме плаши, за да ми дойде умът, или на него да му дойде…“

Но каретата вече била достигнала завоя на алеята, а баща й все не идвал. Дори от това разстояние тя чувала виенето на кучетата, когато отчаяно се оглеждала назад, търсейки баща си с поглед. Но в Арднаварна царяла тишина и прозорците били затъмнени. А любимият й баща не идвал да спаси „скъпото си момиченце.“

И Лили отметнала глава и завила от болка като уплашените кучета. Защото разбрала, че всичко става наистина. Тя била прогонена от рая. Никога вече нямало да се върне в Арднаварна.

Моди

Погледнах двамата си млади слушатели и видях сълзи в очите на Шенън. Знаех какво си мисли.

— Права си да изпитваш съжаление към нея — казах аз. — Тя е била изнасилена от един безскрупулен мъж, сексуален авантюрист, който е трябвало да знае, че тя се различава от опитните жени. Тя е била само едно глупаво дете, което не е знаело какво прави, докато не станало прекалено късно. Това променило целия й живот и веселото младо момиче престанало да съществува.

Въздъхнах, изпълнена със съжаление към нея отблъснах кучетата и се изправих, като изтръсках смачканата си шифонена пола.

— Време е за лягане, скъпи мои, — подвикнах аз. — А утре, след вечеря, ще ви разкажа какво е станало след това.