Едуард Петишка
Бирлибан (13)

Каква се беше случило на Янечек

Ако Бирлибан не беше се спрял край стобора в Бонбоново, Янечек нямаше да го изгуби. Докато Бирлибан ядеше захарен памук, Янечек си мислеше, че го е изпреварил и сега е някъде напред. Затова бързаше да излезе колкото се може по-скоро от Бонбоново.

В края на всяка улица Янечек се изправяше на задните си крака и се оглеждаше, преди да продължи напред. Така стигна до захарния площад с шадраванчето, от което бликаше лимонада. Пред шадравана почиваха гумена топка и кукла. Куклата имаше само една ръка, а топката беше пробита.

— А пък ти що за птица си? — промърмори с пресипнал глас топката, когато забеляза Янечек.

— Нима не виждаш? — замига куклата. — Та това е зайче.

— Хм, хм — каза топката, — не се учудвайте, стара съм вече и слабо виждам.

— Аз съм плюшеното зайче Янечек, приятно ми е — поклони се като на куклен театър Янечек.

— А пък аз се казвам Хашенка — каза куклата. — А това е топката — посочи я тя, — моя стара позната. Обича да мърмори, но ти не й обръщай внимание.

— Мърморя! — каза пресипнало топката. — Мърморя, защото има за какво. Ама на вас ви е лесно. Погледни — показа тя на Янечек цепнатината си. — Опасна рана, опасна.

Янечек я разгледа учтиво и тихичко промълви:

— Много ли те боли?

— Вече не — каза топката. — Но каквото ми беше…

— Раната — размишляваше Янечек — изглежда е от сабя.

— Ами, от сабя! — изпуфтя подигравателно топката. — Де да беше от сабя. Куче ме ухапа, куче. Децата ме забравиха в градината, не ме прибраха през нощта и на сутринта пострадах. Едно кученце, ей такова едно фарфалаче, да дойде и да ме ухапе. Ще потъна в земята от срам, приятели. Колко мачове съм спечелила на двора само! И изведнъж този мъник. Но за всичко са виновни немарливите деца.

— Живеех при две сестрички — оплакваше се куклата, която само чакаше топката да свърши. — Бях добра и ги оставях да правят с мен каквото си искат. А вчера, не знам защо, те се скараха заради мен, задърпаха ме за ръцете и ето ме сега без една ръка.

— Както виждам — каза пресипнало топката, — драги зайко, и ти също не си, хм, такова, в ред. Липсва ти, позволи ми да забележа, едното ухо на главата.

— Да — каза Янечек, — имам само едно ухо. Другото ми го откъсна Бирлибан.

— Мда — каза топката, — всеки с грижите си.

— Ние отиваме в Кукленград — каза куклата Хашенка, — там лекуват всякакви играчки.

— В Кукленград ли? — подскочи радостно Янечек. — И аз отивам в Кукленград, да вървим заедно.

— Защо не — обади се топката и се търкулна по пътя, който излизаше от Бонбоново.

Не се търкаляше хубаво, спуканото място се закачаше о камъните.

Куклата и Янечек я последваха.

— Топката знае пътя за Кукленград — каза куклата. — Научила го е от дървеното конче, което вече е било там.

— Щом знае пътя, да ни води — размърда оцелялото си ушенце Янечек.

На кръстопътя зад Бонбоново се отклониха вляво.

— Сега ще навлезем в гората — каза топката. — Дървеното конче ми обясни всичко, няма никаква опасност да се загубим. Зад гората има преспи от грис каша и Кифлена планина. Но ние сме играчки и затова можем да заобиколим преспите и Кифлената планина. Дървеното конче също ги е заобиколило. Само децата, които минават оттук, не могат да заобиколят преспите и Кифлената планина. Зад Кифлената планина има река. Може би ще намерим някоя лодка и ще се прехвърлим на другия бряг. Там е Мързеланово.

Куклата и Янечек се радваха, че Кукленград е близо и че всички ще се излекуват. Куклата ще получи ръка, Янечек — ново ушенце, а топката пак ще стане такава гладка, каквато си е била. Преминаха весело през гората, като пътем беряха боровинки, големи като черешки, и ягоди, големи като ябълки. Янечек се безпокоеше за Бирлибан. Но нали Бирлибан е пред него, какво може да му се случи? В Кукленград ще се намерят отново. Излязоха от гората и закрачиха през ливадата към реката. В този миг в ливадата нагази и Бирлибан с Лиса. Янечек не забеляза Бирлибан, но веднага подуши лисицата. Огледа се уплашено къде да се скрие и видя бараката. Хукна натам да не го хване лисицата, дори не си взе довиждане с топката и куклата.

— Върни се, приятелю — викна след него топката, — пътят към Кукленград не е оттам!

Но Янечек беше изчезнал!