Уилям Дийл
Спектакълът на злото (19)

18.

Бяха седнали в „Сънданс“, симпатично ресторантче със стъклен покрив, който създаваше илюзията, че посетителите се намират под открито небе дори в студените дни. А този мартенски преди обед наистина бе студен. Работници от околните фабрики обичаха да идват тук и да се наслаждават на най-добрите сандвичи в града, а вегетарианците изпитваха истинско благоговение пред гигантските салати, които им сервираха. Заведението бе точно до една от най-големите книжарници в града и около обяд в него често можеха да се забележат библиомани, потънали в току-що закупени книги.

— Наистина знаеш как да забавляваш хората, Марти — каза Пол Рейни, борейки се с огромния хотдог, натъпкан с марули, лук, кетчуп и горчица. После погледна Шана. — Винаги ли е такъв?

— Заплатата не ми позволява повече — обясни Вейл.

— Майтап ли си правиш? Сигурен съм, че преди да станеш прокурор, си натрупал доста парички. Да не говорим, че сигурно пазиш и първия си спечелен долар, по дяволите, нямаш кола и се обличаш като битник. Знаеш ли, че от градския клуб на адвокатите мислеха да съберат пари, за да ти купят сносен нов костюм?

— Това е нов костюм — спокойно отвърна Вейл.

— Обикновена вълна. Не повече от двеста долара. Знаеш ли колко струва моят? Две хилядарки. „Барнис“.

Вейл захапа хамбургера си и около минута дъвка мълчаливо, после отбеляза:

— Е, това е повече, отколкото ще спечелиш от делото Дарби.

Рейни въздъхна.

— За Бога, не ме оставя дори да се нахраня. Добре, скъпи мои, за какво сме се събрали тук?

— Двамата с теб, Пол, сме заедно от около двайсет години, нали?

— Не съм ги броил.

— Бил съм и от двете страни на барикадата.

— Добре де, остави прелюдиите и кажи за какво става въпрос.

— Твоят човек — Дарби — е адски виновен.

— Аха. И мислиш да изкараш това пред съда? „Дарби е адски виновен“. Не мисля. Всичко, с което разполагате, са предположения. Аз също не го харесвам, но това не го прави убиец. Просто е тъпо копеле. Такъв е светът.

— Пол, опитвам се да ти кажа, че този човек внимателно е планирал и извършил убийството на жена си. Съвсем хладнокръвно. Мотивите му са били два: парите и стриптийзьорка с впечатляващ задник.

— Хайде, Марти, не можеш ли да изчакаш до делото? — засмя се Рейни. — Ако искаш, да повикаме келнера в ролята на съдия?

— Опитвам се да помогна на правосъдието и да спестя парите на данъкоплатците — спокойно отвърна Вейл.

— Разбира се.

— Слушай ме внимателно. Дотук сме чули Дарби, който казва, че се е прибрал, жена му стреляла три пъти към него, той отвърнал с пушката, тя отново стреляла, но вече към тавана, и той я довършил с куршум в главата. Нали?

— Всичко е било точно така.

— Е, пак си помисли. Три изстрела от револвер, после пушка, още един револверен и пак пушка.

Той отвори куфарчето си и извади оттам малко касетофонче. Касетата съдържаше звука на изстрелите, които бе възпроизвел Стенър според варианта на мисис Шъндерсън. Пъхна слушалките в единия изход, подаде ги на Рейни и каза:

— Чуй това.

Изчака, докато Рейни закрепи слушалките на ушите си, и после натисна бутона. Двамата с Шана наблюдаваха адвоката, който чу записа, после свали слушалките и ги подаде обратно на Вейл.

— И какво? Някой стреля.

— Ясно е, че първият изстрел идва от пушка — каза Вейл.

— Това ли е всичко? Някаква касета? Какво се опитваш да ми внушиш, Мартин?

— Виж, Пол, имам свидетел, който ще потвърди, че тази касета съдържа сериозно доказателство.

— Е, и? — В гласа на Рейни се долови раздразнение.

— Твоят човек те лъже, което е разбираемо, като се има предвид, че съвсем хладнокръвно е убил жена си. Въпросът обаче е, че не е бил искрен с теб. Ти си му се доверил, а той те води към катастрофа.

— Какво се опитваш да постигнеш, Марти?

— Предлагам ти сделка, Пол. Убийство втора степен. Получава двайсет години без право на обжалване. После е навън. Ще е на петдесет, напълно разорен, но пък свободен. Мисля, че обществото би било доволно от подобен завършек.

— Доста си луд, знаеш ли?

— Познавам те, Пол. Това, което знам, е, че вярваш в историята на клиента си. Но с огромно съжаление трябва да ти съобщя, че те е прецакал. Чуй касетата отново.

— Няма нужда да слушам отново тая шибана касета. Тя не означава нищо!

— Тя доказва, че Дарби е влязъл в къщата, доближил се е до жена си, която е гледала телевизия, и я е застрелял в главата. После е поставил револвера в ръката й, стрелял четири пъти с него, като единия изстрел бил в тавана, и пак я уцелил с пушката в тялото. Предумишлено убийство. С много злоба.

— Ако беше толкова сигурен, че си го хванал, нямаше да ми предлагаш сделка. Познавам те. Щеше да се бориш за максимума.

— Виж, нямам нито хора, нито време да се занимавам с цялата тази работа. Бюрото ми е претрупано с дела, а сега трябва да поемам и проблемите на Джак. Ако уредим всичко помежду си, аз ще спестя неколкостотин хиляди долара на данъкоплатците и доста грижи на самия себе си, ти ще запазиш достойнството си, а Дарби — живота си.

Той протегна ръка към Парвър и тя му подаде заповедта за арест. Вейл я постави на масата и я побутна към Пол Рейни.

— Надявам се, че нямаш нищо против. Ще можеш ли да го доведеш, да кажем, към осем вечерта?

Рейни разгърна документа и погледна изненадано Вейл. После отново погледна заповедта, която изискваше ареста на Дарби по обвинение в предумишлено убийство.

— Не мога да повярвам, че правиш това!

— Има още нещо — продължи Вейл. — Той няма никакви пари. Говорих с Том Смуут от „Ню Йорк Лайф“. Замразили са изплащането на застраховката, докато не стане ясен резултатът от делото.

— Не пропускаш нищо, а? — попита Рейни и в гласа му прозвънтя метална нотка. — Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ми каза повече, отколкото трябваше.

— Разполагаме с още нещо — тихо каза Шана.

— Така ли?

— Става въпрос за листчето с телефонния номер. Мислим, че е бил написан от Дарби, за да изглежда, че жена му е звъняла на Палмър. Не мисля, че Попи Палмър някога е говорила с Рамона Дарби.

— Опитвате се да притиснете Палмър, така ли? — попита Рейни. — Не можете да докажете нищо. Това са само предположения. Добре, ако искате да говорите с нея, нямам нищо против.

— Наистина бихме искали, Пол. Стига само да успеем да я намерим — каза Шана Парвър.

— Какво означава това, по дяволите?

— Попи Палмър се е изпарила — обясни Вейл.

Погледът на Рейни зашари между двамата.

— Обадила се е на шефа си вчера, приблизително два часа, след като Шана разпита Дарби. Казала му е, че сестра й умира някъде в Тексъркана и че трябва веднага да замине. Сестра й живее в Калифорния и е абсолютно здрава. Не са се чували с Попи Палмър от пет години.

Рейни се отпусна назад, погледна Вейл, после Шана. Знаеше, че ще научи повече, ако държи устата си затворена.

— Ще пуснем заповед за задържане на Палмър, а и доста се чудя дали да не я обвиним в лъжесвидетелство — каза Вейл. — Обяснението й за телефонния разговор с Рамона Дарби е било дадено под клетва. После ще се обърна към ФБР и ще поискам да я подгонят за измъкване от отговорност.

Рейни се замисли.

— Вече си вътре, Пол. Нали не искаш да участваш в дело, което не можеш да спечелиш? Опитай се да го накараш да ти каже истината. Или получава двайсет години, или прекарва живота си в очакване да го откарат към електрическия стол.

— Искате да продам клиента си просто защото не може да плати?

— Ни най-малко. Това, което се опитвам да кажа, Пол, е, че трябва самият ти да си сигурен. Всичко е в твоите ръце. Само ще те предупредя, че ако се опита да избяга, никога няма да успее.

— Ще каже, че е бил объркан — изпухтя Рейни. — Влязъл е, тя насочила револвер към него, той не знаел как да постъпи…

— Изстрелът в главата — прекъсна го Шана. — Това е неговият проблем. Мислиш ли, че съдебните заседатели ще повярват, че е продължила да стреля към него с отвор колкото монета от половин долар в главата си? А той първо я е улучил именно в главата. Чуй касетата.

— Дяволите да я вземат тази касета! Тя не означава нищо и вие го знаете!

— Ти си старо куче, Пол — каза Вейл. — Ако той продължи да държи на историята си, значи те лъже.

Рейни отпи от чашата с вода, избърса устните си със салфетката и я хвърли върху масата.

— Откровени сме с теб, Пол — продължи Вейл. — Можех да се обадя на шерифа още снощи и сега Дарби щеше да е на топло.

Рейни взе заповедта и стана.

— Ще ви се обадя — каза той. После се наведе през масата и каза в ухото на Вейл: — В този бизнес съм поне десет години преди теб и това е първият път, когато окръжен прокурор ми предлага сделка, преди да е арестувал моя клиент.

— Времената се менят — отвърна Вейл.

— Във всичко това има нещо нередно.

— Да, клиентът ти. Това е нередното — каза Парвър.

— Днешният ми ден започна чудесно. После се появихте вие двамата. Черпихте ме един обяд и направихте всичко възможно, за да го повърна.

След като Рейни си тръгна, Вейл се обърна към Парвър, която мачкаше салфетката си, и попита:

— Окей, какво те притеснява?

— Нищо.

— Хайде де, изплюй камъчето.

— Защо беше необходимо всичко това? Искам да кажа, защо трябваше да предлагаш сделка? Този човек е притиснат до стената, Мартин. Точно така е. Няма никакъв шанс.

— Всичко, с което разполагаш, е една възрастна жена, която е чула изстрелите. Рейни ще я глътне за закуска. Освен това Попи Палмър изчезна и нямаме никаква представа къде е. Представи си, че попаднем на по-мекосърдечни съдебни заседатели? Дарби ще си тръгне свободен. Или ще влезе в затвора за не повече от четири-пет години. А сега, ако Рейни лапне въдицата, вкарваме Дарби за двайсет.

— Все още си мисля, че мога да спечеля това дело.

— Ти вече го спечели, Шана. Да вкараш Дарби зад решетките за двайсет години е най-добрата сделка, на която можем да се надяваме. Виж, имаш работа по делото Стодард, а до утре на бюрото ти ще кацнат още поне две. Забрави Дарби, той вече ни е в ръцете. Да се надяваме Рейни да разбере, че е бил лъган.

— Току-що му разказахме всичко, с което разполагаме — каза тя. — И защо не оставихме шерифа да арестува този боклук Дарби?

— Първо, не сме разказали на Рейни нищо повече от това, което сам би открил за един ден. И второ, като му предлагаме сам да доведе своя човек, му показваме добра воля.

— Мислиш ли, че парите ще изиграят решаваща роля?

— Не знам. Хванал се е с Дарби, защото му е повярвал. Което е естествено. Сега е на път да разбере, че е бил лъган от самото начало. Пол Рейни в никакъв случай не би искал да бъде разиграван от човек, когото дори не харесва. Ако се убеди, че са го мамили, ще бъде изправен пред алтернативата или да защитава човек, за когото знае, че е виновен, а и че няма пари да му плати, или да сключи възможно най-добрата сделка.

— Не мисля, че ще се хване.

— Може би. Това, което наистина го заинтригува, бе бягството на Попи Палмър. Плюс заповедта за задържане. Предполагам, че ще опита да направи по-добра сделка.

— И?

— Е, ние му предложихме нашия вариант. Ако Рейни не се съгласи, Дарби е изцяло твой.

— Добре! — зарадва се Шана. — Надявам се Рейни да вирне нос. Ще го довършим.

— За целта се постарай да откриеш Попи Палмър — каза Вейл. — Тя ще е последният пирон в ковчега му.