Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (43)

42.

В девет сутринта във вторник съдия Стивънс започна правния инструктаж на съдебните заседатели. Още при подбора им беше обяснил, но сега повтори, че на Грег Олдрич е отправено обвинение за нахлуване в дома на Натали Рейнс, за убийството й и за незаконна употреба на огнестрелно оръжие. Подчерта, че за да бъде признат за виновен, те следва единодушно да са убедени, че прокурорът е доказал вината му отвъд всяко съмнение.

— Изразът „отвъд всяко съмнение“ — уточни съдията — означава, че трябва да сте абсолютно убедени във вината му. Ако не сте напълно убедени, ще го обявите за невинен.

Емили слушаше внимателно обяснението на съдията.

Да сте абсолютно убедени, че Грег Олдрич е виновен, повтори наум тя. Аз абсолютно убедена ли съм? Изпитвам ли някакво съмнение? Никога не съм се чувствала така по време на процес. Никога не съм призовавала съдебни заседатели да обявят някого за виновен, без аз да съм напълно убедена в това. А ето че по отношение на Олдрич от време на време ме обзема съмнение.

Погледна към него. Днес изглеждаше забележително овладян за човек, който може да се озове в затворническа килия още до края на деня, ако се стигне до бързо решение. Блейзерът, синята риза и вратовръзката на сини и червени райета му придаваха по-непринуден вид от облеклото, което носеше по време на процеса. Добре му стои, призна неохотно тя.

Съдия Стивънс продължаваше да говори на съдебните заседатели:

— Моля да премислите и прецените внимателно доколко правдоподобни бяха показанията на всеки свидетел. Трябва да вземете предвид и това дали имат някакъв интерес от изхода на този процес. — Направи пауза и с още по-сериозен тон добави: — Чухте показанията на Джими Истън. Запознахте се с криминалното му досие. Научихте, че е приел да сътрудничи на прокурора и ще бъде облагодетелстван от това сътрудничество. Сегашната му присъда ще бъде намалена чувствително.

Емили изучаваше седмината мъже и седемте жени на пейката на съдебните заседатели. Питаше се кои двама ще напуснат групата, когато съдия Стивънс приключи. Молеше се това да са номер четири и осем — две жени, които видимо трепнаха, когато съдията напомни за намалената присъда на Истън. Те явно си представяха как той нахълтва и ограбва домовете им. Едва ли бяха повярвали и на една негова дума.

Отново погледна към съдия Стивънс. Изпитваше благодарност за деловия му тон, докато говореше за Истън. Ако съдебните заседатели доловяха и следа от неодобрение в думите му, това щеше да е пагубно за обвинението.

— Мислете за значителното съкращаване на присъдата и за обстоятелствата — продължаваше съдията, — когато преценявате показанията му. Те трябва да бъдат внимателно разгледани. Както при всички други свидетели, може да повярвате на всичко, което е казал, или на нищо от изреченото. Може да повярвате на част от думите му, а на друга — не. Дами и господа, повтарям: вие определяте дали показанията му са правдоподобни.

Тази сутрин съдебната зала беше наполовина пълна. Малцина изпитват желание да изслушат официалния инструктаж към съдебните заседатели, помисли си Емили. Истинската драма е, докато текат показанията по делото и в момента, когато съдебните заседатели се върнат, готови да обявят решението си.

Съдия Стивънс се усмихна на съдебните заседатели.

— Дами и господа, приключих с официалните юридически указания. Стигаме до момента, който силно ще разочарова двама от вас — те ще бъдат отстранени. Вашите номера са записани на картончета и се намират в тази сфера. Сега съдебен чиновник ще изтегли две от тях. Ако чуете името си, моля, седнете на предната скамейка и после ще получите нови указания.

Емили стисна палци под масата и се помоли да изтеглят номер четири и осем. Съдебният чиновник — слаба жена около петдесетте с безизразно лице — завъртя сферата професионално, а когато тя спря, отвори капака, погледна настрани, за да е сигурно, че избира наслуки, и извади първото картонче.

— Съдебен заседател номер четиринайсет — обяви тя. — Доналд Стърн.

— Господин Стърн, моля, седнете на първия ред — насочи го съдия Стивънс. — Сега служителката ще изтегли втория.

Жената отново погледна встрани, бръкна в сферата и изтегли второ картонче.

— Съдебен заседател номер дванайсет, Дороти Уинтърс — обяви тя.

— Госпожо Уинтърс, моля, седнете на първия ред — обади се отново съдията.

Видимо подразнена, Дороти Уинтърс стана неохотно от мястото си и клатейки глава, пристъпи към първия ред, за да седне до Доналд Стърн.

Все пак извадих късмет, като се отървах от тази жена, прецени Емили. Както съчувствено гледаше Олдрич и Кати по време на заседанията, тя определено щеше да настоява за оправдаването му.

Емили почти не слушаше какво говори съдия Стивънс на двамата отпаднали. Обясняваше, че остават съдебни заседатели по делото и ако някой от дванайсетте се разболее или неочаквано възникне основателна причина за отсъствието му, те ще се включат в обсъжданията.

— Не бива да разисквате процеса помежду си или с друго лице до взимането на решение. Докато траят дебатите, ще бъдете в залата до тази със съдебните заседатели.

Дано Бог опази съдебните заседатели от възникването на проблем и да не се наложи Уинтърс да се включи в разискванията, помисли си Емили. Ако не грешеше в преценката си, тя определено щеше да бъде причина съдебните заседатели да не стигнат до единодушно решение. А и двамата Мур бяха наясно с това. Имаха вид, все едно са загубили най-добрия си приятел.

Съдия Стивънс се обърна към съдебен заседател номер едно — пълен, оплешивяващ мъж на около четирийсет и пет.

— Господин Харви, практика е съдебен заседател номер едно да председателства заседанията. Вие ще отговаряте за хода на разискванията и ще съобщите решението. Когато съдебните заседатели стигнат до решение, ще ми изпратите бележка чрез шерифския служител на пост пред залата, в която ще се проведе обсъждането. Не ми съобщавайте решението, а само че сте стигнали до него. Решението ще обявите вие в съдебната зала. — Съдията погледна часовника си. — Сега е единайсет и петнайсет. Обяд ще ви сервират към дванайсет и половина. Днес може да заседавате до четири и половина. Ако дотогава не стигнете до решение, а обръщам ви внимание: не е нужно да бързате, ще разполагате с достатъчно време, за да проявите справедливост към всички страни… Та, ако не се стигне до решение, ще ви разпусна за деня и ще продължите обсъжданията си от девет часа утре сутринта. — Обърна се към Емили: — Госпожо Уолъс, готови ли са всички доказателства и улики за внасяне в залата за обсъждане?

— Да, Ваша чест, готови са.

— Дами и господа, може да се оттеглите. Служител от съда ще ви донесе незабавно веществените доказателства. Щом напуснете залата, може да започнете обсъжданията.

Почти едновременно всички съдебни заседатели се надигнаха и поеха бавно към заседателната зала. Емили следеше напрегнато дали някой хвърля поглед назад — било съчувствен, било враждебен — към Грег Олдрич. Всички обаче гледаха право пред себе си и с нищо не издаваха какво мислят.

Съдия Стивънс напомни на адвокатите и на Грег Олдрич, че трябва да са на разположение и да се явят по искане на съдебните заседатели или за да чуят решението.

— Съдът се оттегля — обяви той и леко удари с чукчето.

Публиката започна да се изтегля. Емили стана, след като баща и син Мур, Грег Олдрич и Кати излязоха от залата. Навън, в коридора, усети подръпване по ръкава и се извърна. Оказа се майката на Натали, Алис Милс. Беше сама.

— Госпожо Уолъс, може ли да поговорим?

— Разбира се. — Емили се изпълни със съчувствие, докато гледаше зачервените от плач очи на възрастната жена. Знаеше, че за нея е истинска агония да седи тук ден след ден и да слуша всичко това. — Защо не отидем в кабинета ми да изпием по чаша чай? — предложи тя.

Асансьорът беше претъпкан. Емили долови любопитните погледи на пътниците, разпознали майката на Натали.

Докато се отправяха към кабинета, Емили заговори:

— Госпожо Милс, съзнавам, че това е ад за вас. Радвам се, че скоро ще приключи.

— Госпожо Уолъс… — подхвана Алис Милс.

— Наричайте ме Емили. Нали вече се разбрахме?

— Добре — съгласи се Алис Милс. — Ще те наричам Емили. Но не забравяй, че те помолих да ме наричаш Алис.

Устните й потрепериха.

— Сега ще донеса чай — предложи Емили. — Как го пиеш?

Когато се върна след две минути, Алис Милс се беше поуспокоила. Благодари, взе чашата и отпи.

Емили чакаше. Майката на Натали явно се притесняваше от онова, което предстоеше да каже.

— Емили, не съм наясно как точно да се изразя. Съзнавам, че си работила усилено и държиш справедливостта за Натали да възтържествува. Бог ми е свидетел, че и аз желая същото. Знам, че вчера, докато разпитваше Грег, в очите на мнозина той не се представи добре. Но аз видях друго.

Емили усети как гърлото й се свива. Очакваше Алис да сподели колко високо оценява усилията й да осъди Грег. Явно нямаше да се стигне дотам.

— Спомних си колко пъти на репетиции Натали беше разстроена от резултата. Грег тихо се вмъкваше в театъра и я наблюдаваше. Понякога тя дори не знаеше, защото той не желаеше да я разсейва или безпокои. Друг път, когато беше на турне, той зарязваше всичко и отлиташе да я види, защото знаеше, че й трябва подкрепа. Вчера, докато обясняваше от свидетелската скамейки какво е станало в Кейп Код, си дадох сметка, че всъщност това е правил винаги: защитавал е Натали.

— Но, Алис, обстоятелствата са различни. Едното е било преди, а другото — след като Натали се е разделила с него и е подала молба за развод.

— Грег винаги е обичал Натали и не престана да я закриля. Грег, когото видях на свидетелската скамейка вчера, е човекът, когото познавам. Емили, премислих всичко. Грег никога не би наранил Натали, а още по-малко — да я остави да умре. Ще отида в гроба убедена в това.

— Алис — обади се нежно Емили, — с цялото ми уважение към теб, в случай на подобна трагедия и особено, ако член на семейството е обвинен, близките не могат да приемат, че е виновен. Ужасно тъжно е и при престъпление като това би било по-милостиво, ако го е извършил непознат. Тогава поне семейството на жертвата остава сплотено. Всички са заедно.

— Емили, другите случаи не ме интересуват. Умолявам те, ако обявят Грег за виновен, да продължиш да разследваш случая. Не виждаш ли онова, което е ясно като бял ден за мен? Джими Истън е лъжец. — Алис се изправи и я изгледа изпитателно. — Защо имам чувството, че и ти го знаеш?