Елиф Шафак
Черно мляко (26)

Една синя, една розова

Две години, след като съм казала в Берлин „Да“, треперя като листо на пода в банята в Истанбул. Плочките по стените са изумрудени, с изрисуван по тях тъмнозелен бръшлян, който съответства напълно на настроението ти, ако си се разтреперил като листо.

Последната година и половина съм преподавала в Университета на Аризона близкоизточни науки. След като се преместих от леденостудения Ан Арбър в слънчев Тусон, трябваше да сменя напълно гардероба си, който, слава богу, се състоеше от два куфара. През цялото това време сновях като луда между Тусон и Истанбул, а сега съм тук — седя, облегната на ваната, и си поемам дълбоко въздух, за да успокоя сърцето си, което бие като обезумяло.

Държа мъничък предмет. Странно ми е, че отдавам такова значение на някакво си малко пластмасово нещо, но наистина е така. Отзад на кутийката, откъдето съм го извадила, пише: „Ако върху екранчето се появят две черти, това показва бременност. Само една синя черта означава, че не сте бременна“.

В този миг обаче се старая да не гледам екранчето и съм насочила вниманието си към всички други дребни подробности, например към срока на годност и мястото, където е изработен предметът. Направен е в Китай. Заради това платих за него една трета от цената на другите домашни тестове за бременност в аптеката. Питам се доколко изобщо може да му се вярва. Нали по вестниците пише, че китайските играчки предизвиквали алергии? Дали и китайските тестове за бременност не грешат в резултатите?

По-интересно ми е да знам доколко сигурен е продуктът в ръката ми, отколкото какво е физическото ми състояние, но въпреки това погледът ми се плъзга надолу към бялото екранче. Облекчение. О, чудесно! Има само една черта. Синя. Не бях готова за втората. Сега вече мога да тръгвам. Но дълбоко в себе си не мога да се отърся от някакво неприятно подозрение и нещо ми подсказва да не бързам, да не съм толкова припряна. После, точно както и очаквах, се появява — малко по малко — и розовата черта.

Защо първо не се показва розовата и чак след това синята? Или защо не изникват едновременно? Така няма да седиш на тръни и да се страхуваш. Дали китайските производители не са направили теста такъв, за да е по-вълнуващо за жените?

Трябват ми няколко минути, докато спра да се разправям с китайските производители и осъзная в какво положение съм. Бавно, но сигурно, умът ми си дава сметка за онова, което сърцето вече е приело: бременна съм.

И сега какво? Имам нужда да поговоря с някого, но с кого? Първото, което ми хрумва, е да се допитам до Палечките. Но бързо се отказвам. Засега не мога да им кажа нищо. Особено на Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов, която, опасявам се, ще вземе да срути стените. Или на Госпожица Циничната Интелектуалка — определено не мога да кажа и на нея. Струва ми се неуместно да разговарям дори с Дамата Дервиш. Тя няма да ме посъветва как да изляза от трудното положение и ще каже да се оправям сама. Но съм изпаднала в такава паника, че не е по силите ми да го постигна.

Щом не мога да поговоря с тях, към кого ли да се обърна?

Точно тогава се сещам за Мама Сутляш. Само тя от Палечките разбира от бебета и бременности. Но къде ли е сега? Как е? Не съм разговаряла с нея от онази нощ при Дървото с мозъка. Трябва спешно да я видя. Но дали тя ще поиска да говори с мен? Сигурна съм, че и да й изпратя покана, Мама Сутляш ми се сърди и няма да отговори. Вероятно се налага да я потърся сама.

И този път взимам трепкаща свещ и се спускам в лабиринта на душата си. И този път ми се струва, че тук, долу, ще се изгубя, понеже няма пътни знаци, няма и светофари. Не знам къде живее Мама Сутляш и не си представям как изглежда домът й.

След едночасово лутане намирам къщата й. Направена е от кутия за прясно мляко, има си и дантелени пердета и саксии с лалета, карамфили и зюмбюл по перваза. Натискам звънеца. Той чурулика като пеещи птици.

— Какво искаш? — пита Мама Сутляш, след като отваря вратата и ме вижда.

Облечена е в рокля на рози и е прихванала косата си с шноли в най-различни цветове. Струва ми се понапълняла. Обута е в цикламени чехли с помпони. Отпред е с червена престилка на бели точки, в горния й край пише: „Най-добрата готвачка“. Из къщата се носи божествена миризма. На нещо сладко, дъхаво като плод.

— Извинявай, че ти разбих сърцето — подхващам смирено аз. — Не знам какво да направя, за да ми простиш, и ме е страх, че може би съм закъсняла. Но има нещо, което трябва да обсъдим спешно. Може ли да вляза?

— Съжалявам — отвръща тя ледено. — Малко бързам, нямам време за теб. — Поглежда през рамо към кухненския плот — аха, и да ми затръшне вратата под носа. Може и да го направи. — Готвя на печката — обяснява Мама Сутляш. — Телешки кебап с артишок. По специална рецепта, която изисква пределно внимание. Освен това варя ягодов мармалад. Ако кипне, ще се захароса. Трябва да се връщам към работата.

— Чакай, моля те. — Думите засядат на гърлото ми, но все пак успявам да изрека членоразделно едно изречение: — Слушай, не знам какво да правя и съм уплашена. Имам нужда да поговоря с някого, другите Палечки обаче няма да ме разберат. Можеш да ми помогнеш само ти.

— И защо така? — вдига тя вежда.

— Защото съм бременна.

Най-неочаквано вратата се отваря широко, всичко се оглася от радостен писък, а Мама Сутляш изхвърча навън с грейнало лице и разперени ръце. От щастие скача нагоре-надолу. Никога не съм виждала човек, който да се радва толкова от новина, и за миг се притеснявам, че Мама Сутляш е полудяла.

— Честито! — вика тя с цяло гърло и ме гледа с широко отворени очи, като дете в цирк.

— Изслушай ме, моля те. Толкова съм объркана, че не знам какво да правя и как да се чувствам. Да ти призная, май не бях готова за такова нещо.

— Страхотно! Невероятно! О, благословена да си! — крещи отново Мама Сутляш. — Влизай, влизай, ела да хапнеш. Сега трябва да се храниш по-добре.

През следващия час не правя друго, освен да се тъпча. Макар и да не успява да ме убеди да хапна месо, Мама Сутляш ме кара да изгълтам щедро парче малинов чийзкейк, а после ми пъха в устата домашни пасти и супена лъжица мармалад. След като се уверява, че не мога да хапна и залък повече, се обляга — изведнъж е станала сериозна.

— Така, така. Ето как стоят нещата — заявява Мама Сутляш. — Значи си опряла до помощта ми?

Промяната в гласа й не ми допада, но въпреки това кимвам.

— Добре де. Ще ти помогна. Но при едно условие.

— Какво?

— Политическият режим трябва да се промени. Няма повече да живеем във военен режим, ясно ли е? Приключихме с този преврат.

— Разбира се, определено — потвърждавам като добра овчица. — Винаги съм искала Хорът на несъзвучните гласове да се доближи до пълнокръвната демокрация. Това ще бъде началото на нова епоха.

— Понеже стана дума за това… — подхваща Мама Сутляш, но изведнъж получава пристъп на кашлица.

— Нещо ти заседна на гърлото ли?

Мама Сутляш идва на себе си.

— Нека бъде ясно едно — отсича тя. — Не се застъпвам за демокрацията. Всъщност искам да се върнем отново към монархията с тази малка разлика, че този път царица ще бъда аз.

Сигурно се шегува. Тъкмо да изсумтя, когато нещо в очите й ме спира.

— Имаше ли демокрация, когато бях онеправдана? — пита Мама Сутляш. — Защо сега, когато съм се нагърбила с всичко, да търпя демокрация? Око за око, зъб за зъб. Крайно време е вълната да се обърне.

Изведнъж започва да ме дразни, почти да ме плаши.

— Върви да ми направиш златна корона — подканя Мама Сутляш. — Онези двете, най-лудите, вече не са на власт. Ще ги пратя да гният в Алкатраз!

— Вътре в мен и Алкатраз ли има? — питам.

— Няма, но аз ще построя — ревва тя. — Най-после ролите са разменени. Je suis l’etat!^[1]

На връщане се отбивам у Госпожица Циничната Интелектуалка и й съобщавам новината. Тя ме слуша, без да казва и дума, пребледняла е като платно. Двете отиваме заедно в жилището на Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов и я предупреждаваме, че предстои смяна на властта.

— Не можеш да ни разкараш просто така — възразява Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов, но в гласа й няма сила.

— Не можеш да ни причиниш такова нещо — повтаря като нервен папагал и Госпожица Циничната Интелектуалка.

— Не съм в състояние да направя нищо — отбелязвам аз. — Тази бременност промени всичко. Към днешна дата с преврата ви е свършено.

Вътре в мен първо имаше олигархия, после преврат.

Сега в Моите земи се възцари монархия.