Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (34)

33.

В неделя Емили си позволи да спи до седем и половина. Възнамеряваше да отиде в кабинета си към осем и половина и да прекара деня там.

— Бес, проявяваш огромно търпение. Напоследък наистина те пренебрегвам — извини се тя, докато вдигаше кученцето от възглавницата. Копнееше за чаша кафе, но като видя умолителното му изражение, облече джинси и яке и обяви: — Няма да те пусна само в задния двор днес. Отиваме на разходка.

Бес енергично размахваше опашка, докато слизаха долу и й сложиха каишката. Емили пъхна ключ в джоба на якето и се запъти към входната врата. Откакто постави резе на задната врата, й беше по-лесно да излиза отпред.

Бес развълнувано теглеше каишката и двете се спуснаха по алеята. Изведнъж Емили спря слисана.

— Какво, за Бога, става?! — възкликна тя при вида прясно изкопаната пръст, където вчера с възхищение видя току-що посадените хризантеми.

Да не би да са били заразени с инсекти, зачуди се тя. Възможно ли е? Наистина би било странно. Та нали вчера той ги засади покрай алеята? Защо ги е изкоренил? Бяха там, когато тръгнах към семейство Уесли снощи. Не забелязах какво е положението, когато се прибрах някъде след десет.

Усети подръпване на каишката.

— Извинявай, Бес. Ето — тръгваме.

Бес предпочете да поеме по улицата към къщата на Зак. Вероятно е вкъщи, помисли си Емили, защото колата му е на алеята. Ако не беше толкова особен, по-късно бих звъннала на вратата му, за да попитам какво е станало. Но това ще бъде само повод да се сближим отново.

Образът на Зак, разположил се в люлеещия се стол на остъклената част на задната й веранда, отново изплува в съзнанието й. Не просто се почувствах притеснена, помисли си тя. Направо се изплаших.

И още ме плаши, призна си, когато петнайсет минути по-късно минаваше покрай къщата му. Толкова съм потънала в това дело, че не си дадох сметка веднага.