Дарил Лондон
Човек на почит (16)

15.

Пат Дзупели, който по силата на новия си договор работеше за хотела, излезе на сцената един час преди Джери Лейни. Последният беше много известен певец в стила кънтри-енд-уестърн. Задачата на Пат беше да подгрее публиката. На премиерата си той се справи великолепно. Накара всички да се пръснат от смях.

Алън настоя да гледат премиерата и макар че Бепи не се интересуваше от Джери Лейни, отиде да прави компания на Алън и да види първото представяне на Пат.

Бяха седнали в сепарето на Алън, в централния сектор на първия балкон. В сепарето от дясната им страна бяха гостите на Джери Лейни, а от лявата — тези на Пат. Според разбиранията на Алън, Джери получаваше повече пари, отколкото струва като певец, но пък се радваше на огромен успех във всеки бар или хотел, в които е работил, така че Алън бе доволен от препълнения салон. Джери беше човек с прекомерно самочувствие и ако искаше да каже нещо обидно, казваше го, без значение дали е на сцената или не. Току-що бе подписал договор да снима филм и тази вечер дрънкаше без всякакви задръжки.

В сепарето на Джери седеше жена му Това — огненокоса красавица от Швеция. Заедно с нея бяха Феликс и Елки Пауснер — германски филмов магнат от Хамбург и неговата много привлекателна съпруга.

Публиката аплодираше като луда след всяка песен. Изключение правеха само Алън и Бефино, които никога не ръкопляскаха на артистите. Общоприета фирмена политика във Вегас е собствениците да не аплодират. Те само седят и си пушат пурите.

— Какво ви става на вас двамата ей там — провикна се певецът от сцената. — Депресирани ли сте, какво ли?

Публиката се засмя на репликата му. Певецът не знаеше, че се обръща към основния акционер и собственик на хотела и към виден човек от Нюйоркския синдикат. Макар че бе пял в много хотели във Вегас и знаеше отлично, че централните сепарета обикновено са резервирани за важни личности, Джери Лейни не се държеше с подобаващо уважение. Продължи да ги дразни. Част от публиката протягаше вратове или пък се навеждаше от местата си, за да види за кого говори Джери. Въпреки това Бепи и Алън не реагираха. Отпиваха от чашите и пушеха мълчаливо.

Малко по-късно след един виц и туш на оркестъра Джери каза:

— Аха, знам какво ви е на вас двамата, дето сте се усамотили там. Скапани сте от къщна работа. Съчувствам ви, момчета.

Тук вече Бепи беше готов да кипне, а Алън побесня.

— Гледай какъв кретен! Гледай само какъв тъп кретен! — прошепна Алън, стиснал пура „Тиймо“ между зъбите си. — Предизвиква съдбата си.

— Не те ли познава? — попита Бепи.

— Не. Той има отношения със службата на Финблум. Аз не се занимавам с увеселителните програми. Тези хора са прекалено темпераментни за мен. Обаче би трябвало да знае кой седи в това сепаре.

— Искам да се срещна с този боклук след представлението, когато си отиде публиката. Доведи ми го в моя кабинет. Не му разрешавай да се преоблече. Доведи ми го разгорещен и потен, дори ако трябва да го влачиш тоя жалък копелдак. Искам да се срещна с него тази нощ, докато все още е с такова самочувствие. Гледай го как си люлее дупето на сцената. Когато приключа с него, ще бъде съвсем друг човек. Здравата ще му препарирам задника на тоя дребен капут.

— Добре, ще се погрижа за това — отвърна Алън и се усмихна. Вдигна телефона и се обади на Финблум в дома му. — Сид, ела веднага в голямата зала. Направо в моето сепаре. Считам, че вече си тук.

След по-малко от две песни Сид влетя, нахлузил обувки на бос крак. Седна и си поръча питие. Когато видя, че никой не го заговаря, се досети, че е станало нещо крайно лошо. Реши предпазливо да мълчи.

Оттатък, в сепарето на Джери Лейни, Пат Дзупели се мъчеше небрежно да замаже нещата, споменавайки имената на Алън и Бефино пред съпругата на Джери. Пат говореше, а Това поглъщаше като баракуда думите му. Постоянно хвърляше погледи към Бефино, който седеше точно срещу нея. Бепи прочете по устните й да казва:

— Голям хубавец е. Италианец ли е?

— Дали е италианец? — попита Пат. — А кралят на Англия англичанин ли е? Разбира се, че е италианец. Той е много влиятелен човек.

— От мафията ли е? — попита наивно тя и очите й се отвориха широко.

— Не, от бойскаутите е — отвърна саркастично Пат. — Вижте, Това, този човек е в състояние да ви спусне в тоалетната заедно с водата от казанчето и разсилният ще се закълне, че никога не ви е виждал да минавате покрай него. Тук не е Швеция. Той е сицилианец от Бруклин, а това означава, че съпругът ви беше Джери Лейни — певец в Лас Вегас.

— Какво искате да кажете с това „беше“? — попита жлъчно тя.

— Искам да кажа, Това — отвърна Пат, наподобявайки тона й, — че този човек е от голям калибър, а вашият съпруг му усуква топките пред две хиляди души. Тази вечер Джери Лейни наистина е откачил. По-добре е, вместо да пее златните си записи, да изпее заупокойна молитва за себе си. Нямаше никаква причина да се заяжда публично с тези хора… Особено с тези.

Жените обаче се смееха и не приемаха Пат сериозно.

— Бас държа, че са му големи — каза Елки на съпруга си и Това. — Не го ли намираш за хубавец, Това? Падам си по мустака му. Толкова е черен и секси. Феликс, не е зле да си пуснеш един рижав мустак. Обичам мустаците — завърши тя и докосна горната му устна.

— Да, може да си пусна мустак — измънка Феликс в отговор на закачката й.

— Добре изглежда, наистина — съгласи се Това, оглеждайки внимателно Бефино. — Напомня ми за един италианец, с когото ходех навремето в Швеция. И той имаше такъв гъст, черен и секси мустак. Само като го погледнех, и се възбуждах.

Пат местеше поглед ту към Това, ту към Елки.

— Е, отнасяйте се внимателно с този италианец, Това, защото Джери може да стигне дотам, да пее, „Боже, пази Америка“ по приютите за бездомни кучета из страната — предупреди я Пат.

— Бихте ли ме представили на този Бефино? Искам да се запозная с него — помоли Това.

— Разбира се, на вашите услуги — отвърна Пат и й подаде ръка.

Тя стана и тръгна заедно с него към сепарето на Алън. От страна на Пат това бе много хитър ход — да види Лейни, че жена му вече е в сепарето на мъжете, които обиждаше.

Тялото на Това беше безупречно. Гърдите й, с форма на две големи круши, заплашваха да пръснат прилепналата плътно по тялото й розова рокля. Личеше си, че е без сутиен. Задникът й беше заоблен и стегнат и караше роклята да се поклаща предизвикателно в ритъм с крачката й. Рижата коса на Това увенчаваше лице с изящни черти.

Двамата мъже направиха място на Това и Пат, а Джери, наблюдавайки ги от сцената, започна да пее леко фалшиво. Пат представи Това и погледът й веднага се застопори върху Бефино. Без да губи нито миг време, тя се усмихна и каза:

— Преди години имах един любовник, който изглеждаше досущ като вас, господин Менесиеро. И също беше италианец. Казваше се Тони.

Бепи беше прекалено ядосан, за да се зарадва от флирта на тази красива жена, но се опита да бъде любезен. Погледна я в големите, искрящи очи, усмихна се и отвърна:

— Много странно. Когато бях юноша, имах връзка с една жена, която изглеждаше точно като вас. Казваше се Марджи.

— О, значи имали сте връзка с нея? — попита язвително Това. — А имаше ли за какво, господин Менесиеро?

— Да, в интерес на истината, имаше — отвърна невъзмутимо Бепи. — А с вас ще има ли, госпожо Лейни?

Очите й проблеснаха при прямия му въпрос, поколеба се за миг и каза:

— Може би.

Усмихна се, помоли да я извинят и се върна на масата си.

— Тя е още хлапе. Не е на повече от двадесет и една години — осведоми ги Финблум, проговаряйки за пръв път. — Джери се запозна с нея на Френската ривиера. Всички вестници писаха за това. Много е жалко, че се е събрала с човек като Джери Лейни. Той е истински задник. Миналата година беше взел на работа едно четиринадесетгодишно черно момиче. Хванаха го, както й лижеше оная работа в гримьорната, но собственикът на бара потули нещата. Джери е човек на настроенията — веднъж е на бяло, веднъж на черно. Според мен това влечуго даже си пада по мъже от време на време. Пълно куку е.

— Допускам, че си пада и по черни мъже — изсмя се Алън.

— Ако е така, ще трябва да освободя Големия Нейтън. Той щеше да го придружава като охрана до кабинета ти по-късно тази нощ. Бях решил да се възползвам от застраховката на хотела, в случай че бъде заведено съдебно дело. Полицата на хотела осигурява артистите срещу щети до десет милиона.

— След тази нощ вече няма да си пада по мъже, били те черни или бели — каза Бепи категорично. — Искам Нейтън да му отпори даже и сливиците. Гледай го само как си върти задника. Повдига ми се от него.

Погледът на Сид клюмна.

— Много жалко, че Але Хоп вече замина за Тахо. Можеше да го използваш, заедно с Нейтън, да го сцепят — пошегува се Алън. — Половината щеше да е за теб, а другата половина — за мен.

— Не ща никаква половина — каза Бепи.

— Не щеш ли? — възкликна Алън и извърна глава към Това в съседното сепаре. — А какво ще кажеш за онази половинка?

Бепи я огледа в продължение на секунда-две.

Когато програмата завърши и посетителите започнаха да се разотиват, Бепи излезе през кухнята и отиде в кабинета си. Алън изпрати Нейтън зад кулисите да доведе Джери. След петнадесетина минути убеждаване Джери тръгна умълчан. Първоначално отказваше и отричаше да има някаква представа чие е сепарето. Унизен, той опита да се извини пътьом на Големия Нейтън.

— Я стига! Не се извинявай на мене, гъзарче. Задръж си приказките за пред човека. Щото, както чувам, яко си я закършил.

Когато Големия Нейтън и Джери стигнаха до кабинета на Бепи, Алън и Сид им отвориха вратата. Това ги следваше на няколко крачки разстояние, но Алън й затвори вратата под носа и й каза да стои отвън.

Бепи видя, че вратата се затръшва пред Това, и каза:

— Тя също е част от компанията. Пусни и нея.

— Сигурен ли си, че искаш да види това? — попита Алън.

— Да, сигурен съм. Пусни я.

Това влезе в кабинета и й предложиха да седне до Сид. Бепи застана с лице към Джери.

— За какво беше всичко това тази вечер, Джери? Имате ли някакво обяснение за непочтителните си подмятания към господин Стоун и мен?

— Просто се шегувах без определена цел — отговори Джери. — Не знаех кои сте. Съжалявам за глупавите си забележки. Извинете ме. — Трепереше ужасно. — Моля ви и двамата да приемете извиненията ми.

Тонът в гласа му, докато се извиняваше, хареса на Бепи. Той реши, че човекът е искрен, и това прогони гнева му. В действителност нямаше желание за физическа разправа с някакъв си певец, но искаше да направи нещо необичайно с него, така че никога да не забрави тази нощ.

— Смени му ризата, плувнал е в пот — нареди той на Големия Нейтън. — Обаче не го бий. Просто не искам да настине. Приемам извинението му.

Всички наблюдаваха смълчани. Това гледаше с отчаяние, но в същото време начинът, по който Бепи си играеше с нейния съпруг и лъскава естрадна звезда, й бе забавен. Големия Нейтън грабна Джери и буквално го изръси от ризата, съдирайки я от тялото му. Джери остана полугол, а по тялото му нямаше нито косъм. Стоеше прав, унижен, и се мъчеше да сдържи сълзите си. Нейтън хвърли на пода като парцал струващата двеста долара разпрана риза.

— Следващия път, когато пееш пред мен, ме остави да се наслаждавам на изпълненията — каза Бепи. — Не ми играй по нервите. Засега приемам извинението ти. Дръж се възпитано. Разбрахме ли се, Джери?

Прекалено изплашен, за да проговори, Джери кимна в знак на съгласие. Тръгна към гримьорната си, покрит със сакото на Сид. Съпругата му остана.

Осъзнала колко глупаво бе постъпил мъжът й, Това мълчаливо се взираше в Бепи. Беше я заинтригувал. Никога не бе изпитвала по-голям интерес към някого. Привличаха я силата и увереността му. Разбираше, че е диктатор, но същевременно и великодушен. Не бе сторил нищо лошо на Джери. Освен това италианците с тъмен тен й харесваха.

Алън я придружи учтиво до вратата и тя си тръгна с едва забележима усмивка, убедена, че е намерила приятел.

— Ти постъпи благородно, мой човек. Това ми харесва — каза Алън. — Да, това много ми харесва. Не използва сила. Хайде да отидем и да пийнем по едно. Аз черпя.

 

 

На другия ден някъде около два и половина Бепи влезе в асансьора откъм басейна и срещна Това, облечена в екип за тенис.

— Здравейте. Как сте? — каза тя.

— Чудесно. Радвам се да видя, че се забавлявате.

— Да, поиграх тенис и ми беше доста приятно. Сега съм готова за ваната и едно питие.

— Точно това се каня да направя и аз — каза Бепи. — Да си взема едно хубаво мартини и да се отпусна във водовъртежа на моята вана.

— Водовъртеж ли? Вие имате вана с движеща се вода?

— Да, имам в апартамента. Вашата не е ли такава?

— Не. Бих искала да видя вашия водовъртеж. Може ли да ми го покажете, господин Менесиеро? Много ми е любопитно да видя какво имате.

— Доста сте любопитна, като се има предвид, че сте омъжена дама.

— Въпреки това продължавам да съм любопитна — отвърна тя и се усмихна невъзмутимо.

— Да видите какво имам ли?

— Точно така. Да видя какво имате.

— В такъв случай наричайте ме Бефино. Съгласна ли си, Това?

— Харесва ми това име. Бефино. Звучи съвсем по италиански — каза тя и мушна ръката си под неговата.

Бепи я заведе до фоайето пред апартамента си и отвори голямата двукрила врата, през която се влизаше в просторен, боядисан в бяло и златисто хол. Докато тя се въртеше в кръг, оглеждайки елегантното обзавеждане, и възклицаваше „колко прелестно“ е всичко, Бепи влезе направо в банята. Отвъртя крановете, за да напълни ваната, и сипа малко шампоан. След това отиде при барчето да приготви по нещо за пиене. Тя тръгна към банята.

— Е, това е „водовъртежът“. Харесва ли ти?

— Очарована съм! Два пъти по-голям е от нашия вкъщи. В тази вана могат да се поберат шестима души. Фантастична е.

— Обичам във ваната ми да сме само двама. Шестима не ми е по вкуса.

Той се усмихна, гледайки я в очите, и й подаде една чаша.

— Прав си, шестима са твърде много. Не е приятно… Пренаселено е. Опитвала съм в Швеция. Знаеш ли, Бефино, с теб се чувствам съвсем комфортно. Имаш си стил, който ми харесва. Все едно че съм те срещала и преди.

— Може би в отвъдното. — Бепи се разсмя. — Обаче се радвам, че се чувстваш така, защото чувството е взаимно. Ти определено имаш неповторима фигура, Това. Улавям се, че се възхищавам от теб.

— О, моята фигура ли? Какво има в моята фигура?

— Ами, както казах, за мен тя е неповторима и привлекателна.

— Хайде, кажи ми нещо повече. Обичам да слушам приятни неща за тялото си. Какво разбираш под „привлекателна“?

— Никога не съм разговарял по този начин с жена, но днес ти ме караш да разсъждавам различно. Ами тялото ти е сочно и някак си с порочно предизвикателни форми. Имаш голям бюст, тънко кръстче и си закръглена отзад… В теб наистина има всичко, като в поема.

— Направо уникално — усмихна се тя. — Аз във вид на поема.

— Знаеш ли, Това, ти изкарваш на бял свят нещо от мен, което, изглежда, дори и аз не познавам. Не съм си помислял за стихотворение от времето, когато бях на девет години и трябваше да рецитирам пред класа.

— Това е много мило.

— Е, казах ти мнението си за твоето тяло. Красиво е и ти като цяло си красива. Не се случва много често да срещнеш някого и веднага да ти допадне. И не се случва често човек като мен да започне толкова бързо да прави комплименти на една жена — обясни Бепи. — Обикновено съм малко по-различен.

— Знам. Не е лесно да срещнеш човека, но още щом те видях снощи, знаех, че искам да бъда с теб. Затова, моля те да приемеш и моите комплименти. И ти ли се почувства по същия начин? — попита тя и се приближи до него, докосвайки съвсем леко с гърди предницата на ризата му.

— Не, Това. Снощи бях прекалено ядосан. Но днес е съвсем различно. Когато те видях в асансьора, всяка молекула в мен щеше да се пръсне. Усетих как започва да не ме свърта на едно място… Именно тогава аз…

Това присви устни, навлажни ги и го целуна. След малко му заговори тихо:

— Тези молекули май са заразни, защото в момента ги усещам как набъбват и се разнасят из тялото ми. Наистина започва да не те свърта на едно място, прав си. Чувствам се много особено в ръцете ти.

Тя го целуна по бузата и плъзна нежните си устни отстрани по шията му.

— Искаш да кажеш молекулите, които се движат в неповторимото ти тяло ли? Ти имаш неповторимо тяло.

— Ох, да, забравих — в моето неповторимо тяло.

Тя започна да преглъща много съблазнително и да гали езика му със своя.

— Бефино, прегърни ме, притискай ме. Много ми е хубаво, а мина толкова кратко време. Това е странно. Едва се запознах с теб. Възможно ли е аз… Миличък — шепнеше тя с хриплив глас, — струва ми се, че вече се отпускам по течението.

Започна да трепери в ръцете му. Устните й се разтвориха по-широко и леко се изкривиха, което той изтълкува като кулминация.

— Не е ли време да се къпеш, мили? — попита тя, опитвайки се да нормализира дишането си и да се успокои.

Бепи отиде в банята и небрежно пусна дрехите си на пода. Тя наблюдаваше всяко негово движение и Бепи знаеше, че погледът й го следи, докато се потапяше във въртящата се топла вода. Тази гледка допадна на Това. Лицето й беше като огледало на мислите й.

— Може ли и аз? — попита тя.

— Разбира се, че може.

Бепи я погледна и опита да си даде спокоен и любезен вид, но изгаряше от похот и възбуда и беше много притеснен. Желаеше я толкова силно, че предвкусваше допира с нея.

Тя се съблече за секунди. Гърдите й наистина бяха големи и с форма на круши, а бедрата и прасците й представляваха едно великолепно допълнение към заобления й задник. Бепи бе възхитен от гледката на това, което се приближаваше към него. Свикнал бе с красиви жени, но тази беше нещо изключително. Почувства, че и Това се измъчва като него. Искаше му се да потъне в забравата на сексуалната наслада и да не мисли за угризения спрямо съпруга на Това, Джери, или пък за греха, който вече ставаше осезаем. Мисли за Дана и близнаците непрекъснато връхлитаха в съзнанието му и той имаше нужда да избяга от действителността, пък било то и само за няколко часа.

Това влезе във ваната и незабавно се плъзна по тъмния слънчев загар на бедрата му, намествайки се между тях. Започна да го целува жадно, обгърна врата му с лявата ръка, а с дясната заопипва под водата.

— Ти ми направи предложение, на което не мога да устоя, скъпи — прошепна тя.

Бе забелязала надареността му, когато се събличаше, и имаше ясно предчувствие какво й предстои. Плъзна дланите си нетърпеливо надолу по стегнатия му корем и простена от удоволствие.

— О, Господи, колко е голям!

Тя изведнъж полудя от страст. Целуваше го енергично, трескаво, като обезумяла от желание за любов жена. Започна да ближе устните му и да шепне тихо на шведски. Въртяха се в топлата вода, целуваха се и изучаваха взаимно телата си, сякаш за първи път се срещат с другия пол.

Имаше нещо очарователно в начина, по който сапунисваше тялото му и галеше набъбналия му орган. Сякаш за нея той имаше притегателната сила на култов предмет. Създаваше впечатление, че иска да го скрие с алчни, егоистични движения. Продължи да плъзга длани и пръсти нагоре по задните му части, сякаш искаше да заграби всичко, което можеше да й предложи. Тялото му бе на границата на оргазма, но той го потисна, за да запази силите си за нея. Тестисите му започнаха болезнено да набъбват, но той продължаваше да задържа еякулацията. Тя заскимтя. Беше любвеобилна като малко животинче.

Измъчван от усилващата се болка, причинена от задържането на еякулацията, Бепи се изправи. Членът му стърчеше нагоре, издут едва ли не до пръсване. Натисна един бутон и душът започна да го плакне с топла вода.

— Какво правиш? Къде отиваш? — попита Това.

— Искам да те обладая. Хайде да излезем от ваната. Толкова те желая, че вече ме боли адски.

Тя не можеше да откъсне красивите си очи от него. Надигна се бавно и се погали между бедрата, а в очите й се четеше възхищение от стоящия пред нея мъж. Бепи прекрачи ваната и стъпи върху една скара, натисна друг бутон и струя топъл въздух започна да суши цялото му тяло.

Това се изплакна набързо и припряно стъпи на скарата до Бепи, за да се изсушат едновременно под въздушната струя. Беше усещане, което и двамата нямаше никога да забравят.

— И аз те желая — прошепна тя.

Бепи я притисна до себе си и я целуна страстно. Беше толкова очарована и възбудена, че не можеше да чака да бъде обладана. Целувайки го, прокара устни по тъмния загар на косматите му гърди, коленичи бавно и лакомо се опита да го погълне. Смучеше и ближеше с растящо настървение. Спря се на болезнено набъбналите тестиси и прокара пръсти нагоре по гънката между полукълбата на задника му. Беше същинска неукротима нимфа.

„Каква фантастична любовница!“ — помисли си Бепи. Много жени бе имал през живота си, обаче Това беше ненадмината. И двамата бяха изсъхнали, но тя продължаваше да стои на колене и не спираше да го смуче. Беше прелестна и със страстта си караше дъхът му да спре, но най-неочаквано зъбите й стиснаха пениса му. Сякаш го порязаха бръсначи. В болката си той направи отчаян опит да еякулира и да се освободи от напрежението в тестисите. Обаче зъбите й допълнително отложиха оргазма му.

Преди да го е наранила, Бепи се измъкна от устата й и се отдалечи от нея по посока на високото легло. Тя го последва и легна плътно до него.

— Люби ме, скъпи. Аз също те желая — каза тя умоляващо, галейки го с върховете на пръстите си.

Бепи погледна пениса си и забеляза тъмното зачервяване, причинено от нейния глад. С надеждата, че ще успее да довърши започнатото и да облекчи болката в слабините си, той легна върху нея и я целуна страстно. Проследи я с поглед как вдига краката си, претворявайки в реалност един мъжки блян. С тласък, за който знаеше, че тя очаква, Бепи проникна в нея с голямото си копие. Първо чу тихичък стон и след това почувства горещия й, галещ дъх върху рамото си. На лицето й се изписа задоволство, когато той продължи да натиска навътре — толкова дълбоко, колкото никога през живота не бе й се случвало.

— О, мили! Бъди груб с мен, скъпи, направи го като звяр — изстена тя. — Бъди звяр.

Бепи започна да прави силни тласъци, за да й даде възможност да почувства онова, за което копнееше, но в същото време я докосваше нежно и гальовно. Целуваше страстно гърдите й.

— По-силно, натискай по-силно. Много ми е хубаво така. На върха съм — шепнеше тя. — Аз съм… О, Бефино! Моля те, докосни ме по… Гали ме ето тук. Много обичам така, мили. — Тя постави ръката му на задника си. Започна да го дращи. — Гали ме, мили, пипай ме там.

„Ново чудо на света — помисли си Бепи и се засмя тихичко, само в гърлото си. — Обаче прелестно, невероятно прелестно.“

Тя се разтваряше широко, опитвайки да поеме колкото може повече от него. Желаеше проникване на максимална дълбочина. Бепи я приповдигна с ръце и тласна дълбоко в тялото й, което я накара да изстене. Той спусна надолу дясната си ръка и започна да милва с пръсти сексапилните полукълба на задника й. Когато почувства докосването му, тя изхлипа силно от удоволствие и го целуна в екстаз. Стоновете й преминаха във викове, които отекваха в големия апартамент.

Изведнъж изражението й се промени, показвайки началото на неудържимия оргазъм, който до този момент набираше мощ в тялото й. Бепи също беше готов да облекчи тестисите си — невероятно набъбнали и втвърдени от продължителното изчакване.

— Свършвам, мили — простена тя. — Ох… О, Бефино, полудявам! Прекрасно е.

Явно Това обичаше да говори, докато прави любов. Вече съвсем не бе в състояние да се владее, а той тласкаше все по-силно и бързо, като натискаше колкото е възможно по-дълбоко. Макар че беше въздребничка жена, тя без затруднение поемаше всяка частица от него.

Притиснаха се силно, а тя заби нокти в напрегнатите мускули на гърба му. Бепи изля цялата си страст в тялото й. Болката премина заедно с грандиозния оргазъм. Никога не бе изживявал подобен взрив.

Лежаха укротени един до друг в тихия апартамент, докато потънаха в сън. Когато се събудиха, Бепи стана от леглото и отиде да приготви напитки.

Легнала на една страна, все още забила лице във възглавницата, Това попита:

— Нормално ли е да е толкова хубаво? Беше прекрасно, миличък.

Тя се обърна нагоре и после се надигна, за да поеме предложената й чаша.

— Да, ти беше фантастична, Това. На мен също ми беше много хубаво. По едно време малко се притесних, но после всичко си дойде на мястото.

— Да — усмихна се тя, както отпиваше от виното с лед. — Подхождаме си.

 

 

През следващите десет дни те се любеха при всяка попаднала им възможност. Това преследваше Бепи из целия хотел и се преструваше, че се сблъсква с него случайно. Пишеше му бележки от рода на „Искам да те любя веднага! Веднага! Веднага!“ върху салфетки и му ги предаваше незабелязано. Бепи ги четеше и се смееше, но тя започваше да се привързва емоционално. Държеше се като ученичка, влюбила се през ваканцията.

Бепи я любеше с наслада. Тя беше много приятна жена и превъзходна любовница, но връзката им продължаваше вече доста време и той започваше да се чувства отегчен и изтощен от прекалено многото секс.

На Джери Лейни му оставаха още четири представления в хотела, след което трябваше да започне снимки за филм в Испания. Това ставаше нервна. Не й се искаше хубавата лудория с Бефино да свърши.

— Дали ще те видя някога пак, миличък? — питаше често тя.

— Разбира се. Ще ти се обадя в Испания. Ще хвана самолета и ще дойда да те видя там.

И тя му вярваше.

Един ден Това повика Елки при себе си в апартамента и сподели с нея тайната си. И двете бяха шведки и еднакво красиви, но Елки като че ли беше малко по-силна и по-уверена, може би защото бе с няколко години по-възрастна и по-опитна. Това й обясни, че е луда по Бефино, че е объркана и има нужда да си поговори с някого.

— Той знае ли за чувствата ти? — попита Елки.

— Не вярвам. Казвам му, че го обичам, но никога не отвръща, щом стане дума за любов. Чука ме, та свят ми се завива, обаче не говори почти нищо — обясни Това. — Не мога да се наситя на този мъж. Каза, че ще се видим в Испания, и дано не ме лъже.

Елки се усмихна.

— Италианците са много странни хора. Обикновено вкъщи си имат жена, която да им готви, а хойкат и чукат жените на всички останали. Не го ли знаеш? Италианските мъже са известни с това. Славят се като големи любовници. Ако искаш да задържиш такъв мъж, трябва да го побъркаш от удоволствие. Трябва да му дадеш нещо, което нито една жена не е способна да му предложи.

— Какво например? — попита Това. — Чукаме се така, както никой не би могъл да си мечтае. Аз имам нужда от голям мъж, който да ме изпълва докрай, и той ми пасва идеално. — Елки ококори очи. — Дребен мъж като Джери изобщо не ме задоволява. Мисля, че Бефино ме обича. Винаги е готов за мен. Винаги му става… даже и в асансьора.

— Така ли мислиш? — засмя се Елки. — На италианците винаги им става, но това не значи нищо. Те живеят заради самата любов. Раждат се с щръкнали пишки. Ако му дадеш две красиви жени едновременно, ще спечелиш играта. Ще бъде твой завинаги. Тогава ще те обича истински и ще изпълва тялото ти с безкрайна наслада. Направи това и ще бъде готов за теб винаги, когато го пожелаеш. Ето къде е тайната — две жени едновременно. Няма да му спадне даже и в ковчега — завърши подхилвайки се Елки.

— Две жени ли? — усмихна се Това. — Какво ти е хрумнало, Елки?

Елки погледна дълбоко в очите на Това и каза тихо:

— Предложи му нас двете едновременно.

— Какво? И ти ли го искаш, Елки? И ти ли искаш да правиш любов с него?

— Не, не, Това, скъпа. Не заради мен, а заради теб. Не се натискам да правя любов с него. Аз не давам даже и на Феликс да ме обладава. Така си запазвам тялото стегнато. Според мен любовникът ти е чудесен, но си е твой. Аз ще бъда само допълнение към интригата. Бих могла да обслужвам теб, Това. На него ще му хареса. По-точно казано — ще бъде очарован. Организирай една тройка, скъпа. Не знаеш ли, че мъжете обичат такива неща? Пристрастяват се към тях. Тогава той ще бъде само твой.

Това размишляваше над казаното от Елки. „Да обслужва мен? Какво иска да каже? Тройка ли?“ Тя отиде до бара и започна нервно да разбърква питиета. Погледна назад през рамото си и попита дали Елки иска нейното с лед.

— Да. Направи моето двойно, миличка — отвърна Елки.

Докато отпиваха от силните напитки, погледите им се срещнаха. Усмивката на Това трепна. Беше объркана, неуверена в себе си и несигурна в истинските намерения на приятелката си. Елки й се усмихна, но усмивката й беше различна.

— Имай ми доверие. Разчитай на мен, мила — прошепна нежно Елки и небрежно, уж непреднамерено, се пресегна и прокара длани по бедрата на Това, непокрити от съвсем късите й панталонки. — Имаш невероятно гладка кожа, скъпа — продължи да шепне тя, милвайки я. — И великолепен тен.

Елки застана съвсем близо до нея. Прекалено стресната, за да се отдръпне, Това седеше като вкаменена. Лицето на Елки беше на сантиметри от нейното и дъхът й нежно я галеше по бузата, докато шепнеше в ухото й. После Елки я целуна по крайчеца на устните нежно, без похотливост.

— Знаеш, че те обичам и бих ти дала единствено най-добрия съвет. Затова повика мен, нали?

Това се изплаши още повече от силния трепет, който излъчваше Елки. Не се помръднаха в продължение на няколко секунди. Тогава Елки я целуна съвсем откровено по устните. На Това й стана приятно от този допир, въпреки че беше неестествен за нея. Никога не я бе целувала жена, но не се отдръпна.

Елки долови положителната реакция и предприе нов ход — този път по-страстна целувка, с участието на езика, настояваща за отговор от страна на Това. Целувката беше нежна, омайна и гореща. Това откликна на предложението за любов и започна да се приближава телом и духом към Елки за следващата целувка.

Очите на Елки грейнаха, когато Това й отвърна със страст. Целунаха се нежно, а езикът на Това върна сластната игра на Елки. Ръцете им се милваха нежно. Елки каза с плътен, възбуден глас:

— Свали си панталонките, скъпа. Ще те накарам да изживееш нещо фантастично!

Това се изправи, а Елки започна да разкопчава късите й панталонки.

Внезапно вратата на съседната стая се отвори и Джери Лейни влезе с бодра стъпка, тананикайки си като волно птиче. Жените бързо се разделиха и тръгнаха към различни краища на стаята.

— Здравейте, момичета. Днес май ми върви — получавам две дами на цена за една, нали? Две красиви и съблазнителни дами едновременно в моето легло. Как ви се струва, момичета? Изглежда добре.

— Изглежда като Scheissen^[1] — отговори му Това, употребявайки немската дума, за да не я разбере. — Не можеш да се справиш само с мен, а искаш да опиташ с двете. Какво ти става днес? Сърдечна криза ли искаш да получиш? Да не си сложил витамин Е в овесената си каша тази сутрин? От един месец изобщо не си ме докосвал.

Елки се изсмя на начина, по който Това изля яда си върху Джери.

— Е, аз и без това имах намерение да подремна — каза бързо Джери. — Само се пошегувах. Вие, шведките, отдавате прекалено голямо значение на секса.

— Ще те заведа долу в казиното — предложи Това на Елки. — Да оставим Джери да си почине преди концерта.

Докато слизаха надолу, тя каза:

— Винаги си е вкъщи в най-неподходящия момент. Но може би си права, Елки. Никога не ми е хрумвало за такъв тристранен подход към Бефино. Звучи доста възбуждащо. Хайде да опитаме утре следобед. В два часа имам среща с него в апартамента му. Ще дойдеш в два и половина, а аз ще отворя вратата. Изчакай търпеливо, докато дойда, защото вероятно ще бъдем във ваната. Ще изляза да те посрещна, а ти се направи на зарадвана. Само ни погледай известно време как си играем, а по-късно попитай може ли да се включиш. Сигурна съм, че Бефино ще хареса идеята. Той е мъж със силна сексуалност и обича еротичните дами.

— Радвам се, че съзнаваш това — каза с усмивка Елки. — Ще бъда в апартамента му точно в два и половина. Да си нося ли херметическия часовник, скъпа?

 

 

Същата вечер на масата Алън попита Бепи:

— Хей, коцкарче, още ли шибаш Това? Или вече е свършено с нея, пирате?

— Вече е почти свършено с пирата — отговори Бепи. — Останали са му сили само за около половин сеанс и после го пиши бегал. Направо ме изцеди. След няколко дни заминава за Испания и тогава ще мога да се върна към нормален полов живот. Тази жена ми идва прекалено много. Чак не мога да повярвам, като я гледам колко е дребна, каква голяма чанта има. Започвам да развивам комплекс. Казва ми, че ми е огромен, но в нея се чувствам дребен, а тя като че ли няма насита. Все едно че го пъхаш във вулкан — голям, горещ и с много изригвания. Всеки ден ме намира и си го изпросва. Жал ми е за детето, обаче според мен тя се досеща, че вече ме изморява. Започвам да усещам болки в гърдите. Дано да са само газове.

— Не предполагах, че ще я чукаш толкова време — каза Алън. — Никога не си се задържал, с което и да е момиче повече от ден-два.

— Да, но от тази наистина е трудно да се откажеш. Всеки ден измисля нов номер. Знае най-сладките начини за правене на секс и ми ги прилага. Всеки път е някаква изненада. Алън, бедна ти е фантазията какво нещо е тази жена. Ето така оставам в очакване на следващата изненада и после на следващата. Вече се поддържам само със сурови яйца и миди.

— Разбрах. Чух, че момчето от бара за морски деликатеси иска да напуска, обаче го е страх от Але Хоп. Надявам се, че няма да останете да гледате и по-старите ни програми, които поставяме отново. Барът за морски деликатеси в моя хотел е на загуба, а даже и от пилетата започвам да не изкарвам нищо. Опитай с яйчени гевреци, те също помагат. — Алън се изсмя на собствената си шега. — Не ти ли харесва? Добре де, забрави го. Вече започваш да приличаш на зомби. Даже и от майтап не разбираш. Разкажи ми някои неща, които прави, Беп. Иска ми се да науча някой по-оригинален номер.

— Ох, какво да ти разправям? Знае милион номера и всичките й харесват. Не мога да й насмогна. Помниш ли, че ти разправях за първия ден, когато се срещнахме, и как щяха да ми се пръснат ташаците. После, докато ми го смучеше, болката от зъбите й ме възпря за пореден път и шишарките ми направо отекоха. По-късно хем се празнех, хем в същото време ме болеше. Това само по себе си е едно преживяване, Алън. Не можеш да си представиш усещането.

— Сигурно е нещо като да раждаш близнаци и да достигнеш до оргазъм — изсмя се Алън.

— Да, да, нещо такова — каза Бепи и се присъедини към смеха му.

 

 

На другия ден в два часа Бепи посрещна Това в апартамента си. Беше навила косата си на плитки — нова ексцентричност: големи гърди, невероятно тяло и за капак плитки като на малко момиченце. Беше гола под тясната рокля от жарсе. Роклята беше толкова плътно прилепнала до тялото, че през нея се виждаха трапчинките на задника й. Обаче изглеждаше и се държеше като малка ученичка. Мина му през ума, че това е налудничава работа, без да е сигурен дали му харесва или не. Но след малко реши, че в крайна сметка му харесва. Никой мъж не би обърнал гръб на такова нещо.

— Харесвам ли ти, скъпи? — попита тя и се сгуши в него.

„Пак успя. Тази жена е родена да прави секс — помисли си Бепи. — Знае милион хитрости. Този път ще ме побърква малкото момиченце с плитките.“

Това започна да се съблича, без да говори. Издърпа роклята през главата си, излагайки на показ цялото си тяло. Стоеше права и се усмихваше, сякаш му готви нова изненада. След малко започна непринудено да милва собственото си тяло.

— Какво има, Това? — попита Бепи.

— Как така „какво има“? Доколкото виждам, има те теб. Подготвям се да си поиграем, скъпи.

Усмихвайки се, тя пъхна ръка под халата му и го докосна по слабините.

— Смееш се така, сякаш си с вибратор в задника. Какво има, Това? — попита пак той.

Бавно и с еротични движения тя се мушна в топлата вана. С поглед на красива кукла, тя го повика с жест.

— Ела във ваната, мили. Дай ми да посмуча грамадния ти бонбон. Застани прав във водата. Искам да те виждам в огледалата.

Бепи пусна халата си на мокета и тръгна към ваната.

— Обаче по-леко със зъбите този път, миличка. Използвай повече езика. Става ли?

— Да, скъпи. Ще внимавам.

Тя засмука пениса му. Съчетанието от лицето й, плитките и неговия орган не беше много приятна гледка. Почти му се прииска да се извърне.

Това спря за момент и погледна часовника си.

— Мили, приятелката ми може да намине за малко да се видим. Иска да се запознае с теб, преди да заминем за Испания. Казах й, че няма проблеми.

— Добре де, щом като ще идва, ние какво правим във ваната?

— О, не се притеснявай. Тя е много сладка. С удоволствие ще ни погледа как се любим.

— Сигурно се шегуваш! — възропта Бепи на висок глас. — Що за история ще излезе цялата тази работа… цирк ли, какво ли? Отивам да се обличам.

— Не, Бепи. Тя е най-близката ми приятелка. Абсолютно за първи път се срещаме така. Луда съм по теб, миличък, и се стремя всяка секунда секс с мен да ти доставя наслада. Нека приятелката ми да ни гледа. Тя иска така. Аз също. Това ще бъде най-романтичното ти преживяване с мен. То е моят подарък за теб.

— Сигурно се шегуваш — повтори той. — Проклет да съм, ако не получавам най-странните подаръци.

Докато Бепи я гледаше вторачено, звънецът на вратата издрънча. Това омота една хавлия около тялото си и изтича да отвори на Елки. Все още прав, Бепи се пресегна за хавлия, но след това промени решението си и седна дълбоко във ваната.

Докато чакаше да види какво е съчинила Това, той си мънкаше под носа:

— Първо ми подаряват евреин, а сега тя ми дава… Божичко, близначка! Леле, каква мацка! Двойничка на Това.

— Ето това е най-близката ми приятелка Елки. — Това пусна хавлията си на пода и отново се мушна във ваната, притискайки се до Бепи, за да декларира правото си на собственост.

Елки седна на тапицираната с кадифе пейка, като се държеше изискано и приятно — съвсем като гостенка.

Това се нахвърли да милва и целува Бепи. Преструвайки се, че уж не го прави нарочно, тя започна да демонстрира пред Елки голямото му дарование. На Бепи не му оставаше друго, освен да се радва на вниманието, което му обръщат. Елки го наблюдаваше с неприкрит интерес и беше очевидно, че се възбужда много бързо. Цветът й се менеше буквално пред очите им.

Това беше представление и той играеше главната роля. „Поредната еротична изненада — мислеше си Бепи. — Само че тази сцена е финалът.“ Включи се в играта им и започна да отвръща на ласките на Това. Целуваше я и опипваше тялото й под бълбукащата вода.

На Това като че ли й беше приятно, че има публика. Знаейки, че Елки ги наблюдава, тя се възбуди по-бързо. След малко се изправи във ваната, демонстрирайки тялото си, а после бавно и изкушаващо се надупи, за да предизвика Елки. Очите на Елки едва не изскочиха от орбитите си. Страстта зачерви красивата й кукленска физиономия и тя заприлича на зле изгоряла от слънцето. Сега Бепи наблюдаваше и двете жени. Елки вече като че ли мина през един таен оргазъм, както си седеше на пейката, и красивата й усмивка започна да се връща. В дълбокото деколте на бялата й рокля се криеха остри и твърди гърди.

— Може ли и аз да вляза? — попита тя и стана.

Поела изцяло инициативата в свои ръце, Това отвърна:

— Да, може.

Тази размяна на реплики развесели Бепи. Напомни му за една игра от детството му в Бруклин — „Царю, честит ти имен ден.“

Елки бързо си свали роклята само с едно подръпване на коланчето около талията. Съвсем гола, но стъпила на високи токчета, тя изглеждаше екстравагантно — още една представителка на шведската класика, само че без плитки. Пристъпи бавно и тържествено към ваната и застана така, че другите двама да могат добре да я разгледат в изцяло огледалните стени и таван на банята. Завъртя се като манекен, за да я видят от всякакъв ъгъл. Дъхът на Това и Бепи секна, когато тя си свали обувките и се мушна във ваната.

Двете жени започнаха да целуват Бепи, опипваха го, и си го деляха с любяща нежност, целуваха и галеха черните косми на гърдите му. След около двадесет минути бурна игра във водата и размяна на милувки между тримата на Бепи му стана време да излезе. Той се изплакна и отиде при сешоара, като продължи да гледа двете хубавици, които сега си опипваха взаимно гърдите и се галеха една-друга под водата, целуваха се и се ближеха. По лицата им личеше какво набира сила в техните тела.

За Бепи това беше незабравима гледка. Той стъпи на скарата, завъртя копчето на вентилатора на средно положение и застана съвсем гол, като римски гладиатор. Никога през живота си не бе чувствал члена си толкова надут, а същото важеше и за тестисите.

Какво повече би могъл да иска един мъж? Две красиви и възбудени жени, които се целуват и прегръщат — това беше най-екзотичната сцена, в която е участвал. В този момент, както наблюдаваше играта на двете жени, той започна да усеща редуващи се пристъпи на ненавист, страх, параноя, безпокойство и силно желание за секс. Прекалено набъбналите му тестиси отново го заболяха от невъзможността да се облекчат. Имаше чувството, че ако се изпразни, ще умре от насладата, която ще изживее. Въпреки това мислите му все отлитаха към Бруклин. В ушите му звънтеше глас, който му казваше да заживее порядъчно, че неговите изневери граничат с глупостта, че трябва да се сеща за съпругата и децата си.

Излизайки от ваната, момичетата го стреснаха, като отъркаха телата си в неговото. Той протегна ръце и ги придърпа плътно до себе си. Реши да забрави Бруклин за още малко. Елки обезумя от възбуда и опита да го яхне в изправено положение. Докато тримата палуваха с гореща страст, изсъхнаха напълно. Преместиха се на широкото легло.

Елки вдигна крака, разкривайки истинската си цел.

— Набоди ме на голямото си копие, Бефино. Чукай първо мен. Полага ми се. Нали не възразяваш, скъпа? — попита тя, поглеждайки към Това. — Ти си го имала много пъти.

Това си спомни за обещанието на Елки да присъства само за да я допълва, но отстъпи пред хипнотичното й влияние.

Бепи погледна разкрачената на леглото и копнееща за него Елки и реши да я обладае. Надвеси се отгоре й, но когато опита да проникне в нея, установи, че е много тясна за него. Приличащата на дете Това беше твърде голяма, а Елки — съвсем малка. Толкова беше тясна, че Бепи усещаше влагалището й като стегнат ластик около члена си.

Елки започна да се моли на Това:

— Целуни ме, Това. Целуни ме. Той ме измъчва. Боли ме, мила. — Тя се задъхваше от сладката болка.

Това се търкулна по-близо да целуне Елки и я помилва като малко дете. Елки започна да се овлажнява и бързо се намокри обилно. Бепи движеше таза си с намалена сила, за да не я боли, и тя пламна точно както ставаше с Това вече цяла седмица. Елки и Това се целуваха с дива страст. Скоро Елки прие целия член на Бепи в себе си и взе цялата инициатива в свои ръце.

— Никога през живота ми не съм чукана така — шепнеше Елки. — Никога. О, Това, той е направо фантастичен. Страхотно е, Бефино. Моля те, не спирай.

Обаче се наложи да спре. Нуждаеше се от малко почивка. Възбудата бе изцедила силите му и трябваше да се възстанови. Започваше да омеква и тя го усети.

Щом легнаха по гръб да си починат, двете жени моментално се нахвърлиха лакомо върху него. Допряха красивите си лица в главата на члена му и започнаха да го обсипват с целувки. Целуваха се и една друга между продължителните, разкошни близвания по тестисите. Виждаше как езиците им се срещат.

Това бе краят. Повече не можеше да издържа. Започна да изригва. Изпразни се толкова мощно и обилно, че се почувства като вулкан. Вълна след вълна горещата лава бълбукаше от тялото му и той губеше сили. В див екстаз, двете поглъщаха всичко без задръжки. Той стенеше от удоволствие и потъваше в пълно изтощение. Жизнените сили на Бефино Менесиеро бяха изсмукани до капка. Болезненото чувство в тестисите изчезна. „Какво мъчително облекчение — помисли си той. — Защо получавам такива болки? Такива сладки болки? Ето това са жените. Карат ме да полудявам.“

Докато заспиваше, двете жени продължиха да се любят. По-късно се събуди от шепота и стоновете на Това, която бе подложена на приятни мъчения от търсещ да проникне навсякъде език. Лежеше по гръб, с две възглавници под задничето, а Елки беше между краката й. Жените бяха потънали в пълна забрава. Елки доставяше удоволствие на Това и го правеше безпогрешно. Това приличаше на изпаднала в транс, в продължителен оргазъм, който не даваше признаци да свърши някога.

Все още замаян, Бепи погледа известно време мълчаливо и стигна до заключението, че никой мъж не е способен да задоволи една жена така добре, както може да го стори друга жена. „Толкова са внимателни. И се прекланят пред оргазма на другата.“

За да почувства по-добре езика на Елки, Това повдигна таза си от възглавниците и започна да се гърчи в страстни конвулсии. Елки учести движенията на главата си, за да й помогне с дълги трепкащи милувки на езика. Стоновете на Това ставаха все по-силни.

Телефонът иззвъня и стресна Бепи. Той бързо вдигна слушалката и странен глас му съобщи:

— Тук, долу, има един педал, който търси жена си. Искате ли да му я върнете или не?

— Кой се обажда? — попита Бепи, все още замаян от унеса, в който бе изпаднал.

— Охраната на хотела, коцкар такъв — отговори му Алън и избухна в смях. — Разкарай я веднага. Онзи е в кафенето и вече наднича даже под масите.

— Добре, добре — изсмя се Бепи и затвори телефона.

Той остави жените да изконсумират чувственото си удоволствие и след това им каза за Джери.

Те се облякоха, пооправиха лицата си, за да прикрият изтощения си от сексуалното приключение вид, и целунаха Бепи за довиждане.

 

 

— Е, какви са новините? — обърна се Алън с въпрос към Бепи същата вечер, докато се хранеха. — Как върви половият ти живот?

— Вече започвам да страдам от клаустрофобия в собствената си вана — отговори му Бепи. — Край, Алън. Стигнах до пределите на секса. Няма какво повече да търся от него. Тя започна да клонира нови мръсници, които изглеждат досущ като нея. Аз се опитвам да я разкарам, а тя ми води дубликат. Не мога да се справя само с едната, а вече трябва да чукам две.

— Кой ще бъде следващият, Джери Лейни ли? — попита Алън през смях.

— Допускам, че май точно това предстои, обаче аз съм дотук — finito. Майната им на шведските номера.

— Като си починеш две седмици, ще започнеш пак да ги търсиш тези две хубавици. Сигурен съм, че няма толкова лесно да ги оставиш да си отидат. Може би ще отскочим до Испания да ги видим, докато снимат филма, а, Беп? Прав ли съм, или греша? — попита Алън, наподобявайки Але Хоп.

— Струва ми се, че грешиш, приятелю. Идва ред на жена ми, а тя ме подлага на строги проверки — изследва ми кръвната картина и пулса! Какво ли не измисля. Във всеки случай аз им се наситих. Имам чувството, че тези момичета още само разгряват. Кроят си големи планове за мен. Чух Това да казва на Елки, че много би искала да се получи истинско удоволствие за трима. Шведките държат много на секса. Следващия път ще пристигнат с разните му играчки и вибратори. Човек може да се пристрасти към тези щуротии.

— Престани! Стига си приказвал! — нададе вик Алън. — Подлудяваш ме. Страшно си падам по такива мръсници. Това ми е слабостта.

— Алън, ти ме изненадваш. Не знаех, че имаш слабост към жените.

— Става въпрос за играчките, те ме разпалват! — отвърна пискливо Алън. — Играчките!

 

 

На следващата сутрин Алън, Бепи, Але Хоп и Бен закусваха заедно. Бен им разказа небивалици за езерото Тахо. После Алън отново попита за Това.

— Не мога да повярвам на онази история, която ми разказа снощи, Беп. Тя е направо голяма работа, истинска нимфоманка. Прав ли съм, или греша?

— Хей, не използвайте моя стил, господин Стоун — прекъсна го Але. — Той е запазена марка.

— Запазена марка ли? — попита усмихнат Алън. — Вече имаш запазена марка? Само да не започнеш да раздаваш визитни картички, Але. Запазена марка, добре, но визитните картички ще ми е трудно да понеса.

Все още не можейки да схване казаното, Але Хоп попита:

— Какви визитни картички? Нямам визитни картички.

— Коя е тази нимфоманка? — попита Бен. — Тази сутрин пустият му Алън ни шашна всичките.

Шумната им гълчава, след като Бепи им разказа за съпругата на Джери Лейни, бе прекъсната от повикване за господин Менесиеро. Обаждаше се телефонистката на хотела, която приемаше и пресяваше всичките обаждания за него.

— Търси ви Дана, господин Менесиеро.

— Добре, свържи я.

— Погледнете — прошепна Бен към останалите. — Забелязвате ли как лицето му изгуби тена си. Залагам сто долара срещу една бухтичка, че се обажда жена му. Ясен ми е като бял ден. Вижте го само. Вече му призлява.

— Здравей, скъпа, какво има? — каза Бепи. — Всичко наред ли е? Как са децата?

— Всичко е наред и децата са добре. Пращат ти целувки. Кога ще се върнеш вкъщи?

— Другата седмица — отвърна той.

— Защо толкова много? Страшно дълго те нямаше този път.

— Имам работа, която трябва да върша.

— Прекалено много остана във Вегас. Пеги ми се обади тази сутрин и каза: „Хайде да изненадаме момчетата. Дай да отскочим до Вегас.“ Обаче аз не бях сигурна дали е редно да го направим.

— Дана, откажи се. Вече нямам нужда от изненади до края на живота си — каза той и погледна към Бен. — Кажи го от мое име и на жената на Бен, разбра ли ме? Кажи й също да се запише в някой фитнес-клуб и да свали малко килограми. Заведи я в Бруклин и изненадайте майка ти. На нея една изненада ще й дойде добре. Изпечи един кекс и бъди добричка, Дана. Другата седмица приключвам с работата и ще се прибера вкъщи.

Бепи затвори телефона и погледна Бен.

— Твоята жена искала да изненада момчетата и да отскочи до Вегас, да ни види как чукаме. Как ти се струва? Представяш ли си, ако те беше заварила на калъп някоя вечер с твоята балеринка?

— Тогава Бени щеше да се превърне в кротък евангелист или ескейпист^[2], или пацифист, или, още по-лошо, ционист — каза Алън, възползвайки се от възможността да захапе Бен. — Малкото дебилче щеше да стане голям дебил.

— Дано само не стана лигав плужек като теб, Алън — отвърна Бен и всички се разсмяха.

— Представям си точно картинката как ситния Бени слиза от оная двуметрова кучка, дето чука напоследък, и жена му го хваща. Страхотно рисувано филмче щеше да стане, а, Бепи? Прав ли съм, или греша? — обади се Але Хоп.

— Прав си, Але. Истинско рисувано филмче щеше да стане, ако жена му беше видяла как дребното му задниче се смъква от оная великанка, защото той така или иначе си е малък анимационен герой.

— Наистина прилича — потвърди Алън.

— Днес се заяждате с неподходящ човек, момчета. И тримата.

 

 

По-късно същия месец, вече завърнал се в Бруклин, Бепи се свърза с адвоката си, за да проучи наредбите за износ на автомобили в Близкия изток. Още щом разбра пред какво са изправени, рано една сутрин той се обади по телефона на Бен.

— Здрасти, Бени.

— Не ме наричай така.

— Да бе, знам. Слушай, Бен, защо ниските хора винаги страдат от комплекси — не ме наричай така, не ме наричай иначе? Няма да станеш по-висок, ако те наричам Бен, Бени.

— Майка му стара! Да не би да ми се обаждаш в осем сутринта, за да ми кажеш, че съм нисък? Много си остроумен, приятелю.

— Ела да се срещнем за закуска в гръцкия ресторант след един час. Трябва да поговорим. Става ли?

— Не ям в гръцки ресторанти. Не мога да понасям гадните гърци, особено сутрин!

— Стига глупости, Бен. Къде искаш да закусиш тогава? — попита Бепи, ставайки малко раздразнителен.

— Какво ще кажеш за кафенето на Бек стрийт?

— Добре, на Бек стрийт. След един час.

Докато закусваха, Бепи каза на Бен, че му трябва търговец на коли, който продава големи нови автомобили.

— Да, сетих се. За Алън Стоун и неговите араби.

— Имам нужда от търговец на големи коли и банкер, който ще се съгласи да му даде заем — обясни Бепи. — Трябва да изкопча сто коли от тях. Първо трябва да намерим банкера. В случая той е ключовата фигура. Познаваш ли някого, когото можем да изцедим?

— Да, в Бронкс. Свестен е, но не знам колко лесно ще пусне. Малко е pazzo. Обича да отвръща на стрелбата.

— Няма значение. Дава ли заеми на търговски агенции?

— Това му е сферата на дейност. Обича да отпуска кредити на търговци на коли. Като допълнителна гаранция по заемите взима плащанията за колите. Вече държи да контролира всички гаранции, понеже веднъж банката изгоря с един милион.

— Добре, обади му се още сега. Ей там, на стената, има телефон. Уговори среща за обяд.

— Връщам се след малко.

След няколко минути Бен се върна.

— Всичко е наред. Ще ни чака в кабинета си в дванайсет.

— Как се казва този човек? — попита Бепи, докато пътуваха към Бронкс.

— Дебелия Арти — отвърна Бен.

— Какво е това „Дебелия Арти“? Човекът е банкер. Как е истинското му име?

— А, казва се Арти Ардженто. Живее в Уестчестър и е президент на банката. Преди години погребах баджанака му. Хубаво погребение му направихме.

— Това да не е било някоя от периодичните ти акции, осигуряващи добра година за баща ти?

Бен се пръсна от смях.

Пристигнаха в банката точно на часа, но Арти имаше заседание. Докато чакаха пред кабинета на банкера, вратата рязко се отвори. Мъж в тъмносин костюм излезе и се отдалечи забързано. В бързината, той не дръпна вратата достатъчно силно и тя бавно се отвори на около пет сантиметра. През процепа виждаха седнал на стол мъж и друг, дебелак, надвесен над него, който го бъхтеше здраво и крещеше нецензурни думи.

— Какво става там, дявол да го вземе? — попита Бепи.

— А, сигурно нищо. Може би просто си прибира вземанията.

— Как така нищо? Та вътре убиват някого! Виждам, че удрят човек. Погледни хубаво, Бен. Това банка ли е или не?

— Казах ти, че Арти е малко pazzo. Той е много шантаво копеле. Ако вземеш заем от него и не го изплатиш навреме, те кани на обяд в кабинета си. Докара ли те тук, нарежда на шофьора си да те държи и те бие, докато се насереш. Тежи сто и седемдесет кила. Съвсем скоро ще го видиш. Той е необикновен банкер.

Арти Ардженто, известен още като „Банката“, беше нисък и дебел, с тъмнокестенява коса. Херувимските му бузи бяха розови, а облата му брадичка висеше спокойно между масивните рамене и ръце, които приличаха на телешки плешки. Юмруците му, овални като свински задник, бяха изподрани от домакинстване на „обеди за уреждане на вземания“. Когато ходеше, тялото му се накланяше, сякаш замахва за удар. Често по време на разговора сграбчваше човека за ризата — може би беше просто навик или пък подготовка за по-сполучлив удар. Усещайки се внезапно, той започваше да изтупва отпечатъците от пръстите си. Използваше брутален език, но с такъв тон, че дори папата не би възразил да го слуша. Беше имигрант от Италия, неаполитанец, с банкерско образование. Артуро Гарибалди Ардженто беше нещо средно между грубиян и сладкогласен херувим.

— Как са го избрали за президент на банката, по дяволите?

— Сигурно е набил яко борда на директорите. Не знам със сигурност, но май е президент вече осма година. Има голямо влияние сред нюйоркските политици. Полезно е да познаваш този човек, повярвай ми — каза Бен.

— Дано да е така. Надявам се да ни съдейства. Тези коли ми трябват. Поел съм ангажимент.

Вратата се отвори широко и двама души полуизнесоха, полуизвлякоха някакъв мъж от кабинета. Единият държеше хавлия на главата му, която се напояваше с кръв. Замъкнаха го по коридора до изхода и го оставиха в една кола.

Бен и Бепи ги изгледаха смаяни и след това влязоха в кабинета.

Бен го прегърна и го целуна по двете бузи. След това се усмихна и потърка шкембето му.

— Добре изглеждаш, Банка. Това е съдружникът ми, Бефино Менесиеро. От Бруклин е.

Арти се ръкува с Бепи.

— Какво е станало с този човек? Закъснял е с плащането ли? — попита ухилен Бен.

— Нали знаеш, Бен. Винаги се опитвам да направя добро, старая се да бъда деликатен човек, но тези негодници злоупотребяват с това. Не си струва да бъдеш деликатен. Държиш ли се любезно, започват да те прекарват още по-яко. Когато им трябват пари, са готини, усмихват се като долни курви. После, след като получат каквото искат — нищо. Затова първо им чупя тъпите глави. След това краката, а после и ръцете. Писна ми да ме баламосват. Ще направя инвалиди всички, които закъсняват с плащанията. Това е новото ми правило. Всички ще получат по една инвалидна количка за Коледа. Да престанат да къркат. И тогава ще си платят, ще видиш. Хайде стига, майната му. Време е за обед. Хайде да сложим нещо за хапване. Гладен съм.

Той седна и отвори едната вратичка на бюрото си. Отвътре излезе студена мъгла. Там имаше хладилник. Арти извади около килограм шунка, салам и швейцарско сирене, увити в непромокаема хартия. Другите двама мъже се върнаха. Арти ги представи и им разпореди да приготвят обеда. Единият от хората му наряза голям самун италиански хляб, а другият режеше домат на филийки.

— Не режи домата много тънко. Ah capeesh? — кресна Арти. Докато разстилаше покривка за маса върху бюрото, той погледна Бен. — Винаги опропастява доматите. Мисли се за майстор на сабята. Реже ги тънко като вестник, негодникът му. Кой обича доматите на тънки резенчета? Аз ги харесвам сочни и дебели.

Човекът, който режеше домата, се усмихна, сякаш му бе приятно, че говорят за него. Бен се засмя.

— Нали ти казах, че е шантав, а, Беп?

Бепи се усмихна и кимна. Не можеше да повярва какво вижда в тази банка.

След обеда пристъпиха към деловата част. Разговора водеше Бен. Той обясни на банкера от какво има нужда Бепи и че колите му трябват непременно до три седмици.

— Невъзможно е да се намерят сто коли за три седмици — отговори банкерът. — Кредитната комисия изобщо няма да заседава до следващия месец. Докато дойде време заемът да бъде одобрен, ако бъде одобрен… — Той продължи да изтъква причините, заради които това не може да стане.

— Ние не искаме заем. Забравете за комисията и процедурите — прекъсна го Бепи грубо. — Ние искаме само сделката за колите. Искаме сто нови големи автомобила да бъдат доставени на пристанището в Бруклин — всичките платени — на името на Але Ополито. Искам вашата банка да обработи сделката, да плати с акредитив всички мита и транспорта от наше име, както и да използвате връзките си за намирането на колите. Вие имате връзки, защото финансирате търговските посредници. Така че трябва само да ги изцедите. Помолете ги за услуга.

Дебелият банкер гледаше право пред себе си, а Бепи продължи:

— Помолете ги за услуга, накарайте ги да осигурят производство. Колите заминават за Саудитска Арабия. Разбира се, акредитивът изобщо няма да се изпълнява. Той е само фасада за пред митницата, която да ги убеди, че сделката е редовна, а не фиктивна. Колите ще бъдат разтоварени на името на Але Ополито. По-късно той или ще ги прехвърли на арабите, или ще им ги даде под наем. Разбирате ли какво искам? — Арти продължаваше да мълчи. — Вратичката в закона е, че няма ограничение върху броя на колите, които един американец може да притежава в чужбина. Не могат да откажат износа на автомобилите. А акредитивът ще остане като неосребрен чек.

— Много добре разбирам. Цялата работа ми звучи чудесно. Обаче защо моята банка трябва да направи всичко това за вас? Не ви познаваме, никога не сме работили с вас. Естествено, познаваме Бени, обаче вие говорите за износ на сто автомобила, акредитиви и още куп формалности. Искате да използвам връзките си. Преди няколко години направих услуга на един тип. Дадохме му милион долара да открие агенция за продажба на коли. Той разпродаде цялото обезпечаващо имущество и допълнителните гаранции и пусна кепенците. Не държахме под контрол обезпечаващото имущество на този мошеник и той обяви фалит. Прибра всичките пари под формата на персонални заплати за себе си и семейството му. Сега притежава три и половина милиона, а фирмата му е фалирала. И какво мислите? С пръст не можем да го пипнем. Малко оставаше да заплатя с мястото си в банката. Членовете на борда на директорите си говореха сами цели шест месеца. Естествено, заведохме дело срещу него, за да можем да впишем законно загубата в счетоводните книги. Знаете ли какво постигнахме? Донесоха ни писмо от улицата, с което ни казваха, че е свързан с мафията и е по-добре да не го закачаме. Вижте, бих искал да ви помогна, но не мога да се ангажирам с губещи сделки. Нервите ми не издържат. Започнах да бия клиентите на банката и какви ли не още гадости върша. Съжалявам, Бен, не мога да ви помогна. Ако по някакво стечение на обстоятелствата акредитивът бъде предявен в Лондон или Хонконг, или някъде другаде, ние ще трябва да извършим плащането. Цялата отговорност пада върху моята банка. Защо не ме помолите за нещо по-лесно, например да откриете заведение за коледни увеселения или нещо такова, а? Подобни неща могат да унищожат и мен, и банката.

Когато завърши, в стаята настана тишина.

— Какво ще кажете, ако ви направя услуга? — попита най-после Бепи.

— Каква услуга ще ми направите?

— Да предположим, че ви инкасирам онзи милион долара от човека с връзките?

— Как ще ги инкасирате? Ние опитахме всичко. Не можете да го докоснете, повярвайте ми. Той има приятели.

Докато говореше, Арти наблюдаваше внимателно Бепи. Постепенно той превключи предавките и намали оборотите.

— Ако приберете милиона, сам вие ще получите двадесет и пет процента и ще обработя сделката ви безплатно. Ще бъде гратис и ще уредя до една седмица сто коли да са готови за отплаване от пристанището. Ще дам кредитна линия даже на баба ви. Как ви звучи? Обаче, кажете ми как ще се справите с човек с връзки? Това е голяма беля. Тези типове могат да направят живота ви черен. Те са като семейство… Нали разбирате, мафиози. Ah capeesh?

Бен се изкикоти, но Бепи отговори съвсем сериозно:

— Ще му скъсам връзките. Това как ви звучи?

— Ами… Ако имате връз… Добре, тогава се споразумяхме. Ако приберете милиона, ще говорим сериозно.

— Добре — съгласи се Бепи. — По всички въпроси около колите ще контактувате директно с мен или с Бени. Дори ще ви изпратя запис за милион и половина долара от моите арабски клиенти още щом осигурите колите. Внесете ги в сметка на името на Але Ополито. От нея ще се теглят пари само ако аз или Бен ви се обадим. Не ни проваляйте. Ще вършим всичко по телефона — никакво отмятане. Що се отнася до акредитива — бъдете спокоен. Той е само формалност, да покажем на митничарите онова, което искат да видят. Не е от съществено значение.

— Да, но ние гарантираме сумата — отвърна Арти. — Искам да е ясно, че ще подпиша акредитив само ако приберете нашия милион.

— Ясно е — отговориха едновременно Бен и Бепи.

Бепи продължи да обяснява:

— Точно след една седмица, считано от днес, колите трябва да се товарят на пристанището. Погрижете се също така да застраховате цялата доставка. Не ми се иска корабът да потъне и ние да останем само с документите в ръце. Казвате, че вашият човек притежава лично три и половина милиона долара, а? До пет дни невърнатите ви милион и половина ще бъдат у мен. Сега ми кажете името и адреса на човека, който не иска да си плаща. Искам да знам къде се храни, пие и всичко, което ви е известно за него. Евреин ли е, италианец или какъв?

— Италианец е и бърбори бързо като кречетало. Може да ви продаде и Бруклинския мост. Прилича на евреин, но не е. Италианец си е и е хитър като хлебарка. Има физиономия, която те кара да го съжалиш, така че внимавайте, когато опитате да вземете парите. Върти очи и те гледа като жална хрътка. Толкова го бива, че даже може да опита да вземе назаем от вас.

Бепи се усмихна.

— Казва се Джек Орио — продължи Арти. — Ето ви досието, което му направих. От него ще научите всичко, което знам. Обаче много го бива в приказките, не забравяйте.

Мъжете си стиснаха ръцете и сделката бе сключена. Отиваха към паркинга, когато Бен каза:

— Ей сега ще се върна, Беп. Почакай ме в колата.

Той се върна в кабинета на Арти. След пет минути излезе, качи се в колата и потегли.

— Какво ти хрумна, та се върна в банката? — попита го Бепи.

— Трябваше да поговоря насаме с него. Обясних му нещата точно и ясно. Сега знае кой е Бефино Менесиеро. Не искам да ти провали сделката. Понякога го хваща мързелът и не гледа на нещата достатъчно сериозно. По цял месец не се обажда. Затова му дадох да разбере с кого си има работа. Така е по-честно спрямо него. Обясних, че нямам ковчег с такъв размер, и му казах, че съвсем не се шегувам. Сега вече е наясно. Щастлив е, че ще работи с теб.

— Направо съм смаян как този банкер биеше човека.

Сменяйки темата, Бен попита:

— Как смяташ да осъществим контакт с Джек Орио?

— Ще пратим Але и Майки да спят на прага му и когато влязат напълно в дирите му, ще се обадят. Тогава ще отидем с теб и Але Хоп да му продупчим разтропания език.

— Нещо като перфориране на карнетка ли имаш предвид?

— Да, нещо такова. Онзи тип бърбори бързо като кречетало, нали? Можел да ти продаде Бруклинския мост, за да припечели. Затова ще действам бързо с перфоратора по езика му. Але ще му държи главата като в менгеме. Няма да успее да помръдне…

 

 

В Лас Вегас Алън Стоун продължаваше да устройва пиршества на шейховете. Бепи му се обади по телефона да задейства арабите да внесат милион и половина щатски долара в „Ню Вегас Бенк“ и да ги преведат на Але Ополито в „Пийпълз Нордърн Пойнт Къмюнити Бенк“ в Бронкс, Ню Йорк.

— Това трябва да се направи веднага, защото колите ще се товарят след около седмица и всички плащания трябва да бъдат изчистени преди изнасянето им от Съединените щати — обясни той. — Кажи на арабите, че сто големи понтиаци, бюици и олдсмобили ще пристигнат в Саудитска Арабия до три-четири седмици. От тези пари ще бъде направена и застраховка за арабите, ако корабът потъне. Погрижили сме се за всичко. Намерих вратичката, която ни е необходима, за да изнесем автомобилите, както и хората, които ще свършат работата. Дотук всичко е наред, затова предай на клиентите си, че сделката е изпълнена.

 

 

Бепи, Бен и Але чакаха два часа Джек Орио да излезе от къщата си.

— Дано този тип все още да има в наличност милион долара — каза Бен.

— Има ги — отвърна Бепи. — Прочетох тази папка внимателно. Какви капиталовложения има само! Какво финансово извлечение! Направо няма да повярвате: влогове под попечителство, взаимни фондове, какво ли не. Просто трябва да ликвидира мъничко заради нас.

Най-после Джек излезе и се качи в колата си. Докато подгряваше мотора, те се приближиха до нея и се качиха вътре при него. Але мигновено цапардоса Джек веднъж отстрани по главата с лапата си. От другата страна Бен опря пистолет в ребрата му и му заповяда да се премести в средата.

Бен застана зад волана и потегли толкова бързо, че Джек не разбра какво става. Бепи и Майки подкараха след тях. Зашеметен, Джек се държеше за главата. Беше изплашен, а лицето му — бледозелено.

Бен закара колата в дъното на един склад за вторични суровини, спря, издърпа ударника на пистолета и го опря в главата на Джек. Той започна да се моли за живота си.

— Моля те, приятелче. Имам три деца. Не ме убивай. Ще направя каквото кажеш. Всичко. Може би сте сбъркали човека — повтаряше той, докато Бепи се качваше в колата.

— Джек Орио, има платена поръчка за ликвидирането ти — кресна му грубо Бепи. — Чух, че си бил човек с влиятелни приятели. Е, къде са ти приятелите сега? Защо не са тук да ти спасят живота? След като ти пръснем мозъка, ще те пресоваме в тази кола. Как ти се струва? Мръсник с жални очи, ще те изстискаме като репичка.

— Моля ви, момчета, защо мен? — погледна го озадачено Джек. — Приятели ли? Кой има влиятелни приятели? Аз съм финансов съветник и работя в моя собствена фирма. Защо ще има поръчка за ликвидирането ми? Никога не съм направил нищо лошо на никого. Само помагам на хората да печелят пари. Може би сте ме сбъркали?

— Познаваш ли Дебелия Арти? — попита го Бепи. — Прецакал си банката му.

Очите на Джек се изцъклиха от страх.

— Ох, господи, моля ви, не ме убивайте. Банката на Арти ще си получи парите, кълна се. Съжалявам. Стана недоразумение. Моля ви. Съжалявам. Не ме убивайте. Ще върна парите. Толкова бях зает, че не ми остана време да се погрижа за банката на Арти. Сега разполагам с предостатъчно време. Моля ви, дайте ми възможност да си върна дълга. Съгласни ли сте, момчета? Не ме убивайте.

— Хайде, давай да приключваме — каза нетърпеливо Бен, с цел да изплаши Джек още повече. — Да пречукаме тоя помияр.

— Какъв смисъл има да ме убивате, при положение че мога да върна дълга за един ден? — Джек вече плачеше и говореше едновременно. — Имам пари да платя. Защо да ме убивате? Ще отнемете един живот без никаква причина.

Унилото му лице и гладкия му говор някак си не се връзваха, но думите „Имам пари да платя“ бяха точно това, което Бепи искаше да чуе.

— Добре, Джек. Ние получихме петдесет хилядарки, за да те очистим. Ако върнеш милиона, който дължиш, плюс лихвата, аз ще се откажа от поръчката. За първи път се случва да си помислим за отказване на поръчка, и то само защото имаш три деца. Обаче ако Арти не си получи парите до три-нула-нула утре следобед, ще убием и теб, и децата ти, ясно ли е?

— Напълно. Каква е ползата от парите, ако не можеш да живееш и да ги харчиш?

— Абе сега приказваш — каза с усмивка Бепи. — Обаче, за да видиш, че тая работа не е майтап, ще ти перфорираме билетчето.

Але го сграбчи и започна да стиска главата му, като го обърна назад към Бепи. Съвсем скоро Джек изплези език. Бепи взе един перфоратор за хартия и бързо го продупчи. Джек изпищя и застена, а кръвта му шурна.

— Сещаш ли се, господин Орио? Вече, когато заговориш бързо, ще подсвиркваш. Не мога да понасям хора, които говорят бързо, затова им слагам свирка за спирачка. Днес използвах перфоратор. Утре ще донеса гилотина за рязане на хартия и ще ти клъцна провисналите клепачи. Ако утре парите не бъдат в банката, ще убием теб и децата ти. Жена ти ще пощадим. — Бепи посочи Але Хоп. — Виждаш ли го? Стига ли ти въображението да си представиш как мъжага като него чука жена ти? Виж го добре — кресна Бепи.

Джек погледна грубото, ухилено лице на Але Хоп, а Бепи продължи:

— Като я почука известно време, ще й клъцнем езика и тя с радост ще подпише чек за милион долара от наследството ти. Разбра ли, Джеки?

По ризата и костюма на Джек се стичаше кръв. Зъбите му бяха станали червени.

— Да, разбирам. Благодаря ви — изфъфли той през кръвта, която пълнеше устата му. — Ще си получат парите. Ясно ми е какво ще стане. Ще си получат парите, обещавам ви.

Откараха го обратно до дома му и го оставиха да смуче езика си и да плаче в колата. Когато си тръгнаха, Бен попита:

— Дупчил ли си някога билети, или ти беше за първи път?

Вглъбен в мислите си, Бепи не счете за необходимо да отговаря на въпроса му и изобщо не му обърна внимание. Але схвана положението, но Бен, с магарешката си упоритост, продължи да приказва:

— Знаете ли, преди години имахме обичай след работа да се отбиваме някъде и да похапваме. Сега не сядаме дори на езици или миди. Имам чувството, че Бепи е заболял от язва. Вече не му е приятно да яде.

 

 

На другия ден Дебелия Арти остана като гръмнат, когато от „Пайъниър Нешънъл Бенк“ в Куинс му се обадиха и казаха, че в трезора им има един милион и двеста и десет хиляди долара от влоговете на господин Орио, които ще бъдат прехвърлени в банката му с бронирана кола. Президентът Ардженто беше потресен и развълнуван. Не можеше да повярва, че всичко е станало толкова бързо. Телефонира на членовете на борда и им каза:

— Сметките на Джек Орио, недостижимите от правосъдието сметки, са изплатени. Справихме се с него. Парите пътуват насам с бронирана кола.

Записът за милион и половина долара от Лас Вегас, който трябваше да покрие покупката на колите, както и акредитивът за Але Ополито, също бяха пристигнали чрез „Уестърн Юниън“ и вече бяха в банката.

„Дявол да го вземе! — помисли си банкерът. — Май не е зле да се обадя на търговците на едро и да осигуря цялата бройка коли, готови за транспортиране. Този човек е сериозен. Не си губи времето.“

От този ден нататък банката в Бронкс щеше да изпълнява всяко желание на Бефино Менесиеро. Даже и баба му получи акредитив. Дебелия Арти държеше на думата си. Приятелството с банкера щеше да бъде дълготрайно и стабилно. Автомобилите бяха доставени в Саудитска Арабия. Арабите бяха повече от щастливи, че сделката мина толкова гладко, а Бепи и Алън спечелиха шестстотин тридесет и осем хиляди долара.

— Имаме да разпределяме шестстотин тридесет и осем хиляди долара от сделката с колите. Как би искал да се разпоредим с тях, Алън? Още са в сметката ни в банката — каза Бепи на Алън, който бе дошъл в Ню Йорк по работа и да вечеря в дома на Бепи.

— Каквото кажеш, Бепи. За мен няма значение. Ти свърши цялата работа.

— Какви ги дрънкаш? Ако не беше намерил клиентите, нямаше да има и сделка. Ние сме съдружници, едно към едно. Да не страдаш от старческо слабоумие?

Алън се усмихна.

— Знаеш ли, готин си, като се има предвид, че си жабар.

— Готин ли съм? Ние сме съдружници, не е ли така?

Дана сервираше вечерята и слушаше, но не се обаждаше, докато двамата мъже обсъждаха неща, свързани с работата им. Децата разговаряха помежду си. Те също бяха научени никога да не прекъсват деловите разговори на баща си.

Разбраха се да внесат четиристотин и петдесет хиляди във фирмена сметка в Швейцария, с която и двамата ще могат да разполагат.

— Сигурен съм, че Арти ще ни направи трансфера. С швейцарска сметка парите ще бъдат на сигурно място. Бен ще получи седемдесет и пет хиляди. Седемдесет и пет хиляди ще получи и Але Хоп, а останалите тридесет и осем хиляди ще си разделим двамата за джобни пари. Става ли, Алън?

— Нямам възражения.

— За джобни пари ли чух? — попита Дана, улавяйки момента да се включи.

— Бъди спокойна, ще напълним и твоя джоб. Никога не бихме пренебрегнали такава добра домакиня като теб, Дана — отвърна Алън. Погледна над рамките на очилата си и прошепна на Бепи: — Дай им… — Посочи с пръст към Дана и децата. — Дай им няколко хиляди от нашите джобни пари. Нека и те да се зарадват. — След това, вече с нормален глас, попита: — Парите за Бен и Але Хоп достатъчни ли са?

— Да, това им стига — обясни Бепи. — С тях не сме съдружници. Тази сделка беше твоя, Алън. Каквото и да получат от такива неща, те са доволни. Осигурени са добре, повярвай ми. Ще вземат по седемдесет и пет хиляди и бъди сигурен, това е повече, отколкото са очаквали. Обаче ще им дам още, заради едно инкасо в полза на банката. Добра сума прибрах, а само продупчих езика на един мухльо. Ще им платя допълнително от тези пари.

— Добре, Беп. Както кажеш. Стига всички да са доволни.

 

 

На другия ден Бепи имаше уговорен обяд с Арти — този път в ресторант, а не на бюрото му. Арти го уведоми, че трябва да си получи обещания четвърт милион за прибраното от Джек Орио.

— Какво да правим с лихвата от двеста и десет хиляди? — попита Арти. — Банката не очакваше да вземе лихва. Тя не фигурираше в първоначалната ни уговорка с теб. Държим я в трезора и още не съм я въвел в счетоводните книги на банката. Исках да се посъветвам с теб, Бефино. — Арти беше разсъдлив. — Искаш ли да вземеш лихвата плюс двеста и петдесетте хиляди? Както пожелаеш. Не искам да постъпя неправилно.

— Ти си умен човек, Арти. Знаеш да уважаваш — констатира Бепи. — Добре, ще направим следното: приготви моя четвърт милион за получаване утре в десет часа, на едри банкноти, най-малко по сто. Приготви и лихвата, също в едри банкноти. Когато дойда утре, ще ти кажа къде и какво ще правим с двеста и десетте хиляди. Искам първо да си поговоря с Бен.

— Добре, няма проблеми от моя страна. Парите и сега са в едри банкноти.

Бепи искаше да покаже на Арти, че Бен също се ползва с уважение и това решение трябва да бъде съгласувано с него.

— Другите пари, от сметката на Ополито, ще заминат в швейцарска банка следващата седмица — добави той. — Ще поговорим за това по-късно.

В десет часа на другия ден Бепи, Але и Бен отидоха да изтеглят двеста и петдесетте хиляди. Взеха и лихвата от двеста и десет хиляди. Бен каза на Арти, че ще се срещнат с него дома му около девет вечерта.

— Ще наминем за по кафе — подхвърли той.

Същата вечер в девет часа Бен и Бепи се отбиха в къщата на Арти. Бен обичаше да обира овациите и затова той направи жеста — удари шестдесет хиляди на масата. Каза на Арти, че като дял от лихвата получава шестдесет бона в аванс за пенсионната си осигуровка. Арти не можеше да повярва. Според него това беше направо подарък. Банката нямаше претенции за тези пари. Изобщо не се бе надявал, че Бепи ще дели лихвата с него. Очаквал бе, че ще се разбира трудно с този човек.

Бен и Бепи си разделиха сто хиляди, а по-рано същия ден Але получи петдесет хиляди, половината от които трябваше да даде на Маймуната. Всичко беше от прибрания дълг към банката. Получиха добро възнаграждение за усърдието си. Това бе важно за благополучието в тяхната малка фамилия.