Едуард Петишка
Бирлибан (3)

Как Бирлибан си подреди играчките

Бирлибан закусваше. Изпи млякото, но кифлата дори не погледна.

— Защо не ядеш? — попита го майка му.

— Ще си поиграя малко и после ще изям кифлата — каза Бирлибан. А си мислеше: „Ще отида да си играя, мама ще забрави за кифлата и аз няма да я ям. За кифлата има време. Кифлата не е шоколад. Шоколадът и бонбоните трябва да се ядат веднага, но кифлата може и да почака. Ще почака и ще стане корава, а корави кифли никой не яде. От коравата кифла мама ще направи кнедли — и край на Бирлибановите грижи“.

— Чакай — каза майка му, — къде си хукнал? Първо си подреди играчките, които вчера разхвърли. Виж тази купчина. Нареди си хубаво кубчетата и строителницата, прибери топката, гумените палячовци и книжките.

— А не може ли после да подредя? — въздъхна Бирлибан.

— После? — учуди се майка му. — Така каза вчера. Значи днес е после. Хайде, започвай.

Бирлибан страшно се разсърди, но седна пред чекмеджето с играчките. Хич не му се подреждаше. Притегли зайчето Янечек към разхвърляните кубчета и му прошепна:

— Подреждай, Янечек, ако искаш да сме приятели.

Янечек се преметна в кутията с кубчетата, само ушите му щръкнаха оттам.

— Подреждай! — плесна го Бирлибан през ушите и въздъхна. — Такъв мързеливец не съм виждал!

Майката избърса брашнените си ръце:

— Забравих да се отбия в пощата — каза тя. — Докато се върна, всичко да е на мястото си.

Едва дочакал майка си да излезе от кухнята, Бирлибан натъпка безразборно всички играчки и книжки в чекмеджето. Поне да беше подравнил или сгънал нещо. А когато чекмеджето отказа да се затвори, той така силно натисна с юмрук нещата в него, че изпомачка ъглите на книгите и строши едното колело на камиончето си. Най-после затвори чекмеджето и вдигна Янечек от пода.

— Защо не подреди? — попита го той. — Чакай да ти кажа аз сега. — И като сграбчи Янечек за ушите, взе яростно да ги дърпа.

Ха, каква стана тя! Едното ухо хич и не помръдна, но другото — другото се изложи. Другото ухо остана в Бирлибановите ръце. Янечковата глава остана само с едно ушенце.

— Видя ли сега — разгневи се Бирлибан на зайчето. — Така ти се пада, като не слушаш.

Янечек мълчеше, нито викаше, нито плачеше. Бирлибан стискаше в шепа откъснатото ухо и не знаеше какво да го прави. Докато се чудеше и маеше така, в антрето се чуха стъпки. Майка му се връщаше. Бирлибан не искаше тя да разбере за Янечек. Затова мушна Янечковата глава в джоба си, а откъснатото ухо запрати навън през прозореца. После лесно ще го намери и ще го залепи на заешката глава.

Майката погледна към чекмеджето и се зарадва. Чекмеджето е затворено и по пода не се валят никакви играчки. Тя кимна с глава и се усмихна:

— Всичко ли си прибрал и подредил хубаво?

— Да — отговори Бирлибан и се поизчерви малко, понеже не казваше истината. Сам си знаеше как бе нахвърлял и натъпкал играчките в чекмеджето.

— Ти си добро момче — похвали го майка му и му даде бонбон, голя-а-ам и жълт като лимон и сладък като мед.

Бирлибан го изяде и отиде в градината да си играе.