Анри Ардел
Брачна авантюра (12)

XII

Ариана тръгна веднага. В момента обаче, когато пресече улицата, тя се обърна. Гислен стоеше все още неподвижен на мястото, където го беше оставила. Наблюдаваше я как се отдалечава.

Вълна от задоволство я изпълни и тя почувствува как сърцето й заби по-силно. Ариана махна с ръка, съзнаваше много добре, че в този момент изпълва мисълта му, че се беше вмъкнала в сърцето му, че е обхванала цялото негово същество. И това й беше много приятно, нищо повече. По отношение на него тя нямаше никакви особени желания.

Не кокетираше с Гислен, нито пък проявяваше лукавство. Ариана просто беше доволна от неочакваната среща, която така добре й подействува… Не искаше да си отговаря защо бе изпитала такова задоволство. По време на останалите визити тя сияеше. На мъжете размътваше главите, а жените злословеха по неин адрес. Една по-стара дама се обади:

— Тази млада женичка е истинско чудо! Богатство за съпруга си.

Старата дама се лъжеше. В този момент, когато Ариана сияеше от радост и щастие, Клод не беше причината за това.

Беше необикновено весела и всичко я забавляваше разговорите, шегите, кокетството, младата жена посрещаше всичко с възторг.

Ариана съвсем беше забравила, че за същия следобед беше обещала на Шазей, че ще го приеме. Той я почака и след това си отиде.

Когато се върна вкъщи, Клод беше облечен вече за излизане. Седеше в креслото си и четеше вечерните вестници.

— Вие, мила, днес се връщате доста късно! Аз много бързах, за да бъда колкото се може по-рано готов, за да можем да останем за малко сами, преди вие да се облечете и да излезем.

Той беше станал и сръчно разкопча мантото й, свали шапката и я притисна към себе си.

Ариана разсеяно го остави да върши каквото си иска, в течение на няколко секунди остана дори прилепена към него, подобно на разглезено дете, й след това каза:

— Исках да се отърва от няколко визити, които трябваше да направя. А освен това се срещнах и с… Отгатни!

— С кого, мила?

— Опитай се да отгатнеш!

Клод вдигна рамене и започна да милва пръстите й.

— Съжалявам, но винаги съм бил неспособен да реша и най-леката гатанка! Съжали се над глупостта ми и ми кажи.

— Срещнах се преди малко с Гислен дьо Керданек!

Равнодушието на Клод изведнъж се изпари.

— Как? Гислен в Париж? И ние още не сме се видели?

— Нали не е хубаво от негова страна? Аз веднага му казах това и го принудих да ми обещае, че утре ще дойде на чай у нас. Ще посвири с мен, както в Пон Ген, и ще ми покаже новите си композиции.

— Няма какво да се говори, младият Гислен е същински дивак!

Ариана го поправи убедително:

— Във всеки случай красив дивак! И знаеш ли, не е облечен както по-рано, провинциално… Сега е станал много елегантен господин. Повече от всякога прилича на парижанин и наистина ми харесва видът му.

— О, госпожо, моля ви, не казвайте, че този хлапак е извънредно красив — поне от съжаление към собствения си съпруг!

— Моят съпруг е мъдрецът, който отдалеч, от много далеч следи действията на младата си съпруга. И има право, че не се безпокои.

Ариана се бе изразила чудновато. Клод веднага го долови.

— Какво се крие зад това, което сега каза? Какво натяквате вие, госпожо, на съпруга си? Какво искате да кажете?

Тя поклати глава и безгрижно започна да тупа с крак по пода.

— Какво искам да кажа? Точно това, което искам да кажа!… Доволна съм, че се срещнах с Гислен дьо Керданек, защото той възкреси в мен онова незабравимо време, когато се чувствах щастлива в Бретан.

— А сега, в Париж, вече не си щастлива? — попита той.

— Ах! Как не, скъпи Клод? Слушай, драги, нека бъдем умни и да не правим сравнения.

— Защо?

— Нима и сега не си в състояние да отгатнеш? Не се касае за някаква гатанка. Спомни си само и нищо повече. В Пон Ген ние живеехме един за друг като същински любовници, като Клод и Ариана.

— А в Париж?

— В Париж ние не сме друго, освен една млада съпружеска двойка, която има голям успех в обществото, която навсякъде е посрещана със задоволство, на която всички врати са отворени. Това са господин и госпожа Симор… „Познавате ли тези млади хора? Това е Клод Симор, драматургът, който стана известен за една вечер, а това е неговата съпруга, дъщеря на Мисини.“ И така нататък, и така нататък!

И тя започна пак да тупа с крак по килима, не остави Клод да й отговори и продължи:

— С Гислен аз ще мога да стана пак Ариана от Пон Ген. Той, уверена съм, ще върши всичко, което аз пожелая. Обожава музиката като мен и аз виждам, че с него ще ми бъде приятно… В негово лице ще имам също така придружител за своите разходки, защото той не познава Париж, също както и аз. По този начин заедно ще тръгнем да го изучаваме… Вероятно ще бъде много по-приятно, отколкото сама да проучвам този безкраен град.

— Но струва ми се, госпожо, че и аз съм тук, за да ви правя компания.

— Ти? Ти си страшно зает, за да можем да скитаме заедно из парижките улици. Ти би се пукнал от нетърпение и би броил непрестанно минутите, които губиш с мен… А Гислен, напротив, би останал очарован, ако го взема за спътник. Въпреки че се страхува да не се влюби в мен!

Клод малко се понамръщи.

— А ако тези ваши разговори, ако тези ваши срещи и тази ваша музика насаме не ми се харесват, ако случайно аз не искам да се срещаш така често с този красавец?

— Защо да не ти бъде приятно моето невинно развлечение? — попита го безгрижно тя. В израза й обаче веднага затрептя нещо ядовито: — Ти навярно не ме ревнуваш от красавеца, както го наричаш. Във възрастта, в която се намира той, не представлява интерес нито за теб, нито за мен! Впрочем ние сме се споразумели с теб всеки да прекарва времето си, както му се харесва… Нима аз те питам как прекарваш времето си, нима се мръщя на твоите книжа, нима са ми неприятни твоите литературни приятели, журналистите? Разпитвам ли те аз за красивите жени, с които се виждаш непрестанно в театъра? Нима не сме една щастлива брачна двойка?

— Ти смяташ, че ние сме такива?

— Защо не, за бога? Нима ти не си на същото мнение?

— Има моменти, в които се съмнявам в това — отговори тихо той. — Понякога се питам дали в твоето необикновено сърце, Ариана, има толкова любов, колкото в моето, мила…

Ариана потрепери. Клод не беше щедър на подобни думи и излияния. При неговата топла целувка за миг затвори очи, отдавайки му се цяла.

Не искаше обаче той да разбере колко й е необходима неговата любов и защо става друга. Помежду им беше литературната кариера на Клод, на която той държеше почти толкова, колкото и на нея, ако не и повече.

Затова Ариана не искаше да се издаде, да му покаже как й въздействува тази негова нежност. Гордостта й сега излезе по-силна от нея и тя се изви в ръцете му. Обърна към него иронично лице и му каза:

— Боже мой, Клод, защо тази вечер си така сантиментален! Вероятно аз те обичам толкова, колкото и ти мен, макар и не по същия начин… А сега остави ме да отида и да се облека…

— Нима е толкова късно?

— Естествено… Ще закъснеем за вечерята и ще кажат за нас, че сме млада и неучтива съпружеска двойка!… И аз няма да бъда виновна за това!