Карин Алвтеген
Дълг (40)

Епилог

„Скъпи Петер,

Не е лесно да напиша това писмо, ще ми се да го бях сторила отдавна. Не посмях сама да говоря и не мога да искам някога да ми простиш. Всички тези години на лъжи направиха разстоянието между нас непреодолимо, но ти никога не трябва да се самообвиняваш, че е станало така. Знам, че лъжите ти бяха заради мен, че сигурно бремето ти е било тежко, но моите лъжи също бяха заради мен и това вече е непростимо. Толкова дълбоко съжалявам, че нямах способността да променя нещата, че действах погрешно от самото начало и после така и не намерих правилния път. Сега умирам, но преди това държа да узнаеш истината. Аз обичах Ленарт повече от всичко на този свят. Той беше всичко за мен. Бяхме много щастливи. Тогава се роди Ева. Раждането беше много трудно и веднага след това бях принудена да се оперирам за отстраняване на матката. Ленарт, чиято най-голяма мечта беда има син, беше извън себе си от разочарование. Самата аз бях уморена, но съзнавах задачата си да поддържам и у двамата висок дух. Ева растеше, но Ленарт участваше във всичко това с половин сърце. И аз разбрах, че трябва да предприемем нещо, за да не рухне бракът ни. Разочарованието ми от неговите постъпки бе много голямо, но накрая предложих да осиновим едно момченце. Свързахме се със съответното бюро и след половин година научихме, че има новородено момче в лазарета на Сундсвал. Беше ти. Майка ти умряла по време на раждането; баща ти въобще не се интересувал от теб и така ти се появи при нас. Ленарт просто стана друг човек. Той те заобича още от първия миг и любовта му бе толкова голяма, че обхвана и Ева, но ти, ти беше неговата скъпоценност. Питаше първо за теб, когато се прибираше у дома, и избираше теб, за да прекара свободното си време. За да бъде Ева компенсирана, аз от своя страна й се посвещавах колкото можех повече. Признавам, че имаше моменти, в които направо изпитвах ревност. Ти получаваше цялото му внимание. Любовта му към теб бе огромна.

Когато умря, светът ми се срути. Дори и да ти е трудно да разбереш, всъщност живеех само заради Ева и теб. Знам, че те разочаровах, Петер, и угризенията ми са ужасяващи. Постоянно трябваше да се оправяш сам и виждах как се опитваш да направиш всичко възможно, за да спечелиш любовта ми. Искам да знаеш, че винаги съм те обичала, но ревността ми не умря с Ленарт. Ти оставаше като живо доказателство за неговата любов, теб той обичаше най-много. Ти си бил в мислите му и когато е разбрал, че умира. «Грижете се за Петер», били последните му думи. Така и не можах никога да ти ги кажа. Прости ми! Знам, че за теб щеше да е от голямо значение да ги бе чул.

Бих желала да има някакъв начин да поправя вината си. Затова реших да издиря истинския ти род. Биологичният ти баща е умрял през 88-а година, но открих биологичната ти по-голяма сестра и може би за теб ще е добре, ако се срещнеш с нея. Тя се казва Аня Фрид и живее в Стокхолм, също като теб. Адресирам писмото си до нея с надеждата, че ще те потърси. Може би двамата ще намерите сили един за друг.

Надявам се да разбереш, че си бил обичан.

Прости ми!

Майка ти“

„Хималаите, Катманду, 17 март 1997 г.

Скъпа Ева,

Надявам се, че всички у дома сте добре. Тук е хубаво. Непал е изумително красив. Вчера се завърнахме от тридневно странстване из прохода Хиксабангма Фенг от южната част на Хималаите. Изгледът беше просто фантастичен. Стомахът малко ме притеснява, но иначе се чувствам добре. След около седмица се завръщаме в Швеция и се надявам да ни посетите за празника, както бяхме решили. Наистина ще е забавно да се видим!

Поздрави на всички!

Привети от Петер

П.П. Повече няма нужда да се тревожиш заради онази жена. В деня, преди да заминем, се обадиха от болницата и ми съобщиха, че е умряла.“