Артър Кларк
Чукът на Бога (7)

32
МЪДРОСТТА НА ДАВИД

Капитан Сингх седеше сам в голямата си добре проектирана кабина, служила за негов дом по-дълго, отколкото всяко друго място в Слънчевата система. Той все още бе замаян от събитията, но предупреждението от АСТРОПОЛ, макар и закъсняло, бе успяло да подобри състоянието и духа на хората от кораба.

Поне не беше тяхна грешка; те бяха изпълнили дълга си. Пък и кой ли би могъл да допусне, че религиозните фанатици ще поискат Земята да бъде разрушена?

Но сега, когато бе принуден да се замисли за немислимото преди, то вече не му се струваше чак толкова невероятно. Почти през всяко десетилетие на цялата човешка история се е появявал по някой пророк, който е предричал свършека на света на определена дата, Това което наистина изумяваше и караше човек да се отчайва и да се съмнява в здравия разум на човешкия вид бе фактът, че той обикновено събирал около себе си хиляди привърженици, които продавали своите вече ненужни им вещи и се отбирали на някое точно определено място, в очакване да отидат на небето.

Макар че много от вярващите във Второто пришествие бяха самозванци, повечето наистина вярваха в своите собствени предсказания. И ако притежаваха необходимата сила, би ли могъл да се съмнява някой, че ако Бог не пожелаеше да им сътрудничи, те не биха се постарали сами за изпълнението на собствените си пророчества?

Е, преродените с превъзходните си технически възможности, имаха тази сила. Необходими бяха единствено няколко килотона експлозив, няколко интелигентни компютърни програми и съучастници на Деймос. Дори един е бил достатъчен.

Колко жалко, помисли си тъжно Сингх, че информаторът е издал всичко твърде късно. А навярно това бе направено умишлено, за да може да се застрахова от всички страни: „Успокоих съвестта си, а от друга страна не предадох религията си.“

Но какво значение имаше всичко това сега! Капитан Сингх си забрани да изпада в подобно ненужно самосъжаление. Нищо не би могло да промени миналото, а сега той трябваше някак да се помири с Вселената.

Бе загубил битката за спасението на планетата, на която бе роден. И фактът, че самият той се намираше в пълна безопасност, го караше да се чувства още по-зле; никаква опасност не заплашваше „Голиат“, който все още имаше достатъчно гориво, за да се присъедини към потресените оцелели представители на човечеството на Луната и Марс.

Е, неговото сърце бе останало на Марс, но някои от екипажа имаха любими на Луната; трябваше да подложи въпроса накъде да отпътуват на гласуване.

Подобни въпроси не можеха да бъдат решени със заповеди.

— Все още не разбирам — каза главният инженер Морган — защо кабелът, свързан с експлозива, не е бил засечен при предварителните проверки.

— Защото е било лесно да се скрие, пък и никой не би се сетил да търси подобно нещо — отговори неговият първи заместник. — Това, което ме изненадва е, че и на Марс има фанатици от сектата на Преродените.

— Но защо са го направили? Не мога да повярвам, че дори тия шантави хрислямци биха пожелали унищожението на Земята.

— Тяхната логика не може да бъде оспорвана, ако веднъж си приел убежденията им. Господ-Аллах ни подлага на изпитание и не трябва да му се пречи. Ако Кали ни пропусне — добре. Но ако не ни пропусне — е, значи това е част от нечий по-голям план. Може би сме объркали дотолкова нещата на Земята, че е време да се започне отначало. Не си ли спомняш онези стари думи на Циолковски: „Земята е люлката на човечеството, но не може безкрайно дълго да се живее в люлка.“ Кали може би е един лек намек да си тръгваме от тук.

— Ама че намек!

Капитанът повдигна длан за тишина:

— Единственият важен въпрос сега е — Марс или Луната? И на двете места ще имат нужда от нас. Не искам да ви влияя. — Но това едва ли бе възможно. Всички знаеха къде иска той да отидат. — Така че първо искам да чуя вашето мнение.

Първото гласуване беше Марс — 9 гласа, Луната — 9, Не зная — 1, а капитанът се въздържа от гласуване. Всяка страна се опитваше да привлече към себе си единствения отговор „Не зная“ — дошъл от корабния стюард Сони Джилбърт. Той бе живял на „Голиат“ толкова дълго, че на практика нямаше друг дом. Тогава се намеси Дейвид.

— Има алтернатива.

— Какво имаш предвид? — попита Капитан Сингх малко рязко.

— Тя е почти очевидна. Макар че АТЛАС е разрушен, ние все още имаме шанс да спасим Земята, ако използваме „Голиат“ за ускорител. Според моите изчисления все още имаме достатъчно останало гориво — в резервоарите си и в онези, които оставихме на Кали, за да го отклоним. Но трябва да започнем изтласкването веднага. Колкото повече чакаме, толкова по-малка е вероятността за успех. Засега тя е 95%.

За миг на мостика настъпи невярващо мълчание, в което всички си задаваха въпроса: „Защо аз не се сетих за тази възможност?“ — и веднага си отговаряха сами: Дейвид бе запазил самообладание — ако тази дума можеше да се употреби за него, докато всички хора на борда се намираха в състояние на шок. Имаше известни преимущества в това да си Легална личност (Не човек). Макар че Дейвид не познаваше обичта, той също така не познаваше и страха. Щеше да продължи да разсъждава логично дори в деня на Страшния съд.

33
СПАСЕНИЕ

— Имаме късмет — докладва Тирон Флетчър.

— Дано да е така. Сега много се нуждаем от него.

— Взривното устройство е било нагласено така, че да разруши фюжън генератора и бустерите без да могат да бъдат поправени и си е свършило работата добре. Ако се намирахме на Деймос, щях да ги оправя, но тук не мога. После, взривът е разкъсал първия и втория резервоари, така че сме изгубили 30 килотона гориво. Но блокиращите клапи в тръбите също са си свършили работата и останалият водород е непокътнат.

За първи път от часове насам капитан Сингх си позволи да се надява. Но все още оставаше да се решат много проблеми и да се извърши огромна работа. „Голиат“ трябваше да се отвесно върху Кали, а около него да се построи нещо като платформа, която да предава тласъка на астероида. Флетчър вече бе програмирал строителните си роботи да се заемат с тази задача, като използват железни пръти и греди от разбития АТЛАС.

— Най-щурата работа, която съм вършил някога — повтаряше той. Чудя се какво ли щяха да кажат добрите старчоци от някогашния център Кенеди, ако можеха да видят как един мост държи някакъв космически кораб с главата надолу?

— Как бихме могли да приложим такова определение за „Голиат“? — отбеляза Сър Колин Дрейкър доста нелюбезно. — Никога не съм бил сигурен кой е предния край и кой задния. Но спокойно би могъл да определиш накъде се движи една ракета, конструирана през двайсети век, само като я погледнеш. Просто като я погледнеш!

Но колкото и странен да изглеждаше резултатът за всеки човек, с изключение на космическите инженери, Торин Флетчър имаше право да се гордее с творението си. Дори и в извънредно слабото гравитационно поле на Кали задачата му бе направо непосилна. Наистина, тук десетхилядитонен резервоар с гориво тежеше само тон и можеше — но много бавно! — да бъде повдигнат и положен на мястото си с помощта на удивително малък кран и въжета. Веднъж задвижена, тази огромна маса обаче ставаше смъртоносна за живи същества, чиито мускули и инстинкти бяха възникнали и действали в съвършено различна среда. Беше трудно да се повярва, че тук един бавно движещ се обект просто не може да бъде спрян при никакви обстоятелства и че може да превърне в палачинка всеки, който не успее да се отмести навреме.

Но благодарение на комбинацията от сръчност и късмет, не се случиха никакви сериозни инциденти. Всяко движение биваше внимателно отрепетирано във виртуална симулация, за да се избегнат евентуалните изненади, докато накрая Флетчър каза:

— Готови сме.

И всички неизбежно имаха чувството за нещо deja vu^[1], докато течеше второто предстартово броене. Но този път съществуваше и чувството за опасност. Ако нещата тръгнеха зле, те нямаше да се намират на безопасно разстояние от астероида. Щяха да бъдат част от него, макар че най-вероятно никога нямаше да го разберат. Вече бяха минали няколко седмици от истинското пробуждане на „Голиат“ и хората на борда усещаха вибрациите на плазмения двигател, работещ на пълна тяга. Особено когато, на равни интервали, те улучваха резонантната честота на „Голиат“ и целият кораб потрепваше, това нямаше как да не бъде забелязано.

Цифрите по отчитащия скоростомер бавно се изкачваха нагоре докато достигнаха величина малко над една микрогравитационна единица, която бележеше максималната безопасна изтласкваща стойност. Милиардите тонове на Кали бавно се помръдваха. Скоростта й щеше да се променя всеки ден с почти един метър в секунда и щеше да се отклони от първоначалния си път с четиридесет километра. Това бяха направо тривиални величини в сравнение с космическите измерения за пространство и скорост, но напълно достатъчни, за да превърнат смъртта в надежда за живот за милионите хора на далечната Земя.

За нещастие „Голиат“ можеше да задейства двигателя си само в продължение на тридесет минути по време на краткия четиричасов ден на Кали; ако действието на двигателите продължеше повече от това, въртенето на астероида щеше да започне да компенсира постигнатото. Това бе едно влудяващо ограничение, но нищо не можеше да се направи.

Капитан Сингх изчака да приключи първият сеанс по изтласкването, преди да изпрати съобщението, което целият свят очакваше.

— Докладва „Голиат“. Успешно започнахме операция на изтласкване. Всички системи функционират нормално. Лека нощ.

После предаде управлението на Дейвид и заспа нормално за първи път след разрушаването на АТЛАС. Скоро засънува, че на Кали е започнал нов ден и че двигателят на „Голият“ действа напълно според плана.

Събуди се, установи, че това не е сън и отново заспа.

34
РЕЗЕРВЕН ПЛАН

Въпреки че многоуважаваната космическа програма, наречена Въздушни Сили Едно бе по-стара от повечето мъже и жени, седнали около масата за конференции, разположена в историческата зала, тя бе поддържана с грижа и любов и функционираше гладко. Обаче се използваше много рядко и това беше първият случай, когато всички членове на Световния съвет се бяха събрали заедно. Присъстващите там технически съветници обикновено осъществяваха работните си контакти по телекомуникационните вериги; но това не беше обичаен работен контакт и те никога досега не бяха носили на плещите си такава тежка отговорност.

— Всички сте получили резюме от доклада на моя технически екип — каза генералният директор по въпросите на енергията. — Не беше лесно да открием инженерните проекти — повечето са били умишлено унищожени. Обаче общите принципи са ни известни — Имперският военен музей в Лондон (досега не го бях чувал) има пълен двадесет мегатонен модел, разбира се разглобен. Но няма никакъв проблем да бъде сглобен, ако можем да произведем необходимите материали навреме. С какво разполагаме?

— С трития е лесно. Но плутоний и ядрен заряд U235… — не сме имали нужда от тях откакто спряхме използването на ядрени експлозиви за изкопни работи.

— Какво ще кажете да изкопаем известно количество от заритите ядрени сметища и реактори.

— Помислихме и за това, но ще ни е много трудно да сортираме от оная каша каквото ни трябва. Ще трябва да започнем от нищо.

— Но можете да го направите нали?

— Просто засега не знам. Ще направим всичко, което е по силите ни.

— Е, ще приемем този отговор за задоволителен. Така, остава само системата за доставка. А транспортът?

— Никакъв проблем. И най-малкият транспортен кораб — естествено автоматичен, може да свърши работа. Макар че тази алтернатива вероятно би се харесала много на някои от прадедите ми камикадзе.

— В такъв случай ни остава да вземем само още едно решение. Струва ли си да се опитваме или това само ще влоши състоянието на нещата? Ако ударим Кали с хиляда мегатона, това може да я разчупи на две. И ако изчислим добре времето на удара, въртенето на астероида ще ги раздели и те ще минат от двете страни на Земята, без да я засегнат. Или поне само едната половина ще я удари, с което все пак ще спасим милиони човешки животи… От друга страна може да превърнем Кали в безброй малки шрапнели, които ще продължат да се движат по същата орбита. Повечето ще изгорят в атмосферата, но голяма част не. Кое е по-добре — една мегакатастрофа на едно място, или стотици малки удари на стотици места по цялото полукълбо? Онова полукълбо, което се падне…

Осмината мъже седяха мълчаливи и замислени над съдбата на Земята. После един от тях попита:

— Колко време имаме, за да решим?

— След петдесет дни ще знаем дали „Голиат“ е успял да отклони Кали. Но дотогава не можем да седим със скръстени ръце. Ако операция ИЗБАВЛЕНИЕ пропадне, ще бъде твърде късно да се направи каквото и да било. Предлагам да изстреляме ракетата колкото е възможно по-скоро. Винаги ще можем да прекратим мисията, ако се окаже ненужна. Предлагам да гласуваме!

Всички ръце, с изключение на една, бавно се вдигнаха.

— Да, директора по съдебните въпроси? Имате някакви резерви ли?

— Бих искал да изясним някои моменти. Преди всичко ще се наложи свикването на Световен референдум: въпросът е от прерогативите на Поправката към Хартата за правата на човека. За щастие имаме достатъчно време за това. Вторият ми въпрос е направо незначителен, като се има предвид, че става дума за оцеляването на човешката раса. Но ако се наложи да разрушим Кали, „Голиат“ ще успее ли да се изтегли на безопасно разстояние навреме?

— Без съмнение. Ще бъдат предупредени достатъчно време преди това. Разбира се, не можем да им гарантираме абсолютна сигурност — дори и да са на милион километра разстояние, може да се получи нещастно попадение. Но опасността ще бъде незначителна, ако корабът се изтегли в посоката, от която ще пристигне ракетата. Всички отломки ще тръгнат в обратната посока.

— Това е успокоително. Имате моя глас. Все още се надявам целият този план да се окаже ненужен, но ние няма да сме изпълнили дълга си, ако не се презастраховаме за бъдещето на планетата Земя.

35
ИЗБАВЛЕНИЕ

Хората не могат да съществуват задълго в състояние на постоянна криза; родната планета бързо се бе върнала към нещо като подобие на нормален живот. Никой не се съмняваше — или по-точно не смееше да се съмнява — че операцията, която журналистите бързо бяха нарекли ИЗБАВЛЕНИЕ, може да се провали.

Вярно, че повечето от дългосрочните програми бяха спрени и по-голямата част от обществения и частен бизнес се извършваше ден за ден. Но чувството за неизбежна обреченост се бе разсеяло и процентът на самоубийствата на практика беше спаднал под обичайното ниво, сега, когато в крайна сметка, имаше изгледи утрешният ден отново да настъпи.

На борда на „Голиат“ животът бе възприел новия ритъм. Веднъж на всяко завъртане на Кали за тридесет минути се включваше максимална тяга, която всеки път отместваше астероида все по-встрани от първоначалния му път. А на Земята резултатът от всяко задействане се докладваше незабавно във всеки осведомителен бюлетин. Традиционните метеорологични карти бяха отстъпили обичайното си първо място на картите, показващи орбитата на Кали, която все още заплашваше Земята, и желаната от всички орбита, която напълно я избягваше.

Датата, на която човечеството евентуално можеше да си отдъхне, бе обявена много преди това, и с нейното приближаване, всякаква обичайна работа на Земята замря. Извършваха се само най-необходимите услуги до момента, когато СПЕИСГАРД обяви очакваната с нетърпение новина, че Кали ще премине само през най-горните слоеве на атмосферата, като с това ще предизвика единствено зрелищен фойерверк.

Навсякъде по света се състояха спонтанни благодарствени празненства. Вероятно нямаше нито един човек на планетата, който да не празнува по някакъв начин. Разбира се, „Голиат“ бе затрупан с поздравителни телеграми.

Те бяха приемани с благодарност, но капитан Сингх и неговият екипаж все още не бяха готови да се отпуснат.

Да се закачи само атмосферата, това не беше достатъчно. На „Голиат“ възнамеряваха да продължат изтласкването, докато изведат Кали до положение, при което астероидът да премине поне на хиляда километра от Земята.

Само тогава победата можеше да бъде напълно гарантирана.

36
АНОМАЛИЯ

Кали беше навлязъл навътре в орбита около Марс, все още набирайки скорост в полета си към Слънцето, когато Дейвид докладва първата аномалия. Тя се получи по време на един от периодите на изчакване, само няколко минути преди „Голиат“ да започне поредното изтласкване.

— Дежурен офицер — каза компютърът. — Отбелязвам леко ускорение. Едно цяло и две десети микрогравитационни единици.

— Но това е невъзможно.

— Вече е едно цяло и пет — продължи Дейвид невъзмутимо. — Получава се флуктуация. Спадна до единица. Сега спря. Мисля, че трябва да уведомите капитана.

— Съвсем сигурен ли си? Покажи ми отчетите.

— Ето ги.

На главния монитор се появи начупена линия, която се издигаше рязко нагоре и после също тъй рязко спадаше до нула. Нещо, но не „Голиат“ придаваше на Кали нищожно, но доловимо ускорение. То бе продължило малко повече от десет секунди.

Първият въпрос на капитан Сингх, когато отговори на повикването от мостика, беше:

— Можете ли да определите точно откъде идва?

— Да. Ако съдим по вектора, от обратната страна на Кали. В точка L4 от контролната решетка.

— Събуди се, Колин. Трябва да отидем да погледнем. Може да е метеоритен удар.

— С продължителност само десет секунди?

— Хм. О, здравей, Колин. Чу ли вече за станалото?

— Да, по-голямата част…

— Имаш ли някаква теория?

— Очевидно Преродените фанатици са кацнали и се опитват да развалят добре свършената работа. Но двигателят им има належаща нужда от поправка, ако се съди по тази крива тук.

— Идеята ти е находчива, но ми се струва, че щях да ги забележа, ако бяха дошли. Ще се срещнем на изходния шлюз.

От рождения ден на Сър Колин Дрейкър насам не бе имало особена нужда да се излиза надалеч от кораба. Всички дейности бяха съсредоточени в обсег само от неколкостотин метра. Докато шейната отнасяше Сингх, Дрейкър и Флетчър към нощната половина на астероида, геологът отбеляза:

— Вече почти се сещам какво може да е това. Щях да се сетя и по-рано, ако не ми бяха попречили всичките странични фактори… Господи! Виждате ли това, което виждам аз?

Издигнало се в небето, далеч пред тях се виждаше нещо, което Сингх не бе наблюдавал, откакто напусна Земята преди десетилетия — и което при никакви обстоятелства не би могло да съществува на Кали. Това, невероятно, но несъмнено беше дъга.

Взрян в невъзможното небе, Флетчър изтърва управлението на шейната. После спря мотора и шейната започна бавно да се спуска на повърхността.

Дъгата избледняваше бързо. Докато шейната опря Кали със силата на падаща снежинка, тя изчезна напълно.

Сър Колин пръв наруши изпълненото със страх мълчание:

— „И тогава Господ каза: издигнах дъгата си в небето, и тя ще бъде знак за обета между мен и Земята… И никога вече водите няма да се надигнат в потоп и да унищожат живота.“ Странно е, че съм го запомнил — от момче не съм чел стара християнска библия. Само се надявам дъгата да е също такъв добър знак за нас, какъвто е била за Ной.

— Но откъде се е взела? Как?

— Карай бавно, Торин, и ще ти покажа. Кали се пробужда.

37
СТРОМБОЛИ

Геолозите, за разлика от физиците и астрономите, рядко се прославяха, поне в работата си. Сър Колин Дрейкър въобще не бе пожелавал да става известен, ала никой на борда на „Голиат“ вече не можеше да избегне тази участ.

Той не се оплакваше; чувстваше, че е получил най-доброто, което работата и животът можеха да му предложат. Никой не си позволяваше да го притеснява с молби за неща, които той не искаше да изпълни, или ангажименти, които не желаеше да приеме. Но с удоволствие излъчваше редовния си коментар („Колин на Кали“, както го наричаха всички) по вътрешната информационна мрежа. Този път той наистина имаше сензационна новина.

— Кали вече не е инертна маса метал, скали и лед. Тя се събужда от дългия си сън.

— Повечето астероиди са мъртви — напълно пасивни небесни тела. Но някои са останки от древни комети и когато се приближат до Слънцето, си спомнят за своето минало… Ето една от най-известните „живи“ комети, Халеевата. Това изображение е направено през 2100 година, когато тя е била най-отдалечена от Слънцето, и се е намирала точно зад орбитата на Плутон. Както виждате тя силно напомня на Кали — една несиметрична купчина скали. Както вероятно знаете, ние я последвахме по време на цялата й седемдесет и шестгодишна обиколка около Слънцето, за да наблюдаваме промените, които претърпява. Ето я тук, минава покрай орбитата на Марс. Каква огромна разлика, тя започва да се затопля след дългата си зима! Замръзналите ледове — вода, въглероден двуокис, цяла смесица от въглеводороди са започнали да се изпаряват и са разчупили външната покривка. Тя започва да бълва вода като кит… И ето сега, те са оформили облак около нея. Камерата се изтегля назад — виждате ли как се оформя опашката й в посока, обратна на Слънцето, като ветропоказател в бурята на неговите пламъци…

— Някои от вас сигурно си спомнят какво зрелище представляваше кометата през 2061 година. Но тъй като се изпарява по този начин от векове, представете си само какво зрелище е била като съвсем млада комета! Преди битката при Хейстигс през 1066 тя е засенчила небето, а дори и тогава навярно е била само бледо подобие на предишното си великолепие. Това е единствената останала днес следа от миналата й активност…

Кадърът заподскача, докато ръчната камера, разположена на космическата шейна се плъзгаше по повърхността на Кали само от няколко метра височина. Доскоро надупчения въгленочерен терен, сега бе изпъстрен с бели петна, като от наскоро паднал сняг. Петната бяха събрани около широка дупка на повърхността на астероида, над която се рееше едва доловима мъгла.

— Това се е събрало малко преди местния залез. Кали се е затопляла през целия ден. И сега е готова да избухне. Гледайте!

— Също като гейзер на Земята, ако сте виждали някога такова нещо. Но забележете, че нищо не се връща обратно. Всичко излита в космоса. Гравитацията тук е прекалено слаба, за да върне изхвърлената материя обратно. И всичко трае само тридесет секунди, макар че изригванията могат и да станат по-дълги и помощни с приближаването на Кали към Слънцето. Спокойно можем да кажем, че си имаме собствен мини-вулкан, задвижван със слънчева енергия! Решихме да го наречем Стромболи. Но материята, която той изхвърля е доста студена. Ако сложите длан върху нея, ще получите измръзване, а не изгаряне. Вероятно това е последното издихание на Кали. При следващата си обиколка около Слънцето тя ще бъде съвсем мъртва.

Сър Колин се поколеба за миг преди да изключи камерата. Изкушаваше се да добави: „Ако има друга обиколка около Слънцето.“ Щяха да минат седмици преди да стане сигурен, че страховете му са основателни и би било глупаво — не, направо престъпно да всява ненужна паника, докато светът се опитва да си отдъхне.

Въпреки че Кали бе все още в центъра на общественото внимание, тя вече не представляваше символ на обречеността, а Главно Доказателство за „Изпитанието на века“. Месеци пред това, водачите на хрисляма бяха разкрили „преродените“, извършили саботажа и ги бяха предали на АСТРОПОЛ, но те упорито отказваха да се защитават. Имаше и друг проблем. Къде ли би могло да се намерят непредубедени съдебни заседатели? Без съмнение не на Земята, нито пък на Марс.

Пък и каква ли би била най-подходящата присъда за убийства на планета? Това съвсем очевидно бе престъпление без прецедент в историята…

И навярно съдът нямаше да има особено значение, ако Кали застрашаваше отново живота еднакво и на виновни и на невинни. Ликуването можеше и да се окаже преждевременно. Най-вероятно екзекуцията просто бе отложена.

38
ФИНАЛНА ДИАГНОЗА

„Калитресенията“ ставаха все по-чести, макар и като че ли все още безвредни. Ставаха винаги долу-горе по едно и също време на краткия ден на астероида, малко преди въртенето му да отнесе Стромболи на нощната страна. Очевидно, мястото около минивулкана събираше топлина през всички часове на деня и направо завираше преди падането на нощта.

Обаче, и точно това тревожеше Сър Колин, който бе споделил опасенията си само с капитан Сингх, изригванията започваха все по-рано, продължаваха все повече и ставаха все по-мощни. За щастие, засега бяха ограничени само в една област, разположена на обратната страна, почти противоположно на „Голиат“; на други места нямаше никакви прояви.

Екипажът се отнасяше към Стромболи по-скоро с топло внимание, отколкото с тревога. Сони, който никога не би пропуснал подобна възможност, започна да събира облози за точното време на изригването, като вследствие на това Дейвид всяка вечер трябваше да прави сложни преизчисления на кредитния баланс.

Но под ръководството на Сър Колин той правеше и далеч по-сериозни изчисления. „Голиат“ се намираше по средата между Марс и Земята, когато Сингх и Дрейкър решиха, че вече е време да алармират СПЕЙСГАРД, но засега никой друг.

— Както ще видите от приложените изчисления — гласеше началото на техния меморандум — има и друга сила, освен нашия тласък, който влияе на орбитата на Кали. Вулканът, който нарекохме Стромболи, действа като ракетен двигател, изхвърляйки стотици тонове материя при всяко завъртане. Той вече е унищожил 10% от импулса, който сме придали на астероида. Това няма да представлява особена опасност, ако нещата не се влошат. Но с приближаването на Кали към Слънцето те най-вероятно ще се влошат. Разбира се, ако запасът му от летлива материя се изчерпи, проблемът ще отпадне.

— Не бихме искали да всяваме ненужна тревога при условие, че още нищо не е сигурно. Поведението на действащите комети, а Кали е последната останка именно от такава комета, е непредсказуемо. Така че СПЕЙСГАРД трябва да обмисли какви допълнителни мерки могат да се вземат и как да се подготви обществеността за това. Може би имаме подобен случай в историята с кометата Суифт-Татъл, открита от двама американски астрономи през 1862 година. Но тя се изгубила за повече от век, тъй като, при приближаването й към Слънцето, орбитата й била променена от реактивна реакция. После била преоткрита отново от японски астроном-аматьор през 1922 и след изчисляване на орбитата й настъпила повсеместна тревога. Оказало се, че съществува голяма вероятност Суифт-Татъл да се сблъска със Земята на 14 август 2126 година. Макар че тогава това предизвикало сензация, сега събитието е буквално забравено. Когато кометата завила зад Слънцето през 1992 година, нейните „слънчеви реактивни двигатели“ отново променили орбитата й, която вече ставала безопасна за Земята. Тя ще мине доста встрани от Земята през 2126 година и ние ще можем да я наблюдаваме като безопасен спектакъл, разиграван на нашето небе. Може би този малък исторически факт — молим за извинение онези, които са добре запознати с него, ще вдъхне известно спокойствие на хората. Но, разбира се, не бихме могли да разчитаме изцяло на подобно щастливо стечение на обстоятелствата.

— Първоначалният ни план беше да напуснем Кали веднага щом тя бъде отклонена в безопасна орбита, да посетим някой от презареждащите танкери и да се върнем на Марс. Но сега предполагаме, че ще се наложи да изгорим цялото си налично гориво тук на Кали. То дори няма да ни стигне да изтласкваме Кали по време на целия й път към Земята. Но да се надяваме, че ще ни стигне да я отклоним. И ще останем тук — пък и каква ли друга възможност бихме имали! — докато се организира спасителна експедиция. А това вероятно ще стане след като завием зад Слънцето и се отправим обратно към орбитата на Земята. Моля, потвърдете дали одобрявате този план или имате други предложения.

Когато получаването на космофакса бе потвърдено, капитан Сингх отбеляза леко отегчено:

— Е, това ще ги поразтърси малко. Чудя се, как ли ще се справят?

— А пък аз се чудя, ние как ще се справим — отвърна мрачно Сър Колин. — Обмислям няколко други възможности.

— Какви например?

— Най-ужасния възможен сценарий е да не успеем да отклоним Кали. Наистина ли се готвиш за изгориш горивото си до капка и да оставиш „Голиат“ да се сблъска със Земята заедно с Кали? Колко тона са необходими да ни изведат, ако не на съвсем безопасна орбита, то поне встрани от астероида?

Капитанът се усмихна безрадостно.

— Ако го направим малко преди да сме изгорили всичко, около деветдесет.

— Радвам се, че вече си го изчислил. Деветдесет тона няма да променят с нищо положението на Кали — нито пък на Земята — но ще ни помогнат да отървем кожите.

— Съгласен съм. Няма смисъл да загиваме, добавяйки десет хиляди тона към ударната маса. Не че десет хиляди тона ще имат някакво значение при обща маса два милиарда.

— Това наистина е така, но се съмнявам, че някой на Земята ще оцени жеста ни, когато кажем: „Съжаляваме, момчета.“ и се изнижем без да ни се случи нищо.

Преди капитанът да отговори, настъпи дълга мъчителна пауза.

— През целия си живот съм се опитвал да се придържам към едно едничко правило. Никога не губи съня си заради неща, които не са по силите ти да решиш. Докато СПЕЙСГАРД не излязат с друго предложение, ние знаем какво трябва да правим. И ако не сполучим, вината няма да е наша.

— Разсъждаваш логично, но нещо започваш да ми приличаш на Дейвид. Логиката няма да ни помогне много след онова, което Кали ще направи със Земята.

— Е, да се надяваме, че всички тези приказки за деня на Страшния съд са напразни. И ако не успеем да убедим хората там долу, че Земята ще бъде спасена, доста от тях ще полудеят.

— Това вече става, Боб. Видя ли статистиката за самоубийствата през последното четиримесечие? Процентът сега малко е спаднал, но я си помисли за паниката и безредиците, които могат да настъпят през следващите месеци. Земята може и да бъде опустошена, дори и Кали да премине спокойно встрани.

Капитанът закима и то доста силно, сякаш да се отърси от някаква неприятна мисъл.

— Да забравим за миг Земята, ако е възможно. Преглеждал ли си орбитата, по която ще се движим след като преминем покрай Земята?

— Разбира се. Какво толкова?

— Перихелият й се среща с този на Меркурий. Само на 3.5^[2] астрономически единици от Слънцето. А „Голиат“ е проектиран за действие между Марс и Юпитер. Корабът може ли да се справи с такава топлина — двеста пъти по-висока от нормалната?

— Не се тревожи, Боб. Да можехме да разрешим всичките си проблеми толкова лесно! Не знаеш ли, че съм бил и още по-близо? Проектът ХЕЛИОС — с кораба Икарус се движихме в продължение на една седмица от двете страни на перихелия — на не повече от три астрономически единици разстояние от Слънцето. Страхотно зрелище, при това съвършено безопасно, ако се прави при минимална активност на Слънчевите петна. Много е… ъ-ъ… интересно да си седиш на сянка и да гледаш как всичко около кораба ти се топи. Трябваха ни само един комплект от сложни отражатели, които да отблъскват светлината обратно в пространството. Сигурен съм, че Торин и роботите му ще могат да ги построят за няколко часа.

Капитан Сингх обмисли всичко това с облекчение, но не особено ентусиазирано. Той беше чувал за проекта ХЕЛИОС и си спомни, че Сър Колин е бил един от учените, участващи в проекта.

И фактът, че на борда на кораба има човек, който е бил там преди, със сигурност щеше да повдигне духа на екипажа, когато Слънцето се появеше пред тях десет пъти по-голямо, отколкото бяха свикнали да го виждат от Земята.

39
РЕФЕРЕНДУМ

СПОРЕД НАЙ-ОПТИМИСТИЧНИТЕ ИЗЧИСЛЕНИЯ В МОМЕНТА КАЛИ ИМА:

(1) 10 ПРОЦЕНТА ВЕРОЯТНОСТ ДА СЕСБЛЪСКА СЪС ЗЕМЯТА;

(2) 10 ПРОЦЕНТА ВЕРОЯТНОСТ ДА МИНЕ САМО ПРЕЗ АТМОСФЕРАТА И ДА ПРИЧИНИ ОГРАНИЧЕНИ РАЗРУШЕНИЯ СЪС СКОРОСТНАТА СИ ВЪЛНА;

(3) 80 ПРОЦЕНТА ВЕРОЯТНОСТ НАПЪЛНО ДА ИЗБЕГНЕ ЗЕМЯТА

(ВЕРОЯТНА ГРЕШКА, 5 ПРОЦЕНТА)

НАПРАВЕН Е ПЛАН, СПОРЕД КОЙТО НА КАЛИ ЩЕ БЪДЕ ВЗРИВЕНА БОМБА С МОЩНОСТ ХИЛЯДА МЕГАТОНА, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ЩЕ РАЗЦЕПИ АСТЕРОИДА НА ДВЕ ЧАСТИ, КОИТО ЩЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ ПОРАДИ ВЪРТЕНЕТО МУ. ПО ТАКЪВ НАЧИН И ДВЕТЕ ИЛИ САМО ЕДНАТА ОТ ДВЕТЕ ЧАСТИ НЯМА ДА СЕ СБЛЪСКАТ С ПЛАНЕТАТА. А В ПОСЛЕДНИЯ СЛУЧАЙ ЩЕТИТЕ ЩЕ БЪДАТ СИЛНО НАМАЛЕНИ.

ОТ ДРУГА СТРАНА РАЗБИВАНЕТО НА КАЛИ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО БОМБАРДИРАНЕ НА ОГРОМНИ ТЕРИТОРИИ ОТ ЗЕМЯТА ОТ ПО-МАЛКИ, НО ИЗВЪНРЕДНО ОПАСНИ ОТЛОМКИ (СЪС СРЕДНА ЕНЕРГИЯ ОТ ЕДИН МЕГАТОН)

СЛЕДОВАТЕЛНО ВИ МОЛИМ ДА ГЛАСУВАТЕ ЕДНО ОТ СЛЕДНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ. МОЛЯ, ПРЕДСТАВЕТЕ СЕ САМО СЪС СВОЯ ЛИЧЕН ГРАЖДАНСКИ НОМЕР И СЛЕДВАЙТЕ ИНСТРУКЦИИТЕ. СМЕТКАТА ВИ ЩЕ СЕ ПОПЪЛНИ С ТОЧНИЯ ВИ ГРАЖДАНСКИ КРЕДИТ СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЕЛЕКЦИЯТА.

1. БОМБАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЗРИВЕНА НА КАЛИ:

А ДА

Б НЕ

В НЯМАМ МНЕНИЕ.

40
ПРОБИВЪТ

Дейвид сигнализира обща тревога веднага, щом регистрира първите трептения. Две секунди по-късно той спря двигателя, който изтласкваше Кали с 80% от максималната си мощност. После изчака още пет секунди преди да затвори херметичните врати, които разделиха „Голиат“ на три отделни, независими една от друга части.

Нито един човек не би се справил по-добре и всички успяха да стигнат до най-близкия Спасителен модул преди корпусът да се разцепи — за щастие само в едната част на кораба. Капитан Сингх направи бърза поименна проверка, докато се вмъкваше в костюма си и помоли Дейвид да докладва ситуацията веднага щом се обадиха всички от екипажа.

— Непрекъснатото ни изтласкване трябва да е отслабило част от повърхността на Кали. И мястото е поддало. Заснел съм нанесените щети отвън.

— Колин, ти виждаш ли ги?

Да, капитане — отговори ученият от своята спасителна капсула. — Този подпорен крак е хлътнал на около метър. Проверих лично всички подложки и се кълна, че бяха разположени на здрава скала. Може ли да отида там да погледна?

— Още не. Дейвид, докладвай целостта на кораба!

— Всичкият въздух от предната секция е излетял. Когато стана пробивът, ние се ударихме в Кали достатъчно силно, за да се появи изтичане на въздух. Няма други щети по „Голиат“, но когато корабът се отмести, част от платформата проби резервоар 3.

— Колко водород сме изгубили?

— Цялото количество. Шестстотин и петдесет тона.

— По дяволите. Това включва и спасителните ни запаси. Е, добре. Хайде да разчистваме бъркотията.

— Капитан Сингх докладва на СПЕЙСГАРД. Имаме проблем, но все още не е много сериозен. Изглежда, че непрекъснатият натиск, който упражняваме, е отслабил повърхността на Кали точно под кораба и част от почвата поддаде. Още не можем да разберем точно защо, но има малко хлътване — около един метър. Единствената повреда по корпуса на „Голиат“ е полученият теч в едно от отделенията, което бе поправено лесно. Обаче изгубихме цялото си останало гориво и не можем да изтласкваме повече Кали. За щастие, както знаете, минахме в безопасна орбита преди няколко дни. Според последните изчисления ще минем на около хиляда километра от Земята — естествено при положение, че Стромболи не ни изтласка обратно в опасна орбита. Но за щастие изригванията му започват да намаляват. Сър Колин счита, че е изпуснал всичката си пара — в буквалния смисъл на думата… Тази катастрофа, т.е. инцидент означава, че не можем да напуснем Кали. Това обаче също не е проблем. Ще заобиколим около Слънцето и ще изчакаме кораба-близнак „Херкулес“ да ни настигне, докато още стоим на „един крак“. Всички са запазили добро присъствие на духа и очакваме безопасно прелитане покрай Земята точно след тридесет и четири дни. Капитан Сингх ви казва „довиждане“ от „Голиат“.

— Знаеш ли, Боб — каза Сър Колин — говориш като пилот на самолет от старите филми от двайсети век. „Дами и господа, пламъците, които виждате от страничните двигатели, са напълно нормални. Стюардесата ще дойде след малко да сервира чай, кафе и мляко. Съжалявам, че не можем да ви предложим нещо по-силно, но правилата не разрешават това. Акх-х…“

И макар че капитан Сингх не намираше ситуацията за много смешна, той трябваше да признае, че в дадени случаи чувството за хумор не вреди.

— Благодаря ти, Колин — отвърна той. — Развесели ме. Сега — и по-сериозно, моля те, мислиш ли, че имаме някакви шансове?

Сър Колин мигом стана сериозен.

— Ти четеш мислите ми. Всичко зависи от Стромболи. Надявам се, че се е изтощил, но пък с приближаването ни към Слънцето, той се затопля все повече. Дали наистина ще минем на достатъчно безопасно разстояние от Земята? Или пак ще се върнем в орбитата на сблъсъка? Един Господ само знае и нищо не можем да направим. Но едно е сигурно. Сега, като нямаме повече гориво, дори не можем да отлетим на безопасно разстояние. За добро или за зло всички сме заедно. Кали, „Голиат“ и Земята.