Анри Ардел
Брачна авантюра (13)

XIII

Както се бяха уговорили, Гислен дойде на другия ден. И то така точно, че дори не завари Ариана вкъщи. Нямаше го и Клод. Посетителят беше въведен в малкия салон, приятно мебелиран. Пианото беше оставено отворено. На пулта имаше ноти.

Гислен спря, чувствайки се малко смутен в тази стая, където всеки предмет му напомняше за Ариана. За нея и естествено за Клод, защото това беше „тяхно“ жилище. Приближи се до пианото и тъкмо щеше да започне да свири, чу глас, от който потрепери:

— Ах! Господин музикант, залових ви в момент на непозволено любопитство!

Младият човек беше страшно смутен и се опита да каже няколко думи за извинение, но само мълвеше нещо неясно, което я караше да се смее от сърце.

— Много съм лоша, нали? Веднага се нахвърлих върху вас. Успокойте се, сега вече ще бъда добра, защото музиката е в състояние да укроти всяко зверче! Да сваля само шапката си и ще съм на ваше разположение.

Ариана позвъни. На камериерката, която влезе, даде шапката си и едновременно с това извади пудриерата си от чантичката.

— Не бих искала носът ми да е червен! От студа лицето ми пламна! — обясняваше му тя, докато се пудреше. — След като се огледа внимателно в огледалото, тя се обърна и самодоволно каза: — А сега на работа, господин Дьо Керданек! Ако искате, ако имате желание, аз ще ви изпея няколко партии от нотите, които вие намерихте на пианото и които току-що искахте да разгледате. Това е една комична опера, на която Клод преработи либретото. Премиерата ще се състои в понеделник.

— Хубава ли е? — попита Гислен.

— Твърде интересна! Модернистична музика, която може би малко смущава, но пък е пълна с оригинални идеи. Моят баща е луд по модернизма… Изгледите в борбата обаче са неизвестни, неопределени и не се знае на чия страна ще е победата… Във всеки случай това ще бъде извънредно интересна вечер.

Гислен се засмя на обяснението на Ариана. Струваше му се, че това е ехо от вълненията, които сякаш непрестанно бушуваха в душата на младата жена.

— Колко ли незначителни ще ви се сторят моите нещастни мелодии, сравнени с тази музика! — обади се той със стаен трепет в сърцето.

Гислен наистина се страхуваше да не би тя да намери, че неговите композиции са лоши, далече от онова, което е очаквала.

— Във всеки случай те ще бъдат нещо съвсем друго. Това е всичко! А сега искате ли да ми акомпанирате? Ще се опитам да внеса в изпълнението най-хубавото, което мога. Но преди това, ако искате, ще изпълним някои бретонски песни, които през лятото толкова ми харесаха. Нотите са тук, защото често ги вземам, за да изпея някоя песен. Това ме пренася в моя скъп Пон Ген.

В сърцето на Гислен нахлу радост, защото му се стори, че между него и тази прелестна чужда жена все пак съществува някаква връзка.

Той седна пред пианото. И веднага очарованието на музиката започна да действува. Композиторът задуши човека и той се отдаде изцяло на акомпанимента, за да даде колкото се може по-добра и по-пълна възможност на Ариана да предаде тези скромни, но така прелестни и оригинални песни.

Те така се бяха увлекли в музиката, че не чуха, когато Клод влезе в салона. С него беше и бащата на Ариана. Ариана беше застанала до пианото и пееше, малко наведена, за да може да следи по-добре нотите. Тя се беше облегнала на рамото на Гислен и нейната ръка леко докосваше косите му.

Клод с инстинктивно движение искаше да ги прекъсне, обаче тъстът му го спря. Той беше застанал на прага на салона и слушаше внимателно.

Гислен се обади:

— Ще бъдете ли така любезна да изпеете отново тази фраза, защото сега знаете по-добре думите?…

— Добре…

И топлият глас изпя отново мелодията. В нея се криеха и възторг, и тъга.

Когато Гислен удари последните акорди, тя се обърна към него и каза:

— Обожавам тази песен!

— Имаш пълно право! Тя страшно подхожда на твоя глас — намеси се Мисини.

Ариана се обърна:

— О, татко!

Веднага изтича към него, наведе челото си, което той нежно целуна. Старият лъв обаче се питаше в себе си кой ли може да бъде този младеж, който насаме с Ариана се е отдал на музиката.

— Татко, нима вие с Клод сте били тук и сте ни слушали? Без да ни предупредите, че сте влезли?

— Да, ние бяхме тук и слушахме, но за това съм виновен само аз, защото спрях Клод тъкмо когато искаше да ви се обади. Пожелах да чуя какво пееш, защото тази песен ми е непозната.

— Нали е хубава, татко?

— Хубава е. В изпълнението се крие талант, искреност и едновременно с това лично презрение към правилата на композицията… А тъкмо това свидетелства, че акцентът е оригинален… Къде си намерила тази мелодия?

— В Бретан, това лято…

Мисини се приближи и пое тетрадката с нотите, като започна да я прелиства с любопитството на специалист.

— Да, интересни, няма спор… Съвсем не е нещо обикновено. От кого е?

Погледът на Ариана се спря върху Гислен, който беше изпълнен едновременно със задоволство и с известна сдържаност.

— Татко, да ти представя композитора… Господин Дьо Керданек, не бягайте! Елате по-близо. Това, татко, е един приятел на Клод от детинство, когото през лятото срещнахме в Пон Ген и с когото тогава много пяхме и свирихме.

— Работи, които вероятно той сам е написал, нали? — заяви Мисини предпазливо и подаде ръка на младия човек.

Като стар и опитен човек, той веднага добави наум: „Клод е необикновено сигурен в жена си, щом я оставя да си устройва музикални сеанси от такъв род“.

Гислен се поклони и в този момент изглеждаше много по-горд, а всъщност беше страшно смутен.

— Винаги съм обичал музиката и съм се опитвал да предам чрез нея впечатленията, изживяванията, които нося в себе си… Правил съм го обаче като човек, който не познава нещата, защото не съм учил хармония.

— Забелязах… Но тъкмо поради това може би вашите мелодии са интересни, защото са съвсем лични… А сега е необходимо да учите, за да можете и чрез знанието да придадете стойност на вашия талант. Например…

Старият музикант пое тетрадката с нотите.

— Например това е твърде хубаво… То е едно малко откритие… Тези тактове обаче тук нищо не струват. Вие лошо модулирате…

Клод слушаше, като се забавляваше от тази случайна среща, която може би беше съдбовна за бъдещето на Гислен дьо Керданек. Ариана продължаваше да сияе така, като че ли беше постигнала някаква победа. Тя много добре знаеше, че баща й няма да обърне внимание на нещо, което е без стойност. Беше горда, че той бе открил в този млад и смел човек талант.

Ариана седна до баща си и като се глезеше, му заговори:

— Татко, трябва да се заинтересувате за господин Дьо Керданек и да му посочите учител, с когото ще може да работи така, че неговата вродена музикалност да не изчезне.

Мисини се засмя.

— Тази млада жена говори като мъдрец. Господин Дьо Керданек, елате при мен тези дни. Тогава ще поговорим по-надълго. Вечер, както обикновено, не разполагам със себе си. Донесете ми своите композиции и ние ще ги разгледаме заедно, понеже сте приятел на Клод и на дъщеря ми.

Гислен поблагодари сдържано, но в погледа му нещо така блестеше, че Мисини веднага долови каква творческа мощ се крие в душата на този човек.

— Няма ли да останете по-дълго в Париж, господин Дьо Керданек?

— Ще остана през цялата зима. Тук ще уча право.

— Много добре! Но между нас казано, аз страшно много се опасявам да не би музиката да навреди на правото! А сега трябва да тръгвам. Клод, ще ви бъда признателен, ако ми кажете какво още трябва да се направи за премиерата в понеделник. Журналистите са ме обсадили…

— Аз ще ви донеса някои бележки…

— Няма нужда. Ще дойда с вас в кабинета ви. Тази вечер ще вечерям с вашия композитор. Нещастният, той е твърде нервен. Репетицията беше великолепна! Валден пя отлично, блестящо! Тя има прекрасен глас, това е една истинска артистка. Играе великолепно, интелигентна е и освен това — необикновено чувствена!

— Татко, вие страшно много се разпалвате, когато говорите за тази ваша Валден! — забеляза Ариана.

Мисини й отговори добродушно:

— Вярно е. Аз съм доволен от нея, а ще бъда по-доволен, ако спечеля сражението! Трябва да дойдете в понеделник, господин Дьо Керданек, да чуете! Ариана ще ви намери място в своята ложа. Довиждане, дете мое, тази вечер ти си страхотно облечена, тъкмо за да доведеш до изкушение някои по-слаби хора… Клод, драги приятелю, пазете богатството си!

— Да пазя богатството си? — повтори Клод, като отстъпи, за да даде място на тъста си. — Аз го ценя твърде много, за да го обиждам със своя контрол!

Мисини се засмя:

— Ех, ех! Драги, ако вие мислите така, тогава вашият брак е една неразумна авантюра.

Това бяха почти същите думи, които му бе казала някога Доминик, помисли си Клод.

— Татко! Вие ме обиждате! — възмути се Ариана весело.

— Съвсем не! Аз само ти отдавам заслуженото признание, мило дете. А освен това и аз много добре познавам своите братя, хората! Хайде, Клод…

Те излязоха. Гислен не забеляза, когато те излязоха, както не беше чул и последните думи. В душата му бушуваше божествена буря на мисли и чувства.

Ариана се приближи до него и с поглед потърси очите на младия човек, които бяха като в сън.

— И така, доволен ли сте, господин Дьо Керданек? Струва ми се, че щастието ви се усмихва.

Гислен потрепери, видя младата жена съвсем близо до себе си, засмяна. Нейната младост го обви като упоителен дим. Наведе се и целуна ръката й, която миришеше на виолетките, които тя държеше между пръстите си и мачкаше.

— Ах, госпожо! Ако бих посмял, аз бих ви казал, че ви обожавам като покровителка на моето щастие! — шепнеше той така пламенно, че тя почувствува, сякаш я обхваща топлината на пламъка, който в този човек — като в жертвеник — гореше само за нея.