Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (28)

Пета сцена

 

ЦИМБЕЛИН

До мене застанете вий, които

опазихте по воля на небето

престола ми! Сърцето ми скърби,

че бедният боец, чиито дрипи

посрамиха доспехи позлатени

и който с гола гръд без страх вървеше

пред здрави щитове, не е намерен.

Щастлив ще бъде, който го открие,

ако такъв могъл бих да го сторя

със свойте милости!

 

БЕЛАРИЙ

                За пръв път виждам

в тъй бедно същество такава доблест,

тъй ценни подвизи от едного,

по външност обещаващ само трепет

и рабски дух!

 

ЦИМБЕЛИН

                И няма вест от него?

 

ПИЗАНИО

Бе търсен между живи и умрели,

но без успех.

 

ЦИМБЕЛИН

                Понеже нямам начин

да му предам, което му се пада,

наградата за него ще прибавя

към вашите, глава, сърце, десница

на моята Британия, които

й дадохте живот! Сега е време

да чуем откъде сте.

 

БЕЛАРИЙ

                Господарю,

от Камбрия сме родом и сме знатни.

Със друго да се хвалим — освен само

с това, че сме и честни — би било

невярно и нескромно.

 

ЦИМБЕЛИН

                На колене!…

От този миг сте рицари. Станете!

Във свойта свита аз ви зачислявам

със почестите, следващи от туй!

Печални са лицата ви. Нима

победите тъй мрачно се приветстват?

Като че ли сте римляни, а не

от двора на Британия!

 

КОРНЕЛИЙ

                        Кралю,

ще огорча великата ви радост

с печална вест: кралицата почина.

 

ЦИМБЕЛИН

Най-малко на лечител подобава

такава реч! Но, знам, при все че могат

да удължават нашия живот,

и лекарите мрат. Как свърши тя?

 

КОРНЕЛИЙ

Тъй както и живя — във бяс и лудост.

Жестока към околните, умря

жестока спрямо себе си. За всичко,

в което се призна преди смъртта си,

ще ви докладвам точно. Тез жени

присъстваха със бузи овлажнели

на края й, така че, ако сбъркам,

пред вас ще ме поправят.

 

ЦИМБЕЛИН

                        Говори!

 

КОРНЕЛИЙ

Най-първо си призна, че ни за миг

не е изпитвала любов към вас,

а искала е трона ви; за него

се е омъжила и на властта ви

жена била е, а към вас самия

е чувствала ненавист.

 

ЦИМБЕЛИН

                Тя едничка

е знаела това и да го бе

сама изрекла не на смъртно ложе,

не щях да й повярвам! Продължавай!

 

КОРНЕЛИЙ

За дъщеря ви, към която беше

привидно толкоз ласкава, призна,

че тя била й от скрипя по-гадна

и само със внезапното си бягство

избягнала отровата й.

 

ЦИМБЕЛИН

                        О,

какво чудовище! Жени, кой може

до дъно да ви види! Може би

и друго имаш?

 

КОРНЕЛИЙ

                Да, и то по-лошо.

Призна, кралю, че пазела за вас

отровен прах, от който вие щял сте

да гаснете несетно, ден след ден,

а тя в туй време смятала със грижи,

целувки, сълзи, бдения край вас

така да ви замае и зароби,

че вие да посочите сина й

за свой наследник. Тъй като принц Клотен

със своето изчезване от двора

объркал беше плана й, тя всичко

разкри докрай пред нас и пред небето

и съжалявайки, че туй, което

бе мътила, се бе осуетило,

издъхна със проклятия!

 

ЦИМБЕЛИН

                        Вий също

сте чули туй?

 

ПРИДВОРНА ДАМА

                Да, всичко, господарю!

 

ЦИМБЕЛИН

Очите ми не са виновни — тя

бе хубава; ушите ми, пленени

от нейните ласкателства, те също

вина не носят; нито туй сърце,

повярвало в измамната й външност.

Порочно би било да се съмнявам.

Но ти, о, дъще, би могла да кажеш

и потвърдиш с горчивите си мъки,

че бил съм луд. О, благи богове,

греха ми поправете!

Сега ти идеш не за данък, Луций.

Той вече е отсечен с меч. Но в боя

загинаха не малко храбреци

от нашите и техните роднини

поискаха, за да успокоят

душите им, вий, пленниците наши,

да бъдете принесени във жертва,

което обещахме им. Така че

гответе се!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Войните, Цимбелине,

са пълни със обрати. Този ден

бе ваш случайно; ако в боя бяхме

надвили ние, ти не би ни чул

да плашим свойте пленници със смърт,

но щом като небето е решило

да няма друго средство за разплата

освен кръвта, по вашему да бъде!

Умеят римляните да умират

със римска твърдост. Август ще узнае

за всичко туй. Молби към тебе нямам

освен едничка таз: това момченце

от вашите бе мой служител верен.

Със откуп разреши ми да спася

живота му — не вярвам господар

да се е хвалил с паж тъй мил, тъй предан,

тъй точно предугаждащ мисълта му,

тъй честен, ловък, ласкав. Нека тези

достойнства негови подсилят мойто

прошение към теб, кралю, което,

надявам се, ти няма да отхвърлиш.

Той зло не е направил на британец,

макар да бе при римлянин на служба.

Помилвай го!

 

ЦИМБЕЛИН

                Аз виждал съм го нейде.

Тоз лик ми е отнякъде познат!…

Чертите ти спечелиха ме вече,

момчето ми! От днес си мое. Нещо

във мене тук ме кара да ти кажа:

„Живей, дете!“ Какво е то, не зная

но няма нужда да благодариш

на своя господар. Живей и знай,

от Цимбелин ще имаш всяка милост,

прилягаща на неговата щедрост

и твойто положение, дори

от тез обречени да ми поискаш

най-знатния!

 

ИМОГЕНА

                Благодаря, кралю!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

Живота ми да просиш, не ти искам,

момчето ми, но въпреки това,

знам, туй ще сториш.

 

ИМОГЕНА

                Не, уви! Аз имам

да искам друго. Нещо тук съгледах,

за мене по-ужасно от смъртта.

Животът ви ще трябва, господарю,

да се оправя сам.

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Това момче

ме изостави, подигра се с мен!

О, който с млади радостта си свърже,

престава да се радва твърде бърже!…

Защо стои тъй втренчено?

 

ЦИМБЕЛИН

                        Е? Казвай!

Все повече харесваш ми, така че

съветвам те и повече да искаш!

Навярно тоз, когото гледаш там,

е твой роднина или твой приятел?

Би искал може би да го спасиш?

 

ИМОГЕНА

Тоз римлянин е сродник с мен по-малко,

отколкото сме с вас, защото аз съм

ваш поданик и затова и сродник

донякъде.

 

ЦИМБЕЛИН

                Защо тогаз го гледаш?

 

ИМОГЕНА

Кралю, ще ви го кажа насаме,

ако желаете да ми дадете

високия си слух.

 

ЦИМБЕЛИН

                Ще те изслушам

внимателно и с радост. Как се казваш?

 

ИМОГЕНА

Фиделе, ваша светлост.

 

ЦИМБЕЛИН

                        Е, Фиделе,

от днес сме, значи, паж и господар.

Ела насам и говори свободно!

 

БЕЛАРИЙ

Човек би казал, че онуй дете е

възкръснало!

 

АРВИРАГ

                Две пясъчни зрънца

не си приличат, както туй прилича

на розовото ангелче, което

напусна ни! Какво ще кажеш, братко?

 

ГВИДЕРИЙ

Че мъртвият Фиделе оживял е!

 

БЕЛАРИЙ

Мълчете! Тихо! То не ни поглежда.

Възможно е да му прилича само.

Да беше нашето момче, отдавна

то би ни заговорило!

 

ГВИДЕРИЙ

                Но ние

видяхме го умряло!

 

БЕЛАРИЙ

                Замълчи!

Да чуем по-нататък!

 

ПИЗАНИО (настрани)

                Туй е тя!

Щом тя е жива, нищо друго няма

значение за мен!

 

ЦИМБЕЛИН

                Ела насам!

До мене застани и питай гласно!

Ти, пленнико, ела! Това момченце

ще те запита нещо. Бъди искрен

или, кълна се в страшната си власт

и в милостта и, главна моя гордост,

със най-ужасни мъки ще пресея

лъжа и истина във твоите думи!…

Е, питай го!

 

ИМОГЕНА

                Едно ще го запитам:

да каже благородникът, отде

получил е тоз пръстен?

 

ПОСТУМ (настрани)

                Моят пръстен?

Какво му влиза в работата?

 

ЦИМБЕЛИН

                        Казвай!

Отде е този светъл диамант

на пръста ти?

 

ЯКИМО

                Ти с мъки би ме карал

да скрия туй, което тебе в мъки

ще хвърли, щом разкрия го!

 

ЦИМБЕЛИН

                        Как мене?

 

ЯКИМО

Щастлив съм, че насили ме да кажа

това, което, утаено в мен,

ме правеше нещастен. Този пръстен

добих с измама. Той принадлежеше

на Леонат, когото ти прокуди

и който — нека теб това измъчва

по-силно и от мен — е благородник,

какъвто няма втори по света!

Да казвам ли нататък?

 

ЦИМБЕЛИН

                Да, до края!

 

ЯКИМО

Тогава знай, че твойта дъщеря,

таз перла несравнима, за която

сърцето ми кърви, а съвестта ми

се гърчи в мъки… Зле ми е!… Прощавай!

 

ЦИМБЕЛИН

Какво за дъщеря ми? Продължавай!

До старост предпочел бих да живееш,

но само не умирай, спрял дотук!

Нататъка!

 

ЯКИМО

                Веднъж (проклет да бъде

часът му!) в Рим (домът да беше рухнал!)

на весела гощавка (о, защо

не бе отровна гозбата ми!) Постум —

какъв човек! Сред най-добрите той

най-светло би блестял, но беше твърде

добър, за да живее в кръг от зли! —

та казвам, той ни слушаше печален

как свойте италиански хубавици

разхвалвахме. Каква надвара беше!

Лицата им упреквали във бедност

най-пищните хвалби на най-добрия

оратор на земята! Във снагите

засенчвали със хубостта си всички

Венери и Минерви^[1], при които

длето и четка волно разкрасяват

природното! И всяка била склад

от всички добродетели, които

желаем у жената: хубостта —

таз въдица…

 

ЦИМБЕЛИН

                Стоя върху жарава!

Към главното!

 

ЯКИМО

                Ще стигнем и до него,

щом бързаш да скърбиш! Тогава Постум,

изслушал ни — тъй както подобава

на рицар, който влюбен е, и то

във дама с кралска кръв, — спокойно почна,

без нашите любими да очерня —

и в туй показа висше съвършенство! —

да ни описва свойта; и така

надмина ни в похвалните си думи,

че или нашите любими бяха

метачки кухненски, или пък ние

пред него се оказвахме глупаци

без капчица дар-слово…

 

ЦИМБЕЛИН

                По-накъсо!

 

ЯКИМО

Накъсо, дъщеря ти той описа

тъй нравствена — и с туй се почна! — сякаш

Диана беше самка сладострастна

пред нейната невинност! Аз изказах

съмнение в това и му предложих

да обзаложим аз — пари, а той —

тоз камък, който носеше тогава

на пръста си, за туй, че ще успея,

с ухажване жена му завоювал,

прелюбодействено да го заместя

в леглото му. Той, рицарски уверен

в честта й — и то с право, както после

аз сам разбрах, — заложи своя пръстен

и би го сторил даже той да беше

рубин от колесницата на Феб,

а би бил прав спокойно да заложи

и нея цялата! За път се стегнах,

отплавах за Британия и ти

видял си ме навярно в своя двор,

където дъщеря ти ми предаде

добър урок по туй, какво е похот,

какво — любов. Останал без надежда,

но не без жажда да спечеля спора,

аз шибнах италианския си мозък

да действува и хитрият ми план

така успя, че — казано с две думи —

когато се завърнах в Рим, аз имах

лъжливи доказателства, способни

да подлудят добрия Леонат,

като разклатят твърдата му вяра

в честта на дъщеря ти. Знаех всичко

за спалнята й: мебели, гоблени;

показах му таз нейна гривна — само

как ловко я измъкнах! — и когато

описах му един потаен белег

върху снагата й, той бе принуден

да ми повярва, че съм разломил

семейната му чест и с туй спечелил

облога ни. Като че ли сега

стои пред мене…

 

ПОСТУМ (излиза напред)

                Той стои пред тебе,

италиански дяволе! Горко ми!

О, аз, убиец, доверчив безумец,

разбойник, заслужаващ имената

на всички негодяи по света

от днешно, минало и бъдно време!

О, дайте ми отрова, нож, въже!

Строг съдник назначете! О, кралю,

извикай бързо свойте най-изкусни

мъчители! Аз, аз, съм този, който

със своята виновност прави леки

най-тежките злодейства! Аз съм Постум,

убиецът на твойта дъщеря…

пак подло лъжа, не, не сам убих я,

а заповядах на един подлец,

от мен по-дребен, да извърши туй

кощунство!… Да, защото тя бе храм

на всички добродетели, сама

бе сборът им! О, плюйте върху мене,

със камъни ме бийте, кучи хайки

насъсквайте! И да се казва „Постум“

наместо „негодяй“, макар че никой

не ще е годен да се изравни

със мен по негодяйство! О, живот мой!

О, слънце мое! О, кралице моя!

О, бедна Имогено!

 

ИМОГЕНА

                О, съпруже,

не се вълнувай! Чуй!

 

ПОСТУМ

                Ти, злобно пажче!

Какво? Театър ли играеш с мен?

Тогава дръж таз реплика!

 

ПИЗАНИО

                        На помощ!

Това е господарката ми! Моя

и ваша също тъй! О, господарю,

едва сега убихте я! На помощ!

Принцесата!

 

ЦИМБЕЛИН

                Светът ли се обърна?

 

ПОСТУМ

Какво е туй замайване?

 

ПИЗАНИО

                        Принцесо,

свестете се!

 

ЦИМБЕЛИН

                Ако е вярно туй,

небето иска да ме порази

със смъртоносна радост!

 

ПИЗАНИО

                        Господарко,

добре ли сте?

 

ИМОГЕНА

                Не искам да те виждам —

ти даде ми отрова! Да не си

посмял, подлец, да дишаш един въздух

с кралете си!

 

ЦИМБЕЛИН

                Гласът на Имогена!

 

ПИЗАНИО

Принцесо, боговете да ме треснат

със мълниите си, ако не смятах,

че във оназ кутийка се съдържа

лекарство рядко! То ми беше дар

от нашата кралица!

 

ЦИМБЕЛИН

                Ново нещо!

 

ИМОГЕНА

Тоз дар отрови ме!

 

КОРНЕЛИЙ

                О, богове,

пропуснах да разкажа за едно

признание на вашата съпруга,

което потвърждава честността му:

„Ако Пизанио — тя каза, — дал е

на господарката си моя цяр,

услужил й е, както аз услужвам

на мишките!“

 

ЦИМБЕЛИН

        Корнелий, изясни се!

 

КОРНЕЛИЙ

Тя често искаше от мен, кралю,

да й приготвям смеси ядовити

за опити над кучета и котки,

които от научно любопитство

твърдеше, че извършвала. Понеже

ме беше страх, че може би преследва

не тъй невинни цели, аз изготвих

за нея смес особена, която

прекъсва всички жизнени прояви,

но временно, така че те след малко

отново се пробуждат… Може би

приели сте от нея?

 

ИМОГЕНА

                Вероятно,

защото съм лежала дълго време

като умряла.

 

БЕЛАРИЙ

                И в това била е

заблудата на трима ни!

 

ГВИДЕРИЙ

                Тя, значи,

е нашият Фиделе!

 

ИМОГЕНА

                О, съпруже,

защо отблъсна своята жена?

Въобрази си, че зад мен е пропаст,

и ме блъсни отново!

 

ПОСТУМ

                Стой така!

Виси на ствола ми подобно плод,

додето той е жив!

 

ЦИМБЕЛИН

                О, чедо мое,

нима ми даваш роля на глупак

във свойта сцена, та не ми отправяш

две думички?

 

ИМОГЕНА

                Благословете, татко!

 

БЕЛАРИЙ

Обикнахте момченцето веднага —

не ви упреквам: имало защо!

 

ЦИМБЕЛИН

За теб да са вода светена, дъще,

тез сълзи, със които те обливам!

О, Имогено, майка ти умря!

 

ИМОГЕНА

Съчувствувам ви, татко.

 

ЦИМБЕЛИН

                        О, тя беше

със зла душа и ний дължим на нея,

че срещаме се тук по този начин.

Синът й също изведнъж изчезна;

къде, не знае никой.

 

ПИЗАНИО

                Господарю,

тогава се боях, но вече мога

да ви разкрия тайната: принц Клотен,

след бягството на мойта господарка,

намери ме и гневно ме заплаши

със меч в ръка и с пяна на устата,

че щял да ме убие, ако аз

не съм му кажел във коя посока

е тръгнала. Случайно имах в джоба

писмо от господаря ми, което

насочи принца Клотен да я търси

към Милфордския пристан. Разярен,

във дрехите на моя господар,

които бях принуден да му дам,

той втурна се нататък със закана,

че щял със груба сила да отнеме

честта на дъщеря ви. Толкоз зная

и нищо друго.

 

ГВИДЕРИЙ

                Аз пък зная още

това, че го убих!

 

ЦИМБЕЛИН

                Какво говориш?

След толкоз подвизи, безстрашни момко,

не ми се ще да изрека над тебе

присъда страшна! Моля те, кажи ми,

че зле съм чул!

 

ГВИДЕРИЙ

                Добре сте чул, кралю.

Направих го!

 

ЦИМБЕЛИН

                Но той бе принц, момче!

 

ГВИДЕРИЙ

И крайно невъзпитан за такъв!

Не беше реч на принц речта, с която

така ме предизвика, че аз бих

излязъл в бой с морето, ако то

могло би като него да реве!

Отрязах му главата и се радвам,

че аз за него, а не той за мене

ви казва туй!

 

ЦИМБЕЛИН

                Скърбя за тебе, момко.

Ти сам изрече своята присъда

и по закон си мъртъв!

 

ИМОГЕНА

                Аз помислих,

че оня труп безглав е моят мъж!

 

ЦИМБЕЛИН

Престъпникът да бъде окован

и взет под стража!

 

БЕЛАРИЙ

                Стой за миг, кралю!

Тоз млад човек е по-добър от оня,

когото е убил. По произход

той равен е на теб, а и дължиш му

за тази битка повече от туй,

което би могъл да ти заслужи

цял полк от клотеновци!… Вие там,

пуснете го! Ръцете му не са

родени за окови!

 

ЦИМБЕЛИН

                Хей, старико,

не цапай подвига, за който още

не сме те наградили, като будиш

великия ни гняв! С какво ще бъде

нам равен той?

 

АРВИРАГ

                Баща ни се увлече.

 

ЦИМБЕЛИН

И ще умре със брат ти!

 

БЕЛАРИЙ

                        Ще умрем

и тримата, но аз ще ти докажа,

че не един, а двама тук са равни

на теб по род! О, мои синове,

ще трябва да разбуля една тайна,

за мен опасна, радостна за вас!

 

АРВИРАГ

Опасностите твои са и наши!

 

ГВИДЕРИЙ

И радостите наши са и твои!

 

БЕЛАРИЙ

Добре тогаз. Кралю, във своя двор

ти имаше един съветник, който

се казваше Беларий.

 

ЦИМБЕЛИН

                Е, та що?

Един изменник, който бе наказан

с изгнание.

 

БЕЛАРИЙ

                И който е пред теб.

Изгнаник — да; кога, с какво изменник —

това не знам.

 

ЦИМБЕЛИН

                Задръжте го! Цял свят

не ще го отърве!

 

БЕЛАРИЙ

                Не бързай толкоз!

Ти първо длъжен си да ми платиш,

задето ти отгледах синовете,

пък после нека всичко да отиде

обратно във хазната ти!

 

ЦИМБЕЛИН

                        Какво?

 

БЕЛАРИЙ

Прескочих мярката и ще се върна

към нея на колене… Господарю,

преди да се изправя, ще издигна

децата си, пък после с мен, старика,

прави каквото щеш! Тез две момчета

не са от мен, макар и да ме смятат

за свой баща и да ми викат „татко“.

Те твое са потомство, господарю,

заченати от теб!

 

ЦИМБЕЛИН

                От мен?

 

БЕЛАРИЙ

                        И то

със сигурност, с каквато ти си бил

заченат от баща си! Аз, известен

из тез места като „старика Морган“,

съм, казвам ти, изгнаникът Беларий.

На твоята прищявка плод са мойте

предателства, измени; мойта мъка

е всичко, във което съм виновен!

Тез двама храбри принцове — защото

са принцове и храбри! — аз възпитах

за двадесет години, като влях

в тях всичко свое — моята ученост

на тебе е известна. Аз накарах

обичната им дойка Еврифила —

с която сетне се венчах в награда —

да ги открадне, след като бях пратен

от теб в изгнание. Извърших туй,

защото предварително се чувствах

понесъл наказание за него.

Това че бях за преданост прогонен,

ме тласна към предателството. Туй, че

изчезването на децата щеше

за теб да бъде болка, ме накара

да ги открадна. Но сега, кралю,

децата ти са пак при теб, а аз

загубвам двама питомци, които

не ще заместя с нищо. Небесата

да ръснат свойта благодат над тях

като роса, защото са достойни

да светят сред брилянтите, вгнездени

във свода им!

 

ЦИМБЕЛИН

                Ти рониш сълзи, старче,

а туй, което сторихте вий трима

във този бой, е по-невероятно

от твойта повест. Аз загубих нявга

децата си; ако това са те,

не зная как могъл бих да поискам

по-славни синове!

 

БЕЛАРИЙ

                Почакай малко!

Тоз юноша — от мен преименуван

във Полидор — е твоят син Гвидерий;

а този тук — от мен наречен Кадвал —

е Арвираг, по-малкият. Той беше

увит във драгоценно одеялце,

извезано от майка му, което

за доказателство ще ти покажа,

когато пожелаеш го.

 

ЦИМБЕЛИН

                Гвидерий

на шията си имаше една

природна бенчица, като звездичка

с карминен цвят.

 

БЕЛАРИЙ

                Тоз момък още носи

туй мъничко естествено печатче.

Природата със умисъл навярно

му го е сложила, за да му бъде

свидетелче сега!

 

ЦИМБЕЛИН

                Къде съм? Кой съм?

Родилка сякаш съм, близнила тройно!

Не, майка не е чувствала такава

велика радост!… Да даде небето,

по този странен начин излетели

от свойте сфери, пак щастливи в тях

да царствате! О, дъще, ти загуби

една държава в миг!

 

ИМОГЕНА

                Не, аз спечелих

два свята, татко! Скъпи братя мои,

нима се срещнахме? От днес нататък

ще помните, че аз съм по-правдива

от двама ви — аз „братя“ ви наричах

и вий сте ми такива, а вий „братко“

наричахте сестра си!

 

ЦИМБЕЛИН

                Как? Нима

вий вече сте се срещали?

 

АРВИРАГ

                        О, да,

добри ни господарю!

 

ГВИДЕРИЙ

                И веднага

така обикнахме я, че горчиво

оплакахме привидната й смърт!

 

КОРНЕЛИЙ

От моята неистинска отрова.

 

ЦИМБЕЛИН

О, рядък усет!… Но кога ще чуя

едно след друго всичко? Тоз конспект

прескача сто подробности, които

си заслужават, знам, да бъдат чути!

Къде и как живяла си? Как стана

така, че си постъпила на служба

при римския ни пленник? Как се срещна

със свойте братя? Как се разделихте?

Защо напусна двора? Где отиде?

Освен това вий тримата защо

решихте да участвате във боя?

За всичко туй би трябвало да питам

и още за безбройни други случки

със разните им следствия странични,

но тук за дълги разпити не му е

ни времето, ни мястото. Я, вижте

как Постум сякаш че е хвърлил котва

до Имогена, а пък тя изпраща

към него, братята си, мен и своя

предишен господар една след друга

безвредни мълнии, които пълнят

сърцата ни със радост! Да вървим

и възнесем към небесата дим

от приношения!

                От днес нататък

ти мой си брат!

 

ИМОГЕНА

                И втори мой баща,

защото ми помогнахте да видя

тоз дивен ден!

 

ЦИМБЕЛИН

                Свръхрадостни сме всички

освен пленените. Да надарим

и тях със радост, та да споделят

прелялото ни щастие!

 

ИМОГЕНА

                Тоз път

ще ви окажа помощ, господарю.

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

Бъди щастлива!

 

ЦИМБЕЛИН

                О, да беше тука

изчезналият воин, който би се

тъй доблестно! Той би красил туй място

и аз му бих показал какво значи

признателност на крал.

 

ПОСТУМ

                Аз бях, кралю,

войникът, който заедно с тез трима

сражава се, облечен в прости дрехи,

за да намери нещо, към което

стремеше се тогава. Че е тъй,

вий, Якимо, свидетел сте — в праха

свалих ви аз и ако исках, можех

да ви убия.

 

ЯКИМО

                И сега в праха съм,

но не мощта ви, както беше в боя,

а тежестта на гузната ми съвест

прегъва коленете ми. Сто пъти

заслужих да ми вземете живота

и, моля, направете го! Но първо

вий пръстена вземете си и дайте

таз гривна на най-вярната от всички

съпруги на земята ни!

 

ПОСТУМ

                Станете!

Властта ми върху вас живот ви дава,

възмездието мое ви прощава!

Живейте и бъдете по-добър

към другите!

 

ЦИМБЕЛИН

                Великодушен съд!

От зетя си урок ще вземем ние.

Прощаваме на всички!

 

АРВИРАГ

                Ти, храбрецо,

оказа ни във боя братска помощ —

щастливи сме, че братя сме били

наистина!

 

ПОСТУМ

                Не повече от мен,

достойни принцове! Почтени Луций,

извикай ясновидеца си! Снощи

сънувах бога Юпитер, възседнал

свещената си птица, да говори

с рой духове на родственици мои

и след това намерих на гръдта си

тоз свитък, чийто текст е тъй неясен,

че аз не мога да го разгадая.

Той нека ни покаже своя дар

на тълкувател!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Филхармоне!

 

ЯСНОВИДЕЦЪТ

                        Тук съм!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

Чети и ни кажи какво туй значи!

 

ЯСНОВИДЕЦЪТ (чете)

„Когато лъвчето намери, без да знае и търси, и бъде облъхнато от нежния въздух; и когато отсечените клони на величествения кедър оживеят след много години и прираснали към стария дънер, пуснат нови филизи — тогава Постум ще види свършека на мъките си, а Британия — мир и благоденствие.“

Ти, Постуме, си лъвчето, защото

фамилното ти име „Леонатус“

туй точно означава… „Нежен въздух“

е дъщеря ти, тъй като тоз израз

звучи в латински превод „mollis aer“,

отдето иде „mulier“ — съпруга^[2]…

а таз съпруга, Постуме, е тя,

понеже я видяхме преди малко

как — точно по предсказаното тук —

нетърсена, незнайна, обласка те

с въздушния си лъх.

 

ЦИМБЕЛИН

                Правдоподобно!

 

ЯСНОВИДЕЦЪТ

А кедърът величествен си ти,

о, Цимбелине. Двамата ти сина

са клоните, отсечени от теб,

защото, дълго смятани за мъртви,

със ствола ти отново се споиха

и обещават в бъдния си прораст

да одарят Британия със мир

и благоденствие.

 

ЦИМБЕЛИН

                Тогава нека

започнем със мира! Гай Луций, ние

признаваме, макар и победител,

властта на Рим и отсега нататък

ще плащаме годишния си данък,

невнасян напоследък по съвета

на нашата покварена кралица,

която, зарад нейните злини

и тези на сина й, боговете

извикаха пред строгия си съд!

 

ЯСНОВИДЕЦЪТ

От пръстите небесни е настроен

за радостно съзвучие тоз мир!

Поличбата, която изтълкувах

на Луций пред началото на този

недоизстинал бой, с това се сбъдва,

защото аз видях орела римски,

във полет устремен от юг към запад,

да се смалява, докато изчезна

във слънчевия диск; което беше

безспорен знак, че южният орел,

великият ни Цезар, ще се слее

във дружба с Цимбелин, сияйно слънце

на Запада!

 

ЦИМБЕЛИН

                Да славим боговете!

И нека къдравият жертвен дим

възрадва ноздрите им! За мира

да бъде разгласено сред народа!

Да тръгваме! Развейте във небето

британските и римски знамена,

прегърнати приятелски! Под тях

през столичните улици да минем

и след като мира подпишем в храма

на Юпитер, да го скрепим с печата

на веселия пир! И тъй, напред!

Не вярвам, че ръце все още в кръв,

подписвали са нявга мир такъв!