Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (25)

24.

В девет часа Емили призова първия от двамата си надеждни свидетели. Еди Ши, представител на „Веризон“, потвърди, че според тяхната документация е имало обаждане от мобилния телефон на Грег Олдрич до Натали Рейнс в 6:38 вечерта на 2 март преди две години и половина имало и обаждане до Джими Истън в 7:10 същата вечер.

Вторият свидетел беше Уолтър Робинсън — познатият на Грег, заговорил го във „Винис на Бродуей“. Той потвърди, че Истън е седял до Олдрич на бара, когато Робинсън напусна свидетелската скамейка, Емили се обърна към съдията:

— Ваша чест, това е всичко засега.

Съдебната зала е препълнена, отбеляза тя, докато сядаше на мястото си. Разпозна някои лица сред публиката хора, за които често пишеха в светската рубрика на „Ню Йорк Поуст“. Както обикновено, процесът в съдебната зала се записваше. Предния ден в коридора я спря Майкъл Гордън, водещият на „Съдилища“. Поздрави я за представянето й в съда и я покани за гост в предаването си, след като процесът приключи.

— Няма да отговоря в момента — усмихна се тя.

По-късно Тед Уесли я увери, че ще е добре за кариерата и репутацията й да се появи в предаване с национален обхват.

— Емили, ако позволиш да ти дам един полезен съвет: при всяка възможност се възползвай от подобна публичност.

Ще видим, помисли си тя и се извърна към масата на защитата. Грег Олдрич, облечен с добре скроен тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка в бяло и синьо, не бе така блед като предния ден и тя се запита дали е ходил да тича. Днес изглеждаше и по-самоуверен. Чудно защо, помисли си тя, но усети лек страх.

Днес дъщеря му Кати седеше на първия ред, точно зад баща си. Емили знаеше, че е на четиринайсет, но изглеждаше някак странно зряла. Седеше много изправена, а русата й коса падаше плавно по раменете. Толкова красиво момиче, помисли си Емили за сетен път. Дали прилича на майка си?

— Господин Мур, призовете първия си свидетел — разпореди съдия Стивънс.

През следващите три часа Мур призоваваше свои свидетели. Първа бе Лорета Луис — съседка на Грег като юноша.

— Не може да си представите по-симпатичен млад човек — уверяваше ги тя искрено, а гласът й потреперваше от вълнение. — Правеше всичко за болната си майка. Винаги се държеше отговорно. Помня как една зима сградата ни остана без електричество и той обиколи всички апартаменти — общо двайсет — тропаше на вратите и раздаваше свещи, дори си даде труда да провери дали ни е топло. На следващия ден майка му ми разказа, че взел завивките от своето легло, за да ги занесе на госпожа Шелхорн, защото нейните били изключително тънки.

Една от бившите бавачки на Кати увери съдебните заседатели, че никога не е виждала по-всеотдаен баща.

— Повечето семейства с двама родители не отделят толкова време и не обсипват детето си с толкова любов, колкото господин Грег отдаваше на Кати — заяви тя. Беше работила в семейството четири от петте години, през които Натали и Грег бяха женени. — Натали беше по-скоро приятелка, а не майка на Кати. Когато беше вкъщи, я оставяше да стои до късно, а ако пишеха заедно домашно, беше склонна да й подскаже отговора, вместо да я остави да се поти над задачата. Грег й казваше да не прави така, но не се сърдеше.

Новият импресарио, нает от Натали преди смъртта й — Лео Карнс, беше изненадата на защитата. Присъстваше в списъка на потенциалните свидетели, но Емили не очакваше Ричард да го призове. Карнс обясни, че мнението му относно развитието на кариерата на Натали е коренно различно от това на Грег.

— Натали беше на трийсет и седем — уточни той. — Номинираха я за наградата на Академията за най-добра женска роля, но се случи три години преди това. Пиесите на Тенеси Уилямс не са толкова посещавани, че Натали да се задържи дълго в светлината на прожекторите. Тя имаше нужда от нови роли, за които да се пише в пресата. Бях убеден, че само така няма да я забравят. Беше великолепна актриса, но на всички е известно, че станеш ли на четирийсет, в шоубизнеса това е началото на края, ако не си извоювал челни позиции.

— Като импресарио на Натали Рейнс, вие сте изместили Грег Олдрич. Той проявявал ли е враждебност спрямо вас? — попита Мур.

— Не. Никога. Единственото ни разминаване с Грег беше по отношение на това как да се развива кариерата на Натали.

— Дотогава съперничили ли сте си с него за клиент?

— В миналото двама мои клиенти се прехвърлиха при него. После един негов дойде при мен. И двамата сме наясно с играта. Грег е превъзходен професионалист.

Секретарката на Грег — Луиз Пауъл — даде показания, че когато в офиса е ставало напечено, той нито веднъж не е изпуснал нервите си.

— Дори не съм го чувала да повишава тон — заяви тя. По отношение на връзката му с Натали каза следното: — Беше луд по нея. Знам, че често й се обаждаше, след като се разделиха, но той правеше същото и когато бяха женени. Веднъж тя ми сподели колко й е приятно, че е толкова грижовен. Според мен той я търсеше, за да я увери, че все още е загрижен за нея. Натали жадуваше за внимание и Грег знаеше това.

В дванайсет и десет Пауъл напусна свидетелската скамейка. Съдия Стивънс попита Мур има ли още свидетели.

— Моят следващ и последен свидетел, Ваша чест, е Грег Олдрич.

— В такъв случай прекратявам заседанието. Ще продължим в един и половина — отсече съдията.

Свидетелите му са доста добри, призна Емили. През обедната почивка отнесе сандвич и кафе в кабинета си и затвори вратата. Даде си сметка, че изпитва емоционален спад. Уж бях тръгнала да го унищожа, а в момента изпитвам жал към него, помисли си тя. Любящ син, грижовен самотен баща, който е имал втори шанс да изгради щастието си, а той му се е изплъзнал.

Да съобразява работата си така, че да е възможно най-дълго с дъщеря си… Това не съвпада с представата ми за импресариото плейбой, която имах.

Ако с Марк бяхме получили благословията да имаме дете, то щеше ли да ме гледа така, както Кати Олдрич гледа баща си? Тя определено го познава по-добре от всеки друг на този свят.

Сандвичът изведнъж й се стори като мукава. Такава ли е храната в затвора? Вчера, след като отведоха Джими обратно в затвора, пазачът й разказа за претенциите му да получи по-голяма чаша кафе и повече горчица.

Чудесно се справи като свидетел, помисли си Емили, но пък какъв чешит е!

Когато Джими спомена скърцащото чекмедже, Грег Олдрич сякаш щеше да припадне. Тази информация затвърди правдоподобността на показанията на Истън. Тя беше първият пирон в ковчега и предопределяше съдбата Грег.

Налудничавият въпрос, който не даваше мира на Емили, беше: защо Грег Олдрич пребледня така, когато Джими заговори за чекмеджето. Дали защото разбираше, че с него е свършено, или защото му се струваше невероятно Истън да помни такава незначителна подробност?

Аз щях ли да запомня подобно нещо, питаше се Емили, като си представи как Истън стои в дневната на апартамента на Парк Авеню, договаря се да извърши убийство и алчно чака да му връчат петте хиляди долара.

Накрая сви нетърпеливо рамене, за да се отърси от тези въпроси, и взе бележките, по които щеше да води кръстосания разпит на Грег Олдрич.