Мери Хигинс Кларк
Сърце назаем (60)

59.

Тъй като бе осъден за убийство, Грег Олдрич бе смятан за особено опасен затворник, затова го сложиха сам в тясна килия. Сполетелият го ужас не проникна веднага до съзнанието му.

При пристигането му в затвора го снимаха и му взеха отпечатъци. Замениха панталоните и сакото му от „Пол Стюарт“ с бледозелен гащеризон, с какъвто обличаха всички затворници там. Взеха часовника и портфейла му и ги поставиха в плик.

Разрешиха му да задържи очилата за четене.

Медицинска сестра го разпита за психически или физически заболявания и дали взима редовно някакви лекарства.

В два часа следобед в петък го отведоха в килията му. Надзирателят знаеше, че не е обядвал, затова му донесе сандвич с пастърма и сода.

— Благодаря — промърмори Олдрич.

В понеделник сутрин Грег се събуди със съзнанието, че не помни нищо от мига, в който получи сандвича в петък. Всичко му беше като в мъгла. Огледа жалката обстановка. Как можа да му се случи това? Къде съм? Натали, Натали, защо допусна това да ме сполети? Знаеш, че не съм те убил. Знаеш, че те разбирах по-добре от всеки друг.

Знаеш, че исках единствено да си щастлива.

Изправи се, протегна се и веднага си даде сметка, че едва ли отново ще тича в Сентрал Парк или където и да е другаде. Седна на нара и се запита как ще преживее това. Зарови лице в дланите си. В продължение на няколко минути целият се тресеше от силни ридания. Накрая, останал без сили, легна отново на нара.

Трябва да се стегна, помисли си той. Ако има някаква надежда да се измъкна, трябва да докажа, че Истън е лъжец. Не мога да повярвам, че не той е тук сега.

След решението Ричард Мур дойде да разговаря с него в затворническата килия в съда. Опита се да го успокои, че веднага след произнасяне на присъдата ще подаде иск за обжалване.

— А ще бъда ли под един и същи покрив с онази отрепка? — попита Грег.

Ричард обясни, че съдия Стивънс е разпоредил „да нямат никакъв контакт“ следователно той няма да се сблъска с Истън в предварителния арест при никакви обстоятелства.

— Не че ще остане дълго там — увери го Ричард. — Съдията ще произнесе присъдата му в понеделник. След няколко седмици ще е в щатски затвор.

Това е добре, помисли си Грег. След всичко, което ми причини, нищо чудно да го убия.

Чу ключът на вратата да се превърта.

— Закуската ти, Олдрич — обяви пазачът.

В два и половина следобед Ричард Мур, придружен от съдебен полицай, се появи на вратата на килията. Грег се изненада, защото не очакваше да го види този ден. Незабавно схвана, че нещо се е случило.

Ричард веднага пристъпи към въпроса:

— Грег, идвам направо от заседанието, на което обявиха присъдата на Истън. След задължителното изказване на защитника му, няколко думи от Емили Уолъс и неговото абсолютно фалшиво изявление, че ще се поправи, реших, че всичко е чисто рутинно. Определено не се оказа така.

Грег го слушаше, стараейки се да не събужда у себе си и сянка от надежда. Ричард продължи:

— Емили Уолъс несъмнено остана силно потресена. Истън заплашваше колко още имал да каже. Знам какво се въртеше в ума й. Тя си дава сметка, че Истън е невъзможно жалък. Присъстващите репортери доловиха същото. Всичко това ще се появи във вестниците утре. Ако Уолъс не е възнамерявала да се захване с по-нататъшно разследване, то отразяването в пресата ще я принуди.

После, като видя страданието в очите на Грег, реши да му каже за наградата, обявена в уебсайта от Майкъл Гордън. Както и за телефонното обаждане, подтикнало го към тази стъпка.

Щом Ричард Мур излезе от килията, Грег Олдрич вече вярваше, че не след дълго и той ще излезе оттам.