Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (11)

Четвърта сцена

 

ПОСТУМ

За нея не се бойте! Де да знаех

тъй сигурно, че мога да спечеля

сърцето на баща й, както зная,

че тя ще ми е вярна!

 

ФИЛАРИО

                А с какво

воювате за него?

 

ПОСТУМ

                С нищо. Зъзна

във зимата, която ме обгръща,

със блян за топъл лъч. С таз вяра плаха

приемам всички ваши добрини.

Угасне ли и тя, ще сляза в гроба

с огромен дълг към вас.

 

ФИЛАРИО

                Със свойто ценно

присъствие в дома ми вие щедро

надплащате за онова, което

могъл бих да направя. Тези дни

навярно кралят ви е вече чул

за волята на Августа. Гай Луций

изпълнил е задачата си точно

и той навярно е приел да плаща

васалския си данък и е пратил

забравените вноски, за да няма

разправа с легионите на Рим,

от чийто меч следите в паметта му

са — вярвам — още пресни.

 

ПОСТУМ

                        Аз пък мисля —

макар и да не съм и да не смятам

да ставам политик, — че се върви

към сблъскване, и вий ще сте узнали,

че Рим прехвърля своите кохорти^[1]

от Галия в безстрашния ни край,

преди британско пени да прозвънне

в хазната ви. Народът ни не е

разпасан, както бил е преди време,

когато Юлий Цезар се е смял

на нашата неопитност и мръщил

пред нашето безстрашие. Сега сме

и храбри, и обучени, така че

ще знаем да докажем на тоз, който

рече да ни изпита, че вървим

в крак с времето!

 

ФИЛАРИО

                Ха, Якимо!

 

ПОСТУМ

                        Изглежда,

по суша вие яздил сте елени,

а по морето всички ветрове

са духали в платната ви!

 

ФИЛАРИО

                        Здравейте!

 

ПОСТУМ

Тъй бързо сте се върнал вий, защото

са ви отпратили набързо май.

Така ли е?

 

ЯКИМО

                Жена ви е една

от най-красивите жени, които

съм виждал някога!

 

ПОСТУМ

                И също тъй

от най-високонравствените — инак

би мамила с таз своя красота

мъжете от прозореца!

 

ЯКИМО

                Това е

за вас от нея.

 

ПОСТУМ

                Със приятни вести,

надявам се?

 

ЯКИМО

        Навярно.

 

ФИЛАРИО

                А Гай Луций

пристигна ли, додето вие бяхте

във двора на британците?

 

ЯКИМО

                Не, още

го чакаха.

 

ПОСТУМ (настрани)

        Дотука всичко в ред…

Блести ли камъкът на моя пръстен

като преди? Или е помътнял

за пръста ви?

 

ЯКИМО

                Ако го бях загубил,

загубил бих и стойността му в злато.

Готов съм да пътувам дваж по-дълго

за втора нощ, тъй сладко-бързолетна

като оназ, която ми дари

Британия! Не, пръстенът е мой!

 

ПОСТУМ

Май камъкът му твърд е!

 

ЯКИМО

                Не, понеже

жена ви беше мека!

 

ПОСТУМ

                Господине,

недейте тъй обръща на шега

провала си! Известно ви е, вярвам,

че ние с вас не можем да останем

приятели.

 

ЯКИМО

        Ще трябва да останем,

любезни господине, ако вие

сте верен на условията. В случай

че бях се върнал тука, неуспял

да завладея вашата съпруга,

би трябвало да сме врази, но аз

явявам се като спечелил нея

ведно със пръстена ви, без при туй

да съм обидил вас или жена ви,

понеже действах, както вий и тя

самички пожелахте.

 

ПОСТУМ

                Господине,

ако докажете, че сте делили

легло със нея, моята ръка

и пръстен ще са ваши. Ако не,

обидата, нанесена от вас

на чистото й име, ще остави

единия от нашите два меча

без господар, или ще стори тъй, че

и двата да зарадват оня, който

ги вдигне от земята!

 

ЯКИМО

                Господине,

опиша ли ви вярно всяко кътче

от спалнята й, както съм способен

да сторя туй, ще бъдете заставен

да ми повярвате. Аз бих могъл

да подкрепя словата си и с клетва

но тя ще ви се види, знам, излишна

след всичко чуто.

 

ПОСТУМ

                Почвайте!

 

ЯКИМО

                        И тъй,

за спалнята… в която не съм спал,

признавам, но защото тя ми даде

съкровище, което ме накара

да не склопя очи!… Върху стената

един гоблен от сърма и коприна,

представящ Клеопатра и Антоний

при първата им среща. Кидн^[2], прелял

под натиска на кораба или

от гордост, че го носи. Просто дивно

произведение, в което дарът

на майстора-тъкач и стойността

на вложените в него скъпи нишки

се състезаваха! Не бих повярвал,

че би могъл животът тъй правдиво

да бъде…

 

ПОСТУМ

        Туй е вярно, но за него

вий може да сте чули тук от мен

или от другиго!

 

ЯКИМО

                Ще дам и още

подробности, които ще докажат,

че съм я имал.

 

ПОСТУМ

                Трябва да го сторят

или ще се окажете безчестник!

 

ЯКИМО

Камината, на юг, е с фриз, представящ

Диана, къпеща се във потока.

Тъй живи фигури за пръв път виждам —

ваятелят съперничеше просто

с великата Природа и дори —

макар и без да може да придава

движение, дихание и говор —

я превъзхождаше!

 

ПОСТУМ

                За този фриз

вий може да сте зобнали без мъка

от чуждо описание — за него

навсякъде говорят!

 

ЯКИМО

                По тавана

изваяни са златни херувими,

а скарата в камината — забравих —

поддържаха два сребърни амура,

кръстосали крачета и изящно

подпрели се на факлите си.

 

ПОСТУМ

                        Ха,

и туй е всичко? Даже да сте виждал

предметите, които изброихте,

тоз опис прави чест на паметта ви,

но нищо не доказва!

 

ЯКИМО

                Щом е тъй,

едно око хвърлете, ако може,

на тази дреболийка.

                Хоп, и скри се!

За пръстена ви ний ще я омъжим

и пазим тук!

 

ПОСТУМ

                О, Юпитере, висши!

Не! Стойте! Покажете ми я пак!

Нима е таз, която подарих й

на тръгване?

 

ЯКИМО

                Да, тя е. Още виждам

със благодарност прелестния жест,

със който я свали и ми я даде.

По-скъп от дара, стойността му той

увеличи стократно. „Беше време,

когато я ценях!“ — ми каза тя,

подавайки ми я.

 

ПОСТУМ

                А може би

за мен ви я е дала?

 

ЯКИМО

                Тъй ли пише?

 

ПОСТУМ

Не, истина е! Взимайте и туй!

Тоз пръстен е за мене базилиск^[3],

убиващ ме с вида си! Отсега

ни чест да има — гдето има хубост,

ни искреност — където има ласка,

ни вярност — дето има мъж наблизо!

И клетвата жените да привързва

към оня, на когото са я дали,

не повече, отколкото са те

привързани към свойта добродетел,

което значи — никак! Ах, безмерна

двуличница!

 

ФИЛАРИО

                Недейте бърза, драги!

Поискайте си пръстена — той още

не му принадлежи! Таз гривна може

да е била загубена или

получена от някоя подкупна

придворна дама.

 

ПОСТУМ

                Да! По този начин,

надявам се, той стигнал е до нея!

Върнете си ми пръстена! Аз искам

да ми разкажете за някой неин

телесен знак, по-сигурен от този

задигнат накит!

 

ЯКИМО

                В Юпитер кълна се,

че имам го от нейната ръка!

 

ПОСТУМ

Не, чуйте го, Филарио — кълне се

във Юпитер! Изглежда, че не лъже!

Задръжте този пръстен! Той е ваш.

Уверен съм, че тя не е могла

да я загуби! Дамите й също

са честни и обвързани със клетва!

Да й откраднат гривната, и то

подкупени от този чужденец?

Не, той преспал е с нея! Туй е знакът

на нейната разпуснатост! Тъй скъпо

да заплати за титлата „мръсница“!

На, вземай си наградата! Вземи я

и всички адски демони със тебе

да я делят!

 

ФИЛАРИО

                Недейте бърза, друже!

Тези улики са слаби за тоз, който

е убеден…

 

ПОСТУМ

                Ни дума по това!

Покрил я е!

 

ЯКИМО

                Ако ви трябва още

доказване, тя има под гръдта си —

добра за галене! — чудесна бенка,

със право възгордяла се от свойто

тъй прелестно местенце. Честна дума,

когато я целунах мигновено —

макар и утолен, — усетих глад,

и то за нещо повече. Вий — вярвам —

си спомняте туй мъничко петно?

 

ПОСТУМ

О, да, и то доказва едно друго,

така огромно, че изпълва ада

със себе си!

 

ЯКИМО

                Да казвам ли нататък?

 

ПОСТУМ

Не се обременявайте със сметки —

дали веднъж или милиони пъти,

е все едно!

 

ЯКИМО

        Кълна се!…

 

ПОСТУМ

                Не, без клетви!

Ако под клетва кажеш ми, че с нея

не си преспивал, туй ще е лъжа

и аз ще те убия, отречеш ли,

че съм рогат от теб!

 

ЯКИМО

                Не го отричам.

 

ПОСТУМ

О, тук да беше, че да я разкъсам

на четири! В Британия ще ида

и там ще го направя пред баща й!

Ще види тя!

 

ФИЛАРИО

                Не се владее вече!

Спечелихте, но да вървим след него

и отклоним тоз гневен изблик, който

насочил е към себе си!

 

ЯКИМО

                Със радост!