Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Just Take my Heart, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ивайла Божинова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Сърце назаем
ИК „Бард“, София, 2009
Редактор: Боряна Даракчиева
Коректор: Надежда Петрова
ISBN: 978-954-655-060-6
История
- — Добавяне
7.
Алис Миле се ужасяваше от мисълта да се яви като свидетел по делото. Загубата на единственото й дете, Натали Рейнс, я ужаси и съсипа. „Как е възможно той да й причини това?“ — питаше се тя постоянно — и денем, и нощем. В неизменно повтарящия се сън тя все се опитваше да стигне до Натали. Трябваше да я предупреди, че ще й се случи нещо ужасно.
Постепенно сънят се превърна в кошмар. Докато тичаше слепешката в тъмнината, Алис се спъваше и падаше. Усещаше едва доловимия аромат на парфюма на Натали. Без да вижда, тя знаеше, че се е препънала в тялото на дъщеря си.
И именно в този момент се събуждаше с писък.
— Как е възможно той да й причини това?!
През първата година кошмарът я спохождаше по-рядко, но след като обвиниха Грег и започна медийната лудост, го сънуваше все по-често. Затова след телефонното обаждане от прокурор Емили Уолъс, която я покани да се яви на разговор през едно утро в средата на април, тя прекара цялата нощ в удобния фотьойл, често задремвайки пред телевизора. Все пак се надяваше, че дори да заспи, няма да е дълбоко и няма да потъне в кошмара.
Планът й не успя. Само дето този път извика името на Натали, когато се събуди. Остатъкът от нощта Алис прекара в мисли за изгубената си дъщеря: припомни си как Натали се роди три седмици предварително — появи се на бял свят точно на трийсетия й рожден ден, и то след брак, който в продължение на осем години беше безплоден. Това я превърна в дар от небето.
После Алис се замисли за вечерта преди няколко седмици: сестрите й настояха да я изведат на вечеря по случай седемдесетия й рожден ден и вдигнаха тост за нея. Страхуваха се да споменат името на Натали, но аз настоях да вдигнем тост и за нея, припомни си тя. Дори успяха да се пошегуват:
— Повярвайте, Натали нямаше да допусне да празнуваме четирийсетия й рожден ден — каза Алис. — Нали помните как все повтаряше, че в шоубизнеса е наложително да си вечно млад.
Тя е вечно млада, помисли си сега с въздишка и въздъхна, докато се надигаше от фотьойла в седем сутринта и обуваше чехлите. Артритните й колена я боляха най-много сутрин. Трепна от болка, прекоси всекидневната на малкия си апартамент на Западна шестдесет и пета улица, затвори прозорците и вдигна щорите. Както винаги гледката на река Хъдсън в Манхатън я разведри.
Натали беше наследила нейната любов към водата. Именно затова отскачаше така често до Кейп Код, пък било и за няколко дни.
Алис върза колана на меката памучна роба. Обожаваше свежия въздух, но през нощта се захлади и сега във всекидневната беше студено. Вдигна термостата, отиде в кухнята и посегна към каната с кафе. Беше нагласила машината да се включи в 6:55. Кафето беше готово, а чашата я чакаше на плота.
Съзнаваше, че трябва да изяде поне една препечена филийка, но не можеше да се насили. Какво ще ме пита прокурорката, чудеше се тя, докато отнасяше чашата в малката трапезария. Седна на стола с най-хубав изглед към реката.
И какво още да добавя към онова, което казах на следователите преди две години. Как Грег искаше да се сдобрят и настояваше дъщеря ми да го вземе обратно?
Че обичам Грег?
Че сега го ненавиждам?
Че никога няма да разбера как е могъл да й причини това?
За срещата Алис реши да облече черен костюм с панталон и бяла блуза. Сестра й го купи за погребението на Натали. През тези две години поотслабна малко и съзнаваше, че костюмът й е широк. Междувременно престана да си боядисва косата и сега беше снежнобяла, а понеже бе естествено чуплива, й спестяваше чести посещения във фризьорския салон. Поради свалените килограми бръчките на лицето й бяха станали по-дълбоки, но нямаше сили да ходи на масажи, както Натали винаги я съветваше.
Срещата щеше да се състои в десет. В осем Алис излезе, прекоси пряката до Линкълн Сентър, слезе в метрото и взе мотрисата, която спираше на автобусната гара „Порт Оторити“. По време на краткото пътуване се замисли за къщата в Клостър. Брокер на недвижими имоти я увещаваше да не се опитва да я продава, докато вестниците всекидневно пишеха за Натали.
— Изчакайте малко — съветваше я той. — После боядисайте стените бели. Това ще й придаде свеж и привлекателен вид. Едва тогава я предложете на пазара.
Алис разбираше, че мъжът не е нито невъзпитан, нито нечувствителен, но мисълта да заличи всички следи от Натали беше болезнена. Щом договорните им отношения около продажбата на имота приключиха, тя не го потърси повече.
Пристигна на „Порт Оторити“. Както обикновено там гъмжеше от хора едни влизаха, други излизаха от автогарата и бързаха към секторите да хванат автобус или такси. И това място й навяваше спомени. Виждаше се как бърза с Натали след училище, за да не закъснеят за пробните снимки за телевизионна реклама — това започна още когато дъщеря й беше в детската градина.
Дори тогава хората се спираха да я погледнат, припомни си Алис, докато чакаше да си купи двупосочен билет за Хакенсак, Ню Джърси. По онова време другите деца носеха дълги коси, само Натали беше подстригана като паж. Беше красиво дете и се открояваше.
Нещо повече — беше родена за звезда.
Независимо от всичките изминали години, почти по навик понечи да поеме към сектор 210, откъдето тръгваше автобуса за Клостър, но с натежали крака отиде до 232 и зачака автобуса за Хакенсак.
След час вече изкачваше стъпалата към съда на окръг Бергън. Остави чантата си да мине през електронния монитор на охраната и плахо попита кой асансьор ще я отведе до офиса на прокурора на втория етаж.