Артър Кларк
Чукът на Бога (4)

Хрислямът още не бе навършил сто години от съществуването си, макар че произходът му се губеше две десетилетия преди времето на Петролната война от 1990–91 г. Една от неочакваните последици на това огромно недоразумение бе, че голям брой американски военнослужещи — мъже и жени — за първи път в живота си влезли в директен контакт с Исляма — и били дълбоко впечатлени. Те разбрали, че голяма част от предразсъдъците им, като например представата за фанатизиран молла, който размахва в едната си ръка Корана, а в другата — картечница, са абсурдно опростени. И с изненада установили огромния напредък, който ислямският свят отбелязал в областта на астрономията и математиката по време на мрачното средновековие в Европа — хиляда години преди да бъдат родени Съединените Американски Щати.

Възрадвани от възможността да спечелят нови поддръжници за исляма, властите на Саудитска Арабия разположили свои информационни центрове в главните военни бази на „Пустинна буря“, за да проповядват религиозно обучение и разясняване на Корана. До края на войната в Персийския залив няколко хиляди американци имали вече нова вяра. Повечето, очевидно незапознати с безчинствата, извършвани над техните прадеди от арабските търговци на роби били от афро-американски произход, но имало и значителен брой бели.

Сержант Руби Голдънбърг от техническите войски била не само бяла; тя била и дъщеря на равин и преди да бъде изпратена в базата на крал Фейсал в Дхахран не била виждала нищо по-екзотично от Дисниленд. Макар че била добре запозната и с юдаизма и с християнството, ислямът открил пред нея един нов свят. Тя била очарована от сериозното му отношение към основните житейски ценности, както и от древната му, макар и вече доста опорочена, идея за търпимостта. Тя особено се възхитила от това чистосърдечно уважение към двамата пророци от друга вяра — Мойсей и Исус. Обаче, с нейното „освободено“ съзнание на човек от западния свят, тя гледала с недоверие на положението на жените в далеч по-консервативния мюсюлмански свят.

Сержант Голдънбърг била прекалено заета с поддръжката на електрониката на ракетите земя-въздух, за да може да се занимава сериозно с религиозни въпроси, докато не завършела „Пустинната буря“, но все пак семето било посято. Веднага след завръщането си в САЩ тя използвала привилегиите си на ветеран и се записала в един от малкото ислямски ориентирани колежи — постъпка, която довела не само до конфликт с бюрокрацията на Пентагона, но и до скъсване със семейството й. И само след два семестъра там, тя отново проявила своята независимост, като предизвикала собственото си изключване.

Фактите, довели до тази несъмнено решителна крачка, не са напълно установени. Авторите на житията на светицата твърдят, че тя е била прогонена от своите учители, които не били в състояние да отвърнат на задълбочените й критически разсъждения върху Корана. Но неутралните историци дали далеч по-правдоподобно обяснение: тя имала връзка с един студент и напуснала веднага, щом бременността започнала да й личи.

Може да има известна истина и в двете версии. Пророчицата никога не се отказала от младежа, който твърдял, че й е син, нито пък направила някакви сериозни опити да прикрие връзките си с любовници от двата пола. И наистина, едно ново и по-толерантно отношение към сексуалните въпроси, което силно напомняло за индуизма, било едно от най-поразителните различия между Хрисляма и породилите го религии. И това несъмнено спомогнало за популярността му: нищо друго не би могло да представлява по-голям антипод на пуританизма на исляма и сексуалната патологичност на християнството, която съсипала живота на милиони хора и достигнала кулминационната си точка в перверзната идея за въздържанието.

След изключването й от колежа, Руби Голдънбърг буквално изчезнала за повече от двадесет години. По-късно много тибетски манастири и католически ордени твърдели, че са й предлагали гостоприемството на вярата си, но нито едно от тези твърдения не издържало на щателните проверки. Нито пък има доказателства, че е прекарала известно време на Луната — би било лесно да открият следите й сред сравнително немногобройното лунно население. Единственото сигурно нещо е, че пророчицата Фатима Магдалена се появила на световната сцена през 2015 г.

Християнството и Ислямът били точно описани като „Религии на Библията“. Хрислямът, тяхното отроче и евентуален наследник е възникнал на базата на една несравнимо по-мощна технология.

Тя била първата Религия на Байтовете.

16
ВЕРИГАТА РАЙ

Всеки век има свой характерен език, изпълнен със слова, които не биха имали смисъл век преди това и с много, които потъват в забвение век по-късно. Някои възникват благодарение на изкуството, спорта, модата или политиката, но повечето са продукт на науката и технологиите — включително и, разбира се, войната.

Моряците, които порят световните океани от хилядолетия, имат сложен и съвършено неразбираем за незапознатите с мореплаването хора речник от имена и команди, позволяващи им да управляват корабите, от които зависи животът им. Когато автомобилите започнали настъплението си из континентите в началото на двадесети век, се появили десетки нови думи, а на някои стари било дадено ново значение. Един викториански кочияш би бил изумен от думи като предавка, амбреаж, запалване, спойлер, свещ, карбуратор — думи, които неговият внук щеше свободно да използва в ежедневието си. А той от своя страна би се объркал от думи като радиоприемане, антена, дължина на вълната, тунер, честота…

Векът на електрониката, и най-вече настъплението на компютрите, създавал неологизми с невероятна скорост. Микрочип, хард диск, лазер, RAM, видеомагнетофон, компактдиск, аудиокасета, мегабайт, софтуер — тези думи не биха имали никакъв смисъл преди средата на двадесети век, А с наближаването на края на хилядолетието в речника за обработката на информация се появило нещо още по-странно — направо парадоксално — виртуалният свят.

Резултатите, постигнати от ранните видеозаписни системи, били почти толкова лоши, както и първите телевизионни изображения, и все пак си оставали достатъчно впечатляващи, за да се превърнат в навик, дори да предизвикат пристрастяване. Триизмерните обемни изображения грабвали вниманието на хората до такава степен, че подскачащата им, направо комична картина, не им правела никакво впечатление. Но с подобряването на качеството на изображението виртуалният свят се приближавал все повече до истинския, но той винаги щял да се различава от него, докато бивал представян с такива нескопосни технически средства като екрани-маски и хидравлични ръкавици. За постигането на пълна илюзия било необходимо да се заобиколят преките усещания от такива сетива като очи, уши и мускули и информацията да се подава направо в невроните на мозъка.

Концепцията на „машината за сънища“ била поне на сто години, преди развитието в областта на мозъчното сканиране и нанохирургията да направят това възможно. Първите устройства, както и първите компютри, представлявали цели планини от машинарии и заемали цели стаи, преди миниатюризацията да навлезе с главоломна скорост в тази област. Но прилагането им си оставало ограничено, тъй като можели да действат само чрез електроди, имплантирани в кората на главния мозък.

Истинският пробив настъпил, когато след като цяло поколение лекари експерти твърдели в един глас, че това е невъзможно, Брейнман бил доведен до съвършенство. Към елегантна, плътно прилепваща към черепа каска, съдържаща на практика милиарди терминали с размер на атом, посредством оптичен коаксиален кабел било свързано запомнящо устройство, съхраняващо милиарди терабайтове информация и осъществяващо безболезнен контакт с кожата на черепа. Брейнман се оказал такъв неоценим помощник, не само за забавление, но и за образование, че само след едно поколение всички, които можели да си го позволят, се сдобили с такъв и приели плешивостта като необходима цена.

Макар и доста подвижен, Брейнман никога не бил направен портативен и то по много основателна причина. Ако някой се движи, докато същевременно е потънал напълно във виртуалния свят — дори и да се намира в обичайна домашна обстановка, едва ли би оцелял дълго.

И макар че възможностите на Брейнман по отношение на изживяванията, изпитвани посредством него — и то най-вече еротичните, благодарение на бързо развиващите се хедонистични технологии — били признати веднага, по-сериозните възможности за прилагането му също не били пренебрегнати. Благодарение на мемочиповете, или тъй наречените специализирани „паметни модули“, съхраняващи цели томове информация, придобиването на определени умения и познания се превърнало в един почти автоматичен процес. Но най-привлекателен от всички си оставал „Пълният дневник“, който позволявал отделни моменти от живота да бъдат съхранявани и възпроизвеждани отново в паметта — като дори било възможно те да бъдат леко преиначавани, за да станат по-задушевни и близки до сърцето.

Благодарение на подготовката си в областта на електрониката, пророчицата Фатима Магдалена била първата, която оценила потенциалните възможности на Брейнман, за разпространяването на догмите да Хрисляма. Тя, разбира се, имала противници в лицето на „телевангелистите“, които завладели радиоефира и комуникационните спътници, но технологията, на която разчитала тя, била многократно по-мощна. Вярата винаги е била повече въпрос на чувство, отколкото на интелект, а Брейнман въздействал директно и на двете.

Известно време през първото десетилетие на двайсет и първи век, Руби Голдънбърг спечелила един важен последовател — баснословно богатия, но вече попретръпнал (петдесет и една годишен) пионер на компютърната революция. Тя му разкрила нов смисъл в живота и ново предизвикателство, което отново възпламенило въображението му. Той от своя страна разполагал с необходимите средства — и, нещо още по-важно, с личните контакти — за да се пребори с това предизвикателство.

Проектът да се обединят трите Завета и Коранът в единна електронна форма бил съвсем лесно изпълним, но това било само началото — Версия I (Официална). После се появило взаимодействащото издание, предназначено само за онези, които проявявали истински интерес към Вярата и искали да продължат със следващото стъпало. Обаче Версия II (ограничена) можела да бъде копирана толкова лесно, че съвсем скоро навсякъде се появили милиони неоторизирани модули, а Пророчицата точно на това се и надявала.

Версия III вече била нещо по-различно. Тя имала защита против копиране и се саморазрушавала след едно единствено използване. Неверниците се шегували, че на нея пишело „Строго поверително“ и по отношение на съдържанието тръгнали огромен брой слухове. Твърдяло се, че съдържала виртуално-реалистична програма, която показвала Хрислямския рай, но само колкото да се надзърне в него…

Носели се слухове, които така и не били потвърдени, въпреки неизбежните „разкрития“ на разочаровани отстъпници, че съществувала и „Извънредно строго поверителна“ версия, така наречената IV-та. Предполагало се, че бива задействана чрез по-усъвършенствани модули на Брейнман и била „неврологично закодирана“, така че само индивидът, на когото съответства, да може да я възприема. Неправомерното й използване от хора, за които тя не била предназначена, водело до постоянно умствено увреждане, дори до лудост.

Но каквито и технически помощни средства да използвал Хрислямът, истината била, че е назряло времето за нова религия, която да въплъщава в себе си най-доброто от двете древни религии (с добавка от една дори още по-стара — Будизма). И все пак пророчицата можела и да не успее при отсъствието на два други фактора, които въобще не зависели от нея.

Първият бил така наречената „Революция на студения синтез“, която довела до края на петролния век и разрушила икономическата база на мюсюлманския свят за почти цяло поколение — докато израелските химици не я възстановили под надслова: „Нефтът — за храна, а не за огън“.

А вторият бил непрекъснатият морален и интелектуален спад в статута на Християнството, който започнал (макар че малцина разбирали това в продължение на много векове) на 31 октомври 1517 г., когато Мартин Лутер заковал своите Деветдесет и пет тези на вратата на църквата в Уитенберг. Процесът бил продължен от Коперник, Галилео, Дарвин и Фройд и достигнал кулминационната си точка в получилия печална слава скандал „Мъртво море“, когато окончателното разкриване на дълго укриваните свитъци показало, че образът на Исус от евангелията се базира на три (а може би дори четири) отделни индивида.

Но coup de grace^[1] бил нанесен от самия Ватикана.

17
ЕНЦИКЛИКА^[2]

„Точно преди четири века, през 1632 година, моят предшественик Папа Урбан VIII направил ужасяваща грешка. Допуснал неговия приятел Галилео да бъде прокълнат, заради това, че проповядвал нещо, което днес познаваме като една от фундаменталните истини — че Земята се върти около Слънцето. И макар че църквата се извинила на Галилео през 1992 г., тази ужасяваща грешка й нанесла такъв морален удар, от който тя не се е възстановила напълно и до днес.

Но, уви, ето че дойде мигът да си признаем една още по-трагична грешка. Чрез упоритото си несъгласие със семейното планиране посредством противозачатъчни средства църквата опропастила живота на милиони хора и, по ирония на съдбата станала морално отговорна за появата на нов грях — аборта, сред най-бедните, онези, които нямали средствата да издържат децата, който били принудени да родят.

Тази политика довела човешкия род до ръба на упадъка. Страхотното пренасочване довело до изтощаване на природните ресурси на планетата Земя и замърсило глобално околната среда. И към края на двайсети век всички осъзнали, че всъщност още нищо не е направено. О, разбира се имало безбройни конференции и резолюции, но почти никакво реално действие.

— А ето че сега една дългоочаквана — от някои със страх техническа революция заплашва да превърне кризата в катастрофа. И макар че целия свят аплодира даването на Нобеловата награда за медицина на професорите Салман и Бърнстейн миналия декември, колко човека са се замислили изобщо за влиянието, което ще нанесе тяхното откритие на обществото? По мое настояване Папската академия на науките извърши следното проучване. Заключенията му са единодушни… и неизбежни.

Откриването на супероксидните ензими (СОЕ), които могат да забавят процеса на стареенето, като запазват ДНК в човешкото тяло, бе наречено победа, равна на разкриването на генетичния код. Сега излиза, че продължителността на здравословния и активен човешки живот ще стигне поне до петдесет години, а може би и много повече! Също така разбрахме, че приложението им е сравнително евтино. Така че, независимо от това дали ни харесва или не, за в бъдеще светът ще бъде пълен с енергични столетници.

Моята академия ме информира, че прилагането на СОЕ също така ще удължи периода на фертилност на жената с поне тридесет години. Последствията от това са потресаващи — особено като се имат предвид ужасяващите провали на опитите в миналото да се ограничи раждаемостта чрез въздържание и използване на тъй наречените «естествени» средства…

Вече няколко седмици специалистите от Световната здравна организация работят активно, макар и задочно с всички свои членове. Целта е да се постигне често дискутирания, но непостиган досега, освен по време на войни и епидемии, нулев прираст колкото се може по-бързо и с по-хуманни средства. Но дори и това може да се окаже недостатъчно; може да се окаже, че се нуждаем от отрицателен прираст. Може би семейството с едно дете ще бъде естествената норма за следващите няколко поколения.

Църквата е достатъчно разумна да не се бори срещу неизбежното, особено в тази коренно променена ситуация. Скоро ще изпратя енциклика, в която ще дам наставления по този въпрос. И бих могъл да добавя, че те са съставени след обстойни консултации с моите колеги — Далай Лама, Главния Мюфтия, Имам Мухамад, Кентърбърийския епископ и пророчицата Фатима Магдалена. Всички те са напълно съгласни с мен.

Зная, че на много от вас ще се стори трудно, дори непоносимо да приемат поведение, заклеймявано някога като грях от Църквата, което сега трябва да се превърне в задължително. Но в една основна точка доктрината не се е променила. Веднъж щом настъпи зачатие, плодът е свещен.

Абортът продължава да бъде считан за престъпление и това завинаги ще остане така. Но сега вече няма извинение, нито пък нужда от него.

Благославям всички вас, на който и свят да се намирате.“

Йоан Павел IV, Великден 2032,

Осведомителна мрежа Земя — Луна — Марс.

18
ЕКСКАЛИБУР^[3]

Това бе най-внушителният научен експеримент, провеждан някога в цялата Слънчева система.

Началото на ЕКСКАЛИБУР се губеше някъде назад в странните и днес направо невероятни дни на Студената война, когато две свръхсили се надпреварвали в натрупването на ядрени оръжия, достатъчни да унищожат всяка следа от цивилизация, та дори и да заплашат оцеляването на човешкия род.

От едната страна стояла една общност, наречена Съюз на Съветските Социалистически Републики — който, както обичаха да твърдят по-късните историци, може и да е бил съвет (каквото и да означаваше това), но със сигурност не бил нито съюз, нито социалистически, нито пък република. От другата страна стояли Съединените Американски Щати, наречени така с далеч по-голяма степен на точност.

До последната четвърт на двайсети век, двата противника вече притежавали хиляди ракети с далечен обсег на действие, всяка от които можела да носи бойна глава, способна да унищожи цял град. И, съвсем естествено, непрекъснато били полагани усилия да се намерят такива противодействащи средства, които да попречат на тези ракети да достигнат целта си. Преди откриването на силовите полета повече от сто години по-късно, не е било възможно да съществува реална защита, дори и на теория. Но независимо от това били полагани трескави усилия да се откриват противоракетни ракети и оборудвани с лазерна апаратура летящи крепости, които можели да осигурят поне частична защита.

Когато гледаме назад към ония времена, е трудно да преценим дали учените, развиващи някои от тези планове, цинично експлоатирали действителните страхове на наивните политици или действително вярвали, че идеите им могат да намерят практическо приложение. Онези, които не са живели в основателно наречения „Век на тъгата“, не бива да съдят тези хора прекалено строго.

Несъмнено най-идиотското от всички оръжия за контранападение бил рентгеновият лазер. Съществувала теория, че огромната енергия, получена при експлозията на атомна бомба, може да се преобразува в силно насочени рентгенови лъчи, толкова мощни, че биха могли да унищожат вражеските ракети на хиляди километри разстояние. Приспособлението ЕКСКАЛИБУР (естествено никога не са били публикувани пълни подробности) трябва да е приличало на морски таралеж, със стърчащи във всички посоки бодли и с ядрена бомба в средата. Всяка игла, в миговете преди да се изпари, е можела да генерира лазерен лъч, насочен към различна ракета.

Не е необходимо кой знае какво въображение, за да си представим недостатъците на такова оръжие за еднократна употреба, особено срещу враг, който отказва да сътрудничи и да изстрелва ракетите си на удобни снопове. Но както и да е, основната теория зад идеята за лазера, захранван от бомбена енергия била доста умна, макар и трудностите при създаването й да били силно подценявани. Всъщност, проектът бил изоставен след като били изхарчени милиони долари по него.

Но те все пак не били напълно пропилени. След около век идеята била възродена и отново като защита срещу ракети, но този път — срещу създадените от природата, а не от човека.

ЕКСКАЛИБУР на двадесет и първи век бил предназначен да генерира радио, а не рентгенови лъчи и те били насочени не към конкретни цели, а към целия небесен простор. Бомбата с мощност един гигатон — най-мощната бомба, създавана някога, и, както се надяваха повечето хора, която изобщо ще бъде направена някога — била взривена в орбитата на Земята, но от другата страна на Слънцето. То осигурило най-добрата защита срещу гигантската електромагнитна взривна вълна, която иначе би могла да разруши комуникационните връзки и да унищожи електронните апаратури на цялата планета.

Когато бомбата експлодирала, над Слънчевата система със скоростта на светлината се разпръснала тънка покривка от микровълни с дебелина само няколко метра. Само след няколко минути разположените навсякъде в орбита около Земята детектори започнали да получават ехо-сигнали от Слънцето, Меркурий, Венера и Луната; но от тях никой не се интересувал.

Следващите два часа, преди експлозивната струя от радиовълни да премине покрай Сатурн, в информационните банки на ЕКСКАЛИБУР потекли стотици хиляди ехо-сигнали. Всички известни спътници, астероиди и комети били лесно засечени и след завършването на анализа било определено местоположението на всеки един обект от Юпитер насам с диаметър по-голям от един метър. Тяхното класифициране и изчисляването на бъдещите им траектории създало работа на компютрите на СПЕЙСГАРД за години напред.

Обаче първият „бегъл поглед“ бил обнадеждаващ. Нищо в обсега на ЕКСКАЛИБУР не заплашвало Земята и човечеството можело да си отдъхне. Даже се появили предложения СПЕЙСГАРД да бъде разпуснат.

И когато, много години по-късно, д-р Милър открил Кали със своя домашен телескоп, се появило всеобщо недоволство и недоумение как е било възможно да се пропусне този астероид. Отговорът бил прост: тогава Кали се намирал в най-далечната точка на своята орбита, зад обсега дори и на ядрения радар. ЕКСКАЛИБУР със сигурност би го засякъл, ако тогава той е представлявал някаква неизбежна и скорошна опасност за Земята.

Но дълго преди да се случи това, ЕКСКАЛИБУР бил довел до един внушителен и неочакван резултат. Той не просто засякъл опасността; много хора вярвали, че той е създал нова опасност и така е възродил хиляди древни човешки страхове.

19
НЕОЧАКВАН ОТГОВОР

Програмата ТИР — Търсенето на Извънземен Разум — се провеждаше повече от век с далеч по-чувствителна апаратура и сред непрекъснато увеличаващ се обсег на честоти. Имаше много фалшиви тревоги, а радиоастрономите бяха засекли няколко „възможни“ сигнали, които биха могли да се окажат истински прояви на разум, а не просто случайни откъслечни космически шумове. Но за нещастие, засечените сигнали бяха твърде кратки, за да може дори и най-изобретателната компютърна програма да докаже разумния им произход.

Но на всичко това рязко бе сложен край през 2085 година. Една от ентусиастките от някогашния ТИР бе казала веднъж: „Когато най-после дойде сигнал, ние със сигурност ще разберем, че е истински — той няма да бъде някакво слабо съскане, почти изгубено в паразитни шумове“. И тя се оказа права.

Сигналът бе засечен, силен и ясен, по време на обичайна проверка на един от по-малките радиотелескопи, разположен на далечната страна на Луната, все още сравнително тихо място въпреки натоварения местен комуникационен трафик. И не можеше да съществува и най-малкото съмнение в извънземния му произход, Телескопът, който го бе засякъл, бе насочен право към Сириус, най-ярката звезда на цялото небе.

Това била първата изненада. Сириус е около петдесет пъти по-ярък от Слънцето и винаги е бил считан неподходящ като кандидат за люлка на цивилизации. Астрономите още спорели по този въпрос, когато те, пък и целият свят получили още по-силен шок.

Макар че, погледнат в ретроспекция, този факт направо бодял очите, минали повече от двадесет и четири часа преди някой да забележи едно интересно съвпадение.

Сириус се намираше на 8.6 светлинни години разстояние, а проектът ЕКСКАЛИБУР бе започнал точно седемнайсет години и три месеца по-рано. Тоест толкова, колкото радиосигналът да пропътува до Сириус и обратно. Които или каквито и да бяха там, то те бяха приели електромагнитната експлозия и бяха отвърнали без да губят време.

А сякаш за да се объркат още повече нещата, вълната-носител от Сириус бе на същата честота като сигнала, изпратен от ЕКСКАЛИБУР — 5 400 мегахерца. Въпреки всичко обаче дошло и едно огромно разочарование.

Противно на всички очаквания тази 5 400 мегахерцова вълна била абсолютно немодулирана, в нея не се съдържала и следа от модулиран сигнал.

Тя била един най-обикновен шум.

20
ПРЕРОДЕНИТЕ

Малко са религиите, които преживяват смъртта на основателя си без последици. Така станало и с Хрисляма, въпреки усилията на Фатима Магдалена да си определи наследник.

Първите несъгласия възникнали, когато нейният син, Морис Голдънбърг, се появил изведнъж от нищото и се опитал да предяви претенции към правото си на наследство. Отначало той бил обявен за безсрамен лъжец, но когато изискал и си направил кръвна проба, Движението трябвало да изостави тази линия на защита.

После той предприел пътуване до Мека и, макар че го държали настрани от Божи гроб, след това той настоявал да го наричат „хаджия“. Доколко е бил искрен в тази своя постъпка или в които и да било други свои постъпки е предмет на ожесточени спорове. Никога не бе съществувало съмнение обаче в искреността на майка му. След неговата смърт много хора решили, че Хаджи Марс Голдънбърг не е бил нищо друго освен един чаровен и благовиден авантюрист, който се е опитвал да спечели колкото се може повече от възможността, предоставена му от съдбата. И тъкмо за ирония на съдбата той бил една от последните известни жертви на вируса на СПИН — факт, послужил за основа на много противоречиви заключения.

Що се отнася до страничните наблюдатели, повечето от въпросите от доктринен характер, които поставял Марс, били тривиални. Молитвите по изгрев и залез наистина ли са минималното изискване? Равностойни ли са поклоненията във Витлеем и Мека? Не би ли могъл Рамаданът да се намали до една седмица? Трябва ли да се отделят подаяния за бедните, по време когато обществото като цяло е признало своята отговорност по този въпрос? Възможно ли е да се помирят заповедта на Исус „пийте вино, за да си спомняте за мен“ и мюсюлманското отвращение към алкохола? И така нататък…

След смъртта на Морис, несъгласията между отделните секти се позакърпили малко и в продължение на няколко десетилетия Хрислямът се представял пред света като една сравнително единна доктрина. В най-добрите си времена той имал над сто милиона последователи и бил четвъртата по популярност религия на Земята, макар че имал сравнително малък успех на Луната и Марс.

Но основният разкол бил предизвикан съвсем неочаквано от „Гласа на Сириус“. Една мистична малка секта, силно повлияна от доктрината на Суфи, които твърдели, че са интерпретирали загадъчния сигнал от космоса с помощта на сложна модерна техника за обработка на информацията.

Всички по-ранни опити се били провалили напълно, а сигналът, ако изобщо е бил такъв, приличал на немодулиран шум. И защо жителите на Сириус ще си правят изобщо труда да изпращат някакъв си прост шум било загадка, която предизвикала появата на множество теории. Според най-популярната от тях, шумът само приличал на шум, по подобие на засекретените съобщения, изпращани по някои кодирани системи за обмяна на информация. А би могло и да е нещо като тест за интелигентност, който само хрислямските зилоти — „Преродените“, КАКТО ЩЕЛИ ДА СЕ НАРЕКАТ ПО-КЪСНО, издържали успешно, както самите те твърдели.

И все пак всеки шум от очевидно изкуствен произход категорично съдържа едно съобщение: „Ние сме тук.“ Може би сириусианците чакали потвърждение — „електронното ръкостискане“, което се очаквало от много от комуникационните апаратури — преди да започнат да изпращат разумни съобщения.

Преродените имали далеч по-интересен, макар и не толкова оригинален, отговор. В ранните дни на комуникационните теории се твърдяло, че на „чистия шум“ не бива да се гледа просто като на безполезна безсмислица, а като на крайна комбинация от всички възможни сигнали.

Преродените имали една стройна аналогия: представете си, че всички поети, философи и пророци на човечеството говорят едновременно. Резултатът ще бъде един напълно неразбираем потоп от звуци — и все пак те биха съдържали крайния цялостен продукт на човешката мъдрост.

Така било и със сигнала от Сириус, който не бил нищо друго освен Гласът на Бога и само Верните можели да го разберат с помощта на сложна декодираща разчитаща апаратура и непонятни алгоритми. Но когато ги запитвали какво точно казва Гласът на Бога, преродените отговаряли: „Ще ви кажем, когато му дойде времето.“

Разбира се, целият свят им се смеел, макар че се дочувало и неспокойно мърморене, когато преродените конструирали една метална чиния, широка един километър, за да се опитат да разговарят с Бога или с каквото там се намирало от другата страна на веригата. Нито една от официалните космически организации до този момент не била предприела подобна стъпка, понеже не можели да достигнат до единен приемлив отговор. И затова мнозина си мислели, че за доброто на човечеството те или трябва да си замълчат или просто да излъчват Бах.

Междувременно преродените, уверени в своите специални взаимоотношения с Бога, бълвали молитви и почит към Сириус. Те дори твърдели, че тъй като Бог е създал Айнщайн, а не обратното, те няма да се ограничат само до скоростта на светлината; и техният разговор няма да се спъва от седемнадесетгодишно чакане.

Откриването на Кали за преродените имало именно силата на откровение. Сега те вече знаеха съдбата си — и се подготвяха да се окажат достойни за името си.

В продължение на поне един век много малко образовани хора вярвали във Възкресението и пророчицата Фатима Магдалена умно избягвала този въпрос. И сега, казваха преродените, на прага на гибелта на Земята е време да се заемат сериозно с този въпрос. Те можеха да гарантират оцеляване — на определена цена разбира се.

Милиони хора планираха да емигрират на Луната или на Марс, но и двете места вече поставяха ограничения, за да предпазят своето ограничено пространство от пренаселване. Но така или иначе само ограничена част от човечеството щеше да успее да тръгне по този спасителен маршрут.

Преродените обявиха, че са постигнали една от дългоочакваните цели на виртуалния свят. Можели да съхраняват цялата човешка същност — всички спомени от цял човешки живот и състоянието на тялото, което ги е преживяло. Обаче плейбекът — буквалното възкресение изисквало още десетилетия изследователска дейност. Но дори и подобно начинание да имаше смисъл, то вероятно не би могло да бъде завършено преди пристигането на Кали.

Никакъв проблем. Чрез Кали преродените вече бяха получили уверението на Бога. Всички истински вярващи „можели да се самоизлъчат към Сириус чрез трансмитер, разположен на Луната. На другия край ги чакал раят“.

Именно това помогна да се изпарят и последните съмнения в лудостта на преродените. Въпреки несъмнените им постижения в технологическо отношение, те бяха очевидно луди като всички останали миленаристи, които с неотслабваща настоятелност обещаваха да спасят своите последователи, когато светът загине следващия четвъртък.

И от този момент нататък на преродените можеше да се гледа като на един нескопосан виц; техните антични ценности не занимаваха мисълта на един свят, който си имаше по-важни въпроси за решаване.

Това беше една напълно разбираема грешка — и то пагубна.